Мая Манолова поиска 100 млн. лв. допълнително за хората с увреждания

Мая Манолова поиска 100 млн. лв. допълнително за хората с увреждания
100 милиона лева допълнително ще са необходими, за да се обезпечи законопроектът за личната помощ, предложен от омбудсмана Мая Манолова. Документът беше представен пред Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

 

Манолова обясни, че това е най-ниско бюджетният вариант, но пък ще обхване всички 77 хиляди души, които в момента получават добавка от 90 лева за чужда помощ. Хората с увреждания ще имат право да изберат дали да продължат да получават тази пари  или ще кандидатстват по новия закон  и ще преминат през индивидуална оценка. Мая Манолова обясни:

"Но реално законопроекта е разчетен, ако всичките 77 хиляди души кандидатстват като тези, които в момента не са обхванати от никакви програми, тези с по-леките увреждания е предвидено във финансовата обосновка, че ще получат по два часа дневно лична помощ или това са по  42 часа месечно. Тези групи са условни, те не фигурират в проекта, защото конкретната потребност на всеки човек ще се установява след индивидуална оценка, така че никой не е предварително поставен в определена група. Само правя една справка - със сега наличният финансов ресурс в министерството, реално по асистентски програми се подкрепят 14  хиляди души".

Мая Манолова е категорична, че няма да допусне противопоставяне между различните групи хора с увреждания , тя призна, че този законопроект не решава проблемите на всички,  но е начало на промени:

"Този закон ще бъде една тухла, която ще реши един проблем, ще бутнем една тухла от стената и по този начин ще покажем, че стената пред хората с увреждания може да бъде съборена".

Майките на деца с увреждания, които присъстват на заседанието на съвета за интеграция, обявиха, че стоят зад законопроекта .

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    19 Юни 2018 16:41ч.

    В този закон нещо не е наред. Не знам дали онова, което открих в мрежата е реалния закон, но там изрично пишеше, че пак е работен от някакви НПО. И всъщност много неща не са наред. Първото е, че по този закон средства се отпускат на болните само за да си наемат асистент. Изрично е записано, че средствата не могат да се ползват за друго. А какво ще ядат, как ще си плащат наем, с какви пари ще си купуват дрехи и лекарства? Второто странно нещо е, че се изолира семейството, като се забранява на болния да наеме роднини. Т.е. има ограничаване на броя часове, за които може да наеме роднини. Тук отново прозира отвратителната нехуманна политика да се внушава, че семейството е зло. Презумпцията е, че семейството задължително те ограничава и задушава. И защо тогава тези майки така се борят, ами те се борят да докажат вредната си роля в живота на децата им. Следва задължителното изискване болният да ръководи всички процеси сам. Е как, ако увреждането е мозъчно? Или ако не е навършил 18 години? Следва „Достъпът до лична помощ при никакви обстоятелства НЕ ТРЯБВА да зависи от медицинската диагноза или вида увреждане, от трудовия или осигурителен статус на индивида, от доходите му или от собствеността, която притежава.“ Аз разбирам, че не бива да се прави разлика между родители, които получават по 500 или 5000 лв. Но ако си милионер? Как помощта НЕ зависи от увреждането, а само от онова, което е заявил като нужда болния? Основното изискване за получаване на помощта е човекът с увреждания да се подложи на някакво специално обучение свързано с личността, с психо нещица ... пак ли задължително образование, ръководено от някой чиновник и то в най-деликатната сфера на човешкото съзнание? Ами умствено увредените, онези, които не говорят или не разсъждават нормално? В този закон нещо не е наред, виждам в него същите безумни глупости да се пренебрегват реалните нужди на хората и на семействата, които са обективни и медицински, а да се насърчава точно определено поведение, чрез финансиране. Държавата не е създадена, за да диктува поведението на хората, още по-малко от хората с увреждания може да изисква това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    19 Юни 2018 17:07ч.

    Законът би трябвало да предвижда горе-долу следното. Първото и най-важното – заплата, осигуровки и трудов стаж на лицето, което ще гледа болния. Няма значение, дали възрастен човек получава инсулт или се ражда дете с тежки увреждания или някой претърпява тежко ПТП и се инвалидизира, макар и временно. В такива случаи винаги един член на семейството напуска работа и се посвещава на отглеждането на болния, който не може да остава сам. Става дума за денонощни грижи. И не е вярно, че семейството ограничава, то преди всичко е длъжно да се грижи за своите членове, защото това е неговия смисъл. Това дори са закони, които са записани от край време и в свещените книги, ако не се грижиш за близките си, ако не съучастваш в съдбите им, изобщо не се пиши добродетелен. Семейството е мястото, където показваш какво представляваш като човек, не може да компенсираш с друго. Външни хора не са длъжни да носят този товар, а срещу заплащане това не може да се прави качествено. Основният проблем е, че когато човек напусне работа, той не получава заплата. Най-често това е майката, повечето мъже в България напускат или бягат и тази майка остава вързана за леглото на детето си и без средства. Ако някой иска да си го представи, ще разбере за какво говоря. От там нататък, ако семейството посочи друг човек за тази работа, нека и заплатата и осигуровките да ги получава той. Ето това е основното, което трябва да се направи спешно и е трябвало да се направи отдавна. Тези средства да са средства за живот, гарантирани, за да сме сигурни, че хората не бедстват. Социализации и тем подобни са оттам нататък. Оттам нататък да може да се кандидатства и за допълнителни средства според вида увреждане, ако е необходимо, за рехабилитация, за обучение, за лекарства, за инвалидна количка ... нищо чак толкова сложно. Дали ще искат болните да се виждат или не с други хора, дали изобщо ще могат да се социализират или не, е въпрос на личен избор и на тежестта на заболяването. Нашата работа е да знаем, че са на топло и не са гладни, нито без лечение, защото за нас те са преди всичко болни. Те не са наши деца, че да ги възпитаваме. Другото важно е ако може да се осигури държавна работа за такива хора, които са в по-добро здраве, както имаше навремето за глухи, слепи и т.н. Защото е безполезно държавата да иска да ги включва по един фалшив начин, като плаща на хора да бъдат с тях и да ги занимават, но като опре до реално включване и работни места, да няма такива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи