Юрий Асланов: Претърпяхме излишно унижение

<strong>Как бихте определили българското представяне в Европарламента във връзка с формирането на новата Европейска комисия?<br /></strong><br />Възникна криза, която надхвърли българското политическо пространство. Тя беше на път да прерасне в общоевропейска криза, доколкото имаше вероятност да блокира цялата Европейска комисия. Слава Богу, това се размина. Иначе коментарите ще продължат още известно време. Вероятно ще има щети за България, като държава, и за правителството, като управляваща формация, но трудно мога да ги изброя, преди да проверим това с нашите социологически инструменти. <br /><br /><strong>Закъсня ли реакцията на премиера да оттегли кандидатурата на Румяна Желева?</strong><br /><br />Това е правилното решение, макар че реакцията е закъсняла и бавна. Можеше да не се стига до тази дълбочина. Беше ясно, че кандидатурата е проблематична от гледна точка най-вече на компетентността. Сега, като се извади резервната кандидатура, се видя, че коментарите от всички посоки са &ndash; защо това не е била основната кандидатура за поста. Претърпяхме излишно унижение, до което нямаше нужда да се стига. Реакциита на политическите сили извън България и на тези в България, с изключение на ГЕРБ и на &bdquo;Атака&rdquo;, бяха еднопосочни и правилни.<br /><br /><strong>И все пак от Синята коалиция припознаха тази кандидатура и като своя.<br /></strong><br />Те нямаха избор, защото не бяха питани. В хода на развитието на тази криза обаче, общо взето, реакциите им бяха правилни.<br />&nbsp;<br /><strong>Какви щети ще понесе БСП? Колкото и да се акцентира върху некомпетентността на Желева, доста хора смятат, че тази криза беше предизвикана от БСП.</strong><br /><br />Вероятно и БСП, и НДСВ ще понесат щети, но далеч по-малки в сравнение с управляващите. Това е така, тъй като една голяма част от хората робува на ниско национално самочувствие и смята, че не бива да се излагаме навън, че дори да имаме кирливи ризи, не бива да ги вадим навън. Поне видимо конфликтът започна като компроматна война между български политически сили, но не завърши по този начин. Ако Румяна Желева се беше представила добре пред ЕК като кандидат-комисар в нейната област, несъмнено най-големите щети щяха да понесат т.нар. заговорници. Но сега не е така, кризата няма да отшумява по този начин. По-скоро ще се акцентира върху кадровата грешка и неправилния подход при издигане на кандидатурата. <br /><br /><strong>Мнозина коментираха този провал като първия гаф на правителството. Говорите за кадровата грешка, но смятате ли, че тя е нещо извънредно и единично, или кадровата политика на Борисов е принципно проблематична? </strong><br /><br />Има някои огнища на тормоз според общественото мнение. На първо място, това е личността на Симеон Дянков. Финансовият министър трупа негативи с градираща настойчивост, и то предимно с публичното си поведение &ndash; не толкова с действия или с бездействие, колкото с някаква ментална активност в публичното пространство. В този негативен смисъл започват да стават популярни още двама министри от този кабинет &ndash; Божидар Димитров и Вежди Рашидов. За другите все още няма информация и общественото мнение не реагира, защото не може да си състави преценка. Но след като веднъж общественото мнение се е вторачило в кадровия капацитет на управляващите, то ще продължи да го прави и да търси аргументи &bdquo;за&rdquo; или &bdquo;против&rdquo; на базата на случилото се с Румяна Желева. А това е неприятно за управляващите. В някаква степен те трябва да приемат идеята за това, че медийният комфорт, в който действаха до този момент, е свършил. <br /><br /><strong>Как възприемате реакцията на Борисов веднъж да отрече съобщение, което е изтекло от правителствения пресцентър, а след това да го потвърди? Става дума за оставката на Желева като външен министър. Между другото, това лъкатушене се оказа един прогнозируем ход. <br /></strong><br />Това беше неизбежно, защото няма как външен министър, който, грубо казано, е изритан от Европа, да остане на поста си. Но тази тактика на отстъпление с бой на малки стъпки, за която е бил посъветван министър-председателят, е плод на грешна преценка. Ако Борисов се беше доверил на интуицията си, както винаги е правил досега и бързо се е отървавал от спорни фигури около себе си, щеше може би да спечели. А той реши да приема съвети и сгреши. Преценките му бяха взимани на етапи и като цяло доведоха до удължаване, до задълбочаване на кризата. Неизбежното решение беше взето след серия от мъки. Той подцени мащаба на действието си и може би от самото начало се привърза към идеята и започна да вярва, че това е дело на БСП или НДСВ, без да вниква, че мащабът на реакциите в Европа подсказва много по-сериозен геополитически насрещен вятър. <br /><br /><strong>По какъв начин случилото се маркира степента на българската европеизация?</strong><br /><br />Образът на България не е добър. Жалко е, че ни дадоха повод да го затвърдим. Говоренето по случая &bdquo;Румяна Желева&rdquo; е много неприятно за България, след като четири години се повтаряше, че това е най-корумпираната държава.<br /><br /><strong>Как приемате коментарите, че тази драма е преекспонирана в България, че е преувеличен нейният отзвук в Европа?</strong><br /><br />Не е така. Темата стоя поне една седмица на първите страници на европейския печат. Ние имаме традиция в този манталитет на ниско национално самочувствие. Но не мисля, че случаят е преекспониран. Освен това е крайно време да престанем да се възприемаме като уникални &ndash; и за лошите, и за добрите неща. В международната преса бяха коментирани и други случаи по повод изслушване на кандидатите за еврокомисари &ndash; не по-малко сериозни в сравнение с българския случай. Публикациите за баронесата бяха далеч повече и по-обилни. И не само за нея, но ние, като българи, коментираме нашия случай. <br /><br /><strong>Преди малко споменахте медийния комфорт, в който живее това правителство. На какво се дължи той?<br /></strong><br />Медиите обикновено отразяват това, което виждат, или това, което не виждат. В цялостния плурализъм реакциите им по този случай според мен бяха брилянтни. Те дадоха много обилна информация. Тя беше съобразена с големия обществен интерес към случая. В някаква степен на българските медии дължим първата, голяма истинска реклама на европейската тематика, защото общественото мнение беше твърде индиферентно към тази тема. Що се отнася до медийния комфорт, за който говорих, той възниква по принцип за всяко ново правителство, но не по вина на медиите, а закономерно. Причина за това е колапсът, в който изпада първите месеци след загубата на изборите опозицията. В някаква степен това опозиционно вцепенение продължава и досега. В този смисъл медийният комфорт още не е нарушен, защото медиите започват да демонстрират опозиционно поведение, преди политическата опозиция да се е събудила за това, и по този начин заместват липсата на политическа критичност.<br /><br /><em><strong>С Юрий Асланов разговаря Димитрина Чернева</strong></em><br />