Въпреки многобройните бури, те са женени в продължение на половин век. Киното е най-верният им свидетел.

 

 

Срещат се в радиото, както в роман на Модиано. По време на войната, през 1942 година. Тя записва епизод от радиосериала, който той е написал. Предаването се казва “Чико и Полина”. Може да се говори за любов от пръв поглед. Доказателството ще трае половин век, което е нещо като рекорд в киносредите. Тя е младо, добре възпитано момиче, което живее при леля си. Той е журналист, публикува карикатури. Шегаджия. Твърди, че е роден във влак. В първа класа, разбира се. Проблемът е, че на въпросната дата железопътните работници са стачкували.

Той я кани на обяд в най-добрия ресторант в града. Тя избира най-евтините ястия. Те са много млади. Джулиета Мазина и Федерико Фелити се женят на 30 октомври 1943 година. Той рисува сам съобщението за сватбата. На нея има ангели и деца. 

 

“Нямах желание да се женя, но никога не съм съжалявал, че се ожених за нея”. 

 

Съдбата скоро разтърсва двойката. Бременната Джулиета пада по стълбите и помята. През 1945 г. ражда момченце, което умира няколко седмици по-късно. Повече няма да може да зачене. Той работи с Роселини. Последният нарича Джулиета “Пататина” (“малък картоф”) и й поверява ролята в “Пайза”. Федерико процъфтява. За три години той качва 20 кг. и се впуска в режисурата. На плаката на “Светлините на вариетето” пише: “Филм, който ще стане известен”. Тя играе в “Белият шейх”.

 

Истинското откровение идва с “Пътят”. 

 

В началото Дино де Лаурентис иска да наложи съпругата си Силвана Мангано. Фелини не отстъпва. Джулиета е разтърсваща като Джелсомина. “Винаги съм се идентифицирала с един герой, който вече съществуваше в мисълта на Федерико”, ще каже тя по-късно. Антъни Куин, който получава три пъти по-висок хонорар от този на Мазина, играе “мъжа със стоманените дробове”. През 1990-а той ще изпрати писмо на Фелини и съпругата му: “За мен вие двамата сте върха в моя живот”. Тя си навяхва глезена по време на снимките. И това не е всичко. Очно възпаление, причинено от дъговите лампи, я принуждава да носи превръзка в продължение на няколко дни. Толкова е студено през зимата на 1956 г., че нерядко техниците заспивали с дрехите.

На кинофестивала във Венеция филмът се противопоставя на “Чувство” на Висконти. В залата привържениците на двамата се хващат за косите. Висконти смята “Пътят” за “неоабстрактен филм”. По-късно критиката му за “Долче Вита” е красноречива: “Така моят слуга гледа на благородниците”. Дуелът между двамата режисьори продължава. На Висконти, който твърди, че всички италиански режисьори, чиито имена завършват на “ни”, са лоши, Фелини отговаря: “Достатъчно е само да видите филмите на Висконти”. Помиряват се благодарение на Джулиета по време на фестивала в Москва през 1963 година.

 

“Пътят” печели “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

 

Продуцентът Александър Корда обмисля продължение: “Приключенията на Джелсомина”. Фелини повдига рамене. Той има нещо друго предвид. В “Нощите на Кабирия” Джулиета е невинна проститутка, който мечтае само за брак. Той й дава следното определение: “Кабирия е чиста жена в един отвратителен свят”. “Винаги съм си мислела, че ако трябваше наистина да изляза на тротоара, нямаше да направя и кръг”, признава тя. Снимките продължават 12 седмици.

 

Горещи връзки

 

Фелини си плаща с депресия, “нещо като Чернобил на психиката”, ще каже той. Мъчи го безсъние. Нападат го тревоги. На помощ е извикан един психоаналитик. В Кан Джулиета печели наградата за най-добра актриса. В апартамента им на “Виа Архимед” цяла стая е отделена за различните трофеи и награди. Федерико я нарича “светилището на Божествената любов”. По време на прием в Холивуд им сервират торта с формата на фургона на Зампано в “Пътят”. “Джулиета е актриса-клоун, истински клоун”, казва той. В устата му това звучи като комплимент. “Вложих толкова много от мен самата, че когато филмите бяха завършени, аз дълго време се чувствах като гола”, казва тя за образите си на Джелсомина и Кабирия. Фелини завършва портрета: “Едно малко и крехко врабче, способно обаче да оцелее в суровата зима”.

 

Бракът им устоява на всякакви изпитания. 

 

Фелини има авантюри. Тя не ги брои. Имало е, разбира се, Леа, Анна. Той им плащал пластични операции на носа или самолетни билети, за да изчезнат. Публикувани са много книги, които описват горещите връзки на Маестрото. Една от любовниците му дори пише порнографски разказ за техните лудории. Това само развеселява Джулиета.

През 1955 г. милански всекидневник обявява, че Мазина е заминала с Ричард Бейзхарт, който играе лудия в “Пътят”. Опровержението се появява на следващия ден. Фелини е признат навсякъде по света. Той е авторът на “Долче Вита”, на “Осем и половина”. Джулиета е малко по-назад. Тя отказва “Нощта” на Антониони. Кариерата й бележи пауза. Фелини се заема да я лансира отново с 

 

“Жулиета на духовете”, първият му цветен филм.

 

Тя е измамена съпруга. Обръща маси, говори с духове. Вилата, която е основният декор, прилича на истинския дом на семейство Фелини.

Проклетият Федерико. Малко перверзия не го дразни. Случва му се да проявява капризи на звезда. Лъжите не го плашат. Опитва ЛСД. Джулиета пие малко повече. Тя наема детектив, за да следи съпруга й. Той изследва автобиографията си с “Рим” и “Амаркорд”.

През 1970 г. той спира да пуши и не понася Джулиета да запали цигара пред него. Спрял е да шофира, след като блъснал велосипедист. Мазина застава отново пред камерата през 1985 г., в “Джинджър и Фред” със застаряващия Мастрояни. На снимачната площадка на Фелини му прилошава. Здравето му се влошава. Вие му се свят. Продуцентите се мръщят. Гениален, може би, но най-вече разрушителен. Студио 5 на “Чинечита” мълчи. Последният филм на Фелини ще бъде реклама за “Банка ди Рома”. 

 

През 1993 г. Холивуд му връчва награда за цялостно творчество.

 

На сцената е посрещнат от София Лорен и Марчело Мастрояни. Речта му завършва така: “Естествено, най-напред бих искал да благодаря на онези, които са работили с мен. Не мога да ги цитирам всичките. Така че ще се задоволя само с едно име, това на актрисата, която е и моя съпруга. Благодаря, скъпа Джулиета, и, моля те, спри да плачеш!”.

Оперират бедрената му артерия в болница в Цюрих. На 3 август той получава удар. Дясната му страна е парализирана. Умира на 31 октомври на обяд. На погребението е болната от рак на белите дробове Джулиета. Оркестър свири мелодията от “Пътят”. Тя ще го последва няколко месеца по-късно, на 23 март 1994 година. Сбогом, Джелсомина!

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Доброто старо европейско кино на 12.09.2017 в 20:23
Каква актриса в "Пътят"! Какъв филм - "Амаркорд", когато киното беше Изкуство!
Бедна, бедна Джелсомина... на 19.09.2017 в 23:21
Джелсомина в киното и в живота - това е Джулиета Мазина. "Фелини има авантюри. Тя не ги брои." При това загубила и двете си деца... Най-хубавите филми на Фелини са "Пътят" , "Джинджър и Фред", "Нощите на Кабирия" . Без Джулиета Мазина Фелини нямаше да е толкова известен, нямаше да е и толкова обичан режисьор. Ако в "Пътят" вместо Антъни Куин играеше Мастрояни, например, едва ли филмът е щял да спечели "Оскар". Фелини много е искал "Оскар". Да се сравняват Фелини и Висконти е неуместно. Добри режисьори като Маестро Федерико има много, при това негови съвременници и сънародници - Роселини, Пазолини, Антониони, Моничели, Валерио Дзурлини, Сержо Леоне, Алберто Латуада... Единствен Виторио Де Сика се доближава до Висконти...Висконти е недостижим, той не е просто режисьор. Фелини е харесвал Чаплин. Това дори личи от филмите му. Но Чаплин е също такъв великан като Висконти - гений, неповторим талант, нещо необяснимо прекрасно... Благодаря за статията.
Дзампано на 20.09.2017 в 00:15
"- Може би той те обича ? - Дзампано ? Мен ? - Да, като куче...Кучето иска да каже нещо, но се получава лай. - Горкият Дзампано. - Да, горкия...Но, ако не искаш да останеш с него, какво искаш ? Аз не съм много образован, но съм прочел няколко книги. Всяко нещо на този свят има предназначение. Например...Ето този камък... - Кой ? - Ето този. Той не е тук случайно. Този малък камък... - За какво служи ? - Ами за...Откъде да знам ?! Ако знаех, щях да бъда...всемогъщ Бог, знаещ всичко. Кога ще се родиш, кога ще умреш - знам ли ? Аз не знам защо е този камък, но той е нужен за нещо. Защото, ако той е безполезен, то всичко е безполезно. Даже звездите. Сигурен съм. И ти също...И ти си нужна за нещо. Със своето лице като артишок. "

Напиши коментар