Вера Ахундова: Седем милиарда ще ни струват политическите решения за КТБ

Вера Ахундова: Седем милиарда ще ни струват политическите решения за КТБ
„НПО „Ние, Гражданите” отдавна прогнозира и очакваше завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд, което нееднократно е коментирано от нас в медиите и от екраните на новинарските блокове.“ Това казва в интервю за ТV7 съпредседателят на организацията Вера Ахундова и уточнява: „За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на Министерството на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката. Което не стана.“

 

 

Въпросите:

 

  • Как ще коментирате изказването на министър Горанов, според което Оманският фонд е осъществил търговска инвестиция, изгубил е парите си и поради това няма никакви основания да съди държавата, за да си ги получи.

 

  • Какви действия са предприели членовете на „Ние, Гражданите” за защита на правата си и какво предстои да направите?

 

  • Забравиха ли политиците казуса КТБ, или считат, че всичко е отминало?

 

  • Как ще се движи бюджетният дефицит на България през следващите няколко години, след като Евростат включи предоставената на ПИБ държавна помощ във вид на заем и на ДФГВ кредитна гаранция за 2 млрд. лв., с което размерът му достигна 5,8% от БВП?

  

 

Отговорите:

 

През изминалите два-три дни медии, журналисти и политически лица коментират факта и евентуалните последствия от изхода на дело на Оманския фонд срещу България. Като цяло медиите съобщават без подробности за факта на завеждането на такъв иск в Международния арбитраж във Вашингтон, в чиято компетенция са дела, свързани с изпълнението или нарушаването на двустранни междудържавни споразумения за взаимно стимулиране и защита на чуждестранните инвестиции.

 

Чух и съвет към Горанов да се консултира с адвокатите на МФ какво да говори или не, тъй като държавни лица не би следвало да се произнасят или коментират дело срещу държавата им. Пак вчера (27. 10. 15 г.) с мнение излезе и Кольо Парамов, според когото Оманският фонд е водил няколко такива дела, подхожда изключително отговорно и професионално към подготовката им и не е губил нито едно от тях, т.е. максимално е защитил инвестициите и парите на оманските граждани.

 

Че това е така, подсказва, по наше мнение, и доста скромният размер на иска, посочван от различни източници – 150 млн. евро, което индикира за реалистичния подход на оманците при оценката на загубите им и липсата на апетит за „незаслужени” пари.

 

Очевидно е и това, че тази сума покрива инвестицията и част от загубите в чисто материален аспект. Как би решил арбитражът за моралните щети и как би ги квалиифицирал, е отделен въпрос.

 

Само днес сутринта (28. 10. 15 г. – бел. ред.) чух мнението на двама икономисти в сутрешния блок на ТВ7. Румен Гечев изрази дълбоки съмнения относно аргументите и оптимизма на министър Горанов, но заяви, че като българин естествено би искал държавата ни да спечели такова дело.

 

Емил Хърсев заяви, че поддържа становището на Горанов, тъй като според него Оманският фонд е направил рискова инвестиция и е претърпял загуба на цялата инвестиция. Което по време на финансовата криза през 2007–2008 г. се било случило на хиляди инвеститори.

 

НПО „Ние, Гражданите” отдавна прогнозира и очакваше завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд, което нееднократно е коментирано от нас в медиите и от екраните на новинарските блокове. За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на Министерството на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката. Което не стана.

 

Като част от непосредствените щети за България още през 2014 г. сме посочили безвъзвратната загуба на 3,3–3,5 млрд.лв, изплатени като минимални гарантирани влогове плюс още не по-малко от 2,5 млрд. лв. плюс лихви за вложителите плюс още сумите за покриване на загубите на акционерите в размер най-малко на капитала им (около 650 млн. лв.) плюс загуби за 5–10 години от нереализирана печалба (дивиденти), плюс други щети, вреди и т.н., като сумата, която България ще плати като компенсации и обезщетение само на акционерите ще надхвърли 1 млрд. лв.

 

Директните загуби за България, т.е. за всички нас – българите, ще бъде от порядъка на 7 млрд. лв. Отделно перо са непреките загуби и ограбените досега от БНБ, квесторите, ФГВ, синдиците около 300 млн. лв. като трансформирани преференциални депозити, незаконни тегления на пари от КТБ от ФГВ, разходи по несъстоятелността на квестори и синдици...., чист грабеж на активи на банката, които чрез различни юридически техники значително са намалили масата на несъстоятелността, която би следвало да удовлетвори ФГВ и кредиторите на банката.

 

Като директни потърпевши и жертви на вина и бездействие на държавните институции членовете на НПО „Ние, Гражданите” наблюдаваме действията на Оманския фонд, чиито основания за завеждане на исковете за различни от нашите. Като българи не би трябвало да искаме Фондът да спечели, защото не сме врагове на себе си и България. Но като граждани, които търсят справедливост и защита на гарантираните ни по Конституция и Европейската харта човешки права, проявяваме пълно разбиране за действията и усилията им.

 

Още повече като се има предвид, че самият премиер на България заяви неколкократно, че за фалита на КТБ има конкретни виновници – пред А. Меркел в Германия, пред български медии, в интервю пред Нова ТВ преди няколко дни Б. Борисов нееднократно и директно назова Пл. Орешарски и П. Чобанов като преки виновници. Многократни са обвиненията му към И. Искров и УС на БНБ, чието освобождаване бе обещал на електората си веднага след изборите. Не че от това последваха действия на прокуратурата, не че ние можем да се възползваме от тези изявления на премиера на държавата ни. Но извън България всяка негова дума е пряко доказателство и може да се използва в съдебни процеси.

 

На въпроса ви кой какво е забравил мога да ви отговоря, че политиците се правят, че казус КТБ няма, че случаят е закрит. Но не и за нас. Което ми напомня, че при срещата на нашите членове с Бойко Борисов, Владислав Горанов, Стоян Мавродиев, при подписването на споразумение от четири точки за оздравяването на КТБ, Борисов е връчил изпълнението и документите, в т.ч. и нашите анализи и прогнози за цената на загубите от фалита и цената на оздравяването на банката, на Стоян Мавродиев, но още по време на течащата среща Владислав Горанов буквално е иззел (от ръцете и „пълномощията”) документите и решенията по КТБ от Борисов и Мавродиев.

 

А иначе нашите членове подадоха искове пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и пред Европейския съд за човешки права в Страсбург около месец преди Оманският фонд да внесе своята искова жалба. Нашите аргументи са свързани с отказа на българската правозащитна система (ВАС, СГС) да ни допуснат да защитим правата си, с кухата формулировка „липса на правен интерес” и несъобразяване с европейски прецеденти по аналогични казуси, като по този начин изпълниха поръчката да не дадат ход на дело по същество, в което да стане ясно законно ли е отнет лицензът на КТБ.

 

Засега няма да обсъждаме в подробности мотивите и стъпките си за завеждане на иск срещу Европейската комисия и други инициативи, свързани с дискриминационното отношение на българските и европейските държавни институции спрямо вложителите на КТБ в сравнение с вложителите в 13 други банки и в други европейски страни, и за вината им за ненавременното, закъсняло транспониране в България на директивите за гарантиране на влогове и за оздравяване и преструктуриране на банки.

 

Що се отнася до Оманския фонд, Владислав Горанов сигурно би бил прав в преценката си за неоснователност на иска на Оманския фонд, ако беше третирал равностойно банките, и следователно чуждестранните инвеститори в КТБ, ПИБ и останалите 12 банки по информация на подуправителя К. Христов, на които в същия период на 2014 г. БНБ и държавата са оказали помощ. И ако към тези банки, и по-специално ПИБ, която в същата седмица беше неплатежоспособна, беше приложена същата, макар и незаконна методология за обезценяване на активите.

 

По отношение на държавния бюджет на България, в нашата прогноза за последиците от фалита на КТБ, направена през 2014 г., се позовахме на следните емпирично достигнати изводи и корелации:

 

  • посочихме, при положение че кредитният потфейл на КТБ представлява 7,75% от предоставените в страната банкови кредити, спадът на БВП би бил минимуум 1,8–2% през първите 12 месеца, -2,5% ще бъде през следващите 24 месеца при реални, а не фалшифицирани статистически данни и отчитане на включения в ръста на БВП реален размер на сивата икономика. Ефектът на банков фалит на системна банка и спадът на БВП траят поне две години.

 

Тъй като взаимовръзката между БВП и държавния бюджет е много тясна, може да се очаква, че бюджетът ще остане в доста продължителен период от време с дефицит над 3% от БВП – равнище над максималните допустими 3% съгласно Маастрихтските критерии. Като се има предвид, че с ускорените темпове на пряк грабеж и придобивания на наличните в КТБ средства и активи с псевдозаконни юридически похвати, с което масата на несъстоятелността се уврежда в огромни размери и с размах, то едва ли от 5 до 10% от задълженията на банката към кредиторите ще бъдат покрити.

 

А това означава, че ФГВ няма да върне в следващата година заетите от държавата средства или ако го направи, ще трябва да емитира ценни книжа за продажба или да вземе пряк заем от търговските банки, за да се издължи към държавата и това да доведе до подобряване на бюджетния дефицит. Планираните в проектобюджета на България за 2015 г. 2% бюджетен дефицит изглеждат нереално ниски, защото предполагат пълно изплащане на 2 млрд. лв. от ФГВ и 900 млн. лв. от ПИБ, но те не са заложени в този проект. И това е положението, без да обсъждам очакваното актуализиране на бюджета с 800 млн. нови разходи.

 

Механизмът на взаимовръзката „БВП – бюджетен дефицит” е много прост – при ръст на БВП се наблюдава ръст на заетостта, ръст на потреблението, ръст на платените данъци и следователно много по-малки средства за социални програми, здравно осигуряване и пособия за безработица. При декларирания ръст на икономиката на България за 2015 г. би следвало всичко това да е вярно и държавата да няма дефицит.

 

Обратно, при спад на потреблението фирмите започват да освобождават служители, увеличава се безработицата и тогава се включват автоматичните стабилизатори – намаляват приходите от данъци на фирми и лица и се увеличават средствата за социалните програми.

 

Бюджетният дефицит, естествено, е отрицателен. Горната формула сама ще насочи дори неикономистите в условията на кой сценарий се намира България и предизборни ли са посочените данни за ръст на БВП. А най-показателен е измереният спад на инвестициите – между 6% на чуждите инвестиции и 9% за вътрешните инвестиции към деветмесечието на 2015 спрямо същия период на 2014 г. Аналитично е доказано, че при спад от 1% на потреблението спадът в инвестициите варира между 6 и 8% на година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Вярно е

    28 Окт 2015 21:54ч.

    Браво за анализа

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • vlado157

    28 Окт 2015 23:32ч.

    Има лесно,ББ да си извади медицинско,че му хлопа дъската т.е. да се освидетелства и да не забрави да му направи заверен превод на английски.Документа лесно ще го вземе то и без това не е лъжа.Иначе няма отърване,ще ни осъдят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    29 Окт 2015 10:06ч.

    За 25 години една шепа изроди- идиоти успяха да приватизират и ограбят държавата и народа ни до шушка. Принудиха 2 милиона българи да напусната родината си и обрекоха на глад и мизерия пенсионерите. Стотици хиляди младежи загинаха от наркотиците. България беше дадена в ръцете на мафията, латифундистите и произвола на циганите. На времето се говореше, че чужденците много искат България, но без българите. Успяха в първото действие; време е за второто.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ввв

    05 Ное 2015 10:30ч.

    Много ясно, голямо откритие... Нали като заклаха златната кокошка трябва да може до последно по този повод да се издуи раята..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи