Крисчън Бейл: Трябва да бъдеш различен, за да оцелееш в този занаят

Крисчън Бейл: Трябва да бъдеш различен, за да оцелееш в този занаят
"Ако искаш да правиш филми, имам предвид добри филми, си длъжен да нарушаваш правилата. Освен това, за да направиш нещо интересно в света на киното, трябва едновременно да обичаш и да мразиш тази индустрия, защото омразата понякога е единственото чувство, което ти дава силата да излезеш извън рамката. Важно е също да имаш увереност в себе си, за да не се изкушаваш да подражаваш на другите, и дори е важно да си убеден, че можеш да дадеш нещо, което никой друг не може да даде. Не става въпрос за превъзходство, а да бъдеш различен; това е единственото правило, за да оцелееш в този занаят". Той е един от най-големите актьори на своето поколение. Експерт по физическото преобразяване, Крисчън Бейл играе Кен Майлс в спиращия дъха биографичен филм “Пълно ускорение” на режисьора Джеймс Манголд, в който си партнира с Мат Деймън.

 

Също като героя си в “Пълно ускорение”, Крисчън Бейл е колкото дискретен, толкова и пламенен. През 2011 г. той спечели “Оскар” за ролята си в “Боецът” и двe награди БАФТА. 

 

Роден в Уелс, но израснал в Англия, първите си стъпки като актьор Крисчън Бейл прави още като дете. Театралната сцена, на която се отличава редом с Роуан Аткинсън, му служи като трамплин, за да получи на 13-годишна възраст главната роля във филма на Стивън Спилбърг “Империята на слънцето”. Оттогава той гради забележително стабилна световна кариера.

Между снимките актьорът, който е женен и има две деца, не обича нищо повече от това да бъде със семейтвото си. Но за излизането на новия си филм във Франция, Крисчън Бейл придружи режисьора Джеймс Манголд и Мат Деймън в Париж и ни посрещна приятелски с капучино в ръка в апартамент в хотел “Бристол”.

 

- “Пълно ускорение” не е екшън филм с автомобилна надпревара, а драма за приятелството между два таланта от екипа на “Форд”: бившия шампион Карол Шелби и механика Кен Майлс. Трогна ли ви това?

 

- Той наистина разказва за общите страсти, споделените мечти, братството и препятствията, които животът им е подготвил. Но тази история е разказана с 320 км/ч! С това Джеймс Манголд успя да надхвърли простия разказ за състезанието, запазвайки същевременно невероятни кадри с автомобилна надпревара.

 

- Какво предизвикателство приехте с този филм?

 

- Когато се заемаш с подобна тема, първия въпрос, който си задаваш е: “Как зрителите ще могат да почувстват какво означава да караш състезателна кола с 370 км/ч?”. Много малко хора в света познават това усещане. Но Кен Майлс не прилича на стереотипа за безстрастния пилот стоик: той лесно показва емоциите си. Впрочем това много ми помогна. И тъй като по онова време каските не са покривали цялото лице, аз успях да създам много изразителен и жив герой. 

 

- По-трудно ли е да влезете в кожата на героя без видима физическа промяна?

 

- Не. Един актьор трябва да направи точно това, което е необходимо, нищо повече. Когато Джеймс Манголд ми предложи ролята, се опитах да го убедя, че това е лоша идея, тъй като все още бях със снажната фигура на Дик Чейни (Крисчън Бейл е качил 30 кг за тази роля - б.а.) и че няма да вляза в колата! Но размислих и тази роля, освен възможността бързо да си върна линията, ми припомни, че най-важният аспект на играта не е външият вид, а вътрешният свят на героя. От тази гледна точка, Кен Майлс беше очарователен и сложен човек: в живота е бил изтъкан от противоречия, но в работата - истински пурист. Като състезателен пилот е имал идеали, от които не се е отказал.

 

- Какви общи черти имате с Кен Майлс?

 

- Когато Джеймс Манголд усети, че се колебая, ми каза: “Крисчън, този човек си ти! Как не го виждаш? Майлс прилича много повече на теб от всички герои, които си изиграл досега!”. Не съм сигурен, че в живота приличам много на него, но се надявам, че се доближавам във филма. 

 

Във всеки случай, Джеймс Манголд беше истински извор на вдъхновение за Мат Деймън и за мен, защото на снимачната площадка отношенията му с неговия верен главен оператор Фидън Папамайкъл бяха бурни. Работейки заедно за общи проекти, двамата са развили свой собствен език. Смешно е да видиш как се ругаят като каруцари, но много се уважават. Тяхното братско приятелство прилича на това, което са имали Майлс и Шелби!

 

- Познавахте ли добре Майт Деймън преди този филм?

 

- Пътищата ни се бяха пресекли, защото Мат се е запознал с жена ми преди много време. Винаги съм го смятал за изключителен актьор, но след като работих с него, мога да кажа, че когато мине зад камерата, ще бъде и голям режисьор. Мат има цялостна визия и перспектива за проекта, каквато аз нямам. Харесвам актьори като него, които не изживяват егоистично страстта си и нямат нужда да вървят по стъпките на другите, за да съществуват. 

 

В "Пълно ускорение" 

 

- Вашият пламенен характер ви кара да надхвърляте себе си във всяка роля. Какви са границите ви?

 

- Вместо да мисля за своите граници, предпочитам да определям приоритетите си. Когато правя избор, се отказвам от много други възможности. Натъжавам се, като си помисля за всички неща, които никога няма да заснема, но така е, това е голямата трагедия в живота!

 

- Имате ли и вие, като Кен Майлс, проблеми с реда и авторитета?

 

- Ако искаш да правиш филми, имам предвид добри филми, си длъжен да нарушаваш правилата. Освен това, за да направиш нещо интересно в света на киното, трябва едновременно да обичаш и да мразиш тази индустрия, защото омразата понякога е единственото чувство, което ти дава силата да излезеш извън рамката. Важно е също да имаш увереност в себе си, за да не се изкушаваш да подражаваш на другите, и дори е важно да си убеден, че можеш да дадеш нещо, което никой друг не може да даде. Не става въпрос за превъзходство, а да бъдеш различен; това е единственото правило, за да оцелееш в този занаят.

 

- За пурист, какъвто сте вие, трудно ли е в шоубизнеса?

 

- Много! Мисля си, че бихме могли да вършим работата си по-ефикасно, ако се съсредоточим само върху нея. Дори за вас би било по-добре! Вижте колко е приятно да откриете в една роля актьор, за когото не знаете нищо. Всеки път, когато даваме интервю, разваляме тази възможност и ставаме обикновени рекламни агенти. Но това е обратната страна на мадала. И известна форма на вярност към героя, върху който си работил и в който си вложил всичките си усилия. Въпреки това не ние сме хората, които могат да говорят най-добре за филма. Винаги предлагам на пиар екипа да изпрати режисьора и сценариста да се срещнат с журналистите, но никога не ме слушат.

 

- Какво изпитвате, когато гледате малкото момче в “Империята на слънцето”?

 

- Имам хубави спомени от снимките и чиракуването ми при Спилбърг, но когато видя това хлапе, спонтанно изпитвам желание да му кажа: “Горкичкият, не осъзнаваш какво те очаква! Знаеш ли, че просто ще намразиш всичко това?”.

 

- Гордеете ли се с работата си?

 

- С някои проект - да, с други - наполовина или изобщо. Това, което ме изненадва най-много, е, че имам възможност да избирам филмите си. Може би това няма да продължи, но, честно казано, никога не съм мислел, че кариерата ми ще продължи толкова дълго.

 

- Ще се радвате ли, ако децата ви искат да поемат по вашия път?

 

- Ще имат подкрепата ми, само ако останат поне до 20-та си година самодейни актьори. Парите пораждат изисквания, които не трябва да се налагат на деца. Като момче, никога не съм мислел да стана актьор; единствената ми мечта беше да си купя мотор. Но с първия филм бързо разбрах, че киното, както никоя друга професия, ще ми позволи да помогна и на семейството си. 

 

- Интересувате ли се от френското кино?

 

- От десетина години почти не гледам филми, освен онези, които децата ми искат да гледат, но като млад бях голям киноман. Винаги съм се възхищавал на Даниел Отьой, Жан Ян и “400-те удара” на Трюфо много ме впечатли. Харесвам и подхода ви към киното и субсидиите, които се дават за него. В Холивуд целта е печалбата и финансирането е само частно.

 

- Живеете и работите в САЩ, а какво уелско носите в себе си?

 

- Всъщност никога не съм бил истински уелсец! Роден съм в Хавърфордуест, но съм напуснал Уелс, когато съм бил на 18 месеца, за да живея в Съри, после в Дорсет. Всичките ми детски спомени са свързани с Англия и имам британски акцент. Но трябва да призная, че много обичам журналистите да напомнят истинските ми корени, защото те ме свързват с Ричард Бъртън, Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс и си казвам, че семейството изобщо не е зле!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Големец е Бейл

    24 Ное 2019 0:44ч.

    Не са много актьорите с таланта на мистър Бейл. Удоволствие е да го гледаш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи