Присъствието на пазачи пред затворената желязна врата на Университетската болница в Реймс горчиво подчертава бруталността, разтърсила съдбата на Венсан Ламбер. Тук се разиграва новата битка в една трагична война, която надхвърля участниците в нея.
Заложник на смъртоносни сблъсъци и затворник на болничното легло, на водовъртежа от съдебни решения,
Венсан Ламбер вече не принадлежи на себе си, нито на близките си -
чието огромно страдание смирено трябва да разберем.
Въпреки усложненията в своята история, чийто епилог днес не знаем, той стана емблема на едно ново искане: за
“правото” да умрем, “когато искаме” и “както искаме” (дори “ако искаме”).
Онези, които претендират за суверенитет над телата от тяхното зачеване до смъртта им и твърдят, че управляват мистерията, която ги обитава, лишават Венсан Ламбер от неговото своеобразие и човечност, превръщайки го в инструмент на това искане.
Венсан Ламбер е жертва на тази голяма операция на отричане, предприета от модерния човек, който вярва, че е победил смъртта, като я раздава той самият, или като я отрича, прогонвайки умиращите от домовете, както някога отдалечавали прокажените, от страх да не се заразят. Той е алиби за новия пристъп на този хигиенизъм, враждебен на всяка форма на слабост, разглеждана като обида към прогреса и пречка пред разцвета. А в по-дълбок смисъл,
той е заложник на нашите страхове.
В тази манихейска концепция на свят, лишен от трансцендентност, “добрите” са онези, които са така любезни да си отидат чисто, бързо, “с достойнство”, както се казва. Не защото са толкова уморени да ходят по земята, а именно защото ние не искаме да виждаме върху техните лица и тела знаците на болестите или на времето, което отминава и ни очаква, някъде, когато дойде нашият час.
“Лошите” пък са онези, които се стремят да наложат един чудовищен живот на изпадналите в немилост човеци, чието съществуване било унижение - стига да не е обратното и на тях самите да не се гледа като на унижение за света. Тези селяндури били изпълнени с жестокост към най-слабите и нелепи в упорството си да търсят величието на човечеството в неговите рани. Несъмнено Ромен Гари, тъй прекрасният поет на крехкостта, днес щеше да бъде причислен към тъмната страна на Силата…
Заслепени от мазохистичен долоризъм - приписван на католиците -, “лошите”, произлезли от остаряла и невежа каста, която не е била достатъчно просветена от светлината на прогреса, подхранват нездрав апетит към страданието - най-вече при другите. За техните обвинители няма значение, че големите центрове за палиативни грижи, като Институтът “Жан Гарние”, са били създадени именно от християни…
Успяло да смекчи многобройните физически страдания, днешното общество е склонно да бърка болката, с която легитимно се бори, с неволята, която иска да изкорени, сякаш става въпрос за шлака, а не за път на прогреса (вътрешен!), за път на преобразяване, растеж, издигане. „Всички дракони в живота ни може би са принцеси, които само чакат да ни видят да действаме – поне веднъж, – красиво и смело. Всичко, което ни плаши, може би в дълбоката си същност е нещо безпомощно, което иска любовта ни“, споделя Рилке в прекрасните житейски уроци, които дава на Франц Капус в своите “Писма до един млад поет”.
Не е учудващо, че тази осакатена и жестоко лишена от състрадание визия за човечеството води дотам да преминем от желанието “да придружим края на живота, без да пречим на смъртта” (палиативните грижи) към прищявката да предизвикаме смъртта, пречейки този път на живота.
Поддръжниците на евтаназията, която е в сърцето на дебата, предизвикан от случая с Венсан Ламбер, се надяват, че тя е нещо като пряк път, който да ни позволи да преминем от живота към смъртта, прескачайки агонията, нещо като застраховка срещу всички страдания. Така те я превръщат в “свобода” (неизбежно, основна), отказвайки да приемат, че по своята същност свободата не може да зависи от събитие и се завоюва само по вътрешен път.
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/sluchayat-vensan-lamber-frenski-lekari-spryaha-zhevotopoddyrzhashto-lechenie-na-pacient