Първата главна роля на Дъстин Хофман и култов филм на Майк Никълс, “Абсолвентът” излиза тази седмица в реставрирана цифрова версия в резолюция 4К.

 

 

“Абсолвентът” ще върне някои в младостта им, а за онези, които го гледат за първи път, удоволствието е гарантирано. 50 г. след излизането й, комедията на Майк Никълс си остава шедьовър в този неизчерпаем жанр, филма за първите стъпки. 

“Абсолвентът” беше филмът на едно поколение. Излязъл през 1967 г., той вече носеше най-доброто от бунта на 1968-а: не искането за сексуално удоволствие (което е по-скоро привилегия на възрастните в онази Америка, която режисьорът изобразява), а оспорването на консуматорското общество, с неговия лицемерен цинизъм и смъртоносен комфорт. 

На 20 г., Бенджамин (Дъсти Хофман) се връща у дома за празниците, с диплома в джоба. Но не е достатъчно да си завършил успешно образованието си. Трябва да се сблъскаш със света на възрастните и, кой знае, да станеш един от тях. Перспективата не се усмихва на Бенджамин. Връщайки се у дома, той има само едно желание: да намери убежище в стаята си. Но няма късмет, защото родителите му, толкова непохватни в гордостта си със своя потомък, са поканили своите приятели, за да отпразнуват героя. Някои дори са готови да му предложат работа. Бъдещето се свежда до една дума: “Пластмаса”. Успех, пари, спокойствие, осигурени от света на индустрията. Бенджамин вече не издържа. Той зарязва добронамерения господин и си отива в стаята.

Тогава обаче се появява тази хубава, властна и недискретна жена, която ще му отрови лятото. Г-жа Робинсън (Ан Банкрофт) с нейните огнени очи и горчиво разочарование, е хвърлила око на младока, приятел от гимназията на дъщеря й.

Извънредното безпокойство, с което Дъстин Хофман се оставя да бъде въвлечен в тази тайна авантюра, е едно от най-големите очарования на тази комедия. Не е ясно дали Робърт Редфорд, който първоначално е бил предвиден за ролята, щеше да изрази всички тези модулации, но Дъстин Хофман, който покорява Майк Никълс още при първото прослушване, показва рядък финес в пасивното мълчание. Смутен, объркан, привлечен, погълнат, отвратен между сексуалното пресищане и жажда, той е едновременно комичен и поразителен.

 

 

Екзистенциална скука

 

“Абсолвентът” е страхотен филм за скуката. Всички форми на скуката. Най-дълбока е екзистенциалната скука на младостта, толкова вярно пресъздадена в първата сцена. Майк Никълс очертава надълго самотата на Дъстин Хофман на фона на безличния декор на летището. Външното му безразличие се къпе в меланхолията на прочутата песен на Саймън и Гарфънкъл, The Sound of Silence. Това е интимна, безгранична, неопределима скука, огромна като океан. Неизразходвана страст. В обществото той е раздразнителен, плах, изпълнен с презрение, с чувство за вина, с непохватност. Бенджамин открива, че скуката има множествено число: скуките. Филмът ги показва с хапеща ирония, като смешни посветителски изпитания на тривиалността, конформизма, лъжата, дребнавостта на бъдещия живот. 

На противоположия полюс е калифорнийската скука на г-жа Робинсън, тази на една богата и зряла жена, омъжена без любов, която никога нищо не е направила с ума и сърцето си, въпреки че е учила изкуство в миналото. Когато Бенджамин проявява наивността да пожелае да разговаря с нея, тя сухо му отговаря, че не вижда какво биха могли да си кажат. Ан Банкрофт е изключително жестока и депресираща като покварена съблазнителка. Зрителят е очарован, че Бенджамин й се изплъзва, лудо влюбен в дъщеря й Илейн (Катрин Рос). До нейното пристигане, Бенджамин не се е срещал с никой от своето поколение. Краят на “Абсолвентът” е надигането на младостта, експлозия на любов и дързост. Нищо не казва, че влюбените ще измислят светло бъдеще. Те си измислят свежо настояще, което вече е много. 

Всичко е изразено чрез мизансцена и красивия диалог между визуалната ирония и пленяващата мечтателност на музикалната партитура. Заедно с “Бони и Клайд”, “Абсолвентът” показа един нов Холивуд. Да му пожелаем прекрасен нов живот в неговата реставрирана цифрова версия в резолюция 4К.

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

Напиши коментар