Алфонсо Куарон: “Рома” е филм на благодарност

Алфонсо Куарон: “Рома” е филм на благодарност
Неговият плодотворен холивудски период му донесе седем Оскара. С “Гравитация” (2013 г.) , Алфонсо Куарон се превърна в истински ловец на статуетки. Филмът му “Рома”, носител на “Златен лъв” от кинофестивала във Венеция, е сред фаворитите за предстоящите награди на Академията.

 

Алфонсо Куарон и Ялица Апарисио по време на снимките на "Рома"

 

С този филм, достъпен във видеоплатформата Netflix, режисьорът се връща към родното Мексико и детските си спомени. В центъра на голямата семейна сага, чието действие се развива през 70-те г., е просторна буржоазна къща. Там живеят двама съпрузи с четирите се деца, добра и величествена баба и слугите, сред които младата Клео, приятната и деликатна бавачка на децата. Бащата изчезва, уж заминавайки в командировка, което обаче се оказва бягство от домашното огнище.

 

“Рома” има всички козове на авторското кино: красив черно-бял цифров филм, с чувствителна и изтънчена обстановка, който не се колебае да забави темпото с дълги съзерцателни кадри. Сценарист, режисьор, оператор и монтажист, Куарон  изпълнява всички длъжности в тази много лична творба, в която отеква първият филм, с който стана известен, “И твойта майка също” (2002 г.). 

 

“Отправната точка на филма е личната ми памет, но с интелектуалната и емоционална зрялост, която съм придобил, коментира режисьорът. Отново се връщам към образа на моята бавачка, който вече показах в “И твойта майка също”, но най-важното днес бе да погледна на нея като на жена в цялата й сложност: тя е от индианската общност микстеко (и говори езика си с другата слугиня, Адела), социално по-низкостояща, има любовен живот и женски изпитания”.

 

Вълнуващата изпълнителка на Клео, Ялица Апарисио, открита в едно село в Оаксака, няма никакъв актьорски опит и, за да бъде по-малко объркващо, режисьорът снима без прекъсване. “Исках всичко да става много естествено, защото трябваше да се снима животът”. И точно това се случва на екрана с прекрасната семейна сага на Куарон, “Рома”, по името на буржоазния квартал на Мексико сити.

 

След космическото си приключение “Гравитация”, Алфонсо Куарон каза пред “Фигаро”: “Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че следващият път ще снимам герои, които вървят по твърдата земя”. Пет години по-късно, ето че се появи “Рома”.

 

- Как се роди този филм?

 

- Отправната точка е моята лична памет, но преоткрита с интелектуалната и емоционална зрялост, която съм придобил. Изследвам това, което ме създаде: липсата на баща и присъствието на две любящи жени. Тяхната любов, нежност остават за мен източник на неизчерпаема благодарност. По принцип “силните характери” са решителни герои, които се борят с подчинението. Но има и друг вид сила, която идва от щедростта и саможертването. Силата на тези, които държат нещата заедно, които им придават форма. Това преживях аз, дори и равновесието да е все така несигурно между липсата и прекаленото даване.

 

- Как се разви образът на Клео, бавачката от вашето детство?

 

- Тя е като майка, ние сме семейство. Въпреки това с годините осъзнах, че не знам почти нищо за нея, за неблагоприятното й социално положение, любовния й живот и изпитанията, през които е преминала, за корените й в индианската общност микстеко. Когато като малък обичаш някого, ти го обичаш спонтанно, без да си задаваш въпроси. С времето гледната точка става по-сложна. Исках да отдам почит на Либо (истинското име на Клео), признавайки я като жена. Откривайки в нея всичко онова, което не съм могъл да видя и разбера като дете.

 

- По същия начин ли гледате на родината си, с дистанцията, която ви дели от вашето детство през 70-те г. на ХХ век?

 

- Това е преди всичко интимен филм за хората и аз исках да им придам по-голямо значение, отколкото на обществото. Но ако го сметнат за социално-политически обагрен, толкова по-добре. Връщайки се в Мексико, бях натъжен, виждайки, че темите, които повдига, расизма, мизерията са се задълбочили, както навсякъде по света. Обратната страна на това социално насилие, когато го сравнявам с моето поколение, което не се осмеляваше да осъжда и беше по-лицемерно, е необичайната жизненост на младежта. Този жар ме кара да запазя надежда за новите поколения. 

 

- Вие сте едновременно продуцент, сценарист, режисьор, оператор на филма… Как заснехте този толкова личен филм?

 

- Отне ми много време да го направя заради житейски обстоятелства, но и защото беше много силно емоционално отдаване. Именно защото е много личен филм, той можеше да се роди само в диалог с мен самия, възможно най-малко споделен. Разпитах близките си за онази епоха, намерих декори, които се доближават най-силно до къщата от детството ми, вещи, останали в семейството. Почти всички актьори са непрофесионалисти. Ялица Апарисио, която играе Клео, идва от едно село в Оаксака и нямаше никакъв актьорски опит. Не им дадох сценария и, за да бъде най-малко объркващо, реших да снимам без прекъсване. На моменти беше истински хаос, но аз исках всичко да става много естествено, защото целта ми беше животът да влезе във филма.

 

Кадър от "Рома" 

 

- Което наричате “чисто кино”?

 

- Надявам се да постигна кино, което има свой собствен език. Това минава през визуалната, звуковата атмосфера, през много отворените планове, които наблюдават моменти от паметта, уважавайки вътрешното време на героите.

 

- Какво ви даде Холивуд?

 

- Това е капан, ако го разглеждаш като някакъв Граал. В началото преследвах тази химера, за да бъда признат. Съзрявайки, започнах да гледам на Холивуд като на индустрия и само индустрия. Добре е да отидеш там със собствената си култура, като си наясно, че ще откриеш само механизъм на кинопроизводство без идентичност. Това, което му е дало самоличност, са имигрантите, пристигнали с богат културен багаж. “Филм ноар” съществуваше в Холивуд, само защото имаше режисьори, дошли от Източна Европа, с европейската тревожност от 30-те г. на ХХ век. Ернст Любич, Били Уайлдър внесоха в комедията виенски привкус. 

 

- А вие? 

 

- За мен режисьорът не може да направи филм без нещо лично. “Гравитация” прилича на зрелищен филм, но той отговаря на една дълбока вътрешна потребност и аз вложих в него много от себе си, самотата да бъдеш в света, чувството, че единственото нещо, което си струва, е дълбоката емоционалност, която свързва хората. 

 

- Какви са отношенията ви с Netflix?

 

- “Рома” бе продуциран от моята компания. Netflix се намеси, когато трябваше да се намери дистрибутор, и се наложи доста агресивно, така че филмът да бъде разпространен във всички страни. Не е нещо обичайно да имаш подобна световна амбиция за един черно-бял филм. Netflix оцени сърцевината и същността на филма ми, извън естетическите критерии. Всъщност 65-милиметровият формат на заснемане изисква голям екран и аз се надявам, че той ще може да бъде оценен в киносалон. Но не трябва да бъдем наивни: неизбежно след три месеца експлоатация филмът ще продължи кариерата си в цифров формат.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи