- Автор: Георги Василев
- 10 Sep 2020
- 783
- 27
Целта на настоящото есе е да защити тезата, че:
1. Медиите имат обществена функция да осигуряват достоверна и общественополезна информация на обществото като цяло;
2. Поради тази причина, медиите не могат да бъдат регулирани само и единствено чрез пазарните отношения;
3. Медиите са информационни посредници, които трябва да осигуряват "обратната връзка" във все по-комплексната и глобална система на обществото;
4. Поради своята роля на посредници в информационния процес, медиите са уязвими на завладяване и подчинение на частни интереси, които могат да ги използват за цели, различни от "общото благо";
5. Проповядването на концепцията, че медиите са бизнес като всеки друг и информацията е само стока, води до тежки деформации в начина на обществено регулиране на медиите и като последствие до деформации в структурата и функционирането на обществото;
6. Обществото чрез инструмента на държавата задължително трябва да проектира и изгради ефективна институционална среда, която да гарантира и съдейства на "свободата на словото" като обществена функция за достоверна и общественополезна информация, както и да предотвратява "словоблудието със словото" като средство за компрометиране на информационния процес.
<p>Журналист от печатно издание алармира за указание от страна на главния редактор на изданието да проведе „журналистическо разследване“, чиято цел всъщност е да „омаскари“ дадено лице. Телевизионна водеща се сопва на своя събеседник да „не й разваля шоуто“ с непредвидени изказвания, излизащи от предварително зададената рамка. Едно от водещите лица на българския медиен пазар е арестувано в своята родина с обвинение за политическа корупция и пране на пари.</p>
<p>Три произволно цитирани случая от последно време, които потвърждават обществената тайна, че медийната среда в България е тотално деформирана и отровна. Защо е така и как да си обясним това състояние на медиите след четвърт век демократичен преход?</p>
<p><strong>Да започнем с това защо са необходими медиите?</strong></p>
<p>Едното от възможните обяснения е, че това е бизнес като всеки друг, където важат правилата на „свободния пазар“. И като на всеки пазар, стремежът към максимализация на печалбата е единствената и рационално обоснована мотивация. Тази теза намира теоретично и идеологическо оправдание в либертарианството – течението в неокласическата икономическа школа, което приравнява свободата до индивидуализма и егоистичния интерес и ги въздига в абсолютни морални ценности.</p>
<p>Само че може ли да приравняваме информацията и особено информацията, касаеща състоянието и процесите в обществото, до обичайна стока? И какви са последствията за обществото, ако дефинираме информацията като стока?</p>
<p><strong>„Sex sells“. „</strong><strong>Сексът продава“ </strong>е емблематична метафора в теорията и практиката на маркетинга. Професията, която е призвана да съдейства за доброто функциониране на пазарния механизъм. Тоест стоките да се продават и да се реализират с възможност за печалба. Което, казахме, е водещата мотивация в пазарната среда. Теоретично обяснение на тази емпирически изведена и наложена теза можем да намерим в съвременната психология и еволюционна биология.</p>
<p><strong>Даниел Канеман</strong>, носителят на Нобелова премия по икономика, в сътрудничество с <strong>Амос Тверски </strong>разкриват механизмите на действие на нашия разум, разглеждайки го като действие на две системи. Система 1, където са съсредоточени нашите „ирационални“ инстинкти, подбуди, желания и навици, които имат за цел да осигурят основно нашето оцеляване като биологически индивиди. И Система 2, която е съсредоточие на нашите „рационални“ мисловни функции като абстрактно мислене, лингвистични способности, тоест способностите за анализ, концептуализация и планиране.</p>
<p>Характерното различие между <strong>Система 1 и Система </strong>2 е начинът на тяхното функциониране. <strong>Система 1 </strong>действа „бързо“, тоест автоматично, физиологически. Тя включва в действие нашия организъм без това да се „осмисля“, тоест без задаване на 5-те основни въпроса: „Защо“, „Как“, „Къде“, „Кога“ и „“Кой“. И това нейно действие е оправдано от еволюционна гледна точка, защото, да повторим, нейната цел е да осигури нашето биологическо оцеляване. Когато към нас се нахвърли див звяр или въоръжен бандит, последното, което е необходимо за нашето физическо оцеляване е да губим време в разсъждение за необходимостта от опазването на биоразнообразието или за хуманната същност на всеки човешки индивид. Ние трябва да реагираме или като си плюем на петите, или като стреляме с оръжие, ако имаме такова.</p>
<p>Друг е въпросът, ако трябва да оценим дългосрочните последствия за нас като индивиди хора, които не познаваме и нямаме непосредствен контакт с тях. Или за позицията, както и за липсата на позиция, на Премиер-министъра за участие във военни операции на чужда територия. Или за действията, както и липсата на действия на Главния прокурор в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта.</p>
<p>В тези въпроси на помощ е призвана <strong>Система 2</strong>. Системата, която е в състояние да обработва и използва информационни сигнали, предадени или опосредствани, чрез езика и „рационалната“ мисъл. А Система 2 работи „бавно“, тя изисква време и физическа енергия. И то много време и физическа енергия. Да си припомним, че мозъкът е най-големият консуматор на енергия в човешкия организъм. Написването на тази статия, в която правя опит да анализирам и осмисля проблема за ролята на медиите в българското общество, ми отне непосредствено няколко дни и няколко години в натрупване и емпирично тестване на знанията, които ми дават методологията на тези разсъждения.</p>
<p>Да се върнем към „Сексът продава“. И това не само заради касовия успех на филмовата адаптация на „Петдесет нюанса на сиво“. Използвайки разбирането за действието на Система 1 и Система 2 изводът се налага от само себе си. Ако един търговец иска да повиши ефективността на своите продажби, той естествено трябва да въздейства на „бързата“, на физиологическата система. Да призовава на своя помощ инстинктите, навиците и широкоразпространените митове независимо от техните морални и познавателни достойнства.</p>
<p><strong>С други думи, ако една стока предизвиква реакции, които включват действието по-скоро на Система 1 преди Система 2, то търговският успех е гарантиран. </strong>Няма нужда да цитираме Зигмунд Фройд в подкрепа на тезата, че сексът е един най-базовите, ако не и „базовият“ инстинкт, осигуряващ нашето оцеляване като хора. Но също така "базови" са страхът от природни бедствия, от заплаха за живота, от непознатото и непознатите.</p>
<p>Първобитният човек е имал напълно рационално основание да се страхува от тъмната пещера, защото не може да знае дали в нея не се крие някой саблезъб тигър или други подобни страшилища. А среща с непознати човекоподобни е могла да се обърне в кърваво меле, в жестокото <strong>съревнование за храна, продължение на рода и оцеляване</strong>. Еволюционните биолози като Робин Дънбар например твърдят, че тези страхове и инстинктивни реакции са станали част <strong>от генетичния код </strong>на биологичния вид човек в продължителния процес на<strong> еволюционна селекция</strong> на човешкия вид.</p>
<p>Днес човечеството не живее в пещери и срещата с диви животни е предимно в зоопарка, но нашите гени съхраняват праисторическите страхове и инстинкти без ние да си даваме сметка за причината на нашите реакции. От шестдесетте години насам, редица научни експерименти демонстрират, че <strong>без значение дали сме образовани или не, дали сме подготвени или не, какъв е нашият произход, културна традиция, религия или сексуална ориентация, ние винаги ще реагираме по определен начин на визуални, слухови, речеви и други сигнали, които се асоциират със секс, опасност, природни и човешки катаклизми и страх от неизвестното и неизвестните</strong>.</p>
<p>Така се приближаваме по-близко до същността и ролята на медиите в обществен план. Етимологията на термина медия е средство и посредник, тоест средство за посредничество. <strong>Медията е информационният посредник </strong>между нас, човешките индивиди или по-скоро нашият разум като когнитивен механизъм, и заобикалящата ни среда. <strong>Опосредяването в процеса на познание </strong>е обективна необходимост, наложена ни от природата. За да може заобикалящата ни среда да придобие смисъл за нас човешките същества, излъчваните от природата сигнали – светлинни, звукови, мириси и други, трябва да се прекодират в друг тип сигнали, електро-химически, с които може да оперира нашият мозък.</p>
<p><strong>Езикът</strong> на който разговаряме, също е код и медиен посредник, който съхранява и ни дава възможност за структуриране и обработка на вече натрупана и преработена до известна степен информация. Езикът по думите на един от най-изтъкнатите съвременни лингвисти, Ноам Чомски е „инструмент на мисълта“, доразвивайки една концепция, зачената още от великия Галилео Галилей.</p>
<p>Без този <strong>инструмент на мисълта</strong> няма разум, няма разсъждения и познание, няма възможност за цивилизационно развитие в края на краищата. <strong>Защото цивилизацията е материализиране на резултатите от мисловната ни дейност –</strong><strong> мечти, визии, хипотези, концепции, идеологии, планове за действие, обратна връзка за контрол и корекция.</strong></p>
<p>Когато говорим за <strong>цивилизация</strong>, подразбираме определено състояние на обществото като големи групи или маси от хора, които взаимодействат в рамките на една <strong>система от правила и норми на поведение</strong>. А за да е възможно взаимодействието между индивидите в рамките на едно общество, състоящо се от множество такива индивиди, те трябва да <strong>обменят информация</strong>, като крайната цел е да бъдат в състояние на <strong>координират своите действия.</strong></p>
<p>Полиматът <strong>Хърбърт Саймън</strong>, илюстрира със следния пример необходимостта от координация в обществото: представете си, че идвате от континентална Европа и сте решили да карате кола в Англия без да сте координирали своите навици с местните правила на пътен трафик. Пътуването ви сигурно ще завърши печално, ако продължавате да карате, както си знаете в дясното, а не в лявото платно.</p>
<p><strong>Опосредстваната медийна информацията </strong>е необходима, за да могат индивидите да се ориентират сред това множество от себеподобни, които не познават и не общуват непосредствено лице в лице. Те и не могат обективно да се познават и да общуват непосредствено, поради ограниченията на времето и пространството в което живеят. Ето тази <strong>необходимост от информация</strong>, съчетана с<strong> ограниченията </strong>пред всеки индивид да я придобива непосредствено, налагат и необходимостта от медиите като средство и посредник в<strong> обществения информационен обмен</strong>. Няма да бъде преувеличение да се твърди, че <strong>без медии няма информационен обмен, без информационен обмен човешките индивиди няма да могат да взаимодействат в рамките на цивилизовано общество.</strong></p>
<p><strong>Какви са изводите?</strong></p>
<p>От тези съждения могат да се направят два генерални извода: <strong>че обменът на информация е жизненонеобходим за цивилизованото състояние и развитие на обществото</strong>. Както и, че поради обективната необходимост от опосредяването на информационния обмен от медиите, то тези <strong>медии могат да бъдат използвани за цели, различни от чисто информационните: като например за извличане на търговска печалба или за въвеждане преднамерено в заблуждение</strong>.</p>
<p>С други думи, <strong>информацията не може да се разглежда единствено като стока</strong>, подобно на праха за пране или търговска услуга като ремонт на автомобила. Тя има обществено значение и то <strong>фундаментално обществено значение</strong>. Без достоверен и неманипулиран информационен поток, обществото просто не може да функционира ефективно и в полза на отделните индивиди, които го съставят<strong>. Информацията всъщност е предпоставка за съществуването на групите и масите индивиди като общество</strong>.</p>
<p>Пионер във фундаменталното разбиране на същността и значението на информацията е Клод Шанън с публикуването на труда „Математическа теория на комуникациите“ (A Mathematical Theory of Communications) през 1948 г. Информационната теория или информатиката, както е известна днес, дефинира трите <strong>основни характеристики на информацията като количество, качество и полезност.</strong></p>
<p>Под <strong>качество</strong> се разбира смисълът на <strong>информационното съдържание и неговата структура</strong>. Ако информационното съобщение не е структурирано по начин, по който то може да се възприема еднакво от потребителите на информацията, то няма как то да бъде правилно декодирано, няма как това съобщение на предаде своето съдържание правилно. Все едно да си говорим на различни езици, образно казано.</p>
<p>А под <strong>полезност</strong> се разбира <strong>релеватността и "новостта" на информацията</strong>. С по-прости думи, дали информацията отговаря на необходимостта от такава информация от страна на индивида и дали тази информация допринася с нещо за <strong>обогатяване на съществуващите негови представи за околния свят.</strong></p>
<p>Въпросът за <strong>количеството</strong> или обемът на информацията също е не по-маловажен. Тук е интересно да се отбележи не само проблемът с недостатъчния обем информация, който може да попречи за правилни възприятия. Не по-маловажно е <strong>претрупването, заливането на индивида с информация</strong>. Проблемът идва от факта, че способностите за възприятие на информация, както и способностите да съхранява информация на индивидуално ниво са силно лимитирани.</p>
<p>Ние за съжаление, не можем да следим повече от един разговор, да гледаме повече от една телевизия или да четем повече от един вестник едновременно. Нашата памет също не съхранява всичко, което се излива всекидневно върху нея като информационен поток, а само това, което нашето <strong>внимание е пропуснало като важно или маловажно</strong>. А какво е <strong>важно или маловажно, се определя от степента на нашите знания и разбирания.</strong></p>
<p><strong>Царете на словоблудието </strong>разчитат изключително на тези <strong>естествени ограничения на възприятия и памет</strong>. Заливайки ни с тонове безсмислени, безполезни, маловажни съобщения, а същевременно "спестявайки" ни истински важните и стойностни неща, те са способни да ни <strong>манипулират съзнанието по един тотален начин.</strong></p>
<p>Така погледната, проблематиката с информираността на обществото изглежда доста по-комплексна и неочаквана, отколкото изглежда на пръв поглед. <strong>Защо? </strong>Ами защото пред медиите като <strong>необходими посредници в информационния поток</strong>, който пък е необходима предпоставка за цивилизованото състояние на обществото, възникват определени очаквания и изисквания от страна на същото това общество. Същото това общество което са призвани да обслужват.</p>
<p>Тоест, "обществените медии" трябва да осигуряват препредаването само на тази информация, която <strong>притежава качествата и полезността, необходими на обществото да съществува в цивилизовано състояние и перспектива</strong>. Или на "обективната истина", ако се изразим в по-литературен стил. А ако в противоположната хипотеза, медиите допринасят или дори стават първоизточник на информационен поток, който не отговаря на тези параметри, то и <strong>обществото ще страда.</strong> А съответно неговата степен на цивилизованост ще деградира.</p>
<p>Поставям нарочно "<strong>обществените медии</strong>" в скоби, за да подчертая обществения характер на медиите като посредници в предаването на информацията, <strong>независимо дали те са в частна или държавна (обществена) собственост</strong>. Заблуждението идва, от налаганата, по скоро с <strong>пропагандно-идеологически цели</strong>, мантра за "свещената и неприкосновена частна собственост". Редно е да си зададем въпрос, защо след като е ясно, че институтът на собствеността не е обществено-приемливо да се използва за цели, които могат и нанасят вреда на обществото като цяло, концепцията за <strong>свободата на словото се използва именно в неговата "частнособственическа" трактовка</strong>?</p>
<p>Заблуждението е вследствие на съзнателно налагана <strong>доктрина за превъзходството на пазарно-стоковите отношения и частната собственост над всички други институти, способни и призвани да координират взаимодействията на индивидите в рамките на обществото.</strong> Най-ярки проповедници на тази доктрина, изведена в "морален императив" (но не по Кант) са представителите на либертарианството като течение в неокласическата икономическа школа , към които могат да бъдат причислени несъмнено забележителни учени и есеисти като <strong>Фридрих Хайек, Лудвиг фон Мизес</strong> от т.н. Австрийска школа, в по-ново време <strong>Милтън Фрийдман</strong> от т.н. Чикагска школа и несъмнено Алиса Зиновиевна Розенбаум, известна със своя литературен псевдоним <strong>Айн Ранд.</strong></p>
<p>В своите академични изследвания и анализи на съвременните политико-икономически модели, те достигат до извода, че <strong>"капитализмът</strong>" като събирателно и емблематично понятие на <strong>"пазарните отношения" </strong>и на<strong> "частната собственост</strong>" са <strong>обективната</strong> предпоставка и основа на "<strong>свободата". </strong>При това под свобода се подразбира (подразбира, защото само-изчерпателна дефиниция на философската категория "свобода" не се предоставя) <strong>неограниченото право на индивида да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите индивиди</strong>. За любознателните читатели, интересуващи се от философската същност и само-изчерпателната дефиниция на свободата като морално-регулативна категория, препоръчвам моята лекция в Софийския университет от ноември 2013 г., </p>
<p><a href="http://blog.republica.bg/2013/10/16/svobodata-mezhdu-liberalizma-i-komunitarizma/" style="text-decoration: none; color: rgb(243, 112, 33);">http://blog.republica.bg/2013/10/16/svobodata-mezhdu-liberalizma-i-komunitarizma/</a></p>
<p>Което си един научен оксиморон, ако погледнем на нещата <strong>през методологията на информатиката, еволюционната теория, когнитивната психология, системния анализ и анализираме политико-икономическите модели с новите теории на поведенческата икономика и институционалната теория</strong>. В <strong>съвременното комплексно и глобално общество</strong> съвсем <strong>не е достатъчно на индивидите да не си пречат един на друг</strong>, те трябва <strong>по необходимост да си взаимодействат</strong>. В противен случай ще настъпи застой и деградация както на обществото като цяло, така и на съставящите го индивиди.</p>
<p>Авторът на няколко поредни бестселъра по икономика, професорът от Кеймбриджкия университет <strong>Ха-Джун Чанг </strong>предоставя убедителна аргументация в неговата критика на либертарианската доктрина, застъпвана в трудовете на такива титани на либертарианството като<strong> Фридрих Хайек </strong>или <strong>Милтън Фрийдман</strong>.</p>
<p>Неговата аргументация се базира на твърдението , че вследствие на <strong>подмяна на темата за свободата</strong> с темата за критичното осмисляне на дефектите на централизирано-плановото стопанство, се прави <strong>грешния извод, че свободата и частната собственост са идентични и взаимно обуславящи се феномени</strong>. Всички либертарианци изграждат своите теоретични концепции на основата на рационалната, идейна критика на социалистическия модел на обществена организация, на критиката на социалистическия императив за държавната собственост като единствено средство за достигане на социална хармония.</p>
<p>И така <strong>отхвърляйки правилно тази екстремистка и ограничителна визия за обществена организация</strong>, те отиват в <strong>другата крайност на пълно отрицание на обективната необходимост от обществена регулация и взаимодействие</strong>, което може да се постигне със средствата на публичната власт. <strong>Собствеността е юридическа форма </strong>за дефиниране на определени права по отношение на владение, ползване и разпореждане на предмета на собственост. Като всяка юридическа форма, нейната цел е да предостави инструмент за предотвратяване и разрешение на конфликти в обществените отношения. Една <strong>юридическа норма няма отношение към изграждане на ценностна система</strong>, каквато задача имат моралните и етичните норми.</p>
<p>Тази юридическа форма <strong>не следва да се бърка с обществения мандат</strong>, дефиниращ <strong>за какви цели и в чий интерес</strong> се използва този предмет на собственост: за частни, тоест само за обособена част от обществото или недискриминационно, равно достъпно за всички членове на обществото. <strong>Общественият мандат</strong> се материализира в <strong>проекта и в строителството на институциите</strong>, които структурират обществените отношения.</p>
<p>Оттук се налага изводът, че предлаганото решение за "осветяване" на собствеността на българските медии е необходимо, но не достатъчно условие да предотврати злоупотребата с медиите в обслужването на частни, често и антиобществени интереси. Тоест, решение на проблема известен като словоблудието на медиите или като злоупотребата със свободата на словото. <strong>Наред с института на собствеността е наложително и изграждането и на друга регулативна по своя характер институция</strong>, която да дефинира и гарантира правилата на този обществен мандат.</p>
<p>В тази логика и следвайки хегелианското "отрицание на отрицанието", цитираният Хърбърт Саймън, носител на Нобелова награда по икономика от 1978 г., излага едно по-съдържателно тълкуване на <strong>пазара и на публичните организации не като взаимоизключващи се обществени феномени, а като "координиращи механизми</strong>" на обществената дейност с различна цел и ефективност.</p>
<p><strong>Пазарите и организациите дават възможност на човешките индивиди да живеят заедно чрез обмяната на информация и възникваща вследствие на това координация на дейности, които те не могат да осъществяват самостоятелно. </strong>В едно свое изследване Саймън демонстрира, че едва около <strong>20%</strong> от всички обществено значими дейности се осъществяват чрез и в рамките на пазара. Другата по-значителна част се осъществява в рационално и субективно вдъхновени организации, като се започне от нивото на отделни фирми и се стигне до публичните институти на държавната власт.</p>
<p>Разбира се, всяко добро намерение може да се <strong>компрометира от глупост или корист</strong>. Така е в случая с институцията, призвана в българските условия да гарантира обществения мандат на медиите - <strong>Съвета за електронни медии, </strong>или съкратено СЕМ. Архитектите и инженерите на тази институция са я компрометирали фундаментално и то в няколко аспекта. Оставам на страна въпроса за причините, защо е станало така.</p>
<p>Членовете на Съвета за електронни медии се излъчват по ред, описан в последната редакция на Закона за радио и телевизия: Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Съветът за електронни медии се състои от 5 членове, от които 3 се избират от Народното събрание и 2 се назначават от Президента на републиката.</p>
<p>Както буквата, така и духът на закона <strong>изключват общественото участие</strong> в този съвет. Толкова важно за тържеството на обществения интерес в издържаните с бюджетни, тоест обществени средства - БНР и БНТ. Назначаваните от Президент и Парламент чиновници в СЕМ са по дефиниция послушни към политическите партии, които доминират към момента тези държавни институции. Те възпроизвеждат "партизанския партиен модел" като избират в ръководствата на Националното радио и Националната телевизия отново партийно-кланово послушни генерални директори.</p>
<p>Медийните регулатори първо НСРТ, а след това и СЕМ така и не успяха повече от 16 години да приведат в действие Чл. 93. от ЗРТ : „(1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.“ По този начин, от една страна, обществените БНР и БНТ се държат в пълно послушание, тъй като техните програми пряко зависят от гласуваните им от едно или друго партийно мнозинство бюджети. От друга страна частните радио-телевизионни оператори се комерсиализират до крайност, тъй като са лишени от възможността да получават финансова подкрепа за свои предавания с обществен характер.</p>
<p><strong>Какви са деформациите и негативните последствия от този тип регулация?</strong></p>
<p><strong>Първо</strong>, по отношение на нейния <strong>обхват</strong>, ограничавайки я само до една група медии, макар и най-влиятелните – радио-телевизионните канали. Информацията, да припомним не е монопол само на електронните медии – радио и телевизия, колкото и значим да е техния дял в информационното пространство.</p>
<p><strong>Второ</strong>, по отношение на <strong>предмета на регулация</strong>, стеснявайки го до въпросите на рекламното съдържание и форма на телевизионните предавания в техния търговско-комерсиален аспект. А рекламата е само много малка част от информационния поток, от който се нуждае обществото за да функционира ефективно.</p>
<p><strong>Трето</strong>, по отношение на <strong>приложимостта</strong>, лишавайки фактически гражданите да защитават по съдебен ред правото си на обективна и достоверна информация. Един закон не струва много, ако не предоставя възможности за съдебен иск срещу нарушени права.</p>
<p><strong>Четвърто</strong>, по отношение на <strong>кадровото осигуряване</strong>, поставяйки на управленска позиция един палячо, който дори не е смешен. Нима българската интелигенция не можа да излъчи за последните 25 години повече от един медиен експерт, та вече второ десетилетие доц. Георги Лозанов продължава да присъства все в режим на първи мандат в медийните регулатори? ЗРТ чл. 29 (2): „Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два мандата. Мандатите не могат да бъдат последователни.“</p>
<p>В това отношение доц. Лозанов може да дава уроци на Владимир Путин по продължително управление все в първи мандат! Освен председател на СЕМ доц. Лозанов е и председател на Българската медийна коалиция. Организация, обединяваща включително и радио-телевизионните оператори, които Лозанов по длъжностна характеристика като висш държавен служител трябва да надзирава. Той и до ден днешен продължава задкулисно да определя политиката на Фондация „Медийна демокрация“, която работи по различни програми за мониторинг на медийната среда у нас, следователно и мониторинг на неговата собствена дейност. Естествено е, че който контролира процеса на вземане на решения, контролира цялата институционална структура. Съответно едноличният контрол над СЕМ предотвратява каквато и да е смислена и ефективна форма на контрол от страна на обществото над медиите.</p>
<p><strong>И така в заключение можем да направим следните препоръки за политическо действие (Policy Paper):</strong></p>
<p>1. <strong>Необходим е Закон за медиите, който да формулира регулативна рамка, осигуряваща "Свободата на словото"</strong> като юридическо право и задължение на медиите да предоставят достоверна и обществено-полезна информация, касаещи състоянието на обществото и неговото функциониране.</p>
<p>2. Същият този Закон за медиите трябва да предоставя <strong>гаранции и защита срещу "Блудството със словото", </strong>тоест да предоставя ефективен механизъм срещу злоупотребата с посредническия характер на медиите в информационния процес.</p>
<p>3. Финансирането на медийната дейност е необходимо условие за нормалното им функциониране, без съмнение. Само че, новият регулативен механизъм <strong>не трябва да ограничава финансирането на медиите само на пазарен принцип или само с публични средства</strong>. Необходим е <strong>хармоничен баланс между публични и частни източници на финансиране</strong>, които стимулират, а не предотвратяват постигането на обществено-значимите цели на медиите като необходими посредници в информационния процес.</p>
<p>4. <strong>Администрирането на медийната регулативна рамка </strong>може, но не е задължително да се осъществява от публична агенция, независимо дали е на държавна, или обществена издръжка. Много по-важно е да се предостави възможност за <strong>право на индивидуален иск</strong>, който да дава възможност за корективни действия.</p>
<p>Далеч съм от мисълта, че това е единственият проблем в съвременната българска <strong>политическа какофония</strong>, но определено произвеждането на информационно затъмнение и манипулациите на общественото мнение, са план за действие със стратегически последствия за цивилизованото състояние на българското общество. <strong>Въпрос на оцеляване на обществото като система за защита на индивидите е да намери сили и средства, за да осигури обществения характер и общественополезната регулация на медиите в България.</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
