Защо Виктор Орбан иска “нелиберална демокрация”

Защо Виктор Орбан иска “нелиберална демокрация”
“В Централна Европа, която реши да обърне гръб на Европейския съюз, се очертава силна ос за ликвидирането на четвърт век постокуминстическо либерално наследство. Откъдето и възмущението и тревогата, които преобладават вече в кулоарите на Европейската комисия в Брюксел. Тази радикална преориентация на страните от Централна Европа е исторически обрат”, смята френският философ и журналист Ален дьо Беноа.

 Ален дьо Беноа

 

- Унгарският премиер Виктор Орбан неотдавна предизвика възмущение с изявлението си, че ще установи “демокрация”, която не е “либерална”. Не са ли синоними двете думи?

 

- Виктор Орбан, който е лидер на "Фидес" (Унгарски граждански съюз), заяви по-точно, че “досега ние познавахме три форми на държавно управление: националната държава, либералната държава и държавата-провидение”, след което добави, че “новата държава, която ние изграждаме в Унгария, не е либерална държава, това е нелиберална държава”. 

Съвсем наскоро Орбан уточни пред германския в. “Виртшафтс Воче”, че “западните” ценности, основани на човешките права, свободната търговия и правовата държава, не са постигнали целта си. Откъдето и идеята за “нелиберална демокрация” (illiberal democracy), теоретизирана през 1997 г. от Фарид Закария в статия в сп. “Форин Афеърс”, която вдигна голям шум.

 

- Не бива да се учудваме. Доминиращата днес в западните страни либерална, парламентарна демокрация е все по-малко представителна и в много отношения е само оксиморон.

 

- Демокрацията има за свой принцип равенството между гражданите, всички са еднакво призовани да участват в обществените дела. Либерализмът утвърждава върховенството на индивида. Демокрацията утвърждава суверенитета на народа. Либерализмът не признава на колективните субекти статут на собствено съществуване (“Обществото не съществува”, казваше Маргарет Тачър, то е само сбор от индивиди), поставя суверенитета на пазара над политическия суверенитет и приема демократичните решения само при условие, че не противоречат на идеологията на човешките права. Демокрацията привилегирова политиката, чието естествено призвание е да създава общото (и общото благо). 

Либерализмът привилегирова индивидуалния избор, който се извършва в личната сфера, и се задоволява със социален живот, регулиран единствено от безличните механизми на социалния договор и на търговския обмен. Перикъл определяше демокрацията с думите, че “един човек, който не е загрижен за политиката, заслужава да мине не за мирен гражданин, а за безполезен гражданин”. Либерализмът смята обратното.

 

- Може ли тогава да се говори за “унгарски модел”?

 

- Унгарският пример вече се оказа заразителен. В Полша, най-голямата страна от бившия източен блок, където партията “Право и справедливост” спечели абсолютното мнозинство на парламентарните избори през октомври 2015 г., бившият министър-председател Ярослав Качински обеща “да доведе Будапеща във Варшава”. Хърватия, с Хърватския демократичен съюз, и Словакия (която от 1 юли ще председателства Европейския съюз) също се сдобиха с консервативни правителства с “нелиберална” тенденция. 

Партията на свободата в Австрия, която бе на косъм да спечели президентските избори миналия месец, обяви въвеждането на “нова, типично австрийска политическа система”. Всичко това не е много по-различно от днешната ориентация на Русия, страна, с която Орбан поддържа впрочем прекрасни отношения (за разлика от Полша, която не иска да се отклонява от Вашингтон).

Абсолютно забележително е, че тези бивши страни от Изтока, които ден след рухването на комунистическата система повярваха, че либералният Запад е земя на изобилието, също толкова бързо се разочароваха от реалността. 

Виктор Орбан е много добър пример в това отношение: бивш герой от борбата срещу комунизма, най-напред той беше либерал, след което отхвърли либерализма и неговите вредни въздействия, което му позволи лесно да бъде преизбран през 2014 г. В страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария), където борбата за независимост традиционно е част от националния мит, мигрантската криза само засили тази тенденция. 

Така че в Централна Европа, която реши да обърне гръб на Европейския съюз, се очертава силна ос за ликвидирането на четвърт век постокуминстическо либерално наследство. Откъдето и възмущението и тревогата, които преобладават вече в кулоарите на Европейската комисия в Брюксел. Тази радикална преориентация на страните от Централна Европа е исторически обрат.

 

- Във Франция обаче либерализмът изглежда, че няма толкова лоша репутация, тъй като с изключение на Националния фронт и на Левия фронт, по-голямата част от политическата класа се осланя на него или поне претендира за това.

 

- Според проучване, публикувано неотдавна от в. “Опинион”, Еманюел Макрон (министър на икономиката в днешното социалистическо правителство - бел. пр.) “въплъщава най-силно либералните идеи” (35 на сто), далеч преди Ален Жюпе (23 на сто). Същото изследване разкрива, че 69 на сто от французите не обичат думата “капитализъм”, 60 на сто думата “глобализация”, а 53 на сто смятат, че държавата трябва да се намеси по-силно в икономическата сфера. Имали сме и по-големи либерали! 

Но в тези числа няма нищо изненадващо. В състоянието на безнадеждност, в което се намират днес, с чувствотото си за политическо и културно изключване, французите искат преди всичко защита. В момент, в който покупателната способност на народните класи е още по-заплашена, докато средните класи са на пътя на декласирането, те се тревожат за бъдещето, виждат как безработицата расте и много добре разбират, че “гъвкавостта” е само прикритие на несигурността. Така както не искат да станат свидетели на изчезването на идентичностните ориентири, така те не искат да видят и рухването на крехките придобивки на социалната държава. 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • diktator

    10 Юни 2016 1:14ч.

    Ami diktator kakvo drugo da iska? Durveno jeljzo i suha mokrota sa podhodjashti za mislovnija mu potok. Samo che mnogo strjaskashta stava ljubovta i hvalebstvijata kam nego v mrusnite usta na vse-poveche nashi komuneta, chengeta, shapkari i pr izkopaemi, koito izlizat vse po-neobezpokjavano na pripek i otkrito paradirat, che stjagat redicite... Lustracija njamashe, ama se bjaha snishili. Sega zapochvat da si pokazvat pak rogata. Da dokazvat, che bivshi komuneta njama...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • към модератора

    10 Юни 2016 10:29ч.

    Моля ви, изтрийте коментар №1!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mrusna usta na komentar 2

    10 Юни 2016 10:40ч.

    Haha, edno mrusno komune se provikna. Narode, TAKA SE ZAPOCHVA. Takiwa kato toq nomer 2 shte vi izpiqt kruvta.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • делва

    10 Юни 2016 12:21ч.

    Орбан е един от малкото, които дръзнаха да отхвърлят васалството спрямо САЩ и диктатурата на еврокомисията. Жалко, че не му стигат силиците за нещо повече от противопоставяне с думи. Тоталитаризмът в западния блок днес е по-жежък от съветския едно време. Шантажът спрямо инакомислещите е основно финансов, а не политически, а това е по-страшно като форма на диктатура - засяга изконното на потребностите у хората.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Семпре

    10 Юни 2016 17:44ч.

    ЦРУ и финансовият интернационал на олигархията - капиталистическа върхушка, слагат диктатура - когато митингувата демокрация почне да служи за стълба на левите към властта. Гърция 1987г., Чили 1973г., Германия - 1933г., Виетнам, Аржентина... .. Фашизмът е антимарксизъм, оправдаващ слабостите на капитализмът със слабости на генетиката и подборът, и оправдаващ кризите на капитализмът със синдикатите и демокрацията. Фашизмът подкрепя капитализмът чрез държавна помощ. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Семпре

    10 Юни 2016 17:49ч.

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Гръцка_военна_хунта ЦРУ и финансовият интернационал на олигархията - капиталистическа върхушка, слагат диктатура - когато митингувата демокрация почне да служи за стълба на левите към властта. Гърция 1967г., Чили 1973г., Германия - 1933г., Виетнам, Аржентина... .. Фашизмът е антимарксизъм, оправдаващ слабостите на капитализмът със слабости на генетиката и подборът, и оправдаващ кризите на капитализмът със синдикатите и демокрацията. Фашизмът подкрепя капитализмът чрез държавна помощ. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи