“Да, неговите ценности са покварени. Трябва да избягаш оттам, в противен случай художествените ти амбиции се отклоняват от правия път. “Ракел Уелч в комедия в полицейско управление? Супер идея!”. Не направих този филм, някой друг го направи. И никой не отида да гледа това бедствие”.

 

 

77-годишният Брайън Де Палма, който има 29 игрални филма, не се е отказал от киното. Наскоро той завърши филм в Дания. Публикува и първия си роман, който е написал заедно с жена си, Сюзан Леман, адвокатка и бивша журналистка във в. “Ню Йорк Таймс”. Двамата се срещнали на парти за Ханука преди седем години. Книгата им “Необходими ли са змиите?” е смесица от полицейски роман и политическа сатира. Двамата нюйоркчани бяха в Париж, където Френската филмотека организира ретроспектива на Де Палма, от 31 май до 4 юли. Двамата дадоха общо интервю на“Фигаро”. 

 

 

- На кого му хрумна най-напред идеята да напишете роман на четири ръце?

 

Брайън Де Палма: Винаги имам много идеи, които нахвърлям на хартия, казвайки си, че това може да се превърне в сценарий. Фрагменти. Герои. Обичам да измислям интрига и да пиша диалози. Сюзън е силна в обогатяването на образите. Много се забавлявахме при измислянето на историята.

 

- Откъде идва заглавието “Необходими ли са змиите”?

 

Сюзан Леман: Не съм сигурна, че преводът е напълно точен. “Необходими ли са змиите?” идва от една реплика на Хенри Фонда в The Lady Eve, комедията на Престън Стърджис. Той играе специалист по влечугите, малко идиотски герой. В една сцена отваря книга за влечугите и еволюцията: Are Snakes Necessary (Необходими ли са змиите?). Това ми се струваше много забавно.

 

Брайън Де Палма: Това е първият план във филма.

 

- Политиците ли са змиите?

 

Сюзан Леман: Разбира се. Заради образа на сенатор Джо Кръмп, някои правят сравнение с Доналд Тръмп, но това е чисто съвпадение. Написахме романа преди избирането му. 

 

Брайън Де Палма: Вдъхновихме се от политическите скандали през последните години. Джон Едуард например (сенатор демократ от Северна Каролина, който през 2008 г. беше принуден да признае, че има извънбрачна връзка, докато съпругата му се лекува от рак - б.а.). Аферата “Чандра Леви” също ме впечатли. Тази стажантка, която е имала връзка с депутат демократ от Калифорния (Гари Кондит), изчезна мистериозно.

 

Сюзан Леман: Това е класика за мъжете с власт. Без да искаме, нашият роман се превръща в символ на епохата MeToo, защото разказва за отмъщението на една жена. С комедиен тон внушаваме идеята, че жените вземат властта.

 

- Това не е точно случаят в един от филмите на Де Палма, където жените се жертви на най-ужасно насилие…

 

Сюзан Леман: Често го чуваме за филмите на Брайън, но това е така, защото жените са уязвими и са лесни жертви. В книгата преобръщаме тази ситуация. 

 

- Какво мислите за движенията MeToo и Time’s up?

 

Сюзан Леман: Time’s up: дойде моментът. Промени се разказването на истории. Разликата е в това, което тези шест смели жени дръзнаха да разкажат на бившите ми колеги в “Ню Йорк Таймс” и на Ронан Фароу в “Ню Йоркър”. 

 

- Харви Уайнстийн ваш приятел ли е?

 

Брайън Де Палма: Само веднъж съм го срещал, когато “Мирамакс” разпространяваше “Играчка-плачка” на моя приятел Нийл Джордан. Помолиха ме да организирам вечеря за популяризирането на филма в Ню Йорк. Направих го, срещнах Уайнстийн и не го харесах. Той е много добър в това, което прави, “Играчка-плачка” имаше голям успех, но той искаше да доминира над всички. Уайнстийн е грубиян, като Тръмп, а аз мразя грубияните. За щастие, никога след това не съм имал отношения с него. 

 

- Брайън Де Палма, адаптирали сте много романи в киното: “Кери” на Стивън Кинг, “Черната далия” на Джеймс Елрой или “Кладата на суетата” на Том Улф, който почина преди няколко дни…

 

Брайън Де Палма: Том Улф не беше много доволен от нашата адаптация на “Кладата на суетата”. Филмът няма много общо с книгата. 

 

Сюзан Леман: Аз също познавах Том Улф, който беше голям джентълмен. Той не харесваше филма, но не направи голям проблем от това.

 

- Наскоро почина и друг велик американски писател: Филип Рот, родом от Нюарк, Ню Джърси, като вас. И мишена на феминистките, също като вас.

 

Сюзан Леман: Не харесвам феминистките атаки срещу Филип Рот. Той пресъздаде мъките на мъжествеността. Не виждам женомразство при него. Ако искаме да разберем мъжете и техния начин на мислене, полезният триптих е Норман Мейлър, Джон Ъпдайк и Филип Рот. 

 

- Втората част от книгата ви се развива в Париж, където сте живяли през 2000 г…

 

Брайън Де Палма: Снимал съм няколко филма в Париж. В романа ми хареса идеята, че французите правят римейк на “Световъртеж”. 

 

Сюзан Леман: Брайън има визуално въображение. Айфеловата кула е съвършен декор. 

 

- Връщате се отново и отново към “Световъртеж” на Хичкок…

 

Брайън Де Палма: Да, за първи път го гледах в Ню Йорк през 1958 година. Преследва ме през целия ми живот. Не знам, той докосва нещо в моето подсъзнание. Ще прекарам целия си живот, търсейки какво е то.

 

- Липсва ли ви Холивуд?

 

Брайън Де Палма: Никак. Наскоро ходих в Лос Анджелис за дипломирането на дъщеря ми, отидох и се върнах за един ден. През холивудските ми години преминах през всички видове емоции…

 

- Говорите за Холивуд като за мелачка. 

 

Брайън Де Палма: Да, неговите ценности са покварени. Трябва да избягаш оттам, в противен случай художествените ти амбиции се отклоняват от правия път. “Ракел Уелч в комедия в полицейско управление? Супер идея!”. Не направих този филм, някой друг го направи. И никой не отида да гледа това бедствие. 

 

- Прекалено провокативен ли бяхте за Холивуд?

 

Брайън Де Палма: Не, просто не бях съгласен с решенията на киностудиите. Бях уволнен още при първия ми договор!

 

Режисьорът със съпругата си 

 

- Сюзан, кои са любимите ви филми на Брайън?

 

Сюзан Леман: Много харесвам “Военни загуби” (за войната във Виетнам, с Шон Пен и Майкъл Дж. Фокс), много тревожен филм, “Фатална жена” и, разбира се, “Недосегаемите”, “Белязаният” и “Пътят на Карлито”.

 

- “Военни загуби” беше отхвърлен от критиката и публиката. Това ли е едно от най-големите ви разочарования?

 

Сюзан Леман: Това е много антиамерикански филм.

Брайън Де Палма: Признавам, че е труден за гледане.

 

- Не сте ходили във Виетнам…

 

Брайън Де Палма: Не само че не бях там! Дори направих филм как да избягаме от тази война, “Приветствия”, през 1968 година.

 

- Вече не снимате ли в САЩ?

 

Брайън Де Палма: Стана трудно да се правят сериозни филми в САЩ. Киностудиите произвеждат само адаптации на комикси. Или филми като “Аватар”, “Джарусик парк”, на които могат да се направят хиляди продължения. Предложиха ми да режисирам “Спайдърмен” през 70-те години. Изпратиха ми цялата поредица от книги. Хората биха убили за тези оригинали. Аз ги дадох на Никълъс Кейдж. Между другото, току-що завърших един филм в Европа с Николай Костер-Валдау и Кристина Хендрикс. История за датски ченгета,  преследващи терористи ислямисти, които са убили техните партньори. Не знам кога ще излезе. Ще прочета вестника, за да се инофрмирам.

 

- Все пак сте режисирали един блокбастър: “Мисията невъзможна” с Том Круз…

 

Брайън Де Палма: Да. Помолиха ме да снимам продължението, а аз казах: “Шегувате ли се? Кой би искал да направи друг подобен филм?”. Том вече направи пет (шестият ще излезе на 1 август)… Каква загуба на време е да повтаряш това, което вече си направил!

 

- Завиждате ли на Стивън Спилбърг, който може да направи два филма в една и съща година (“Досиетата на Пентагона”, “Играч първи, приготви се”)?

 

Брайън Де Палма: Стивън прави чудеса. Никога не съм виждал някой, който да работи толкова, колкото него. Спомням си, че докато снимаше “Пурпурен цвят”, го потърсих на снимачната площадка, за да го взема и да отидем на премиерата на “Завръщане в бъдещето”, на който беше продуцент. По пътя в лимузината пишеше история за телевизионен сериал. Не можех да повярвам. Той е уникален. 

 

- Сюзан, харесахте ли “Досиетата на Пентагона”?

 

Сюзан Леман: Да, беше много умно да се разкаже историята, от гледна точка на Катрин Греъм, директорката на “Вашингтон пост”, изиграна от Мерил Стрийп.

 

- Следващият филм на Мартин Скорсезе, “Ирландецът”, е продуциран от “Нетфликс”…

 

Брайън Де Палма: И това е много добре! Той има нужда от огромен бюджет, 200 млн. долара, които вече няма кой да му даде. Прав е да ги вземе от друго място.

 

- Вие бихте ли се отказали от големия екран и кинопремиерата?

 

Брайън Де Палма: За мен би било много трудно. Филмите ми са създадени, за да бъдат гледани на голям екран.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Историята на Г-7

Историята на Г-7

Г-7, събрани на среща на върха в петък и събота в Канада, е неформална...

Напиши коментар