„Извън пътя“ е фатално обърнат в канавката

„Извън пътя“ е фатално обърнат в канавката
Рядко ходя да гледам „нови български филми“, но ето че пак се излъгах. На хартия „Извън пътя“ се води “история за любовта, вдъхновението и творчеството в затишие след младостта и големите любови“. В действителност е пълен ужас, неописан даже в „Апокалипсиса“. Ужасна „любовна“ история, ужасен кастинг, ужасна режисура, ужасна актьорска игра...

 

 

Трябва да си призная, че не знам откъде да започна, защото изборът от ужаси е много голям. А най-ужасното е, че това е филм на Николай Волев – човекът, който някога засне „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Да обичаш на инат“ и „Маргарит и Маргарита“.

 

В последния си филм обаче Волев е като лишен от книжка за петнайсет години, който най-после се е качил в колата си и за малко да убие всичко живо по пътя. Много се чудих кой е писал сценария и открих, че той е и сценарист, и режисьор, и продуцент. Затова не мога да си представя как продуцентът Волев е озаптявал режисьора Волев когато е избирал главната си актриса, или как режисьорът Волев е казвал на сценариста Волев: „Разкарай тия дивотии от 12 страница, а още по-добре, ако разкараш целия сценарий“. 

 

За съжаление, нищо такова не се е случило. За съжаление, режисьорът, сценаристът и продуцентът са работили в перфектен безидеен синхрон, занимавайки ни със собственото си „творческо затишие“, добре маскирано като част от историята на главния герой. За радост, по някое време филмът свършва. 

 

„ИСТОРИЯТА“  

 

Имаме история, която лесно минава за българска, понеже тръгва нелогично още от самото начало. Писателят с изчерпана муза Стефан Корадов (Деян Донков) се запознава в гората с 19-годишната ромка Салия (Сали Ибрахим). Между храстите тя му цитира Диоген, защото мечтае да учи философия в Оксфорд (или Волев има залитания към научната фантастика, или е с тотално смахнати представи за света, в който живее). 55-годишният Корадов е зашеметен. Естествено, не от напращелия бюст на девойката, който се люлее под носа му през целия филм, а от познанията й в дисциплината, която иска да изучава.

 

Така между двамата избухва платонична любов, въпреки кючеците на „философката“. Те могат да излекуват всяка еректилна дисфункция, но писателят Корадов е истински мъж и не се дава изобщо. Донякъде е възпиран и от мрънкането на жена му - актрисата Лидия (Аня Пенчева), която разбира за платоничната афера и от гняв дърпа покривката с вечерята на земята.

 

Вероятно притеснен, че ще остане без дългогодишната си готвачка, Корадов набързо изпраща ромката на летището (по метода на дедукцията решаваме, че е приета да учи в Оксфорд). За финал девойката прави нещо средно между мост и шпагат (О, Нешке, къде си?) и се просва по гръб на пода на сектор „Заминаващи“.  Бас хващам, че това е номер, който актрисата е демонстрирала преди снимките и режисьорът така се е израдвал, че е решил да го напъха в последния момент и във филма. Нямам друго обяснение.  

 

Историята можеше да се преразкаже и по друг начин, но е заснета точно така – като пълен кич и безвкусица. Първата стъпка, която Волев със сигурност е проспал докато пише сценария, е да проучи няколко елементарни житейски факта.

 

Не знам кога за последно е учил философия в Оксфорд, но допускам, че там се говори английски, полагат се тежки тестове, а следването струва един чувал с пари. Е, много важно, сигурно си е казал режисьорът, нали е наужким. Затова „различната“ Салия работи като сервитьорка в Банско, а баща й (Калин Сърменов) в някаква дискотека и гледа животни в двора - значи идеален начин да спестиш пари за Оксфорд.

 

А дали ромката говори английски и как й е хрумнало да изучава кантиантството например, защото средата й изобщо не го предполага, си остава голямата мистерия на филма. Всъщност, сетих се. В стаята й има залепено плакатче на Шекспир, а баба й – Христина Ибрахимова, е бивша оперетна певица. Така - да! Така вече всичко се връзва. 

 

Някои може да му казват на това „издребняване“, но то сериозно пропуква историята и кара зрителя да вика „Да, бе, да!“ през целия филм. Изглежда обаче, че и сценаристът Волев се е чудил защо героят му трябва да се влюби платонично в някаква похотлива на вид девойка, която го гледа влажно, очаквайки да й набие малко мозък и на нея. Особено, ако няма да я вкарва в леглото си.

 

Нищо подобно не се е чудила София Копола докато е писала „Изгубени в превода“, откъдето сценаристът Волев се е опитвал нескопосно да преписва. Там обаче Шарлот (Скарлет Йохансон) вече е завършила философия, има някакъв житейски опит, наясно е с кризата на средната възраст и проблемите в брака и е достойна топка на застаряващия актьор Боб Харис (Бил Мъри) докато си разиграват мача.

 

Какво имаме срещу Боб Харис? Застаряващ писател, който е като типичен тинейджър – няма пари, жена му го издържа, а той се оплаква от нея и скапания си брак на новата си духовна приятелка, докато двамата обикалят горите. А това пък е толкова секси за една духовна приятелка, която се търси в живота, че между двамата избухва „чиста, истински красива, магична любов“, както е написал някой, който или е ослепял от фалшив алкохол, или изобщо не е гледал филма. 

 

Историята на Лидия (жената на писателя) и нейния страничен ухажор Иван (актьорът се справя много добре) е толкова скучна, че спокойно можех да мина без нея. Както и без целия филм, ако питате мен.   

 

Няма да коментирам нелепи сцени, като тази със запознанството между Корадов и Салия в планината, където писателят решава да се изпикае и налита на девойката, която прави същото. Дотук добре. Ситуацията е реална и може да се случи на всеки.

 

Човекът се извинява и аха да си тръгне, но е подгонен от въпросната Салия с джобно ножче, предварително извадено от затворената й в кадър дамска чанта. И за да е още по-истинско всичко, тя крясва на потенциалния си „изнасилвач“: „Само да сте посмял!“ или нещо от сорта. Както разбирате, уплашената до смърт девойка е страшно възпитана и дори в най-шибани ситуации говори на „изнасилвачите“ си на „вие“.  

 

Сцената, в която Салия сервира облечена в комбинезон с народни шевици (дебел намек, че сме в Банско), докато двама младока се опитват да я щипят по задника, е толкова нелепа, че прилича на брутално открадната от култовата тинейджърска полюция „София - Ден и Нощ“.

 

Сцената щеше да завърши с истинско меле, но светкавично в кадъра се появява ченге. Искам да питам къде бяха тия ченгета, когато ми разбиха гаража и трябваше да ги чакам цели 68 минути? Нямаше изобщо да се заяждам на дребно, ако Волев беше режисьор-първокурсник в НБУ. Само че той е цар на житейски верните сцени, което означава едно: за времето, в което не е снимал нищо, явно е наблюдавал живота само през прозореца си. 

 

„ЛЮБОВНИТЕ“ СЦЕНИ 

 

На тях ще им отделя точно няколко реда, за да не вземе да ви хрумне, че филмът наистина е по европейски или по американски любовен. В общи линии ситуациите между Корадов и Салия са предвидими и плоски като футболно игрище.

 

Двете гълъбчета се разхождат в планината, карат джип и викат: „Бах мааму“, когато закъсат в калта, свирят на китара и си палят огън в една пещера. За да се подчертае платоничната им връзка, Салия целува Корадов по бузата, а после му мята и два страстни кючека. Първият е у тях, докато той свири на китара. Вторият е на джаз фестивала в Банско, където тя се появява абсолютно незнайно защо в жълт кючекчийски костюм (всъщност знайно е – самата актриса мятка много добри кючеци) и разтриса мощно гръд пред блокиралия творчески писател, който набързо си връща музата, само че жена му Лидия ги вижда и хуква да бяга.  

 

За отмъщение Лидия отива да се натиска с общия семеен приятел Иван в една кола, паркирана над нощна София, и за малко да реша, че ще пеят и танцуват като в „Лалаленд“, само че Иван не е толкова глупав и за части от секундата се премята над скоростния лост (трябва да видите тоя номер – много е як) и се строполява над Лидия, защото иска да прави секс. Лидия изохква няколко пъти и набързо промърморва, че й и е гадно, което си е съвсем типично за български любовен филм. 

 

„ДИАЛОГЪТ“

 

Най-вероятно, докато сценаристът Волев си е разигравал коня с диалога, режисьорът Волев е търсил къде продават летни гуми втора употреба. Каквото и да е, определено и двамата не са били нито над хартията, нито на терен. Философските дрънканици на Корадов и Салия за живота и брака са толкова далече от речевата органика, че направо обитават друга планета. „Искам сама да съм автор на собствения си живот“, „Някакъв кретен се кара на кучката си, това ли е любовта?“ и други подобни звучат като първомайски лозунги, докато Живков маха от трибуната.

 

Разговорът, в който ромката Салия и баща й - ромът Йонко (не съм сигурен за името му) си разменят познания за поезията на Смирненски, наистина е учебник за това как може да направиш героите от тежко умни тежко нелепи. За капак репликите на актрисата Сали Ибрахим са украсени и с тежки рецитации.

 

Тя самата има един много забавен проблем: не може да върши две действия едновременно. Т.е когато говори, не може да се движи, а когато се движи не може да говори. А това пък дебело подчертава, че за Волев думата „актриса“ вече е станало едно мноооого разтегливо понятие. Затова и Донков е разколебан между две неща в сцените – дали да си каже по-органично репликите или да се спасява от партньорката си, която го дъни през цялото време. И ако не е взел отличен хонорар за всичко това, по-добре да се застреля в коляното. Що се отнася до Аня Пенчева, тя може да играе както си иска, понеже още става, и може да се разсейвате от лошата й на моменти игра с други гледки.   

 

„КАСТИНГЪТ“

 

Грешният кастинг е най-лесният начин да си провалиш филма и тук Волев наистина се е справил чудесно. Даже си представям как точно е станало всичко. Просто една сутрин той се е събудил, протегнал се е в леглото и си е казал: “Я да видим кой иска да снима с мен”. После е хванал телефонния указател и е започнал от буквата А. Аня Пенчева. Идеално. След което бързо е стигнал и до буквата Д – Деян Донков. Това е единствената ми смислена хипотеза как тези двамата могат да са мъж и жена. Те са по-скоро като извънземно, което работи на бензиностанция. Абсолютно недостоверни като двойка, независимо каква брада ще лепнат на Донков.

 

Предполагам, че „актрисата“ Салия Ибрахим е била качена на стоп от някой слънчасал организатор, докато е оглеждал терените за снимки в Банско и района. Тя е наистина страхотно попадение, но за българския римейк на „Малката булка“ и то само, ако булката е онемяла. Госпожица Ибрахим е толкова бездарна, че на човек му иде да отиде и да изиграе сцените вместо нея. Но за това, както и за всичко останало във филма, е виновен само и единствено режисьорът. И ако това е голямото му завръщане след петнайсет години пауза - „бах мааму“ - по-добре да си беше стоял вкъщи!

 

 
 
 
 

 

 

 

Коментари

  • Пурку

    15 Май 2018 15:43ч.

    Абе, той Волев още в Маргарит и Маргарита загатна за потенциалът си да бъде прекрасно посредствен. Още там имаше актьорски рецитации и сцени, увисващи във въздуха. Предполагам, че сега това просто е доведено до логичния си край. Не ми е ясно как този човек е могъл да режисира един от най-великите родни филми "Да обичаш на инат".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • била

    15 Май 2018 15:55ч.

    Е, онова беше соц-кино. Това е европейско кино.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    15 Май 2018 16:39ч.

    Никога не е късно да станеш за резил!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thh

    15 Май 2018 16:57ч.

    Само на мен ли ми става неудобно като слушам реплките в българските филми? Дори и актьорите, които се водят за най-добрите в момента, говорят толкова нелепо, че направо спирам филма. Някакви обикновени изречения биват изказани със супер неестествена интонация, с някакъв патос или викове. Сякаш самите актьори не знаят кое е важното и на кое трябва да се акцентира. Като добавим и някакви изрази, които изобщо не попадат в речника на обикновения българин, но постоянно са натрапвани, положението става трагично. Един пример и тук - „Някакъв кретен се кара на кучката си...“ Кой говори така?! Разбирам, че думата кучка е много популярна в америкнското кино, но дайте по-сериозно! Конкретно за този филм - тази тема е толкова нереалистична, дори абсурдна, че човек може да се замисли дали авторите са българи. Киното ни е толкова наивно, лековато и простовато, че е обида за мнозинството зрители. Шегите - плоски; историите - предвидими до болка; изразните средства - зле, и все по-зле; актьорите - потресаващо ниско ниво, което не може да създаде автентичен образ, да го одухотвори. Какво учат в НАТФИЗ след като един човек от улицата ще се държи в пъти по-естествено? Сравнете "Да обичаш на инат" с който и да е съвременен български филм. Виждате ли разликата в актьорската игра, в диалозите, в емоцията, в ангажираността на зрителя и цялостната атмосфера? Вижда се, че дори една съвсем битова тема може да бъде предствана по страхотен начин и не са нужни милиони левове и ефекти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Михаил Иванов

    15 Май 2018 17:58ч.

    Ми така е,като хората от Европа искат "разнообразие" ....... Сещам се за Куката /от "Под прикритие" - "Искам да завъртя един бизнес със земеделие? - Защо, господине? - Знаете ли колко направи един приятел от един козел? - Колко ? - 80 000 лв. Взеха го да участва в някакъв филм..... Та,така и с циганите /които са толкова далеч от рома,колкото София от Рим или от Хавана/. Толкова от мен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанасов

    15 Май 2018 18:11ч.

    Поздравления за Автора (Граф Оболенски, бесен зрител )! Посмях се от сърце!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Какво учат в НАТФИЗ след като един човек от улицата ще се държи в пъти по-естествено?"

    15 Май 2018 20:27ч.

    Е, онова беше соц-ВИТИЗ. Това е европейски НАТФИЗ - цивлизация! Те така, те...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чудесно е, че има такова кино, че...

    15 Май 2018 20:29ч.

    ...без него щяхме да сме лишени от духовитата рецензия, а това вече щеше да е загуба!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ива Ненова

    15 Май 2018 21:21ч.

    Най-важен,смятам,е сценарият. Ако диалогът е истински и актьорите ще звучат естествено...Не са виновни актьорите,а жалките напъни на сценаристите са са различни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    15 Май 2018 21:43ч.

    Партийната цензура можеше да бъде заобиколена, затова имаше произведения на изкуството. Цензурата на парите е непробиваема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • веган

    15 Май 2018 22:20ч.

    Толкова свежа статия! Благодаря, графе, извадихте ме от мировата скръб! Даже ми се прииска да гледам филма, хахахаха, като комедия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фенка

    15 Май 2018 22:39ч.

    Този безмислен и бездарен филм на Волев, поне е станал повод за такъв безкрайно забавен коментар, не съм се смяла така с години... Явно българските “творци” ни мислят за слабоумни и бавноразвиващи се , като ни пробутват бълнуванията си и то с претенция за изкуство...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отвратен

    15 Май 2018 22:55ч.

    Ромчето не е виновно, то никога няма да осъзнае в каква позорна ситуация е било въвлечено, подозирам че кастингът е включвал кючеци пред режисьора, сценариста и продуцента, но както стана ясно от текста по-горе не се е хабила много , защото се съвместяват от един човек... Дано тази гавра с киното не е заплатена от нашите данъци, надявам се че продуцентът Волев сам е инвестирал в Любовната си история ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    16 Май 2018 2:25ч.

    такъв филм може и межд. награда да получи, защото е 100% политически коректен. Ромчето отива да учи в Оксфорд, това е вдъхновяващо за цялото ромско население в БГ, т.е.15% от населението, с перспектива да стане 50% от населението, и те могат да увеличат своето образование средно с поне 2 месеца до завършен 3 клас. Нещо като холивудските бози, в които шефът на антитерористична организация задължително е жена, а като фанат след 50 минути престъпниците, съдията задължително е черен

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    16 Май 2018 9:10ч.

    Верно, много готино написано. Господине, станете кинокритик, само дето няма какво да критикувате. От "Дунав мост" (не знам дали има 25 години) не съм гледала български филми. Преди това не ги пропусках. Интересна работа е българската демокрация, без аналог...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    16 Май 2018 9:42ч.

    Не сте споменали финансирането, бозата и шербетът у нас се леят по причини на финансирането. От България се очаква да прави определен тип кино и се плаща за това, както навремето плащаха на Азис да се прави на травестит. Наистина финансирането не може да обясни отблъскващата дикция на всички български филми, но предполагам, че точно за това в Натфиз се изкарва шестица. Единственото, което не мога да разбера е защо героите са толкова нещастни и слабохарактерни. Всеки иска нещо, което е елементарно за реализиране. Ромката преспокойно би могла да се запише да учи философия, висшето у нас кани с бонбони, има незапълнени места. Нещастникът преспокойно би могъл да се разведе с жена си или ако е мъж на място, обратното, да укрепи брака си с по-малко заглеждане по кючекчийки. Съпругата съответно. Живеем в свободен свят, не в режима на Живков и всеки може да направи избор за живота си. Подобни сценарии са характерни за турски сериали или комунистически филми. Защото там е по-вероятно всеки да въздиша по нещо, което средата му забранява. Хайде интелектуалците да спрат да са вече толкова нещастни, понеже трябва да се преструват на такива, докато всъщност мечтаят да флиртуват с млади девойчета. Ами иди и направи каквото си решил, какъв е проблема. Животът е прекалено кратък, за да го живеем като лицемери. Ако пък ще си интелектуалец, ами израсни над пошлото, ама наистина, а не наужким. Най-са ми противни хорица, които се гънат като мокро въже и не преодоляват и най-малкото съпротивление. Пубертетски емоции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сали Ибрахимов

    16 Май 2018 10:38ч.

    Аз много се смях и плаках, беше прекрасен филм, препоръчвам на всички да ходят да го гледат. Ревюто иначе е много достоверно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лили Рибката

    16 Май 2018 11:51ч.

    Извинете за включването, но се чувствам много нещастна и пренебрегната заради Салия Философката! Ако щете да знаете, и аз съм много начетена и кръшна и амбициозна и политкоректна!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КАЛИНКА

    16 Май 2018 12:04ч.

    Заснемането на тази нелепица наречена ФИЛМ , толкова забавно описана в коментара е илюстрация на цялата картинка в нашата държава..., Един човек с чужди пари /разбирай финансиране от НФЦ с нашите данъци/, КОНГЛОМЕРАТЪТ ВОЛЕВ , си развява коня или джипа както дойде там..., с цел да впечатли младо гадже Сали /оставаме на страна , произходът и, и претенциите на интелектуалците, които след определено състояние на духът и на тялото, явно не подбират обектите на любовта си/ , точно както нашите политици, които по цял ден се чудят ,коя КАЛНИКА да назначат, докато ние издъхваме под непосилните данъчни тежести и понеже не сме склонни към геронтофилия едва свързваме двата края.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хахаха

    16 Май 2018 12:24ч.

    Цигането прилича на Светослава Стаева/Тадаръкова/Рудолф като млада :)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Киноманячка

    16 Май 2018 14:52ч.

    Филмът на Волев определено беше по интересен, когато го гледах за първи път на Киномания (или София филм фест беше, не помня) преди година и половина. После обаче режисьорът жестоко е окастрил някои възлови сцени, от които се разбира какво точно се случва. Много са, но най-фрапираща е тази с бабата на Салия, която живее в старческия дом, великолепно изпълнена от оперетната звезда и изпълнителка на ролята на Цвети в "А бяхме млади" преди 40 години Людмила Чешмеджиева. Цялата работа е, че бабата не е циганка и от там Салия е наследила богата култура. Изрязана е сцената, когато двамата влюбени извеждат бабата на разходка в планината и тя се гътва от чистия въздух на свобода. Преди това обаче бабата каза на внучката си, че има много пари и обеща да и ги даде в наследство. Има и много други интересни изчистени в последствие неща, но не и протяжните скучни сцени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Хелеборус

    16 Май 2018 22:36ч.

    Напипали сте същината на въпроса. Парите не миришат , и както правилно някой посочи преди вас , Волев имаше тенденция да прави полит-коректни буламачи още в навечерието на демокрацията /"Маргарит и Маргарита"/, които осребри. Явно сега е закъсал яко и е карал по бързата процедура - дай парите - на ти филм ! Иначе за турските филми и паралелите с този кючек сте напълно прав , докато за "комунистическото кино" определено се лъжите. Вероятно възрастта ви подвежда. Самото изброяване на първите три филма на Волев , които са чудесни , и правени баш по време на комунизЪма , показва противоречието на твърдението ви и омесването на примери. Комунизмът като система с дозирана цензура отприщваше небивали сатира , ирония и езопов език. Шедьоврите бяха налице. Сега когато повелята на деня е "Бате дай пейсе стинки..." в нея се овъргалват и волевци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    17 Май 2018 7:38ч.

    Струва ми се от прочетеното, че много малко е трябвало (примерно Волев да си беше запазил сценария, продуцентството и кастинга, а да беше поканил граф Оболенски за режисьор) и е щяла да се получи чудесна пародия на любовна история. Но нищо не е загубено - има още толкова много възможности за политкоректни любовни двойки: физик-теоретик и джендър № 14, лезбийка-пилот и травестит и т.н., и т.н. Успех на родното кино!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поручик Ржевский.

    17 Май 2018 12:06ч.

    Графе, Chapeau!!! Сега вече искам да изгледам това Волево чудо! :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Снежа Кирова

    17 Май 2018 14:37ч.

    Поздравления за автора! Все се ослушвах до сега да чуя или видя отзив за този филм, защото и аз останах изумена от "качествата" му. Най-сетне някой да се осмели да напише нещо критично за съвременно българско произведение, при това по толкова духовит начин. Чудесно пишете, продължавайте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Люба

    17 Май 2018 22:33ч.

    Авторе, приеми и моите аплодисменти! Така образно и ярко е описан филма, че пак ти иде да плювнеш на всичко и всички в него. Помъчих се на няколко пъти да гледам нещо от шумно рекламираните ни филми и сериали, НО - не мога да издържа и 5 минути на това, на което ме подлагат. Всичко ми изглежда фалшиво и фалшиво ми звучи. И въпреки, че съм гледала само два турски сериала, твърдя, че там играят страхотно. Та си мисля - защо нашите "артисти" не вземат да погледат как играят другите - ами гледам и всичко звучи и изглежда истинско. Да! В същото време всеки път, когато ходя на театър, се възхищавам на играта на артистите. Как става така, не си го обяснявам - в театъра душата ми се пълни, а във филмите - пълна скръб, чак ми се повдига ог гова, че тези, коиго играят и онези, дето са създателите му, си мислят, че могат да ми се подиграват. Така, де, щом ми поднасят такива простотии. Много ме дразни и друго - ах, тези наши "звезди" от филмите, те не слизат от екран - от една телевизия в друга, сами се хвалят и превъзнасят, мидля, че даже си вярват, че са велики. СМЕШНИЦИ !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Биляна

    18 Май 2018 14:59ч.

    Великолепен текст! Удоволствие бе да го прочета, сърдечни поздравления на автора! Не гледам български филми от 25 години и не мисля, че съм пропуснала шедьоври. Жалко, че Волев ще бъде запомнен с този пълен провал. Жалко!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоянов

    18 Май 2018 23:15ч.

    Прекрасен коментар! А и диагноза за голямата част от съвременното българско кино - измислено, нереалистично, стараещо се да ти внуши истини от последна инстанция, които можеш смело да лепнеш като девиз във ФБ, ако си в ранния пубертет. След като изгледах прехваления филм "Посоки" дълго време се чудих как доктор на Сорбоната може да е такъв лузър - да работи за 600 лева и учениците да му се подиграват. Ама таксистът го върна в реалността с довода, че може и да не се претрепе, скачайки от моста, а само да са изпотроши, да не може да чука и да пикае в кревата. А пък една позната реши повече да не се води на такси. Според "Посоки" това е много смъртоносна област. Единият таксист застреля банкер, едната таксистка замалко да застреля бившия комсомолец, а пък един смотан клиент претрепа друг таксист. Накрая един поп-таксист закара пациент да му сменят сърцето. Майко мила!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    19 Май 2018 9:27ч.

    Аз тази помия не я дочетох . Много сте добри да плюете . Николай Волев е любимия ми режисьор и много добре прави че се разграничава от вас българите и се самоопределя като Македонец . Здраве и живот Ники ! Не обръщай внимание на малките душици , остани си такъв безпрадонен, честен и горд . Обичам те .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tschuntscho

    19 Май 2018 10:49ч.

    Нищо ново след Пигмалион. Версии на вересия. След като е имало филми като Козият рог, Авантаж, Мера според мера, Крадецът на праскови, Любимец 13, Таралежите се раждат без бодли, Бялата стая, Лачените обувки на незнайния войн, Момчето си отива, Рицар без броня, Тютюн, Да обичаш на инат и да не ги изброявам всички, значи има критична маса за хубаво българско кино (ако има традиция, има почва, идват нови кълнове), това време ще дойде, особено ако авторите измислят антидот срещу диктата на парите, както някога бяха намерили начин да преодолеят диктата на партийните догми....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • проблемът

    20 Май 2018 12:00ч.

    ... не е в режисьора, а в актьорския състав на филмите. Сравнете играта на о'Бозе почившите титани В. Кънев и Т. Колев с настоящите пигмеи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Василева-Демирова

    21 Май 2018 0:32ч.

    Сега,Волев се е направил 3 в 1/като пакетче кафе/.И не е уцелил грамажа на кафето,сметаната и захарта.Нека направят едно допитване кой харесва нашето кино.Един преди мен е посочил защо нямат успех последните филми след промяната.Мързел да пишеш хубав сценарий,мързелив режисьор и актьори също мързеливи да играят и говорят изразително.Защо турските имат успех?Играят прекрасно,хубави актьори и не мънкат под носа си.Защото нашите български дубльори актьори са отлични и изразителни в сцената на изживяванията на героя.Дори сценария да е винаги взет от едно турско семейство на което му се случват най големите неприятности,най хубавите любовни отношения,те ще се гледат винаги и ще имат успех.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • cinema

    22 Май 2018 22:48ч.

    Aplodismenti za avtora,Besen graf s neveroyatno chuvstvo za humor, i tochna pretzenka.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Колега на Волев (продуцент)

    25 Май 2018 15:29ч.

    Само искам да внеса малко яснота, с която вероятно ще доразчаровам хората...Филмът на Волев струва на данъкоплатците около 1 100 000лв. (по памет). Честито на печелившите! :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ина

    31 Юли 2018 11:45ч.

    Много съм съгласна с автора. Гледах филма и не можах да повярвам, че е на Н. Волев. Явно човекът се е изчерпал тотално и музата му /като в песента на Висоцки/ безвъзратно го е напуснала. Потресена съм от "играта" на ромката Сали Ибрахим - толкова фалшива, нескопосана и недъгава игра досега не бял виждала! Е, и това дожинях! Бездарието на девойката е безгранично и не мога да проумея как Волев не го проумява това! Сляп ли е или е започнал да страда от старческа деменция?!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ога

    27 Юни 2020 21:36ч.

    Гледам го и се кръстя! Дори "Дамасцена" и "Опърничавите", който е като поръчан от Божков са по-добри. Това момиче сякаш чете от лист :) Иначе има добро излъчване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Nikola Savov

    01 Яну 2021 17:33ч.

    Прекрасно представление на действителността у нас! Всеки един от образите е събирателен такъв на част от българското население. Затова не се задълбавам в критика и не чета между редовете, а гледам мащабно на сценария. Разликата от другите изброени филми на Волев е, че социалистическата цензура липсва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи