Кристофър Дойл: „Хонконгска трилогия” е най-добрият ми филм”

Кристофър Дойл: „Хонконгска трилогия” е най-добрият ми филм”
Авторската режисьорска лента „Hong Kong Trilogy: Preschooled, Preoccupied, Preposterous” (2015) на култовия австралийски оператор е прекрасен пример за това как се прави документален филм за демократичните протести от „Революцията на чадърите” без въобще да се намесва политиката. Оригинален арт урок по качествено кино!

 

 

В края на септември Кристофър Дойл показа премиерно новия си филм в рамките на Международния филмов фестивал в Торонто и съвсем заслужено получи изключително добри отзиви от критиката. Творбата бе дълго чакана поради много причини. Първо – това е независима и дори няма да е пресилено, ако кажем, много лична продукция, абсолютна кауза на Дойл. Първоначално бе обявена като проект в платформата на Kickstarter за набиране на средства, осигуряващи реализацията й. За кратко време успява да събере над 124 хиляди щ.д. и филмът е вече факт!

 

 Трейлър на „Hong Kong Trilogy: Preschooled, Preoccupied, Preposterous” (2015)

 

Второ – все пак това е режисьорски филм на Кристофър Дойл, един от най-добрите оператори в съвременното кино. Неговите невероятни и най-запомнящи се визии неминуемо свързваме с филмографията на Уон Каруай: „Диви дни”, „Пепелта на времето”, „Паднали ангели”, „Чунчин Експрес”, „Щастливи заедно”, „В настроение за любов”, „2046”… А за по-масово ориентираната публика – май е достатъчно просто да си припомните „Герой” на Джан Имоу.

 

Моменти от "В настроение за любов" на Уон Каруай, с прочутият валс на Шигеру Умебаяши и операторската работа на Дойл

 

Австралийският оператор, който от десетилетия живее в Хонконг, наистина предпочита да работи с азиатските режисьори. Сред тях са майстори като Едуард Ян, Патрик Там, Стенли Куан, Чън Кайгъ, Фрут Чан, Пен-Ек Ратанаруан, Такаши Шимидзу, Гу Чануей. Но във филмографията на Дойл  се открояват и имената на Бари Левинсън, Джеймз Айвъри, Гюс ван Сант, М. Найт Шямалан, Нийл Джордън, Джим Джармъш… Сериозен, много сериозен опит, при това открояващ се с елегантна, сензитивна естетика, неподправен и нонстоп експериментиращ чувствен стил и езотеричен пиетет към светлината и безплътните обекти. Дойл е… Дойл. Никога няма да сбъркате кадрите му, в които властва поетиката на колоритните решения.

 

 

Кристофър Дойл

 

Документалният „Хонконгска трилогия” не е първият режисьорски опит на Кристофър. Преди него той дебютира с пълнометражния „Далеч от думите” (1999) с Таданобу Асано в главната роля. Следва „Порт дьо Шоази” (част от омнибуса „Париж, обичам те”, 2006) и „Изолаторът” (2008).

 

 Мейкинг на "Далеч от думите"

 

 

През 2013 г. Кристофър Дойл режисира и музикалния видеоклип на Ай Уейуей. Хардрок парчето се казва Dumbass (Explicit):

 

Много добър е и авторският видеопортрет на Тилда Суинтън

 

 

Но да се върнем към „Хонконгска трилогия”

 

Екипът на Дойл близо година записва интервюта със стотици хора от най-различни възрасти, произход, професия. Обединява ги едно – това, че са жители на Хонконг. Пикът на записите е по време на демократичните протести, известни като „Движението на чадърите” и/или „Революцията на чадърите” през лятото на 2014 г. в азиатския мегаполис.

 

 

 

От разговорите и срещите постепенно се оформят основните, действителни персонажи на филма, които Дойл разделя в три възрастови категории: Preschooled – децата (не само в предучилищна, но и училищна възраст); младите активисти – Preoccupied, били те протестъри или не; възрастните обитатели на града, или Preposterous, които се забавляват, като ходят на срещи за влюбени пенсионери или прекарват часове в „Трамваят на удоволствията”, слушайки ретро шлагери от 30-те и 60-те години на Хонконг.

 

Не знам какво означава да си хонконгец, затова направих този филм – казва Кристофър Дойл в интервю на Пол Бенедикт Лий от Hong Kong Free Press. – Ето защо ние повярвахме на децата, на старите и младите, те ще ни дадат най-точната дефиниция.

 

Персонажите в трилогията постепенно се срещат едни с други, преплитат историите, мислите си, действията си и накрая всички се озовават не в сърцето на града, а на брега на морето. Някои от главните действащи лица имат странни имена и призвания. Като например „Малката червена шапка”, момиченце на около 6 годинки. Тя живее с родителите си в дом-лодка и разнася непрекъснато някаква светена вода. Малката искрено вярва и се моли на всички възможни богове, без значение дали са християнски, будистки или хиндуистки. Конфесията няма значение, защото „Червената шапчица” се вълнува от вселенски екзистенциален въпрос: Защо има толкова много Богове в този свят? Нима толкова много хора трябва да бъдат спасени?

 

"Малката червена шапка" в кадър от филма

 

Изключително колоритни са и пълничкият младеж със забележителното име Водка Уон (да, да, Водка), който има проблеми с кармата на родителите си; тийнейджърът Бийт Боксер, влюбен в млада учителка; както и крехкият Ангел на яйчения пай. Спретната в униформа четвъртокласничка разнася яйчен пай (приготвена от родителите й) по „улиците” на палатковия лагер на протестиращите.

 

Тиери - фън шуей експерт, кадър от "Хонконгска трилогия"

 

Всъщност т.нар протестъри на Хонконг изповядват съвсем друга култура на изразяване на правата и демокрацията в гражданско общество. И така – запознайте се с 27-годишната Тиери, която е фън шуей експерт и полита в магически–реализъм сред чадърите. (Апропо, името на движението „Революция на чадърите” идва от множеството чадъри, които всички носят, за да се предпазят от водните струи на полицията и сълзотворния газ. )

 

 

Някъде в тълпата е Екоактивиста – който навсякъде разнася своята каручка-ферма за пшеничени кълнове, изцежда сока на треволяка и захранва с биоеликсири насядалите по асфалта хонконгци. Тяхното присъствие, действия, изговорени на глас мисли са свързани с търсене на отговори: Как трябва да живеем в бъдеще, как искаме да изглежда този град? Как по-елегантно и същевременно по даоистки артистично да изразим недоволството си и да бъдем чути? Протестната мрежа, и това ясно се вижда в „Хонконгска трилогия”, е много, много различна като структура, вътрешна организация и логистика.

 

 

Документалните сегменти от окупирания Хонконг са забележителни. Може би тук трябва да припомним, че гражданското недоволство в мегаполиса се надигна в отпор на опитите на Пекин да наложи реформи в избирателната местна система (основно за кметски избори) и да деформира статуквото на „една държава [Китай] – две системи [континентален Китай и специалния административен статут на Хонконг]”.

 

 

В третата част – тази на най-възрастните, Дойл ни запознава с ретро певицата от трамвая, а и с носталгията на пенсионерите, които си мерят кръвното, докато ходят на срещи и отчитат все по-засилващата се динамика в общуването. Дали Хонконг е все още градът на тяхната младост и как се променя в хода на един човешки живот? Можем ли да продължим да обичаме до сетния си дъх? Как да живеем тук и сега, кои сме, можем ли да се разбираме и да бъдем заедно? Всички. В хармония. Независимо от поколенческите различия, независимо от политическите движения, системи и амбиции.

 

Кадър от "Хонконгска трилогия"

 

Ако трябва да опиша документалния ми филм – казва Кристофър Дойл, – той е всъщност платформа, която позволи на хората от Хонконг да говорят помежду си. Защото това място е различно от другите места по света, то е нашата идентичност, нашата култура. Най-важното, което се казва, е: не бягайте към Пекин и Шанхай, останете тук, в мегаполиса, и нека направим нещата заедно. С този филм декларирам – ние сме хонконгци, ние сме такива, каквито сме. Ако не бяхме реагирали така масово в този критичен момент за града, сигурно щяха да ни прецакат и след две години щяхме да изчезнем. Трябваше да възстановим усещането за общност.

 

Хонконгска трилогия” не е обичайният документален филм за „Революцията на чадърите”. В него няма бърборещи глави. Няма вувузели. Няма обичайните втръснали лица от медиите. Няма лозунги. Няма насилие и агресия. Няма демонстрация и обговаряне на политиката. Тя е само като безплътен воал – усещаш я нейде в далечината, с периферността на сетивата си, но не я виждаш, чуваш, докосваш… За щастие. И това е особено важно качество! Защото посланията на Дойл се изграждат по съвсем друг принцип и имат друга мисия, далеч по-благородна. А ако имаше политика, всичко щеше да стане банално, комплексарско, скучно и тривиално. Нямаше да е Дойл. И никой нямаше да иска да гледа филма, изтъквайки следния аргументиран довод: защо да гледаме на екрана това, което всъщност живеем? Защо пак да се цапаме?

 

Певицата на ретро шлагери от "Трамваят на усоволствията"

 

Кристофър Дойл гениално е обърнал гледната точка и ракурса. При това с оригинален стил. И много арт. Браво! Цялата постройка на т.нар от него аудиовизуална „платформа за общуване” (разбираме – филм) плува между действителността, такава каквато е, и вътрешните вселени на персонажите му. Кадрите му са хем реалистични, хем поетични, на моменти онирични и вълшебни дори, съчетаващи методиката на документалното, експерименталното и игралното кино. Фикционализираните моменти – съсредоточени в образа на чужденеца Кевин (същият Кевин Шерлок от пълнометражния му режисьорски дебют „Далеч от думите”) – са намигване към самата персона на Дойл. Геговете внасят неочаквано, леко чувство за хумор, доза самоирония, разтоварват и същевременно стоят адекватно в цялото, без да дразнят. Колкото и да е ексцентричен австралиецът, той никога не си позволява да прекрачва границите на добрия вкус и да се заиграва със самоцелната и куха еклектика.

 

 

Получил се е забележителен видово хибриден филм, абсолютен урок по правене на кино с тема „граждански протест”, „гражданско общество и самосъзнание”, в който връх взима поетиката на човешките взаимоотношения. И не на последно място – поставя по изключително деликатен, ненатрапчив начин акцент върху екологията, връзката с природата и фундаментът на даоистката традиция.

 „Хонконгска трилогия” е разбиране. Вяра. Надежда. Глас. Призив. Усещане. Лекота. Чистота. Топлина. Прегръдка. И свобода на духа от друго измерение. Повече от обяснение в любов към ГРАДА и НЕГОВИТЕ  жители. Защото е виждане отвъд Хонконг и киното. Той е универсален копнеж по красотата на живота. Неслучайно Дойл казва: Това е най-добрият ми филм. Прав е!

 

Сайтът на „Hong Kong Trilogy: Preschooled, Preoccupied, Preposterous” (2015)

 

 

 

 

Проектът КИНОЗВЕЗДА

се осъществява с подкрепата

на програма „Критическа литература” 

към Национален фонд „Култура”

Коментари

Напиши коментар

Откажи