Пускаме отново този забележителен текст признание по повод безпрецедентните протести в Хамбург срещу срещата на върха на Г-20.

 

 

 

 

Най-вероятно не ме познавате, но точно като вас, аз съм представител на онези 0,01 процента горди и несъжаляващи за нищо капиталисти. Аз създадох, участвах в създаването на и инвестирах в повече от 30 компании в различни индустрии - от съвсем малки - като нощни клубове, до огромни - от рода на Amazon.com - там бях първият инвеститор, който не беше член на семействата на основателите.

 

След това създадох aQuantive, компания за интернет реклама, която по-късно продадох на "Майкрософт" за 6,4 милиарда долара. Кеш.

 

Заедно с няколко приятели притежавам банка.

 

Казвам ви това, за да ви покажа как в много отношения не съм по-различен от когото и да било от вас, мои скъпи милиардери. 

 

Като вас имам добро разбиране и перспектива за това какво е бизнес и капитализъм. Като вас бях награден повече от щедро за успеха си с живот, който 99,99% от американците не могат дори да си представят. Къщи по целия свят, личен самолет и т.н., и т.н. Знаете за какво говоря.

 

През 1992 г. все още продавах възглавниците, които произвеждахме семейно, на големите вериги магазини, а интернет беше бавно и непознато нещо.

 

Но спокойно мога да кажа, че дори тогава много от моите клиенти, големите вериги магазини, вече бяха обречени. Осъзнах, че в момента, в който интернет стане достатъчно бърз и сигурен, хората ще започнат да пазаруват онлайн. Довиждане, книжарници, магазини за дрехи, магазини за техника. 

 

Това, че осъзнах какво ще се случи малко по-бързо от другите, беше основната част от успеха ми.

 

Късметът ми дойде от това, че имах двама приятели, и двамата невероятно талантливи, които също видяха потенциала на мрежата. Сигурно никога не сте чували името на единия от тях - Джеф Таубер, или на другия - Джеф Безос. Толкова бях развълнуван от бъдещите възможности, които мрежата предлагаше, че казах на двамата, че съм готов да инвестирам във всяка идея. 

 

Така се случи, че вторият Джеф - Безос, ми се обади първи с предложение. И така, аз му помогнах да започне мъничкия си бизнес за онлайн продажба на книги.

 

Другият Джеф започна онлайн магазин, наречен Cybershop. За съжаление доверието в онлайн трансакциите не беше голямо и беше прекалено рано за подобна идея - хората не искаха да купуват стоки, които не могат да видя и пипнат „на живо” (за разлика от книгите, чието качество не се променя - гениалното прозрение на Безос). 

 

Cybershop не се справи и мина в групата на „поредния дотком”. Amazon беше относително по-успешен. Сега си имам много голяма яхта. 

 

Но нека говорим откровено. Не съм най-умният, нито най-работливият. Бях посредствен ученик и нямам никакви технически познания, нито съм добър с компютрите. Това, което ми помага, мисля, е желанието да поемам рискове и добрият усет за бъдещето. 

 

Да виждаш предстоящите събития е основно изискване за добрия предприемач. 

 

И какво виждам в нашето бъдеще?

 

Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас. 

 

Докато хората като мен и вас си живеят живот, който надминава мечтите на който и да било плутократ в човешката история, остатъкът от страната - 99,99 процента, изостава. 

 

Разделението между имащите и нямащите се задълбочава, и то с огромна скорост. През 1980 най-богатият 1% е контролирал около 8% от приходите на САЩ. Най-бедните 50% си делели около 18%. Днес най-богатият 1% има около 20% дял, а най-бедните 50% си делят едва 12%.

 

Но проблемът не е в неравенството. Известно неравенство е задължително за всяка добре функционираща капиталистическа икономика. 

 

Проблемът е, че в нашия случай неравенството е по-високо от всякога и се влошава от ден на ден.

 

Страната ни се движи от капитализъм към феодализъм. Освен ако драматично не променим политиката си, средната класа ще изчезне напълно и ще се превърнем във Франция от ХVІІІ век. Преди революцията. 

 

И така, имам послание за хората като мен, за отвратително богатите, които живеем в добре бранените си богаташки балончета: 

Събудете се, хора. Това няма да продължи дълго. Ако не направим нещо, за да поправим гигантското неравенство в икономиката, разгневената тълпа ще дойде пред вратите ни. И ще си носи вилите

 

Нито едно общество не може да поддържа подобно постоянно нарастващо неравенство. 

 

Всъщност в цялата човешка история няма нито един пример, в който е имало подобно акумулиране на богатства, без вилите да излязат. Покажете ми общество с големи социални различия и аз ще ви покажа полицейска държава. Или пък бунт. Няма примери за обратното. 

 

Въпросът не е дали, въпросът е кога? 

 

Много от нас си мислят, че сме специални, защото “това е Америка”. Мислим си, че сме имунизирани срещу силите, които започнаха арабската пролет, руската и френската революции. Знам, че вие, драги, от тези 0,01 процента, напълно отричате аргументите ми, много от вас дори са ми казвали в очите, че не съм с всичкия си. 

 

И, да, знам, че сте убедени, че неравенството е измислица, понеже веднъж сте видели бедно дете с iPhone.

 

Ето какво искам да ви кажа: живеете в измислен свят. Това, в което всички искате да вярвате, е, че когато нещата стигнат критична точка и преминат от „кофти за масите” в „опасно и социално дестабилизиращо”, ние някак си ще сме разбрали предварително. 

 

Всеки студент по история ще ви каже, че номерът не става така. 

 

Революциите, също като фалитите, стават бавно и после много бързо.

 

Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и преди да разберете какво става, цялата страна гори. 

 

И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия. 

 

Винаги е ставало така. 

 

И ако неравенството продължи, ще стане точно така. Ние няма да можем да предвидим кога и ще бъде ужасно за всички. Но особено ужасно за нас. 

 

Най-ироничното в тази ситуация е това колко напълно ненужна и самооборваща се е тя. 

 

Ако направим нещо, ако променим политиката си така, както, да кажем, Рузвелт направи през Голямата депресия, така че да помогнем на тези 99% и да спрем революционерите и откачалките, онези, които първи ще заразмахват вилите, това ще е най-добрият изход за нас, богаташите. 

 

Не само ще си спасим кожите, но и с почти пълна сигурност ще станем дори по-богати. 

 

Тук трябва да следваме модела на Хенри Форд, който бързо осъзнава, че всички служители във фабриката му в Мичиган са не само евтина работна ръка, която може да експлоатира - те са и огромна група консуматори. Форд осъзнал, че ако повиши надниците им до космическата за онова време сума от 5 долара на ден, те щели да могат да си позволят да си купят кола. От него. 

 

Каква чудесна идея. Моето предложение е следното: нека да го преиграем.

 

Трябва да опитаме да направим нещо. Идиотските политики в момента намаляват хората, които могат да си позволят да купуват стоките ми. Или вашите стоки. Когато осъзнах това, реших да напусна удобния си малък супербогат свят и да започна да се занимавам с политика. Не директно, кандидатствайки за офис или ставайки един от редицата милиардери, които подкрепят някой кандидат.

 

Вместо това реших да се опитам да променя мисленето с нови идеи - подкрепяйки това, което аз и съавторът ми Ерик Лиу наричаме „средна икономика”. Това е дълго отлаганата промяна във възгледите за икономиката, които са приемани за почти свещени в партийните редици и които причиниха постепенния й упадък  и прецакаха американската средна класа.

 

„Средната икономика” отрича концепцията, че икономиката е ефикасна механична система и предлага много по-акуратния възглед за комплексна екосистема, изградена от хора, които зависят един от друг. Точно затова в основата на капитализма трябва да лежи идеята, че ако служителите имат пари, бизнесите имат повече клиенти. Това прави консуматорите от средната класа, а не богатите бизнесмени като нас истинските създатели на работни места. 

 

Средната класа дава пари на нас, а не обратното. 

 

На 19 юни 2013 "Блумбърг" публикува моята статия „Защитата на един капиталист за минимална надница от 15 долара”. Форбс отговори с „Ник по пътя към лудостта”. Въпреки това едва няколко седмици след публикацията моят приятел Дейвид Ролф, организатор на синдиката на работниците в сферата на услугите, започна стачка сред служителите във веригите за бързо хранене, изисквайки минимална надница от 15 долара на час. И едва 350 дни след публикуването на статията ми кметът на Сиатъл Ед Мъри подписа наредба за същото нещо, превръщайки го в закон.

 

Как се случи това, чувам ви да питате?

 

Случи се, защото ние напомнихме на масите, че те се изворът на растежа и просперитета, не ние, богатите. Напомнихме им, че когато служителите имат повече пари, бизнесите имат повече клиенти и имат нужда от повече служители. Напомнихме им, че ако служителите, които живеят с надница, която е една идея над границата на бедността, данъкоплатците не би трябвало да доплащат разликата.

 

И когато свършихме с напомнянето, 74% от гласоподавателите в Сиатъл се съгласиха, че 15 долара на час минимална заплата е страхотна идея. 

 

Основният довод срещу повишаването на минималната надница, който се предлага от републиканците, техните спонсори, а и от доста от демократите, е, че повишаването на минималната заплата ще причини намаляване на работните места.

 

Този довод е показателен за настоящия възглед към икономиката. Ако сте учили „Основи на икономиката” в университета, знаете, че ако надниците се увеличат, служителите трябва да се съкратят. Законът за търсенето и предлагането и такива ми ти работи…

 

Тогава обаче защо имаме Джон Бойер и други републиканци в Конгреса, които твърдят, че ако поставите по-висока цена на труда, ще получавате по-малко от него? Сериозно?

 

Защото ето какво е странно.

 

По време на последните три десетилетия компенсациите за президентите на компаниите нарастваха 127 пъти по-бързо, отколкото тези за работниците. От 1950 съотношението между заплатите на президентите и служителите се е повишило с 1000 процента, и не, пръстът ми не се подхлъзна на нулата.

 

Президентите получаваха 30 пъти по нормалната заплата, сега взимат около 500 пъти повече. И все пак нито една компания, за която аз съм чул, не е елиминирала висшия си мениджмънт или ги е аутсорснала в Китай, или е намерила начин да бъде заместен от компютър.

 

Вместо това сега имаме повече от всякога изпълнителни президенти и висш мениджмънт. Същото важи за финансовите служители и технологичните специалисти. Те ни струват все повече и повече и ги наемаме все повече и повече. 

 

Това е номерът с нас, хората от бизнеса - ние си харесваме клиентите богати и служителите - бедни.

 

Откакто е имало капитализъм, капиталистите казват същото при всеки опит за повишаване на надниците. 75 години оплаквания от големия бизнес - от момента, в който минималната надница е приета като закон, когато жените изискват равно заплащане, когато законите срещу детския труд влизат в сила. Всеки път капиталистите казват същото нещо по същия начин: "Ще се разорим. Ще трябва да затворим. Ще трябва да уволним всички".

 

Не се е случило досега.

 

Всъщност изследванията показват, че когато служителите са по-добре платени, бизнесът като цяло е по-добър. 

 

Повечето от вас сигурно мислят, че 15 долара минимална заплата в Сиатъл е безумие, което поставя икономиката ни в риск. Но в Сиатъл дори настоящата ни надница от 9,32 долара е с 30% по-висока от федералното изискване.

 

И съсипана ли е икономиката ни?

 

Е, оплакващи се икономисти, вижте какво казват цифрите: на национално ниво има два града с най-висок растеж на заетостта от малки бизнеси - Сан Франциско и Сиатъл. Познайте сега кои градове имат най-висока надница? Сан Франциско и Сиатъл. Най-бързо развиващият се град в Щатите? Сиатъл. 15 долара не е рискова политика. Просто е добавка към стратегията, която вече дава възможността на нашия град  да бие вашия град по точки.  

 

И ако се замислите, е напълно логично. Ако служител изкарва 7,25 на час, каква част от надницата на този човек ще се върне в касите на местните малки бизнеси? Почти никаква, ето каква.

 

Този човек ще си плати наема, ще напазарува от най-евтината верига магазини и ако има късмет, ще си купи карта за градския транспорт. Но няма да иде на ресторант. Няма да си купи нови дрехи. Няма да купи цветя на 8 март. 

 

Дали това е тема, много по-сложна, отколкото я описвам?

 

Разбира се. Има много фактори, които участват в определянето на заетостта. Но моля ви, моля ви, спрете да настоявате, че ако плащаме повече на работниците на надница, безработицата ще стигне невиждани нива и ще съсипе икономиката. Това е пълна глупост.

 

Най-лошата част от сегашната икономика не е вярването, че ако богатите забогатеят още повече, това е добро за икономиката. Най-лошото е вярването, че ако бедните забогатеят, това е лошо за икономиката.

 

Знам, че всички вие смятате, че задължаването на бизнеса да плаща на служителите повече е нечестно или прекалена намеса.

 

Повечето от вас вярват, че трябва да следваме добрите примери на фирми, които плащат на служителите си толкова, че да не умрат. Или да позволим на пазара да определи цената.

 

Но! Когато тези, които налагат лошите примери, като "Макдоналдс", плащат на служителите си абсолютния минимум, това, което казват, е, че биха плащали на служителите си дори по-малко, ако беше легално. В големи групи хората не правят правилното нещо. Затова икономиката ни може да бъде ефективна само ако се води от закони.

 

"Уол-Март" е най-големият работодател в страната с 1,4 милиона служители в САЩ и повече от 25 милиарда печалба преди данъци. Спокойно може да си позволи да плаща на милиона минимално платени служители допълнителни 10 хил. на година, да ги измъкне от пълна бедност и да им позволи да пазаруват в "Уол-Март".

 

Това не само ще спести на данъкоплатците допълните разходи по лечение, социални помощи и финансова подкрепа, но "Уол-Март" ще изкарва по още 15 милиарда преди данъци.

 

"Уол-Март" няма (и не бива) да предлага на служителите си повече от конкуренцията си. Но за да имаме функционираща икономика, всички фирми трябва да са задължени, а не помолени да плащат надници, с които може да се живее, а не оцелява. 

 

Ние, богатите, сме погрешно убедени от образованието си и обществото, а след това сме убедили и себе си, че ние сме основният фактор за създаване на работни места. Но истината е, че

 

никога няма да има достатъчно супербогати американци, че да поддържат икономиката самостоятелно.

 

Аз лично изкарвам около 1000 пъти повече от средния американец, но не купувам 1000 пъти повече неща. В последните няколко години семейството ми е купило няколко коли, не 3000. Купувам си по няколко ризи и панталона на година, както повечето американци. Купих си два чифта чудесни вълнени паналона, които моят партньор Майк нарича „мениджърските панталони”. Предполагам, че бих могъл да купя 1000, но защо да го правя? Вместо това си спестявам парите, с което обаче не правя много за икономиката. 

 

Затова забравете за идеята, че Америка е велика заради хора като мен, вас и Стив  Джобс.

 

Знаете истината, дори и да не искате да я признаете - ако се бяхме родили в Сомалия или Конго, ние всички щяхме да сме босоноги, седнали на прашния път и продаващи плодове от кошница. Не че Сомалия или Конго нямат добри предприемачи. Просто най-добрите им предприемачи са принудени да продават плодове от кошница до прашния път, защото това е всичко, което клиентите им могат да си позволят. 

 

Така че защо да не поговорим за „Нова сделка за американския народ”?

 

Една, която ще се хареса и на левите, и на десните?

 

Първо, бих помолил приятелите ми от Републиканската партия да се замислят реалистично за намаляването на размера на правителството. И да, да, да, прави сте - федералното правителство е прекалено голямо. Но няма начин да намалите служителите му, не и в момента. Рейгън и Буш имаха по 8 години да го направят и се провалиха с гръм и трясък.

 

Републиканците и демократите в парламента няма да намалят правителството само с позитивни мисли.

 

Единственият начин действително да се намали екипът на правителствените организации е да се върнем обратно в основните икономическите принципи - трябва да намалим нуждата от правителство.

 

Ако хората получаваха по 15 долара на час и повече, нямаше да имат нужда от купони за храна. Нямаше да имат нужда от помощ с наемите си. Нямаше да имат нужда от мен и вас, за да си плащат медицинските грижи.

 

Ако консуматорската средна класа се завърне, няма да имаме нужда от голям социален апарат. В същото време приходите от заплащане и данъци ще се увеличат, намалявайки дефицита.

 

С други думи, това е икономически подход, който може да обедини дясно и ляво. Може би това е причината за неизбежното разбуждане на дясното. Дори републиканци като Мит Ромни и Рик Санторум наскоро подкрепиха увеличаването на минималната надница, влизайки в конфликт с другите от партията си. 

 

Сигурен съм, че всички можем да се съгласим, че тази промяна няма да започне във Вашингтон.

 

Там мисленето е закостеняло, аргументите - консервативни. И от двете страни. 

 

Но според мен това е напълно приемливо. Повечето социални движения са започнали с победи на общинско и щатско ниво. Битката за 8-часовия работен ден, която приключи в столицата през 1938, започна на места като Илинойс и Масачузетс в късните 1800.

 

Движението за социално осигуряване започна в Калифорния през 1930.

 

Дори „Обамакеър” щеше да е невъзможна без примера на Мит Ромни в Масачузетс.

 

За съжаление много малко демократи и никой от републиканците разбират това. Президентът, макар че е с добри намерения, също не го схваща. В тазгодишната си реч той спомена за нуждата от по-висока надница, но не каза, че по-малко неравенство и възраждане на средната класа ще спомогнат за по-бързо растеж на икономиката. Вместо това аргументите, които чуваме от повечето демократи, са все същите стари оплаквания за социалната неправда.

 

Единствената причина да помагаме на работниците е съжалението.

 

Републиканците казват "растеж". Демократите казват "справедливост". И губят всеки път. 

 

Но само защото двете партии във Вашингтон не са го разбрали още, не значи, че ние, богатите, можем просто да продължим както досега.

 

Тонът на разговора вече се променя, дори милиардерите да не го чуват.

 

Знам какво си мислите. „Окупирай Уолстрийт” и всички останали „капитализмът-е-зло” протести изчезнаха без следа. Но това не е вярно.

 

Разбира се, трудно е да накараш хората да спят в парка в името на социалната справедливост. Но протестите, които имахме в началото на финансовата криза през 2008, наистина положиха началото на промяната в дебата - от дългове и задължения към социално неравенство.

 

Само дето много от плутократите не схванаха посланието. 

 

Скъпи 1-процентковци, много от нашите сънародници започват да вярват, че капитализмът е проблем.

 

Аз не съм съгласен, сигурен съм, че и вие.

 

Капитализмът, когато е добре управляван, е най-великата социална структура за създаване на благоденствие в човешкото общество.

 

Но безконтролният капитализъм има склонност към централизация и последващ колапс.

 

Може да бъде контролиран така, че да носи облаги на малкото в краткосрочен план или на многото в дългосрочен. Работата на демократите е да го побутнат към второто.

 

Затова инвестирането в средната класа работи. А данъчните облекчения за хора като нас - не.

 

Балансирането на силата на работниците и милиардерите чрез повишаването на минималната надница не е лошо за капитализма. То е безценен инструмент, който умните капиталисти могат да използват, за да построят капитализма стабилен и траен. И никой няма повече ползва от това, колкото квадрилионерите като нас. 

 

Най-старият и най-важният конфликт в човешките общества е битката между концентрацията на власт и богатство. Хората на върха като нас винаги са казвали на тези на дъното, че съответните позиции са правилни  и добри за всички.

 

Исторически това е било божествено право, сега е икономика.

 

Що за глупост е това? Наистина ли съм по-добър човек? Наистина ли имам право да определям морала и икономиката? А вие?

 

Моето семейство, Ханауер, е започнало в Германия, продавайки пера и възглавници. Когато Хитлер ги изгонил, те се озовали в Сиатъл, в притежание на друга компания за възглавници. Три поколения по-късно, аз спечелих от това. После извадих огромен късмет, че в ерата на интернет имах приятел на име Безос.

 

Дори и най-добрите от нас обаче при лошо стечение на обстоятелствата могат да се окажат босоноги, на прашния път, с кошница плодове пред тях. Никога не трябва да забравяме тази мисъл или това, че Съединените американски щати и тяхната средна класа ни направиха това, което сме, а не обратното.

 

Или пък можем да си поседнем на палубите на яхтите си, да не правим нищо. 

 

И да чакаме разярената тълпа с вилите.

 

Превод за Гласове: Филип Каменов

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

59 коментар/a

ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 14.07.2014 в 20:45
http://www.dokumentalni.com/?p=3143 Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум? Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит. Кредитните и дебитните карти, помагат на банките за повече кредити при запазване на ликвидността.. Няма нищо случайно. Кредитните карти ще са история, казва банкер.. Разбира се. Ще е с чип до челният лоб - за бедняците, и чип на ръката - за елитните граждани. Така ще може да се купува и продава, единствено. И без това ликвидността на банките е все недостигаща, и е неизбежно замяната банкнотите изобщо. Всеки ще взима кредит по всяко време, ако не го върнеш - няма да можеш да продаваш и купуваш. Всички развити цивилизации във Вселената са минали през тази крайна фаза на капитализма. Емисионната банка и гъвкавостта на управлението (Историческо изследване върху монетарната политика на БНБ и паричното обръщение в периода 1912–1928) представено от Гергана Танева, за програмата гост-изследователи в БНБ Докторантка по икономическа история в Университета « Michel de Montaigne, Bordeaux III », Франция Кризата се задълбочава и, макар и тривиално, световното преразпределение на злато се променя. България започва войната с приблизително 55 млн. зл. франка, като през 1918 г. те са вече 64 млн. франка, поради закупуване на златни монети от страна на БНБ .114 Златните резерви на българската Емисионна банка са най-малки през 1920 година - те намаляват с 27 млн. златни франка, (което представлява половината от златните запаси на БНБ), поради изплащането на огромните количества американско брашно по нареждане на СГОП. Народната банка не успява да си набави нужното количество долари и залогът е българското злато. Стоянов пише получи (се) телеграма от София със съобщение, че няма възможност да платим американското брашно в чужди девизи, и американците ще вземат златото, като ни казват, че след това, ако искаме, можем пак да си купим злато от Америка. Покойният Тодоров веднага отговори телеграфически да се направи всичко възможно да се откупи златото с чужди девизи. Обаче от София отговорът беше, че телеграмата е късно получена и че американските параходи са вече отпътували заедно с българското злато за Америка.115 Така, в резултат на военновременната оскъдица и недостиг на храна, правителството взима решение, което,от една страна, увеличава зърнения запас на страната, но, от друга, става една от причините за голямото обезценяване на лева. След този износ на златни запаси, наличността на БНБ намалява от 64 млн лева до 37 млн. България е натоварена по чл. 121 от Ньойския договор с репарационен дълг от 2 250 млрд. златни франка, за 37 г. с 5% лихва. Началото на плащане е определено за 01 януари 1920 г. България се превръща в център на две основни влияния - френски и английски, - предопределили и основните икономически процеси в страната. Защото основната цел е финансова свобода, но не и с цената на всичко. Така в националната ни стопанска история започва един период, който за обедняла и изтощена България, е период на финансова война. Решаващата дума в нея принадлежи на Междусъюзническата комисия. При над 2 милиарда златни франка, резерва е бил 37 милиона. до 1957 година българия изплаща тези суми към тях се прибавени и 300 млн. от втората световна.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 14.07.2014 в 20:54
Увеличената парична маса прави растежа, защото растеж без увеличаване на паричната маса е дефлация, а сривът на цените води до поскъпване на заемите и до срив на инвестициите. Когато петролът поскъпва, както и златото, тогава някои печелят от това, но всъщност това е инфлация за долара, тези стоки се търгуват в долари, и въпреки това хората почват да инвестират в злато и петрол. Ако има поскъпване на долара обаче, тоест дефлация, тогава цените на акциите, злато и сребро, инвестициите - ще им намаля цената, и хората няма да инвестират, ще инвестират в долари само. Тоест дефлацията води до стагнация и стагфлация. Също така потреблението от заработени пари е винаги по-ниско ОТ ПРОИЗВЕДЕНОТО И ПРЕДЛАГАНОТО, защото има спестяване, и печалба за капиталиста която той никога няма да използва за покупка на масови стоки - а ще я даде за лихви. Лихви, от заеми - които ще вземат работници за да купят стоката на капиталиста, което ще направи растеж, и стоката на капиталиста няма да изгние. Но когато кредитният бум свърши, когато пазарът на кредити се насити, тогава потреблението ще намалее още повече. И сега това става. КАКЪВ Е ИЗХОДА? ВЪНШЕН ДЪЛГ: Русия ПЕТСТОТИН И 19 МИЛИАРДА ДОЛАРА 1 октября 2011, две хиляди 611 долара на глава 30 % от БВП ВЪНШЕН ДЪЛГ: Ирландия 2 ТРИЛИОНА И 253 МИЛИАРДА ДОЛАРА 30 септември 2010, 482 ХИЛЯДИ И 340 ДОЛАРА НА ГЛАВА 1307.6 % ОТ БВП.. АКО Русия има ДЪЛГ 400 ХИЛЯДИ ДОЛАРА НА ЧОВЕК. ТОВА ЩЕ ПОВИШИ БВП НА ГЛАВА В РУСИЯ НА НАД 100 ХИЛЯДИ ДОЛАРА НА ГЛАВА. .. А 100 000 долара на глава БВП, ще е е само 400% дълг спрямо БВП. http://www.macrotrends.net/1381/debt-to-gdp-ratio-historical-chart КОЕТО Е ПО ДОБРЕ ОТ ИРЛАНДИЯ И САЩ, И ХОЛАНДИЯ И БРИТАНИЯ... Държавите да въведат 40% от БВП на зает да е минималната заплата, плосък данък 25%, и 50% данък върху лихвата на средства над 100 000 долара. И валутен борд където родната валута да е обезпечена от петрол, сребро, и акции, така доларът ще има инфлация и лесно ще се изплаща заема. ВЪНШЕН ДЪЛГ: България България 49 280 000 000 (четиридесет и девет милиарда и 280 милиона долара) 31 декември 2009 на глава 6511 (шест хиляди и петстотин и един долара) 105 % от БВП ВЪНШЕН ДЪЛГ: Швейцария Швейцария 1 339 000 000 000(един трилион и триста и тридесет и девет милиона долара) 30 юни 2009 на глава 182 899 (сто и осемдесет и две хиляди и осемстотин и деветдесет и девет долара) 271 % от БВП. Ако българина има 180 000 долара отгоре още дълг, тогава това ще е поне 60 000 долара БВП на глава. И ЩЕ СМЕ ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ.!! Средният доход на българина е под 300 лева на месец. Масовата заплата е 400 лева, а в Германия масовата заплата е 2500 евро, това е разлика 12 пъти, но БВП по номинал - на българин зает е 30 000 лева, на немец зает е 60 000 евро - разлика ЧЕТИРИ ПЪТИ, А ЗАПЛАЩАНЕ 12 ПЪТИ!! И не разглеждайте индустрията процентно, а я разглеждайте колко долара носи на човек, иначе хората си мислят че имаме по голяма индустрия от Германия, а просто сферата на услугите е малка заради ниските доходи - хората не се гримират професионално, подстригват, коафират, масажират, 60% не ходят на почивка, на зъболекар не ходят, на курсове не ходят, 44% от домакинствата харчат само за храна ток и вода и стотинка не спестяват. Дългът на немец е 70 000 долара - външен дълг, на българина е 6 000 долара. При дълг като немците, ще имаме 20 000 долара БВП отгоре на човек. или повече.. Австрииската психоикономическа школа обсблужва олигархии. ТАКАВА МОДЕРНА ИКОНОМИКА Е ИМАЛО ПРЕДИ 100 ГОДИНИ, И Е ДОВЕЛА ДО ДВЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ И ДО ТРЕТА ЩЕ ДОВЕДЕ. БЪЛГАРИЯ ИМА ЗЛАТЕН СТАНДАРТ ОТ 1907 ГОДИНА ДО 1912 ГОДИНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЧУДОВИЩЕН ЗАЕМ ОТ ПАРИБАБАНК. ИНФЛАЦИЯТА СЛЕД ЗЛАТНИЯТ СТАНДАРТ Е 8 000% до 1939 година, и 1 000 000% до 1944 година. Сингапур е моделът оригиналът за икономически тигър - 60% от БВП им е от държавни предприятия, имат имат диамантен контрол на цените, и корупцията, държавен контрол на всяко ниво. Медицината им била евтина се позоваваха фашистите от Айн Ранд общество - австрийските психо икономисти. 3% от БВП им било разхода за медицина, но при огромно БВП на глава - което е 2000 долара медицински разходи - а това е 30% от българското БВП на глава. Сингапур има 10 държавни болници безплатни срещу 15 частни, бързата помощ е безплатна, държавата покрива 27% от всички медицински разходи, а цените на медикаментите и услугите в тази област са с диамантен контрол - от държавата.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 14.07.2014 в 20:58
Австрийската психоикономическа школа осблужва олигархии. ТАКАВА МОДЕРНА ИКОНОМИКА Е ИМАЛО ПРЕДИ 100 ГОДИНИ, И Е ДОВЕЛА ДО ДВЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ И ДО ТРЕТА ЩЕ ДОВЕДЕ. БЪЛГАРИЯ ИМА ЗЛАТЕН СТАНДАРТ ОТ 1907 ГОДИНА ДО 1912 ГОДИНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЧУДОВИЩЕН ЗАЕМ ОТ ПАРИБАБАНК. ИНФЛАЦИЯТА СЛЕД ЗЛАТНИЯТ СТАНДАРТ Е 8 000% до 1939 година, и 1 000 000% до 1944 година. Сингапур е моделът оригиналът за тигър - 60% от БВП им е от държавни предприятия, имат имат диамантен контрол на цените, и корупцията, държавен контрол на всяко ниво. Медицината им била евтина се позоваваха фашистите от Айн Ранд общество - австрийските психо икономисти. 3% от БВП им било разхода за медицина, но при огромно БВП на глава - което е 2000 долара медицински разходи - а това е 30% от българското БВП на глава. Сингапур има 10 държавни болници безплатни срещу 15 частни, бързата помощ е безплатна, държавата покрива 27% от всички медицински разходи, а цените на медикаментите и услугите в тази област са с диамантен контрол - от държавата. България преди 1944 година е имала до 1400 долара БВП на глава, Швейцария 5 000 долара, Чехословакия - 3 000 долара на глава, Австрия - 5 000 долара на глава, ваймарска германия 6 000 долара, Италия 5 000 долара, Гърция 1 800 долара. По сегашни долари. Тоест тогава България е имала 10 милиарда долара БВП, НРБ - е имала 60 милиарда БВП, а сега България има 50 милиарда БВП. по сегашни долари. По левове от 1988 година, НЛБ е имала 58 милиарда лева, сега по сегашни левове - 81 милиарда левове. Разликата между тогавашните левове е апартамент за 14 000 лева с обзавеждане - нов, а сега поне 70 000 лева. 1 КГ хляб 40 ст, бял, натурален, сега 2 лева, сирене овче - или смес 2,30 сега 15 лева.А растежа зависи изцяло от увеличение на паричната маса. Бе з увеличение на паричната маса, няма да има кредитен бум, а той води до растеж - който се вижда от всички графики зА БВП. АВСТРИЙСКАТА ШКОЛА РАЗСЪЖДАВА ЗА ЦИКЛИТЕ, НО ТЕ ТРЪГВАТ САМО ОТ КРЕДИТЕН БУМ - А ТОЙ ОТ УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПАРИЧНАТА МАСА. Няма излишни пари, дори има дефицит, ето защо има чекове и карти, а банките привличат пари с повишаване на лихвата. Може да има повишено потребление, но то нали става когато има кредитен бум, но при насищане на кредитният пазар бумът рухва, с което рухва потреблението - а атгоре на това идва и по-ниско ниво на потребление заради задлъжнелите потребители. Дефлацията кара хората още повече да спестяват, защото стоките стават евтини, а като цените намаляват - защо да инвестираш - та ти печелиш от пестене и то сигурно. Но ако никой не инвестира, ще има дефицит на стоки, следователно инфлация. ТОВА БЕЗ БАНКИТЕ.. Но щом кредитният бум се причинява изцяло и само от печатане на пари, като това увеличава паричната маса. Значи увеличаването на паричната маса е полезно, щом води до растеж на БВП. Маркс и Кейнс са мислили, че дефлацията ще продължи дълго, докато рухне капитализма, но тя се превръща в стагфлация и във война.
djani на 14.07.2014 в 22:55
„Идеята на социализма е едновременно величествена и проста...Всъщност можем да кажем, че тя е едно от най-амбициозните творения на човешкия дух...толкова великолепна, толкова дръзка, че съвсем основателно предизвиква най-голямо възхищение. Ако искаме да спасим света от варварството, трябва да отхвърлим социализма, но не можем безгрижно да го изтласкаме встрани.” Лудвиг фон Мизес Фридрих Хайек и Милтън Фридмън са иконите на неолибирализма и заемат централно място в олтара на идеологическия храм на съвременното капиталистическо общество. За заслуги в утвърждаването му са канонизирани, като негови светци и пророци. Признати приживе и подобаващо възнаградени с Нобелови награди и всякакви научни и материални отличия в цитаделите на капиталистическия свят. По начин, удивително напомнящ двуединството на двойката Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Всички те, обявени за непогрешими и щампирани върху знамената на двете противостоящи идеологии. Но всяка идеология, освен възторжени подръжници има и безпощаден съдник. Времето, историята и широките народни маси. Които апологетите им се стараят всячески да игнорират. Наскоро прочетох книгата „Фаталната самонадеяност – грешките на социализма” на Хайек. Естествено, издадена от „Отворено общество”, имащо апостолската мисия да разпостранява и налага идеите на неолиберализма. Наистина забележителна творба. С оригинални прозрения за човешката цивилизация, като такава. В унисон с тържествуващата през 20 век еволюционистична теория. Отричаща всички постулати и понятия от „Капиталът” на Карл Маркс. Дори и понятието „капитализъм”, станало нарицателно и признато от всички научни авторитети е заменено с евфемизма „пазарен ред”. Нарича цялостният процес на икономическо развитие на човечеството „разширяващ се ред”. Привежда множество доводи срещу инстинктивното презрение на интелектуалците към комерсиалното и тяхното икономическо невежество, недоверието им към паритге и финансите и осъждането на печалбата. Особено яростно се е прицелил към Айнщайн. Малко известно е, че той е бил ревностен привърженик на социализма и с това си навлича неприязънта на Хайек. Великия физик смятал за очевидно, че ,,човешкият разум трябва да е способен да намери начин на разпределение, който би се оказал също толкова ефективен, колкото и начинът на производство”. Той пише в статията си „Защо социализъм?”, че производството за потребление, трябва да измести производството за печалба. Ясно е съзнавал, че нарастването на производствената мощ не води до съответно нарастване на покупателната способност на огромните маси. Осъзнал е икономическата анархия на капиталистическото общество, в което заплатата на работника не се определя от стойността на произведения продукт. С не по-малка ожесточеност критикува и бележития икономист Джон Мейнард Кейнс, който е за държавно вмешателство и регулации в икономиката. Кейнс нарича икономическите кризи „необичайна форма на малоумие”. Най-важно за него е било запазването на пазарната икономика, като я накара да работи ефективно. Отношението му към марксизма е било презрително, но е смятал, че капитализма може да оцелее единствено, ако получи подкрепата на обществеността чрез повишаване на жизнените стандарти. В момента, когато каруцата на световната икономика и особено американската е тръгнала към пропастта, всички политици стават кейнсианци. Израз на това е приемането на небивал пакет от 787 млрд. долара за стимулиране на американската икономика с подписания от Барак Обама „American Recovery end Reinvestment Act”. Което е и косвено признание за насъстоятелността на икономическата теория на Хайек. Аналогични мерки в тази насока предприе и Европейския съюз. Подобно неглижиране на държавното регулиране в икономиката проповядва и неговия събрат Милтън Фрийдман в статията си „Социалната отговорност на бизнеса е да увеличи печалбата си”. Той е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Интересно каква, при масовата безработица сред младите и липса на работни места? Също и за приватизация на медицинските услуги, както и за премахване на задължителната военна служба и въвеждане на платена такава. Счита също, че държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник, а точно обратното, те пречат на бизнеса да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица. Какво, според него означава това, че бизнеса има отговорности? Само хората могат да имат отговорности. A корпорацията е изкуствено образование, и \"бизнеса\" като цяло не може да има социални отговорности. Ето защо, в книгата си „Капитализъм и свобода”, нарича социалната отговорност \"фундаментално подривна доктрина\" в едно свободно общество, и заявява, че в такова общество \"има една и само една социална отговорност на бизнеса и тя е, да използва ресурсите и да участва в дейностите, целящи да увеличи печалбата си, стига тя да остава в рамките на правилата на играта, което ще рече, да участва в открита и свободна конкуренция, без заблуда или измама. \" Всъщност, дори и да отрича социалната отговорност на бизнеса, той апелира за честна конкуреция, без заблуда и измама. А нима присъщите за този бизнес корупция и симбиоза с политическата класа са му били непознати? Не звучи ли твърде наивно за икономист, уж познаващ в дълбочина процесите в капиталистическата икономика? Излагайки съвсем накратко възгледите им, всъщност нямам задачата да се изправя срещу цялостната теория и публикациите им от хиляди страници. Бих обърнал внимание на някои твърдения и внушения, които все пак имат връзка с настоящата действителност, макар и с обратен знак. Особено интересни за мен са разсъжденията на Хайек за връзката между разширяващия се ред и нарастването на населението. Противно на много икономисти той счита, че идята за световно обедняване от нарастването на населението, проповядвана от Томас Малтус е погрешна. Аргументира се с нарасналите възможности за специализация и по-успешно усвояване на природните ресурси. Както винаги обаче има и едно „НО”. А то е, че признава съпътстващото с този процес намаление на средните доходи. И ето една според мен напълно човекофобска негова мисъл: „Пролетариатът е допълнително население, което без предоставените от бизнеса възможности за работа, никога не може да нарасне.” Спада в средния размер на доходите се появява от рязкото увеличение на населението, включващо нарастване на бедните, в сравнение с богатите. Счита логичен процеса на масовото обедняване. Без богатите, според него, бедните не биха могли да оцелеят. Щом капиталистите започнат да наемат хора за своите цели, способността им да ги изхранват обслужва и наемниците на труда и самите капиталисти. Всъщност този процес, в най-извратена форма наблюдаваме сега на регионално и международно ниво. В който и да е от големите ни градове нарасна неимоверно броя на прииждащите безработни от обеднелите райони на страната. Част от тях, срещу възможно най-ниско възнаграждение са наемани за най-непрестижни дейности. Останалите ровят в контейнерите за боклук и буквално се изхранват от тях. Аналогично е положението и с икономическата емиграция в страните на ЕС. Наши младежи с по едно и две висши образования чистят метрото, мият витрините, работят като таксиджии, каналджии, общи работници и въобще оцеляват. Цветнокожи безработни имигранти, продаващи евтини сувенири и дрънкулки, пълнят туристическите центрове на Европа, преследвани от полиция и общинари. На практика, това е „излишното” население, оцеляващо в условията на „разширяващия се ред”. И всичко това на фона на нарастване печалбите и броя на свърбогатите. Хаейк въвежда и понятието „пресмятане на живот”, съзнавайки неговата аморалност. Според него живота на непознатите индивиди може са се пресмята, когато стане дума да се жертват няколко същества, за да се опази живота на други. Когато след битка военният хирург започва да сортира оцелелите, често оставя да умре пациент, за чието спасяване е нужно време, колкото за спасяване на няколко. Освен количествения фактор, за него е важен и качествения. Изискването да се спасяват максимален брой хора не означава, че всички конкретни индивиди са еднакво важни. В конкретния пример, по важно е да се спаси живота на лекаря, отколкото да се запази живота на който и да е от пациентите му. Някои индивиди са по-ценни от останалите, защото могат да създадат, или опазят други индивиди. Този с най-висока производителност може да бъде по ценен за общността. Фертилните жени под 45 годишна възраст са по-важни за оцеляване на племето, от живота на повечето мъже в него, с изключение на ловците, осигуряващи изхранването им. По тази причина се приема за морално изоставянето на старите и недъгавите на белите мечки и студа от екскимосите. Заключението му от тези примери е, че „Еволюцията има тенденцията да увеличава не сега живущите върху земята хора, а най-проспериращите по отношение на бъдещето”. По тази логика най-проспериращите са и най -богатите, притежаващи всички средства за производство. При сегашното ниво на автоматизация и роботизация на производството, необходимите за подръжката им специалисти са относително малко. Това определя и високите нива на безработица и всъщност излишно население, както и високата норма на печалба, която се присвоява от собствениците с механизмите на разпределение на корпоративната печалба. И за слепите, с изключение на заинтересованите е видна несправедливостта на описания „разширяващ се ред”. Неговата самонадеяност е не по-малка от тази на практиците на провалилия се социализъм. Предизвиква небивало социално неравенство, концентрация на огромни богатства в малцина, безработица, мизерия и перманентни, безконечни икономически кризи. Докарал на прага на банкрута държави като Исландия, Кипър, Гърция, Испания, Италия, че дори и Франция. САЩ, отдавна са на ръба на бездната, с огромния си финансов дефицит и задлъжнялост и само военната им мощ все още ги крепи. Напълно несъстоятелен е аргументът, че социализма е неосъществим, тъй като предполагал нравствена извисеност, каквато хората не притежават. Вярното е, че идеите на социализма в социалните и правови капиталистически държави се осъществяват отново, защото е необходима организация на обществото, която да направи невъзможен прекомерен гнет на човек от човека, какъвто е в момента. Свидетели сме, че либералната икономика, разчитаща на егоизма на интереса, се срутва пред очите ни.
Ние с вилите на 14.07.2014 в 23:34
Каквито и да ги плещите човекът е прав и уплашен...защото ние с вилите идваме!
ДЕСНОТО ало, БЕСНОТО на 15.07.2014 в 00:19
Абе Бесно, абе що не идеш да се разстреляш на ЛУБЯНКА със служебния си НАГАН а преди това целуни гъза на ленин на Червения площад и направи свирка на СТАЛИН, който създаде Хитлер.
Марат на 15.07.2014 в 00:33
Няма страшно,списъците са направени...
Shine на 15.07.2014 в 01:19
Много разумен мъж :) Време беше някой да се сети, че сме на етап, в който богатите трябва да инвестират в бедните, за да станат още по- богати. Иначе ги чакат факлите, вилите и всичко отначало...
ashurbanipal на 15.07.2014 в 01:38
Днешно време срещу тия с вилите има полиция с автоматично оръжие и системи за следене които и фантастите не са си представяли преди стотина години, армия с танкове, хеликоптери и самолети, а за в краен случай някои си имат и атомни бомби и ракети. Така че масовите революции от 18-20 век няма как да се повторят в Империята на модерния Капитал през 21в.
Райчо Маков на 15.07.2014 в 03:38
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/10/amazoncom.html
Радко Тдоров на 15.07.2014 в 04:52
И тунела под Шипка трябва да се прокопава .... и какво по полезно за обществото това да се случи с обществено полезен труд (с кирки и лопати от \" ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА НАЦИЯТА БЪЛГАРСКА) вместо с 20-30 милиарда които ще плащат и внуците ни. А пропо това е хуманния вариант, защото забравяте историята как българския народ затваря обществения си цикъл от \"търпение, голямо търпение - НАРОДЕН СЪД\" , ами сверете си часовниците Плутократите или както се самообределяте жалки човечата на два крака със слаб дух и алчни по душа ...
до djani на 15.07.2014 в 15:48
Много ми хареса написаното от Вас! Бих казал, че проблемът не е само в отношенията работодател-работник, а и в отношенията между по-едрите и по-малките фирми. Както в природата, по-силните хищници изяждат по-слабите, но и там има някаква регулация - гепардът бяга много бързо, но за много кратко време, което дава шанс на жертвата да избегне острите му нокти. Апологетите на пазарния фундаментализъм искат повече свобода за хищника с което лишават жертвата от всякакви шансове за оцеляване. Затова те тихомълком заменят понятието \"свобода\" със \"свободия\". Освен това, новостите възникват най-вече в малките, в новосъздадените фирми, а не от старите, които са дълбоко затънали в своите коловози. Природата е създала различни защити за новородените, но в обществото няма такава защита.
Лявото е криптокомунизъм на 15.07.2014 в 17:18
Толкова неокомунистически нелепости на едно място! Проблемът не е в липсата на държавна регулация при сегашната финансова криза, а в прекомерната намеса на държавата - иначе ако т.нар. \\\"неолиберализъм\\\" беше на власт - просто неолиберални институции щяха да фалират, а нямаше \\\"безсилната\\\" и \\\"излишна\\\" държава да ги спасява! Просто защото нямаше да може да го направи - нали според \\\"неолиберализма\\\" държавата не грябва изобщо да се меси в икономиката! Проблемът е ,че държавата е силна там, където трябва да е минимална, а е безсилна точно там - където трябва решително да се намесва. Световните олигархии са продукт на домодерното варварство, на липсата на правов пазарен ред, а не на неговото господство!
БЪДЕЩЕТО Е КОМУНИЗЪМ НЯМА КАК на 15.07.2014 в 18:09
Неолиберализъм или не намеса на държавата е имало в Османската империя. При ненамеса на държавата има средновековие - застой. Намесата на държавата кара икономиката да е на стероиди, както казва Каролев.
ХАХАХАХАХАХАХА на 15.07.2014 в 18:12
Има комуни много по светът, и те могат без държава, като показват БВП от порядъка на 300 000 долара на човек. Но няма неолиберализъм - дясна утопия, осъществена някъде, дори в един град или пустиня, като покаже че няма нужда от администрация и фирми които да са общи, а всичко да е от взаимна изгода, и да е евтино качествено и безопасно. но комуната не е утопия Средно само два пъти секторите в икономиката ни са по зле от Германия. Но заплатите ни не са само два пъти по ниски. Енергията е много важна в икономиката, и като трудът е необходима за икономиката. Но енергията е на западни цени, а трудът не. ЗАЩО? Енергията ако се продава от 3 500 000 продавачи, както трудът, тогава каква ще е цената на енергията? Ако работната сила се продава само от три компании? Ако 3 500 000 фирми продават GSM услуги? https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:AUT:BLR:BEL:DEU:DNK:CYP:LVA:LTU:MKD:NOR:POL:RUS:SVK:SVN:TUR:UKR:FIN:FRA:CZE:CHE:SWE:CHN:KOR&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false В България минималната заплата е 120 евро, без удръжки, В Чехия е 312 евро, в Турция е 443 евро, във Франция 1430 евро. Белгия 1500 евро, Полша 400 евро.. в линкът горе вижте реалното произведено от един работник. Но един работник произвежда толкова колкото позволява инвестицията. Нали не мислите че имаме инвестиции на един работник колкото в Япония или Германия?? Производителността на трудът я мерят чрез селското стопанство, колко заети КОЛКО БВП ПРАВЯТ. В Япония една диня струва 50 долара, а ние правим основно зърно на борсови цени. Да не говорим за субсидии и техника в селското стопанство тук и на запад. ДЯСНОТО - ФАШИЗМА КАЗВА ЧЕ МЪРЗЕЛИВИТЕ НАРОДИ ИМАТ НИСКО БВП. ВЯРВАТЕ ЛИ - ФАШИСТИ(ДЕСНИ) ЛИ СТЕ? Знаете ли защо на един плащат толкова а на друг еди си колко. Защото капиталът е обществен продукт, и в пустинята капиталът струва нула. Ако окосиш ливада в Малибу за 50 долара, тук може да е за 5 лева - и то само на хотел или детска градина. Знам няколко жилищни блокчета, експлоатирани от армията, но понеже не са поддържани, канализация и дограма са се скапали. Могат да станат по-хубави от нови, но ще се инвестира в това, ако всички тръгнат нагоре, тоест ако има пазар, иначе инвестицията ще е загуба. Капитализма с претенции за изгода и нищо друго, е погубил империи, като римската. Римските капиталисти не са плащали данъци, а диваците са им се виждали като по-евтини войници, като немците. Сега пък немската нация ще загине, поради същата причина. Доказано е научно, че немците няма да имат никога вече прираст. А територията ни да имат растеж и народа собствена държава.

Напиши коментар