Жил Кепел: "Франция между Калашников и Шарл Мартел"

Защо джихадисткото насилие се развихри в Париж? За да го разберем, трябва да прочетем последната книга на политолога Жил Кепел, специалист по исляма и съвременния арабски свят, Terreur dans l'Hexagone ("Терор във Франция").

- В книгата си говорите за връзката между успеха на Националния фронт на първия тур на регионалните избори и атентатите на 13 ноември.

- Тези два феномена са крайният, изострен израз на дълбоко социално неразположение. Днес във Франция организацията на труда, социалното блокиране са такива, че вече не наемат на работа, младите напускат родината, отхвърлят обществото. Икономическото изоставяне и разочарованието от политиката допринасят колкото за изострянето на ислямизма, толкова и за успеха на Националния фронт, който се храни със страха от терористите, за да поддържа своите тези. Без да забравяме, че вотът за Националния фронт не е само на традиционната крайна десница. Той включва също определен брой избиратели с мюсюлманска култура, които са първите жертви на насилието и на салафизма.

- Как се стигна до терористичните атаки, които почерниха Париж тази година?

- За да резюмираме онова, което доведе до атентатите от 2015 г., трябва да разберем, че има три поколения джихадисти. Първото е поколението от Афганистан, финансирано от страните от Персийския залив и Америка, за да свалят Червената армия и в крайна сметка, режима в Москва. Афганистан е също алтернатива на Иран, като територия на революционно ислямистко движение, което ще привлече много джихадисти от други страни, на които позволяват да отидат там, казвайки си, че те със сигурност ще се убият. 

През 90-те г. имаше вторични ефекти в Алжир, Египет и Босна, но това беше провал, защото тези групи изпаднаха в хипернасилие и загубиха контакт с населението. Тероризмът има две цели: зашеметяване и мобилизиране на подкрепа. Насилието трябва да бъде целенасочено. Според мен онова, което се случи на 13 ноември в Париж, ще има обаче обратен ефект за нашите врагове. 

След този първи неуспех от 90-те г., неспособни да си присвоят територия, джихадистите от второто поколение избраха да ударят своя далечен враг. Това беше 11 септември 2001 г., организиран до най-малките подробности от Бен Ладен. Това е система на пирамидално, ленинистко управление, което планира една операция, както правят тайните служби. И точно заради това техните противници успяха да проникнат в мрежите им, защото това им бе познато. Но 11 септември бе също апогеят на “Ал Кайда”, която впоследствие залезе. След това дойде създаването на “Ислямска държава” и това е третото поколение терористи.

- Кога се появи тяхната нова стратегия?

- През 2005 г. Абу Мусаб ас Сури, сириец, натурализиран испански гражданин, съветник на Бен Ладен, пусна в интернет огромен труд от 1600 страници, озаглавен “Призив за световна ислямска съпротива”. Там той критикува стратегията на “Ал Кайда” и обяснява, че тъй като Америка е прекалено силна, трябва да се създаде джихадизъм “на рояци”, съставен от малки автономни групи, опиращи се на имигрантската младеж, живееща на Запад, която според неговата теория няма да успее да се интегрира, дискриминирана е, няма работа, така че ще бъде готова да премине към действие. Трябва да се създаде джихад наблизо, да се атакуват символични, но не особено сложни за поразяване мишени и най-вече интелектуалци, евреи и вероотстъпници, т.е. предатели, онези, които са се интегрирали до такава степен, че обличат полицейска и военна униформа. Трябва  да се насърчи разрив на обществото на две групи. От една страна, мюсюлманите, които са жертва на ислямофобия, от друга, крайната десница. Надявайки се, че мюсюлманите като цяло ще се обединят зад най-радикалните, което ще доведе до анклавна война, като се започне от кварталите. Всичко това завършващо с гражданска война, която ще взриви обществото.

- Защо разузнавателните служби не успяха да попречат на джихадистите да ударят Франция?

- Първият неуспех на службите всъщност датира от Мохамед Мерах, убиецът от Тулуза и Монтобан през 2012 г. Това бе първият пробив. Преди това имахме 16 г. на почти неприкосновеност на френската територия, последните атентати бяха онези, извършени от Халед Келкал, ислямист, убит от жандармеристи в лионските хълмове през 1995 г. В действителност през 90-те г. френските служби, принудени да се борят с преливането във Франция на алжирската гражданска война, се приспособиха. Това бе и момент, в който рускоговорещите служители на службите се пенсионираха - Берлинската стена падна - и те бяха заместени от арабскоговорещи. Те успяха да проникнат в джихадистките среди, да разберат как функционират тези мрежи, да определят естеството на джамиите, да извършат арести. Това първо поколение джихадисти не успя да се развие, защото семействата от алжирски произход във Франция, “старите”, не им позволиха да плуват в свои води.

 - Смятате ли, че службите възприеха сериозно новата стратегия на ДАЕШ (“Ислямска държава”)?

- Те не повярваха на този “мрежовиден” джихадизъм, т.е. отдолу, организиран на място в малки оперативни мрежи, които поразяват подобно на рояците пчели, демонстрация на което видяхме в “Шарли Ебдо” и еврейския магазин “Ипер Кашер” на Порт дьо Венсен, а след това със събитията на 13 ноември. Те не видяха, че е свършено с операциите, провеждани по метода на “Ал Кайда”.

- Като първа причина за неуспеха вие сочите затворите.

- Наричам ги затворнически “инкубатор”, проблем, който срещат всички страни. Там се смесват различните поколения терористи. Най-необичайното е връзката между Джамел Бегал, бивш член на алжирската “Въоръжена ислямска група”, станал впоследствие един от най-високопоставените представители във Франция на “Ал Кайда”, и Шериф Куаши и Амеди Кулибали, автори на кланетата в “Шарли Ебдо” и “Ипер Кашер”. Той продължил да им дава наставления дори когато по-късно бил поставен в наблюдавано жилище в Мюра. Изградена е връзка между поколенията.

- Другото събитие на 2005 г. бе цифровата революция.

- На 14 февруари 2005 г. YouTube бе регистриран в търговски съд в Калифорния. Това промени ситуацията. Първият джихад бе по факса; с Бен Ладен това беше сателитната телевизия - няма “Ал Кайда” без “Ал Джазира” - а днес на първо място е YouTube, с неговите moocs (открити интернет курсове) по джихадизъм, и социалните мрежи, главно Фейсбук и Туитър, които разпространяват неговите теории. Службите не видяха връзката между цифровата революция и теорията на Абу Мусаб ас Сури. Разбира се, службите го забелязаха, американците преведоха текста му, но те по-скоро смятаха, че подобен начин на организация, с други думи неконтролируем, може да взриви отвътре джихадистката машина. И все пак новият софтуер е на разположение. Различните френски терористи, след като са се срещнали в затвора, се организират в интернет и в общности като Артига, откъдето са минали много джихадисти. Използвам случая да кажа, че нашата високопоставена обществена служба се отнесе с презрение към университета, който ги предупреди за всичко това.

- И атентатите от 2012 и 2015 г. се случиха точно според метода на Сури.

- Точно така. Тази нова тактика има определена ефикасност, но също така и граници. Ефикасност, защото терористите изчезват от радарите, след това се появяват отново. Те са идентифицирани, но са по-трудни за засичане от членовете на организация. В замяна на това, проблемът на този метод, видяхме го през цялата 2015 г., е, че лицата, които преминават към действие, са много малко обучени. 

След няколкодневно скитане Абауд, организаторът на 13 ноември, свърши преследван в жалко скривалище. Това са аматьори, които използват методите на средата, повечето от тях впрочем са с криминална кариера зад гърба си. След клането в Еврейския музей в Брюксел Мехди Немуш направи нещо немислимо, хвана автобуса, който свърза Амстердам, Брюксел и Марсилия, където всеки  митничар стажант претърсва, защото знае, че ще намери нещо. Разбира се, имаше 130 убити, би могло да се смята за голям успех, но всъщност не е. 

 - Говорите за ситуация, свързана отчасти с нашето колониално минало.

- Денят, в който този тероризъм от трето поколение започна своя подем, е денят, в който Мохамед Мерах извърши клането в еврейското училище “Озар Хаторах” в Тулуза. Този ден, 19 март 2012 г., е точно 50 г. след прекратяването на огъня в Алжир. Никога няма да разберем дали той е знаел какво означава тази дата, но символът има своето значение. Това ме поведе към следата на онова, което аз наричам ретроколониална ситуация. Във Франция има стотици улици, наречени на тази дата, на които някои кметове от Националния фронт сменят имената, защото са символ на предателството към френски Алжир. Мерах от своя страна е бил отгледан в семейство, което мразело Франция. Тази омраза все още хранят някои кръгове в Алжир, които гледат на нацистката окупация на Франция като на разходка в парка в сравнение с онова, което са ги накарали да преживеят французите по време на колонизацията. “Браво!”, “Франция на колене!” е била волята на Мерах. 

Това е част от комплекс, който се вписва ретроспективно в завръщането на наша територия на колониалното потиснато. Това е история, която не е била уредена напълно. Мислехме си, че можем да забравим. До това лято мнозинството терористи бяха французи от алжирски произход, но 13 ноември беляза промяна с участието на бербери от Мароко, като се мине през Белгия. Но трябва да се замислим върху онова, което остава от тази злопаметност към колониалния период, защото Франция е най-големият износител на джихадисти в абсолютни числа.

 - Възможна ли е анклавна война във Франция?

- Първо, трябва да припомним, че джихадистите са малцинство. Но тази война не би могла да съществува, ако нямаше анклави. Впрочем днес ги има. Съществуват маркери на ислямизацията на кварталите. Преди 30 г. нямаше места, където не можеш да се храниш публично по време на Рамазана. Но първият маркер е салафизмът, който проповядва завръщане към първоначалния ислям, а това поставя фундаментални въпроси към Републиката. Салафизмът не е доминиращ сред мюсюлманите във Франция, но е господстващ в дискурса и пречи на появата на други. Салафистите не се интересуват от реалното общество, те искат да го пречупят, да го подчинят на буквалните предписания на свещения текст.

- Но имат ли слово нашите западни общества, което да му противопоставят?

- Освен консуматорството няма кой знае какво и това е проблемът. Във Франция преминахме от истеричното президентство на Саркози към нормалното президентство на Оланд, който създава чувството за известна празнота начело на държавата. Всичко това отслабва фигурата на властта. Прибавете ценностите в училище, най-видим от които е лаицизмът, които не могат да проработят истински, ако на излизане от училище няма работа. Ако училището дава знания, които не водят до нищо, тогава всички предадени ценности - сред които лаицизмът - вече не са надеждни. Върху това процъфтяват салафизмът, джихадизмът, но също така и Националният фронт. Внимание обаче, днес е на път да рухне последното укрепление, което са учителите, още повече че ДАЕШ (“Ислямска държава”) ги посочи като привилегировани мишени.

- Защо смятате, че за терористите 13 ноември е неуспех?

- Защото хипернасилието, което се прояви тогава, ще направи по-трудна мобилизацията в полза на тези групи. Толкова много хора казваха “Аз не съм Шарли” след 7 януари, но сега не е така. На срещата на мюсюлманските власти в Института на арабския свят на 29 ноември в Париж те бяха единодушни поне веднъж в осъждането на атентатите. Въпросът, който трябва да си зададем, е следният: не беше ли 13 ноември като 11 септември за “Ал Кайда”, т.е. една стъпка в повече? Някои хора на ДАЕШ (“Ислямска държава”), които са в затвора, ще кажат, че този начин на действие е контрапродуктивен за мобилизацията. Те гледат на авторите на атентатите като на “зилоти”, които се престарават и правят крехка самата общност.

- Трябваше ли да ходим в Сирия?

- Не в това е въпросът, защото съм убеден, че джихадистите във всеки случай щяха да намерят претекст. Има две реалности. Ако войната в Леванта, с цялата трудност да бъде изградена коалиция, доведе до унищожаването на структурите на “Ислямска държава”, това ще бъде важен резултат, защото ще премахне този аспект а ла Робин Худ, Давид срещу Голиат. Този романтичен образ на ДАЕШ, този фактор на идентификация не би съществувал повече. В замяна на това, въпросите пред Франция са на първо място полицейски. Трябва да преосмислим разузнаването, защото имаше неуспех. Но това не засяга само службите. Съществува благодатна почва, която е проблем на социално инженерство, и най-вече отричане на политиките с оглед на днешната ситуация. Тази 2015 г., която започна с клането в “Шарли Ебдо”, завършва с голяма победа на Националния фронт. Но политиците са изключили. Трябва да възстановим институциите си, защото партиите са мъртви. 

Превод от френски: Галя  Дачкова

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.