Съвсем не е случайно, че в последните години стартираха няколко международни проекта за историята на комунистическите тайни служби. Сред главните основания е обстоятелството, че тяхната документация предвид нейния конфиденциален характер и специфични източници на информация съдържа изключително ценни свидетелства за близкото минало, това каза доц. д-р Йордан Баев пред ГЛАСОВЕ. и още: В редица западни изследвания се посочва, че източноевропейските органи за сигурност са изградени като “огледален образ” на КГБ и новоразкритата българска документация напълно потвърждава това. В книгата са представени много примери за субординационните връзки на зависимост във взаимодействието между КГБ и тайните служби в Централна и Източна Европа.  
Йордан Баев: ДС е функция на партията-държава и защитава интересите на тесния управляващ елит

Защо е важна т.нар. разузнавателна история и в частност историята на комунистическите разузнавателни служби?

Съвсем не е случайно, че в последните години стартираха няколко международни проекта за историята на комунистическите тайни служби. Сред главните основания е обстоятелството, че тяхната документация предвид нейния конфиденциален характер и специфични източници на информация съдържа изключително ценни свидетелства за близкото минало. Те по принцип не са били известни до този момент и могат да допринесат за пресъздаване на по-адекватна историческа картина; в не малка степен също и за методите и механизмите на управление на комунистическите режими.

Как най-кратко бихте формулирали влиянието на КГБ върху вътрешнополитическото развитие на България?

Преди всичко в рамките на централизиран еднопартиен комунистически режим ролята и мястото на тайните служби не могат да бъдат разглеждани изолирано. Линията на поведение на КГБ е функция на политиката на Кремъл, независимо дали е по времето на Сталин, Брежнев или Горбачов. Разбира се, има известни различия в отделните периоди. Това е показателно и за влиянието на МГБ/КГБ в България – то е изключително императивно в “сталинския период” и има по-други измерения по време на управлението на Леонид Брежнев. Затова в книгата разглеждам четири периода, всеки от които е обособен в два-три отделни подпериода. Разграничението е свързано най-вече с промяната на управленските екипи в Москва и София, но в някаква степен зависи и от измененията в развитието на международните отношения.

Интересни ли са ви като личности ръководителите на двете репресивни машини – КГБ и ДС?

Проблематиката за тайните служби е твърде комплицирана и в чисто професионален смисъл, като историк, предпочитам да анализирам автентичната документална материя, без да имам конкретни предпочитания към една или друга личност. Предизвикателствата пред учения са по-скоро в посока да разкрие съществуващите “бели петна” и персоналии. В този смисъл интерес представлява например изследване за една одиозна фигура в ДС – Мирчо Спасов, който е имал невероятно скрито влияние, включително и над Тодор Живков, но твърде малко все още се знае за действителния му личностен портрет.

От книгата ви оставам с впечатлението, че т.нар. служебен архив на ДС и КГБ много повече спомага за разбирането на близкото минало...

За разлика от т.нар. “досиета” (оперативни дела), които представляват отделните дървета в цялата гора, служебните архиви пресъздават цялостната картина с огромен брой автентични детайли, които не са били обект на цензуриране, както при публичните документи. Това е огромен архивен масив, голяма част от който е разкрита едва от 2–3 години и изисква значително време за цялостен анализ.

Правите извод, че ГРУ и СМЕРШ не установяват окупационен военен режим след 9.9.1944 г. в България. Защо?

Направих съпоставка във връзка с приликите и различията с други централно- и източноевропейски страни. При нас в първите следвоенни месеци има своеобразно “разпределение на задачите” – за разлика от Полша, Унгария или Германия, където СМЕРШ и НКГБ осъществяват масови операции и репресии срещу местни лица и организации, в България през септември – ноември 1944 г. тази “дейност” се осъществява със силите на вътрешните институции, доминирани от комунистите. Ролята на съветските представители във вътрешнополитическия живот на България се засилва, след като в средата на ноември 1944 г. започва да функционира Съюзната контролна комисия, изцяло оглавена от съветски представители.

Имате ли съмнения в достоверността на някои документи? Възможно ли е да са манипулативни, да има премълчани или изопачени факти?

Служебната документация отразява равнището на администрацията. Спомняте си, че навремето официалната статистика наричахме “стъкмистика”. Така че както всеки друг документ, така и документацията на ДС трябва да се използва след внимателен критичен прочит – в редица случаи има оценки, които вероятно се разминават с реалността и са резултат на желание да се отговори на субективната воля и позиции на висшестоящите началници.

В еднаква степен ли ЦРУ, КГБ и ДС са инструменти в ръцете на съответните властващи идеологии?

Всяка тайна служба е инструмент на съответното управление. Разликата е в характера на политическия модел. ЦРУ също е било под влияние на силно идеологизирани политически “поръчки” в различни периоди на съществуванието си. Разликата с КГБ например е, че през всичките години ЦРУ неизменно е било обект на парламентарен, медиен и обществен контрол, докато в страните от Източна Европа службите на практика са били безконтролни (освен от страна на едноличния лидер) и за някакъв вид граждански контрол в сферата на сигурността и отбраната въобще е било немислимо да се говори.

Как ще формулирате връзката КГБ – ДС? Равностойно сътрудничество или...

В редица западни изследвания се посочва, че източноевропейските органи за сигурност са изградени като “огледален образ” на КГБ и новоразкритата българска документация напълно потвърждава това. В книгата са представени много примери за субординационните връзки на зависимост във взаимодействието между КГБ и тайните служби в Централна и Източна Европа.

ДС пренебрегва ли защитата на националната сигурност за сметка на идеологически и/или партийни интереси?

Подобно на КГБ ДС е функция на партията-държава и изпълнява нейните основни цели, които са силно идеологизирани. Що се отнася до “партийни интереси” – българските служби за сигурност защитават интересите на тесния управляващ елит и най-вече интересите на “едноличното управление” на Тодор Живков. В регионален план, когато политиката на Живков обслужва национални интереси (спрямо претенциите на Турция, Гърция или Югославия например), ДС провежда операции, свързани и със защитата на националните интереси; в отделни случаи това се осъществява без изрично съгласие от страна на Москва и дори предизвиква проблеми с Москва (по македонския въпрос например).

Но КГБ и ДС имат и съвместни специални операции...

В монографията са дадени данни за над 240 съвместни операции от 1944 до 1989 г., сред които през 60-те – 80-те години преобладават “активните дезинформационни операции”, контраразузнавателните операции срещу страни от НАТО, борбата срещу “идеологическата диверсия” от страна на политическата полиция (Пето управление на КГБ и Шесто управление на ДС) и придобиването на специализирана информация по линия на научно-техническото разузнаване.

В една от главите обръщате внимание на оперативно-техническото взаимодействие. България прекратява участието си в многостранния разузнавателен проект СОУД през февруари 1991 г. Обяснете какво представлява СОУД и къде се намират днес тези бази данни?

В книгата за пръв път се анализират нови архивни документи, които внасят известни корекции в чуждестранните публикации за СОУД. Това е многостранен информационен разузнавателен проект за изграждане на електронни бази данни за 15 категории лица – свързани със западните тайни служби, дейци на “вражеската емиграция”, международни терористи и т.н. Общо за периода на съществуване на СОУД (1978–1990) са въведени анкетни данни за над 260 000 души, а “приносът” на България е с около 17 000 анкетни карти. В Архива на МВР има повече от 50 обемисти папки (архивни единици), свързани конкретно с проекта. Общият електронен масив е изпращан в Москва, където очевидно се съхранява и днес. Впрочем не е случайно, че до днес в многобройната книжнина за КГБ, издадена в Русия през последните двайсет години, темата за СОУД не се коментира изобщо.

Завършвате книгата с послеслов, а не със заключение. Защо?

Заключението предполага еднозначни отговори, а аз завършвам анализа по-скоро с допълнителни въпроси. Едно от общите ми притеснения е, че наличието на по-голям обем информация в наши дни не се съпровожда с по-голям обем от осмисляне и разсъждения върху новата информация. Като че ли все повече нямаме време да мислим, а целта на едно научно изследване е именно да провокира мисленето.

Как приеха на международния семинар във Вашингтон анонса за вашата монография и документалния сборник на комисията за досиетата? В САЩ не знаят ли повече от нас за КГБ?

Новоразкритата архивна документация на Държавна сигурност без всякакво съмнение внася нови сведения и данни към известното досега на Запад. Една от причините е, че тесните конфиденциални връзки между представителите на КГБ и ДС разкриват редица нови моменти в начина на мислене, целите и конкретните задачи, формулирани на Лубянка. При липсата на достъп до архивите на руските тайни служби тази нова информация е особено ценна. Интересното на семинара във Вашингтон през август бе, че за разлика от предходните години, сега българските представители можеха да покажат много нови материали и документи, по-разностранни дори в сравнение с представителите на Полша и Чехия, които преди бяха далеч по-информирани от нас. Що се отнася до представянето на монографията, имах възможност едва за 20 минути да споделя по-интересните резултати. Част от тях обаче, като многостранните разузнавателни проекти ВРЯН и СОУД, допълваха известните досега на Запад факти. Всичко това предизвика определен интерес сред колегите; единственото съжаление беше, че няма да могат да прочетат книгата на български език. Част от проучванията всъщност вече съм имал възможност да представя в последните години на редица международни конференции – в Грац, Осло, Станфорд, Вашингтон, Варшава, Прага, Тренто, Потсдам...

Още от категорията

3 коментар/a

Everett на 02.10.2012 в 13:43
BS low - rationality high! Really good ansewr!
dlfwccyqx на 03.10.2012 в 19:24
SabRUn kbzoadufxmiz
gqfabbf на 04.10.2012 в 12:50
8N7gS6 eqonycoblzma

Напиши коментар