Изборът на новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да се освободи от корпоративно-политически интереси. Около тази позиция се обединиха юристи от различни професионални направления, които се събраха на кръгла маса, организирана от форум „Право и справедливост“.

 

д-р Борислав Цеков и Валери Тарандов

 

Участие в кръглата маса „2017 г.: Парламентът, Висшият съдебен съвет и перспективите за съдебната реформа“ взеха представители на ВСС, Върховния административен съд, прокуратурата, министерството на правосъдието, адвокати и преподаватели по право.

„Необходимо е да се институционализира участието на академичната правна общност в процеса на номинации и публично изслушване на кандидатите за ВСС”, подчерта единият от докладчиците на дискусията - Николай Николов, доктор по административно право. 

Според д-р Борислав Цеков от Института за модерна политика, съществена част от недоверието на гражданите в съдебната власт се дължи на мудните съдилища и на недостатъчната прозрачност в съдебната администрация. Той цитира данни на Европейската комисия, според които България е на първо място в Евросъюза по бюджет за правосъдие в процент от БВП, а ефективността на съдилищата е под средната. В същото време България е на 4-то място в ЕС по брой на съдиите спрямо населението, но едва на 18-то по натовареност на съдиите. „Тревожна е тенденцията от последните години да се увеличава значително средната продължителност на граждански и административни дела, както и на производства, свързани с изпиране на пари”, подчерта д-р Цеков.

Юристът Мариела Митева, която е сред депутатите от ВНС, подписали Конституцията от юли 1991 г., а сега е съдебен инспектор, очерта актуалните проблеми на съдебната реформа. „Напоследък има разминаване между гражданите и политиците относно това кои са проблемите на съдебната власт. За гражданите това са усещането за неравенство пред закона, бюрократизъм, високи разходи по делата. За НС – разделянето на ВСС на две колегии и повишаването на съдебните такси. Необходима е актуализация на стратегията за съдебната реформа, със спокойни разговори между работещите в системата и гражданите. Хората трябва да бъдат чути и мнението им да се вземе под внимание. Успехът на съдебната реформа ще е гарантиран при широк консенсус в обществото”, заяви Митева. Тя очерта четири приоритета на реформата: отстояването на независимостта й; преодоляването на диспропорциите в натовареността на магистратите; по-добро управление на бюджета на съдебната власт и уеднаквяването на практиката при дисциплинарни производства срещу магистрати.   

„Формализмът в наказателния процес трябва внимателно да бъде анализиран и да се отсеят реалните проблеми от тези аспекти, които са предназначени да охраняват гражданските права”, изтъкна гл.ас. д-р Здравка Кръстева от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Според нея излишният формализъм е реален проблем, но не бива да се отива в крайности и формализмът в наказателния процес да се отрича изцяло или да се превръща в универсално извинение за слабостите в наказателното правораздаване. Тя обърна внимание и на лавинообразното повишаване на съдебните производства поради забавени съдебно-медицински експертизи. „В цели окръзи няма съдебен медик!”, алармира Кръстева.

Бавенето на делата бе и сред основните теми в изказването на заместник-правосъдния министър в служебното правителство Валери Тарандов. Той цитира статистика, според която 90 процента от забавените дела са граждански и търговски. „Трябва да насочим всичките си усилия в тази посока, за да привлечем инвеститори в страната”, заяви Тарандов. Той разкри още, че България плаща между 12 000 и 15 000 лева на ден за забавено правосъдие.  

 

Ясен Тодоров от Висшия съдебен съвет

 

Ясен Тодоров от ВСС сподели пред участниците в кръглата маса, че работата на съдебната система се представя превратно пред обществото. „Повечето магистрати работят изключително съвестно. Огромният проблем е в гражданското и търговското правосъдие – там е и големият корупционен риск”. Тодоров се похвали, че прокурорската колегия вече е предприела стъпки за прекрояване на Съдебната карта и изтъкна проблемите в следствените отдели, вещите лица и експертизите, които могат да попречат на качественото правораздаване. 

В дебата на кръглата маса „2017 г.: Парламентът, Висшият съдебен съвет и перспективите за съдебната реформа“ се включиха още съдия Милка Итова, депутатът Крум Зарков и граждани, дошли на откритата среща.  

   

  

Още от категорията

2 коментар/a

а този на 04.05.2017 в 18:46
откровен милиционер какво разбира от гражданско и търговско правосъдие...? ..там е проблема - че бездуховни дървеняци без съвест се пишат за магистрати .....
Цеко Борев на 08.05.2017 в 14:57
Вие Неясен Тодоров от милицията и Боре Цеков-за юристи ли ги броите? Боже,боже,боже....

Напиши коментар