Юлий Павлов: Промените в изборния закон бяха направени против правилата

<p><strong>Явор Дачков:</strong> Приятно ми е да представя социолога Юлий Павлов, един от опитните експерти по избори в България. В началото, Вашия коментар за приетия изборен закон. Имаше два много спорни момента &ndash; вдигането на изборната бариера и мажоритарния елемент, както го наричат.</p> <p><strong>Юлий Павлов:</strong> Моят коментар е, че този закон представлява едно изкривяване на всички парламентарни правила и процедури и противоречи на логиката на добрите избирателни закони, които 20 години имахме в България. При всичките им несъвършенства, досега не сме имало случай на оспорване на резултати от парламентарни избори. Кое е скандалното в новоприетия закон? На първо място &ndash; начинът, по който бяха направени много съществени промени в последния момент. Това се случи в противоречие на правилата и законите на страната. Знаете, че между двете четения съществени промени не могат да се правят. Могат да се правят варианти на това, което е гласувано на първо четене. Може да се спори, доколко е съществена промяната с въвеждането на 8%-та бариера, но е безспорно, че промяната, която беше направена за 31 мажоритарни кандидати, не само, че е съществена, но това по същество е нов закон, нова избирателна система. Не може да се вкарва по такъв начин, на практика, нов закон. За избирателната бариера може да се спори от морална гледна точка, че е приета в последния момент, че не е много редно да се прави двойна бариера за коалиции.&nbsp; В повечето държави съотношението е 4% за партии, 6% за коалиции, или съответно 3% и 5%. При всички положения не е редно да се прави такава поправка в последния момент, по-нормално би било да се направи за последващите избори, например. Но, така или иначе, тук възраженията могат да бъдат от морален характер, едва ли е толкова укоримо от правна гледна точка. Що се отнася до това да се въведе нова мажоритарна избирателна система &ndash; това може да доведе до големи изкривявания, било в едната, било в другата посока. Едната посока е това, че дадена партия при чиста мажоритарна система (когато системата е смесена, тези изкривявания са по-малко, но те пак съществуват) с 40% от гласовете може да спечели 2/3 от местата. При такава система не само малките, но дори и средните партии трудно могат да пробият. Както казва колегата Андрей Райчев &ndash; не случайно Великобритания е единствената държава, в чийто парламент няма зелена партия. Друга такава държава са САЩ. Изкривяване в другата посока се получава, когато става възможно получилият по-малко гласове да спечели изборите. Както знаем, в САЩ президентът не се избира пряко, а от електорална колегия. В нея на практика се прилага чист мажоритарен избор в един тур. Победителят взима всичко. Делегатите от даден щат гласуват за този кандидат, който е спечелил в дадения щат. Може с един глас да е спечелил, щатът да има 15 делегата, и всичките 15 трябва да гласуват за победителя в този щат. Това е водило пет пъти досега в американската история до това, че получилият по-малко гласове кандидат е ставал президент. Първите четири са през XIX век, като изглеждаше, че през XX век това няма да се случи, но се случи през 2000 г. Тогава Джордж Буш получи около 350 000 гласа по-малко от Ал Гор.</p> <p><strong>Явор Дачков: </strong>В Америка го правят, защо и ние да не го направим по този начин?</p> <p><strong>Юлий Павлов:</strong>&nbsp; Америка може да е пример за много неща. Например за расова търпимост, за неща,&nbsp;от които можем да се поучим, но избирателната система самите американски експерти си я критикуват. Освен това тази американска система има известно оправдание, заради факта, че САЩ са федерална държава с голяма независимост на отделните щати. Няма логика в една унитарна държава, каквато&nbsp; е България, да има подобна система.</p> <p><strong>Явор Дачков:</strong> Кой ще спечели от този мажоритарен вот според Вас?</p> <p><strong>Юлий Павлов:</strong> Районирането е страшно неравномерно като население. Например, София има към 1 200 000 избиратели, а Видин, Силистра, Смолян имат по 100-тина хиляди. Един район в София има средно четири пъти повече избиратели, отколкото във Видин. Един район от София с 400 000 избиратели ще даде един депутат, а Видин, Силистра, Разград и Смолян ще дадат също по един депутат. И точно на това разчитат управляващите. Дори при превес на ГЕРБ в един софийски район, със същия брой гласоподаватели в четири малки района, БСП, с лека подкрепа от ДПС, ще получи четирима депутати.<br />Ако разликата между ГЕРБ и БСП е десетина депутатски места, то от БСП разчитат да я стопят чрез тази хватка с 31 мажоритарни района.</p> <p><strong>Явор Дачков:</strong> &hellip;и в крайна сметка пак ще гласуваме за партийни кандидати, а не за личности?</p> <p><strong>Юлий Павлов:</strong>&nbsp; Смисълът на избирателните системи е и пропорционалният, и мажоритарният кандидат да отговарят на приблизително еднакво число избиратели. Както казах, в София или Варна един човек ще представлява 400 000 избиратели, а във Видин или Силистра ще представлява 100 000.</p> <p><strong>Явор Дачков:</strong> Иска ми се да ви попитам и за социологическите данни, които се представят напоследък. Днес Кольо Колев казва, че разликата между ГЕРБ и БСП се топи&hellip; И още нещо &ndash; има ли промяна в нагласите, свързана с активното присъствие на Яне Янев и РЗС в политическия живот?</p> <p><strong>Юлий Павлов:</strong> Моите данни показват по-голяма разлика между ГЕРБ и БСП. Колегите сочат между 6% и 10%&nbsp; разлика. За БСП са доста стабилни резултатите и ние получаваме данни за около 17% подкрепа или около 1 милион избиратели. Понеже ГЕРБ има по-голяма периферия, данните зависят от момента на изследването. Резултатите се движат около 25-27%. Без да коментирам изследването на г-н Колев, аз казвам, че получавам други резултати.<br />Към момента РЗС категорично не минава 4%-та бариера. Определено е различим политически субект, но с подкрепа от порядъка на 1-1,5%.Така че, към момента партиите и коалициите, които влизат в парламента, са пет: ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и коалицията СДС-ДСБ, която с малко минава 4%-та бариера. Ако се приеме 8%-та такава, не се наемам да прогнозирам. Но като човек, който се е занимавал с избори, мога да кажа, че ако се приеме по-висок праг за коалициите, то вероятно СДС и ДСБ пак ще присъстват в парламента, като използват или регистрацията на една от двете партии, или на някоя трета партия, както Симеон Сакскобургготски направи през 2001 г.</p> <p>&nbsp;</p>