ГЕРБ с депутат по-малко, Джема Грозданова подаде оставка

 ГЕРБ с депутат по-малко, Джема Грозданова подаде оставка
Председателят на комисията по външна политика в Народното събрание Джема Грозданова е подала оставка като народен представител. За оставката й стана ясно, след като председателят на Народното събрание Цвета Караянчева предложи тя да бъде включена в седмичната програма на депутатите. В мотивите си за оттегляне от Народното събрание председателят на външната комисия и депутат от ГЕРБ Джема Грозданова посочва - "комбинацията от възпитание, придобити умения, образование и житейски опит ми дава основание да мисля, че към момента не мога да бъда полезна в сферата на моята дейност. Затова подавам оставка".

 

Грозданова пише още, че чрез длъжността, която е заемала, е успявала да мотивира позиции, да търси и пази баланса между институциите, да намира компромисни решения чрез преговори и в полза на България.

 

Пред БНР депутатът от ГЕРБ Грозданова напълно отрече оттеглянето й да е свързано с последните кадрови сътресения в изпълнителната власт.

 

Депутатите прекратиха правомощията й като народен предтавител от ПГ на ГЕРБ. "За" оставката й гласуваха 105, "против" - 10 и "въздържали се" - 10, с което тя бе приета.

 

45-годишната стоматоложка бе избрана за депутат на парламентарните избори през 2017 г. от ПГ на ГЕРБ от 24-ти Многомандатен избирателен район - София.

 

Джема Грозданова е председател на комисията по външна политика и ръководител на постоянната делегация на 43 НС в ПАСЕ.

 

НС освободи и Елена Пешева от "ВОЛЯ - Българските родолюбци" от комисията по вероизповеданията. По предложение на партията тя беше избрана за член и председател на комисията по политиките за българите в чужбина.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • ГЕРБ остава с депутат по-малко, Джема Грозданова хвърли оставка

    16 Юли 2020 10:37ч.

    Когато зъболекарките бяха импресионисти...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • из Уди Алан:

    16 Юли 2020 10:41ч.

    "Кратко, но полезно ръководство за гражданско неподчинение! За да стане революция, са необходими две неща: някой или нещо, срещу което да се въстане, и някой, който да се навие да въстане. Официалното облекло не е задължително и двете страни могат произволно да избират мястото и времето, но ако някоя от тях не се появи, цялата работа отива по дяволите. По време на Китайската революция от 1650 г. и двете страни не дойдоха и, естествено, изгубиха капарото за залата. Народът или партиите въстават срещу така наречените потисници и лесно могат да бъдат разпознати по това, че революцията им прави голям кеф. Потисниците обикновено са издокарани в костюми, притежават земя и си слушат музика по радиото до късно през нощта, без някой да посмее да им крещи, че нарушават тишината. Работата им е да поддържат „статуквото“ — състояние, при което всичко си остава същото, макар да им се иска да правят ремонт вкъщи на всеки две години. Когато потисниците станат прекалено строги, се получава нещо, известно като полицейска държава, в която се забраняват всякакви прояви на недоволство — не трябва да се усмихваш, да носиш папийонка или да наричаш кмета „дебелак“ например. В полицейската държава гражданските права са орязани яко, не може и дума да става за свобода на словото, но все пак се разрешава да се кълчиш под звуците на музикален запис. Не се търпят критични забележки по адрес на управляващите, особено ако засягат умението им да танцуват. Свободата на печата също е ограничена и управляващата партия „диктува“ новините, като позволява на гражданите да научават само приемливи политически идеи и резултати, които не биха предизвикали бунт. Групите, които въстават, се наричат „потиснати“. Те обикновено обикалят в кръг, роптаят и се оплакват от главоболие. (Трябва да се отбележи, че потисниците никога не въстават и не се опитват да станат потиснати, защото това би означавало да си сменят бельото.) Ето някои известни примери за революции: Френската, при която селяните взели властта със сила и бързо сменили ключалките на вратите в двореца, за да не могат аристократите да се върнат в него. После си спретвали голяма веселба и здравата преяли. Когато накрая благородниците успели да си върнат двореца, се наложило да го почистят основно, защото всичко било оплескано с мазни петна, а мебелите били прогорени от фасове. Руската, която назрявала с години и избухнала неочаквано, когато крепостните разбрали, че цар и император са един и същ човек. Трябва да се знае, че след като революцията приключи, потиснатите често вземат властта в свои ръце и започват да се държат като потисници. Разбира се, тогава е много трудно да се свържеш с тях по телефона и е възможно парите, дадени назаем за цигари и дъвки по време на борбата, да бъдат забравени. Методи за гражданско неподчинение: Гладна стачка. Потиснатият не яде, докато не бъдат изпълнени исканията му. Коварни политици често оставят край него бисквити или сирене чедър, но стачкуващият трябва да устоява на тези изкушения. Ако управляващата партия го склони да яде, протестът се потушава сравнително лесно. Пък ако го примами да похапне и да вземе чек с дарение, победата й е пълна. В Пакистан прекратиха гладна стачка с помощта на телешки флейки в пикантен сос, на които народните маси не устояха, но подобни деликатеси рядко се предлагат. Проблемът при гладната стачка е, че след няколко дни изгладняваш като вълк, особено ако край тебе минават камионетки с озвучителна система, от чиито високоговорители гърми следното послание: — Аууу, какво крехко пиленце… ммммм, че вкусен грах… МЛЯС-МЛЯС-МЛЯС. По-умерена форма на гладна стачка за хората, чиито политически възгледи не са чак толкова крайни, е отказът от приемане само на някои храни, например кромид. Използван правилно, този метод може да има поразяващ ефект върху управниците. Добре известно е, че като отказваше категорично да яде салата с лук, Махатма Ганди засрами британското правителство и го принуди да направи много отстъпки. Освен от яденето човек може да се откаже и от други неща: белота, усмихването и стоенето на един крак. Седяща стачка. Изберете си подходящо място и седнете там, но седнете истински, тоест задникът ви да опира о земята. Иначе ще минавате за клекнали, а тази поза е лишена от политически смисъл, освен ако и правителството не е клекнало. (Това се случва рядко, но понякога зиме и правителството кляка.) Номерът е да седите докато не ви направят някои отстъпки, но както и при гладната стачка, властите ще се опитат да ви вдигнат. Може да кажат например: „Айде ставайте, че затваряме!“ или „Бихте ли се изправили за малко, искаме да ви премерим колко сте висок“. Демонстрации и шествия. Основното за една демонстрация е, че тя трябва да бъде видяна. От това произлиза и терминът „демонстрация“. Ако човек си демонстрира насаме у дома, това на практика не е никаква демонстрация и минава в графата „идиотии и магарии“. Прекрасен пример за демонстрация е Чаеното тържество в Бостън. На него разгневени американци, дегизирани като индианци, изхвърлили британския чай в залива на пристанището. После индианци, дегизирани като разгневени американци, хвърлили самите британци във водата. След това британци, дегизирани като чаени храстчета, се изхвърляли един друг. Накрая дошли германски наемници, наконтени в костюми от „Жените на Троя“, и скочили в залива, без да обяснят защо. Когато демонстрирате, добре е да носите плакат, на който са изписани политическите ви искания. Ето няколко подходящи варианта: 1. „Намалете данъците!“ 2. „Увеличете данъците!“ 3. „Стига сте правили мили очи на иракчаните!“ Разнообразни методи за гражданско неподчинение: Заставате пред кметството и скандирате „Пудинг, пудинг!“, докато не изпълнят исканията ви. Блокирате уличното движение, като подкарвате стадо овце из търговските улици. Обаждате се по телефона на хора от управляващия елит и им пеете „Бес, вече си само моя“. Обличате се като полицай и подскачате на един крак. Дегизирате се като храстче и забивате по едно кроше на всеки, който мине покрай вас на тротоара."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Б@Й ХОЙ

    16 Юли 2020 10:43ч.

    Какво точно беше онова за потъващия кораб и плъховете?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГЕРБ остава с депутат по-малко, Джема Грозданова хвърли оставка

    16 Юли 2020 10:57ч.

    И как по-точно ГЕРБ са останали с депутат по-малко, след като на мястото на зъболекарката-международничка ще дойде в Парламента следващият от листата на ГЕРБ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    16 Юли 2020 11:11ч.

    когато е поканена за депутат от герб е трябвало да мисли и да откаже сега резила ще и тежи дълго време с такава хубава професия да си съсипва реномето това не го разбирам

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И нашата комбинация от тези качества

    16 Юли 2020 12:22ч.

    Ни показваше, че парламентът трябваше да се освободи по-рано, но.......!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До из Уди Алан: на 16.07.2020 в 10:41

    16 Юли 2020 12:24ч.

    Уважавайте мозъка си, не четете глупости!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До из Уди Алан: на 16.07.2020 в 10:41 на 16.07.2020 в 12:24

    16 Юли 2020 12:40ч.

    Липсата на чувство за хумор е една от най-тежките житейски орисии!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • whit

    16 Юли 2020 13:16ч.

    много е хубаво това на Уди Алън

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    16 Юли 2020 14:09ч.

    Може 1 глас да е достатъчен, за да се потвърди вота? А Цветанов?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи