Жан-Пиер Шевенман: Световната пандемия е разрив, сравним с рухването на комунизма

Жан-Пиер Шевенман: Световната пандемия е разрив, сравним с рухването на комунизма
Либералната глобализация приключи. Вървим към геополитическо преструктуриране на капитализма. Търговската и технологична война между САЩ и Китай беше началото на този нов свят, но кризата дойде оттам, откъдето не я очаквахме. Тази световна пандемия е фундаментален разрив в нашата история, толкова голям, колкото рухването на комунизма през 1989-1991 г. Утрешният свят ще се организира около два полюса, САЩ и Китай. Китай ще се насочи към вътрешния си пазар. Що се отнася до САЩ, те или ще упорстват в своя унилатерализъм, имам предвид екстратериториалността на американското право и политиката им на едностранно облагане с данъци, или ще се върнат към политиката на балансиран съюз с Европа. Въпросът е дали Европа ще намери мястото си в новия свят. Във всеки случай Европа ще може да го направи, само ако се разпростира до Русия и обедини всичките си сили. Голямата Европа, за която призоваваше която генерал Дьо Гол, представлява все пак 700 млн. жители", разсъждава в интервю за “Фигаро” бившият френски министър на промишлеността и отбраната Жан-Пиер Шевенман.

 

Снимка: "Фигаро"

 

- От месец Франция е под карантина и не се вижда изход от кризата. Какво трябва да се направи?

 

- Коронавирусната епидемия ни напомня, че историята е трагична. Това не е “ултиматум на природата”, както каза Никола Юло. По никакъв начин не е следствие от глобалното затопляне. Тази пандемия е един аспект - не от най-приятните - на оставената сама на себе си глобализация. Непредвидима по своята внезапност, бруталност, почти универсалния характер на разпространението си, тази пандемия разкрива неспособността ни да се справим при липсата на ваксина. Ще добавя, че тя показва зависимостта, която Франция допусна, наред с други страни, прехвърляйки на другия край на света половината си индустрия, по-специално фармацевтичната и медицинската. 

 

Единствената стратегия, която виждам, е умножаване на тестовете, проследяване, карантина на болните и хората в риск, очаквайки до една или две години производството на ваксина. Ще има втора криза: полупарализата на нашата икономика. Повече от всичко трябва да променим умствената си нагласа. Все още чувам гласа на користолюбивци за евтиното снабдяване. Това е лесният път. Изискванията на сигурността налагат по-твърдо говорене, това е дългосрочното завръщане на нацията, на републиканската държава. Времето на безгрижието приключи. За да намалим зависимостта си, ни трябва национално производство. След битката при Марна имаше окопна война и тази пандемия може да продължи дълго. Планирането не е мръсна дума. Сега е време за национално единство. Не очаквам да постигна нечие публично отричане от принципи, а спасително осъзнаване на нашите елити. Нуждаем се от правителство за обществено спасение. Всички живи сили трябва да се чувстват свързани. Не е време за обвинения или политикански спорове. Има два възможни сценария: 1914 или 1939-1940 г. Аз от своя страна избирам свещения съю. От президента на републиката зависи страната да бъде на висотата на предизвикателствата. 

 

- Досега Франция не беше в състояние да произведе маски масово и бързо. Как си обяснявате тази унизителна ситуация?

 

- След петролните шокове през втората половина на 70-те г. нашите елити избраха постиндустриалното общество, т.е. услугите и обърнаха гръб на инудстрията. Индустриалната политика стана мръсна дума. Приехме Споразуменията от Ямайка от 1976 г., които превърнаха долара в световна валута и избрахме да вържем франка за марката, което я превърна в надценена валута. Нашити елити избраха да се конкурират с работната ръка на страни с ниски разходи. Две цифри обобщават тази политика: броят на работните места в промишлеността спадна от шест милиона на по-малко от три милиона работници. Що се отнася до дела на промишлеността в добавената стойност, той спадна от 20 на 10 процента. Европа и САЩ прехвърлиха в страни с ниски разходи голяма част от промишлеността си. Именно оттогава води началото си геополитическото преструктуриране на капитализма. Търговската и технологична война между САЩ и Китай беше началото на този нов свят, но кризата дойде оттам, откъдето не я очаквахме. Тази световна пандемия е фундаментален разрив в нашата история, толкова голям, колкото рухването на комунизма през 1989-1991 година.

 

- През 1983 г. затръшнахте вратата на Министерството на промишлеността и научните изследвания. Защо?

 

- Проектът на левицата беше индустриален проект. Когато видях, че Франсоа Митеран му обръща гръб и продължава предишната политика на връзване на франка към марката, което щеше да ощети трайно  нашата индустрия, държавническото чувство, за да не използвам по-големи думи, ме накара да подам оставка като министър на промишлеността. Оттогава страдаме от свръхнадценена валута, което до голяма степен е източникът на нашите икономически неволи. 

 

- Германия изглежда способна да гарантира своята независимост. На цената на труда ли се дължи тази разлика?

 

- Не, Германия успя да съхрани своята индустрия и дори да я развие. Това се вижда във фармацевтичната сфера, където Германия има много голям излишък. Цената на труда в двете страни е близка, но Германия може да разчита на подизпълнители от страни с ниски разходи, като Полша, Чешката република, Унгария, Словакия, накратко нейния hinterland (тил) в Централна и Източна Европа. Но трябва да си спомним, че Германия издълба тази разлика още в края на ХIХ век. Германците вложиха парите си в индустрията, докато французите и британците инвестираха спестяванията си в проблемни заеми или проекти за далечно развитие. През тридесетте славни години, от 1945 до 1974 г., Франция успя обаче да се изкачи нагоре по течението, опирайки се на своята стратегическа държава и на собствените си сили в областта на въздухоплаването, ядрената енергетика, железопътния транспорт и т.н.

 

- Как можем да се индустриализираме отново след толкова години на деиндустриализация? Възможно ли е това в един отворен свят?

 

- Би било грешка да смятаме, че след кратка пауза ще се върнем към предишното статукво. Трябва да ревизираме всички вериги за създаване на стойност, всички производствени вериги. И отговорът се крие първо в пренасочването на нашите елити към индустрията и технологичното развитие. Проблемът, който поставих преди почти четиридесет години, съществува и днес. Способни ли сме да излъчим нови елити с усет за общия интерес и републикански патриотизъм? Способни ли сме да излъчим големи обществени мениджъри, които ще бъдат утрешните Марсел Боато, Луи Арман, Пол Дьолуврие, Пиер Гийома, Жорж Бес?

 

- Арно Монтебург заяви във “Фигаро”, че “глобализацията е приключила”. Не е ли твърде категорично?

 

- Не, Монтебург е прав: либералната глобализация приключи. Вървим към геополитическо преструктуриране на капитализма. Утрешният свят ще се организира около два полюса, САЩ и Китай. Китай ще се насочи към вътрешния си пазар. Що се отнася до САЩ, те или ще упорстват в своя унилатерализъм, имам предвид екстратериториалността на американското право и политиката им на едностранно облагане с данъци, или ще се върнат към политиката на балансиран съюз с Европа. Въпросът е дали Европа ще намери мястото си в новия свят.

 

Във всеки случай Европа ще може да го направи, само ако се разпростира до Русия и обедини всичките си сили. Голямата Европа, за която призоваваше която генерал Дьо Гол, представлява все пак 700 млн. жители. Естествено, вътре в тази голяма Европа ще трябва да развием необходимите синергии, не само във въздухоплаването, но и в сфери като цифровизацията и електрическите батерии, за да преструктурираме автомобилната си промишленост. За тази цел несъмнено ще трябва да съживим еквивалентът на това, което беше общото планово управление в първите години на Петата република. Брутният вътрешен продукт в еврозоната надхвърля 10 трилиона евро, въпросът за финансирането не беше решен правилно. Ако германците не искат “корона бонове”, не можем да им ги наложим. От друга страна, Европейската централна банка (ЕЦБ) сложи на масата близо един трилион евро, което може да се сравни с това, което направиха американският Федерален резерв или Централната банка на Англия. Според мен ЕЦБ трябва да повтори точно това, което направиха двете англосаксонски банки. 

 

- “Трябва да изградим отново нашия национален и европейски суверенитет”. Какво мислите за думите на президента на републиката?

 

- “Европейски суверенитет” не е точната дума, защото няма европейски народ, но тя според мен означава обединение на нашите сили и хармонизация на плановете ни за съживяване. Само нацията осигурява легитимна рамка на демокрацията. 

 

- На висота ли е днешна Европа? 

 

- Добре виждаме, че Маастрихтска Европа е към своя край. Изоставянето на бюджетния пакт за стабилност и разрешението за държавни помощи ясно показва, че всички правителства, включително германското, са осъзнали, че са изправени пред безподобна криза, което предполага използването на големи средства. Европейският механизъм за солидарност беше създаден за нещо друго: запазване на еврото след кризата (на държавния дълг) от 2010 г. Това е твърде малка пожарникарска кола за пожара, който ни заплашва. Можем да съжаляваме, че Европа не е в състояние да отпусне солидарен заем, за да се изправим пред невижданата и обща опасност. Трябва да се обърнем към това, което реално съществува, в случая Европейската централна банка, която ще изкупува облигации, включително държавни, и ще позволи на държавите да провеждат политики за сигурност във всички области: здравеопазване, но също така селско стопанство, промишленост и енергетика. 

 

Трябваше ли например да затваряме АЕЦ “Фесенхайм”, която ни даваше по-евтина и безвъглеродна енергия? Това се нарича да се простреляш в крака! Време е да се откажем от услужливите отстъпки, направени на Зелените. Разбира се, всички са съгласни, че трябва да пазим общите блага на човечеството, но трябва да скъсаме с технофобията, антинаучната идеология и враждебността към ядрената енергия. 

 

- Може ли Китай да бъде големият победител в тази криза?

 

- Китай ще се съвземе по-рано от другите големи индустриални страни. Той успя да ограничи пандемията в провинция Хубей. Той ще увеличи разликата, както вече направи след кризата от 2008 г. Китай съумя да съчетае пазара и планирането. Ние трябва да възстановяваме инструментите на волунтаристката политика: да назначим комисари за реиндустриализацията. По време на Втората световна война големите демокрации съумяха да се организират. Свободата не е анархия. капитализмът върви към известна регионализация, което няма да попречи на търговията, но е условие за дългосрочната жизненост на нашите икономики.

 

- Мнозина говорят за “следващия свят” и съграждането, което ни очаква. Кои са големите оси, върху които трябва да се работи?

 

- Те са четири. На първо място, връщане към държавата, т.е. към усета за общ интерес, дългосрочният усет, връщането към патриотизма и гражданското съзнание на елитите и народа.

 

Втората ос е стратегическата автономия на Европа във всички области. Тревожа се за последиците, които настоящата криза може да има в бюджета ни за отбрана. Би било грешка да отслабим усилията си за модернизация на нашето ядрено разубеждаване. Нито пък е моментът да изоставим общата си селскостопанска политика.

 

На трето място, трябва да мислим за голяма Европа от Атлантика до Русия. 

 

И на четвърто място, трябва да преразгледаме философията на Европейския съюз и на единния пазар, заменяйки първенството на конкуренцията в индустриалната политика. Разбира се, конкуренцията ще остане правило, но тя трябва да толерира изключенията, които изисква общият интерес. Както каза Тиери Бретон, време е Европейската комисия да направи предложения за европейска индустриална политика. За останалото вярвам в субсидиарността. Държавните помощи трябва да бъдат приети, за да може всяка страна-членка да си възвърне приемлива автономия. Не е нормално например да оставим индустрии, като производството на дихателни апарати, да отидат в другия край на света. 

 

Трябва да преосмислим бъдещето извън правилата, установени теоретично от Фридрих Хайек и Милтън Фридман, а в политически план от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Нека си спомним, че единният пазар бе създаден в Европа, когато неолиберализмът беше в зенита си. Трябва да се разделим също с Европа на Жак Делор и Паскал Лами. Съвършената конкуренция имаше своя миг на слава, но той приключи.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Ха ха ха , глупости!

    01 Май 2020 16:28ч.

    САЩ и ЕС (ядро) да си връщат заемите и да не се надяват повече да са фактор некъв, това беше - великият Запад патакса! ;)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сасуке

    01 Май 2020 16:54ч.

    Комунизмът в Китай не си е отишъл. Напротив, ККП оглави глобално производителното ядро на съвременния капитализъм. Западът зависи от Китай и няма нито сили, нито ресурс политически да впрегне корпоративните си агенти, които отдавна нямат национално лице, да напуснат евразийските икономически зони, олицетворяващи съвременната индустрия. Покаяние е нужно за западните елити, но вече второ поколение там не я разбират по същество тая дума, даже и вярващите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Перо

    01 Май 2020 17:51ч.

    Борисов ще се окаже прав с включването ни към еврозоната. Ако Европа обърне гръб на глобализацията, както прогнозира Шевенман, ще сме по-добре при еврото. Може да спечелим и от неизбежното връщане на промишлени производства от Азия. И да привлечем обратно почти изгубените 2-3 милиона емигранти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ще сме по-добре при еврото

    01 Май 2020 18:05ч.

    Два пъти по-бедни обаче, като предварително условие. И с окончателно хвърлен на боклука суверенитет в бъдещето. Доброволци има ли? Който е доброволец, да се подлага сам на тоя експеримент. Не за останалите обаче!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Има два вида манипулирани анализи:

    01 Май 2020 18:11ч.

    При първия на база верни данни се правят грешни изводи, а при втория на база грешни данни се правят верни изводи. Анализът на Жан-Пиер е втория тип.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Препоръка

    01 Май 2020 18:16ч.

    Посмали, Манго...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • автопрепоръка

    01 Май 2020 18:29ч.

    Към препоръка...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никой няма да ви приеме в еврозоната

    01 Май 2020 18:48ч.

    Боко иска само парите от валутния резерв... а ЕС така или иначе ще се разпадне!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Май 2020 19:17ч.

    Всеки ден една и съща дъвка. Вече е без цвят, вкус и сладост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наз

    01 Май 2020 19:17ч.

    Обединена европа под една или друга форма ще съществува поради чист икономически интерес да устои на китайско-американската хегемония на пазара.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Май 2020 19:22ч.

    "Обединена европа под една или друга форма ще съществува" Както казва щопа: Да ама не. В процес е Брекзит, а в ЕС вече създават паралелни институции. НЕДОПУСТИМО е след обща среща на предстаители от всяка държава членка, 5 държави да провеждат среща минути по-късно. НЕДОПУСТИМО е Франция и Германия да оформят организация вътре в организацията на ЕС. ЕС съществува единствено поради покорството на бедните държави. България членува БЕЗ да има думата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЕС съществува единствено поради покорството на бедните държави. България членува БЕЗ да има думата.

    01 Май 2020 20:17ч.

    как си предсттавяш тая работа - да си скъсан цървул и да казваш на държави като германия какво да правят, понеже те са "тъпи", а цървула е "по умен"...?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    01 Май 2020 22:54ч.

    Либералната глобализация приключи. Вървим към геополитическо преструктуриране на капитализма. Търговската и технологична война между САЩ и Китай беше началото на този нов свят, но кризата дойде оттам, откъдето не я очаквахме. Тази световна пандемия е фундаментален разрив в нашата история, толкова голям, колкото рухването на комунизма през 1989-1991 г. Утрешният свят ще се организира около два полюса, САЩ и Китай. Китай ще се насочи към вътрешния си пазар. Що се отнася до САЩ, те или ще упорстват в своя унилатерализъм, имам предвид екстратериториалността на американското право и политиката им на едностранно облагане с данъци, или ще се върнат към политиката на балансиран съюз с Европа. Въпросът е дали Европа ще намери мястото си в новия свят. Във всеки случай Европа ще може да го направи, само ако се разпростира до Русия и обедини всичките си сили. Голямата Европа, за която призоваваше която генерал Дьо Гол, представлява все пак 700 млн. жители", Не виждам кое може да се оспори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и никога няма да зависи

    02 Май 2020 8:40ч.

    Нито си завивам, нито ми виси, че да плачкам от нарочванията ти на дърта копанарка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болонки в най-добрия случай

    02 Май 2020 10:13ч.

    Не знам защо по инерция разни анализатори продължават да разглеждат Британи,Франция,Германия и разни други държави в Европа като някакъв съществен фактор. Ами това са вече пудели,в най-добрия случай....болонки. Световните фактори са Китай,САЩ,Русия,Индия,а в скоро време и Бразилия,Индонезия,Пакистан. Либерастната глобализация в този си вид се спихва,но новият глобализатор е Китай - китайците са за отворена търговия. САЩ и З.Европа и да се затварят,то останалите световни фактори ще си поминуват и без тях,даже много по-добре ще си поминуват. Центърът на света е Евразия,а САЩ,Австралия и З.Европа са просто геополитическа периферия. Дори сегашният Европейски съюз не обхваща половината от територията на Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желязко Желев

    02 Май 2020 13:27ч.

    Статията е камък в блатото.Най големия и на най-подходящото място от публикаците на Гласове.На първо четене добра към отлична.Но всяка теза,всяка дума в нея подлежи на обсъждане.Примерно не разбрах ''Новата Европа'' до Русия ли е или вкл.Русия.От ден два там премиер е със сходни виждания. .......................Ще ми е интересно да видя много постове под статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кохезия-мохезия

    02 Май 2020 17:58ч.

    На Шевенман явно му се иска Европа на дьо Гол,но това и да стане някога няма да е в близките години,освен......Освен ако вирусните пандемии не започнат да се завтарят и затретят през няколко години. Само поставянето на европейците в гранични състояния може да ги научи кои са им приятели и кои са лицемери. Старите колониални влъхви още не са узрели за равноправна коалиция на европейските държави. Видяха се долнопробни кокошкарски кражби в стил прееби другарче,което е показателно за текущото състояние на европейската цивилизованост и кохезия. За сега повече за приказките бла-бла-бла за кохезия-мохезия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    04 Май 2020 9:21ч.

    Светът стана по-студен след социализмът. Евгениците-десните-фашизмът победи. И няма вече милост и милосърдие. Сухи съчки са бедните пенсионери, разчитащи само на държавата. Който не може да даде е тегоба. В Англия цялата рода се хвърля върху стария, да го души с възглавници, до преди 120г. Преди 1944г, и децата са оставяни в гората, няма ляб. Светът тръгна по наклонена плоскост, лесното, по течението, като описаното в облачен атлас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Агирре

    04 Май 2020 16:39ч.

    Прекрасно интервю! И има една голяма неизвестна - как със сегашните политически елити ще постигнем тази трансформация? Как си представяте Меркел или Урсула фон дер Тъпен да започнат да търсят решение на всичко това! Или оня мушморрок Шарл Мишел! С такива курви бардак не става! Тук трябват напълно различни хора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Некой

    06 Май 2020 12:21ч.

    Социалистическа Европа (Германия, Франция и всички останали). И капиталистическа периферия на Европа (бедните). Това доживяхме. Не, мерси!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Некой

    06 Май 2020 12:22ч.

    (.. всички останали "богати")

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи