Вселенска или съборна църква

Вселенска или съборна църква
В последно време у нас забелязваме една колкото неудачна, толкова и опасна тенденция ­ - замяната на определението "съборна" с "вселенска", така че се получава съчетанието "в една, свята, вселенска и апостолска Църква". Породена от грешка в превода, тази промяна (отдавна вече отстранена в православния календар, издаван от Св. Синод на БПЦ) стана изключително популярна явно заради неяснотата около догмата за съборността на Църквата и заради помпозното и величествено звучене на другия термин, който погрешно се "римокатолицизира" и "географизира", по думите на преп. Юстин Попович. И още по-лошо ­ - с подмяната се нарушава съзнанието за църковност, което води до неразбиране същността и мисията на Христовата Църква. Насажда се изкривено разбиране, което нарушава изоснови хармоничната структура на деветия член от Символа на вярата. Все повече под "Църква" погрешно се разбира само духовенството, клирът и институцията в противовес на "вярващите", които пък, от своя страна, смятат, че могат сами да открият Бога. Така се стига до изопачено разбиране за "Църква" и "църковност" , което се отразява на духовния ни живот като цяло.

 

 

Ще се опитам да изложа същината на въпроса в съответствие с православното учение, изхождайки от убеждението, че не притежанието на диплома е критерият някой да се нарече православен богослов.

 

„Вярвам в една, свята, съборна и апостолска  църква" - така звучи деветият член на древния Никео-Цариградски Символ на вярата ­ онзи боговдъхновен текст, който вече над 1600 години съставлява догматичната основа на Православието. Погледнат през призмата на историческия път на християнството, Символът на вярата е онзи текст, който трябва да "кодифицира" вярата чрез догматите, т. е. свидетелствата за Истината, така че тя да остане неопетнена от ересите. Той е Конституцията на Православието. Първите седем члена, приети от светите 318 отци на Първия вселенски събор, свикан през 325 г. в Никея, са насочени срещу арианството и утвърждават божествеността на Иисус Христос като "Син Божий, Единородния". Символът на вярата придобива завършения си вид по време на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г., свикан срещу ереста на Македоний, като добавените членове за Светия Дух оформят окончателно догмата за Света Троица, но и учението за Църквата, Кръщението, всеобщото възкресение на мъртвите и живота в бъдещия век. Когато говорим за историята на Символа на вярата, не можем да пропуснем и спора около добавката filioque ("и от Сина"), възникнал след един от Толедските събори в края на VI в. и белязал така болезнено отношенията между Изтока и Запада.

 

Но нека се спрем по-специално на еклезиологическия момент в Символа. "(Вярвам) В една света, съборна и апостолска Църква"... На пръв поглед свойствата сякаш са изброени хаотично, на места припокриващи се едно с друго. Ако се вгледаме по-задълбочено обаче, лесно ще се убедим, че боговдъхновените свети отци са подбрали всяка една дума с изключителна точност и яснота; че въпросните епитети, описващи Църквата, всъщност са натоварени с дълбоко метафизично значение.

 

Първо, тя е "една", защото Истината е само една, както и Пътят за причастността на човечеството в нея (Йоан. 14:6). Църквата е универсална, т. е. вселенска, и извън нея няма спасение. Поместните православни църкви фактически не я разделят, защото тяхната административна самостоятелност е просто функция на необходимостта тук, на земята, да се създадат нужните йерархия и ред. Нищо повече. Глава на Христовата Църква не е нито папата, нито някой поместен патриарх или архиепископ (както една голяма част от хората смятат), а Господ Иисус Христос (Еф. 1:22). Затова и православните патриарси са не глави, а предстоятели на дадена поместна църковна йерархия, "първи между равни". Защото Църквата е преди всичко една.

 

Тя обаче е и "свята", защото представлява не просто общност от вярващи или пък някаква благотворителна организация, а е онзи организъм, базиран върху камъка на вярата (Мат. 16:18) и заповедта на любовта (Йоан. 13:34), който осигурява съвсем реална връзка с Бога в Неговата благодат чрез светите тайнства. Църквата не е някаква затворена секта на "съвършени", тя не се бои от грешниците, напротив ­ тя е призвана да им помогне. Когато някой обаче потъпква светите канони и враждува с Христа, с Неговите апостоли и техните приемници ­ православните епископи, той се самоотлъчва от Неговата Църква. Защото Небесната църква и земната войнстваща Църква са в органично единство ­ те са едната и свята Божия Църква, която е неделима в своята цялост.

 

Същността на Църквата като богочовешки организъм обаче най-силно е разкрита чрез съборността.

 

На Петдесетница Светият Дух слиза във вид на огнени езици поотделно над всеки един от апостолите (Деян. 2:3). Устроена по подобие на Света Троица, Църквата едновременно е една и много, като тази множественост не разделя тялото є на части, защото всяка една част е цялото. Така например в трудни моменти на изкушение, когато цялата общност, начело с йерарсите си е изпадала в заблуждения, Църквата е просъществувала в лицето на отделни личности, като св. Максим Изповедник и св. Марк Ефески.

 

Църквата, основана на Петдесетница, не е само обективна реалност, тя е и реалност в развитие. В противен случай би означавало, че Кръщението е неизменен залог за спасението на всички християни и че личните дела, както и свободната воля, са без значение. Защото "мнозина са звани, а малцина избрани" (Мат. 22:14). Приемайки Кръщението и участвайки и в другите свети тайнства, ние се удостояваме с Божии дарове, които са обективна даденост, но това е само началото. Оттам нататък предстои нашето очистване от греха, нашият личен праксис, който, с придобиването на Божията благодат чрез домостроителството на Светия Дух, ще завърши с всеобщото възкресение на мъртвите.

 

Св. апостол Павел казва: "Вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа" (Еф. 2:19-22). Именно това богочовешко сътрудничество (συνεργία) (Иак. 4:8) може да ни направи светии ­ съвършени, така както е съвършен и нашият Отец (Мат. 5:48), т. е. да обнови и възстанови човешката ни природа такава, каквато е била преди грехопадението на Адам и такава, каквато е тя у Христос. В това се изразява пневматологичният аспект на Църквата, който е много по-мистичен и който често се пренебрегва или пък се възприема изкривено като нещо антиритуално и нямащо общо с църковната йерархия, т. е. извън единството на Църквата. Православният мистицизъм и исихазмът обаче не са някаква паралелна на Църквата алтернатива, а са следване тайноводството на Светия Дух вътре в нея.

 

И именно тук настъпват терминологичните неуредици, които произлизат от настъпилото при древния превод смесване на двете гръцки понятия „καθολικός" (букв. „всеобщ") и „συνοδικός" в славянския термин „съборен".

 

Терминът "съборен" създава у някои погрешната представа, която свързва "съборната Църква" единствено с Вселенските събори и съборния принцип на управление. Но терминът "съборност" има и друго, много по-важно чисто християнско значение, еквивалентно само на гръцкото понятие „καθολικότης", "католичност", което стои в оригиналния текст на гръцки в "Символа на вярата" и което е подробно разтълкувано в трудовете на най-големите богослови на нашето време ­ преп. Юстин Попович и Владимир Лоски. Църквата е съборна, защото притежава два аспекта ­ христологичен и пневматологичен.

 

Превеждането на „καθολικός" с "вселенски" пък е несъстоятелно и дълбоко погрешно не само от чисто етимологична гледна точка (на гръцки "вселенски" е „οικουμενικός", а не „καθολικός"), но и защото "вселенскостта" отразява само христологичния аспект на Църквата, но не и  пневматологичния. Тя е Тялото Христово, тя е лозата, а всички ние сме пръчките (Йоан. 15:1-6). Тя е "Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко" (Еф. 1:23). Църквата не може да бъде ограничена във времето и пространството. В Христа ние всички сме едно, но това ни най-малко не обезличава нашите личности, защото третото свойство на Църквата ­ нейната съборност, утвърждава по диалектичен начин както нейното единство в Христа, така и множествеността й под действието на Духа.

 

Четвъртото свойство, което изповядваме в Символа на вярата ­ апостолството, е свързано с мисията на Църквата по отношение на всичко друго, което е извън нея, т. е. на света ­ тя трябва да благовести и да свидетелства за Истината без компромиси. Първите труженици на Божията нива са били светите апостоли, а светите отци и епископите са техните приемници и наследници.

 

"Тайната на Христа (...) се откри на светите Му апостоли чрез Духа Светаго", казва св. апостол Павел (Еф. 3:5). Самият Символ на вярата е плод на такова откровение (брпкЬлхшйт), на сътрудничеството между Бога и човека, на единението между Божията благодат и личностите на светите Отци на Първия и Втория вселенски събор, с което съдържанието му по силата на апостолската приемственост е неизменно вече 17 столетия. Това е текст, съдържащ много тайни, непостижими за човешкия ум. Невъобразима проява на невежество би било да си мислим, че можем да променяме Символа на вярата съобразно своите желания и разбирания. Затова нека всички съборно и православно да изповядваме вярата си в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква!

 

 

*Георги Сенгалевич е студент по археология в СУ "Св. Климент Охридски"

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • символ-верую

    29 Юни 2017 15:45ч.

    Да, съборността винаги се отнася до личност, не до общност, както я схваща профанното съзнание. В този смисъл църквата е "Тяло Христово" и само в това си качество е съборна, респ. (Бого)личностно-соларна. Смущаващ е в такъв случай терминът "вселенска", внушава принадлежност към нещо лунно и вторично. И все пак, въпреки доста сносните обяснения, дадени в статията, липсва обяснение на самия централен термин "Църква". В мистичен смисъл е ясно, че той не трябва да клони към институционализъм, т.е. институционалността на църквата е някакъв неин вторичен и даже третичен белег. Какво точно обаче е Църква - ето тук е голямата мистерия. И тук определението едва ли трябва да бъде тълкуващо, въпреки преобладаващите сугестии, че черкуването е преди всичко "тлакуване". Според мен самото определение на "чер-кова" е Тайнство на тайнствата и не подлежи на споделяне... в което е и неговата парадоксалност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    29 Юни 2017 20:43ч.

    Знаете ли, колко миряни странят от православните храмове, след неучастието ни на Вселенския Събор!? А сега ни занимавате с кое е съборна, кое е вселенска...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руси Драганов

    01 Юли 2017 0:15ч.

    Да ви имах проблемите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    01 Юли 2017 23:42ч.

    Болт, той нито е вселенски нито е събор. Щом не участваха цяла редица Поместните Църкви - само Руската е над 300 милиона души. И целият православен свят ръкопляска на Българска Православна Църква за това, че имено тя провалила това организирано от враговете на православие финансирано от англосакси фенерско сборище.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    02 Юли 2017 9:33ч.

    Предпочитаме, духовното върховенство и авторитета на Вселенската Патриаршия...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    02 Юли 2017 13:32ч.

    ПредпочитаТЕ. В православие НЯМА духовно върховенство . Вартоломей не може да бъде папа въпреки огромното си желание. А Вселенската Патриаршия почти няма паство. И не е извън политика. Изпълнява чужда воля. Така че...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    02 Юли 2017 16:26ч.

    Е и...?! На страната на участниците на Вселенския Събор, а не на четирите църкви, които не изпратиха представители.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГЕРБ=ГРОБ

    03 Юли 2017 10:20ч.

    През 587 г. цариградския патриарх Йоан Постник си прибавя и титлата "вселенски". Естествено това предизвиква протеста на Рим. Но в края на краищата тя не отпада като част от титулуването на босфорските папи. А след 1054г. изобщо гръцките йерарси окончателно я закрепят не само като собствена титла, но я и прикачват към ръководената от тях църковна йерархия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    04 Юли 2017 9:25ч.

    Болт на 02.07.2017 в 16:26 Е и...?! На страната на участниците на Вселенския Събор, а не на четирите църкви, които не изпратиха представители. /// Най-важното, че Америка е на тяхната страна - на събора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    04 Юли 2017 11:49ч.

    Всички Православни Църкви бяха поканени за участие на Вселенския Събор. Четири от тях не взеха участие и това само показва, че те са се отклонили от ангажимента си. Този Събор доведе до едно същинско вселенско единение на автокефалните църкви. Провеждането на Всеправославния Събор изпълни душите ни с Божествена Радост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    04 Юли 2017 22:35ч.

    "Провеждането на Всеправославния Събор изпълни душите ни с Божествена Радост." душите на църковни модернисти, икуменисти, униати, паписти, вартоломеисти, атеисти и т.н. - разбира се! Но радостта не е била пълна и това е голяма радост за нас, православни християни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    05 Юли 2017 10:19ч.

    Реалността е Съборна, Апостолска Църква. Вселенското Православно Единство, не може да зависи от капризите на 4 църкви, които решиха да не вземат участие, То е много по-голямо от тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    07 Юли 2017 17:03ч.

    /// Вселенското Православно Единство, не може да зависи от капризите на 4 църкви, които решиха да не вземат участие, То е много по-голямо от тях./// Напротив - МОЖЕ. Не знаете каноните. Дори и ако една Поместна Православна Църква реши да не взема участие - вселенското единство не може да има, както и съборност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    08 Юли 2017 12:44ч.

    Така ви се искаше..., да обезмислите десетки години подготовка , да внушите недоверие, но Реалността е друга!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    08 Юли 2017 16:10ч.

    Не, така е по канон. Моите искания не струват нищо. А реалността е че много клирици от Църквите, които отидоха на Крит, спират да споменават на литургия своите архиереи-отстъпници, и че доста румънци-миряни в неделя преминават границата за да се причестят в българските църкви - по същата причина: отстъпничество на своето свещеноначалие. И да ви кажа още, ако не знаете: доста лоши неща се готвят с десетки, дори и стотици години - като революция в Русия. Лоши неща, които представят като добри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    08 Юли 2017 19:11ч.

    Провеждането на Всеправославния Събор показа, че светът на православието не приема идеята за Трети Рим. Всички Църкви бяха поканени, протоколът и програмата бяха уточнени и само 4 църкви избягаха от задълженията си. Всички участващи Църкви, показаха солидарност и единение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    09 Юли 2017 23:45ч.

    Това е вашето виждане. Което е твърдо далеч от истина. Дай Боже да няма разколи от тази "солидарност" и това "единение" - в Гърция, Румъния и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    10 Юли 2017 11:32ч.

    Сигурен съм, че очакванията Ви бяха други и сега се чувствате изолирани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Болт

    10 Юли 2017 16:03ч.

    Защо да сме изолирани? Продължаваме да бъдем едно в Христа - едно Тяло Христово и Съборна Църква. Тове е Божие установление, човек не може да го промени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • една тетка

    10 Юли 2017 18:24ч.

    Болт: "Провеждането на Всеправославния Събор показа, че светът на православието не приема идеята за Трети Рим". Как го показа? С какви документи, доклади, решения и т.н.? Какви са тези измислици?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Болт

    12 Юли 2017 10:12ч.

    Решението за организирането на Събора в Крит беше взето и подписано от всички Поместни Църкви. Неявяването на някои впоследствие е тяхно лично решение, което не отменя достойнствата на Събора. Така съборността на Събора на остров Крит продължава да е налице. Четирите църкви просто се отказват от нея по своя воля. Съборът не може да зависи от непостоянството на представителите на тази или онази Поместна църква.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи