Валери Жаблянов: И новият образователен закон не се интересува от учениците

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53027_fGmP7ynhPjRG226ibm6Ag2SVK604HV.jpg" style="height:462px; width:575px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Г-н Жаблянов, започваме с болна като рана тема: външното оценяване след 7-и клас. На 14-годишна възраст с един-единствен изпит се решава съдбата на децата и правото им да се гордеят като успешни или да страдат като провалени. Колко бездушни сте хората, които сте измислили това безумие, че и през ум да не ви минава да го спрете? И що за система е тази, която единствена в държавата не позволява втори шанс?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Искам да започна с това, че в някаква степен е добре, че се заговори за образованието. Не за закона, не за министерството, не за наредбите, а за процеса на образованието в който най-младите българи научават необходимите им знания за тях самите, за живота, за околната среда, за света в който живеят, за семейството...</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Дали? Това познание не идва от училището...</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Нещата са комплексни. Става дума за ефективността на системата на образованието и нейната актуалност. Втората тема е свързана с нейната организация. Третият въпрос се отнася до самия характер на образованието и това, че то е публично по дефиниция. Не може в ХХI век да сме свидетели на директно пренасяне на социалната диференциация и социалните различия в образованието. Защото в политическите цели на модерния свят е обратното &ndash; те искат да премахнат границите, да бъде осигурено прогресивно развитие на обществото. До каква степен нашата система отговаря на тези цели е същностният въпрос и някой поставя ли си го като задача. За съжаление промяната в системата на училищното образование при нас започна отново кампанийно, без ясно осъзнаване на целите и какво искаме да постигнем с тези промени: дали децата трябва да бъдат по-образовани, дали да бъдат по-професионално подготвени, дали да сме с универсален подход или още от началните години от образованието да наместваме учениците в схема &ndash; било според имотното състояние на родителите, по нечия преценка или на основата на един изпит.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И така както задавате екзестинцални въпроси, някой от хората, които мъдруват над отговорите, дава ли си сметка, че става дума за живи хора?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Не! Не! Напротив! Под напълно кухата фразеология, че сме обърнали всичко към децата се прави закон, който вкарва невероятен волунтаризъм в системата. На първо място се поставя под въпрос дали това наистина е система. От ГЕРБ се предлага да имаме някаква хоризонтална организация на обучаващи институции с различен вид собственост, с различни програми, с псевдо обществен контрол &ndash; струва ми се, че това е система, която се развива обратно на потребностите на обществото.</p> <p>По конкретният въпрос за външното оценяване: няма как то да не се превърне в обществена лудост, след като нямате адекватно вътрешно оценяване. Въпросът се свежда до баланса между тези два подхода и необходимостта да се допълват. Може ли да не пишете оценка от първи до четвърти клас &ndash; каквато е последната идея на ГЕРБ - и изведнъж в седми клас да кажете на детето, че каквото изкара, това ще му определи живота? Първо самите деца нямат време да свикнат с това, че са оценявани. Не със самото явление писане на оценка, а вътрешното усещане за какво количество труд, представянето на какво качество на познанието на какво оценяване отговаря. Така имитацията на знание започва още в първите класове, защото системата не изисква покриване на критерии. Не че оценяване изобщо не съществува &ndash; децата могат да получават точки, звездички или други знаци. По-добрите видимо се изявяват в програми на класа или на училището, други се научават да се скатават, защото системата на драго сърце им го позволява. Моделът на ученето и адекватното преценяване на постигнатите резултати се представят като нещо незначително.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Много активни майки, спец по всякакъв вид образование и събрани в какви ли не комитети, твърдят, че оценяването в първите&nbsp; класове причинява стрес и е вредно.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Учениците трябва да добият критерии за това какво е знание и незнание, какво е качествено представяне и какво посредствено. И ако за майките оценката е от най-голямо значение, то и децата получават инструкции да гонят бележки, не знания. По никакъв начин не акцентираме на важността да се добива разбиране за самото учене, за неговата ценност, за удоволствието от ученето и поощрението за добре свършена работа. Няма такъв човек, независимо от възрастта си, който да не се съизмерва с други от неговата общност, за да се позиционира и да знае какво може и колко добре го може.<br /> Защо на оценяването от ранна възраст не се гледа като на признание на лично постижение, а като нещо, което на всяка цена трябва да бъде пренебрегнато - аз поне не разбирам.</p> <p>Когато няма критерии за знанието, загубва се всичко &ndash; интерес, ангажимент, усещане за ценност. Щом трудът ти не струва нищо, няма никакъв смисъл да влагаш труд.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Множество проучвания в последните години разкриват нарастваща неграмотност сред учениците и много опасния извод, че децата, дори когато могат да четат, не разбират съдържанието и смисъла на прочетеното. </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Именно оценката за качеството на основите на ученето трябва да е най-отговорна в началните класове. Но и в това отношение проектът на ГЕРБ създава условия за отстъпление.<br /> Досега основното образование се завършваше след осми клас, сега трябва да се завършва след седми клас. От друга страна, постоянно смятаме, че критериите за образованост трябва да се повишават. Имахме предложение средното образование да стане задължително, но то беше отхвърлено от ГЕРБ. Ние говорим вече за хиляди деца с неграмотност, но на управляващите добиването на една гарантирана най-ниска степен на образованост не им е важна по никакъв начин! Уж критериите трябва да са високи, но основното образование се свива с една година &ndash; каквото научили &ndash; научили! Друг е въпросът какво са усвоили деца на 14 години, които криво-ляво са отчели присъствие в клас за 7 години и после тръгват накъдето им видят очите. И това се приема като адекватна и обществено отговорна позиция в период на налагане на световни политики за учене през целия живот! Защо спираме до седми клас? Защо ни е все едно дали неграмотните в страната ще се увеличават главоломно?</p> <p>А ако държавата иска да бори неграмотността, тя трябва да задейства механизми, които да задължат абсолютно всички деца да завършат средно образование. За държавата е важно!</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Като говорим за класове и степен на постигната образованост, разписано ли е какви умения трябва да са добили учениците на 14-годишна възраст, та със съответната компетентност да напуснат училище? </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Предстои да приемем закон, без да сме приели държавните образователни изисквания. Предложението ни беше основните образователни изисквания и стандарти да бъдат приети от Народното събрание заедно със закона. И това беше отхвърлено. Сега образователното министерство ги разработва тези стандарти. Но в закона може да пише едно, в стандартите да пише съвсем друго, тъй като това са подзаконови нормативни документи. Като парламентарна група предложихме четири от основните стандарти, които са свързани с материалната база, със заплащането на учителите, с учебните програми да бъдат приети заедно със закона от НС.</p> <p><strong>- Когато се говори за промяна в закона, промяна на програми, на модели, стъпено ли е от някого на научна основа: да бъде направено цялостно изследване на днешната картина в българските училища, да бъдат диференцирани те по цял набор от параметри и да стане ясно от единни критерии ли се нуждае учебната система, или да бъде отчетена реално съществуващата разлика в социално и друго отношение, за да се постигне ефективност, а не само отчетност? </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Такова проучване няма и според мен не е нужно. Самото общество е много разслоено, семейната среда в която растат децата е много различна, огромна е разликата в регионален план, големи и малки градове, за селата да не говорим.</p> <p>Това автоматично означава, че не можете да поставите единни критерии за оценяване, защото те ще са лесни за градските деца и едва поносими за селските.</p> <p>Може да се поставят едни и същи критерии, когато е изготвена обща програма за всеки от предметите за цялата страна, общи изисквания към училищата и директорите, към учебниците, имате един или два учебника, но когато запишете, че учебниците са безброй, че всяко училище приема собствена стратегия за развитие и програма... Какви резултати изобщо можем да очакваме?</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Във време, когато технологиите позволяват достъп до всякаква информация, допълнителна литература по всяка тема, да искате закостенял избор измежду два учебника звучи несериозно! Самите учебници остаряват морално всяка година. </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Не съм съгласен. Това, че има много допълнителна информация, достъпна до всички не означава, че няма основа за интерпретация на тази информация. Да се хванем за прост пример: произхода на човека. В учебника се разглежда теорията на Дарвин, но също така се подчертава, че съществуват и множество други теории. Тук се намесва любимият интернет, креативността на преподавателя, способността му от един урок да отвори голяма тема. Но всички знаем, че по темата за произхода на човека се започва от Дарвиновата теория, а не откъдето е решил всеки от преподавателите. И този подход е валиден за всички предмети. Учебникът е база, а не поема за наизустяване!</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- На този етап училищата активно участват във фалшифициране на резултатите от познанията на децата. Ако средно добър ученик от столицата отиде в малък провинциален град, ще изкара шестици от горе до долу. Ако отличник от село дойде в града ще бъде обявен за топ идиот. За капак учители помагат на зрелостници с подсказване, за да изкарат по-висок общ успех за училището. Министърът на образованието ни успокои, като ни увери, че и Ангела Меркел е преписвала като ученичка. Какво става? </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Да, стигаме до сърцевината на порочността в цялата система. Не може парите да вървят с ученика. Така, ако искаш парите ти трябва ученикът. Ако искаш ученика, правиш и невъзможното, за да си го задържиш. Кой е доволният ученик? Този, чиито родители са доволни от оценките в бележника му. И ето как стигаме до момента в който в провинцията всеки столичен ученик е провъзгласен за гений.</p> <p>Е, не може да вървят парите след ученика &ndash; това е безумие! Тази система е порочна, защото не предполага знание като обективен критерий, съвсем други са мотивите за демонстрация на някакви резултати. Ако във финансирането на училищата имаше друга система и методика, нямаше да се стигне дотук.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И каква методика предлагате?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Ако в едно защитено училище се учат 60-100 ученици, а в друго са 600 ученици и следва механизъм за финансиране на училището на базата на &bdquo;парите следват ученика&ldquo;, всички пари идват в София и в големите градове. Затова всички останали са принудени с всички средства да се борят за учениците. При сегашното демографско състояние на страната какво ни остава? Води се битка с всички средства за деца. Стигаме и до още едно безумно предложение: държавно финансиране на частното училище. Това е върхът на перверзията. Досега няма данни тези училища да предлагат по-добро качество на образованието, както показва националната статистика. В преобладаващата си част обществените училища предлагат по-добра материална база, условия и традиция. Огромна част от частните училища се помещават в неподходяща материална база за училища &ndash; децата пътуват, за да играят физическо, занимания се водят в частни къщи с пригодени стаи за учебни, това не може да се възприеме като сериозен учебен процес. Не оспорвам наличието на качествени частни училища, но те всички са търговски субекти &ndash; въз основа на качествата си да набират ученици, чиито родители могат да им платят таксите. Няма основание частната иницатива да се подпомага от държавата и да се дават пари на училища, които формират печалба. Дори самият либерален принцип отрича подобно нещо.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Една от чувствителните теми е въвеждане на домашното образование &ndash; нещо, което някои родители на своя глава вече са предприели, защото са недоволни от условията в традиционните обществени училища. Нормативно какво ще бъде предприето?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- В първоначалното предложение на ГЕРБ самостоятелното обучение, на което хората казват &bdquo;домашно&ldquo;, бе казано, че всеки родител, по негова преценка, без други корективи, можеше да поиска детето да се обучава в къщи. Така беше записано в закона. Това, което предложихме е да отпадне изцяло тази възможност и тя да бъде разрешена както и досега на деца със специални дарби и способности, които да се обучават извън предвидената програма, но те пак не са у дома, а по съставен от педагози учебен план и за деца, които заради сериозни здравни проблеми не могат да се учат в общообразователното училище. Колегите от ГЕРБ, осъзнавяйки какъв абсурд са заложили с такъв текст, оставиха възможностт за самостоятелно обучение в закона, като възприеха няколко поправки. Те гласят, че ще бъде създадена комисия към регионалните инспекторати по образование, която да преценява молбите на родителите.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А критерии, по които да се определя образователната пригодност на родителите или настойниците да бъдат преподаватели?</strong></p> <p><br /> - Няма такива критерии. И ние попитахме за същото. Няма ли някой да се поинтересува какви са възможностите на тези родители да извършват обучението &ndash; интелектуални и материални? Кой ще пуска молбата, кой ще проверява на място, кой ще следи за това дали детето редовно играе физическо, например или спортът не е ежедневна работа на полето? А кой ще гарантира, че това не е форма на друго обучение и така няма да отворим широко вратите за напълно легално проникване на секти? И само на секти ли? Говорим за глобални рискове в Европа, слагаме ограда по границата, но допускаме всеки родител сам да избере кой и на какво да му научи детето! Дали ще учи &bdquo;Тих бял Дунав&ldquo; и българския химн или нечий друг химн &ndash; кой ще може да каже? Комисията в инспектората на око ли ще работи? Някой ще каже: ама в края на всяка година децата ще държат изпит пред комисия за постигнатите знания и това ще е доказателство за овладяване на материала. Чудесно. Явява се детето и изкарва тройки по всички предмети. Това удовлетворява ли комисията? Качествено ли е такова домашно обучение? Какво да очакваме като резултатност от индивидуалния подход? Никой, никой в държавата не може да отговори на нито един от тези въпроси.</p> <p>Изправени сме пред необходимостта да гарантираме владеене на български език навсякъде в държавата и от всичките й граждани. Ние трябва да наложим специални изисквания в това отношение. Наместо това &ndash; който иска да си прибира детето у дома и да го учи както намери за добре!</p> <p>Явява се ученикът в края на годината на изпит пред комисия и получава двойка по български. Какво следва? Отнема се правото на родителите да му преподават? Детето е задължено да посещава часове по български в общообразователно училище? Не му се признава на ученика преминаване в по-горен клас? Но детето и без това не е в клас!&nbsp;</p> <p>Още десетки въпроси можем да зададем и нито един от тях няма отговор. Нито един!</p> <p>Затова е държавата &ndash; тя трябва да се занимава с изготвянето на национални политики и ако образованието е част от националната политика, държавата трябва да каже какво е училището, какво представлява учебният процес, какво се очаква от учениците да постигнат като знания, умения и квалификации.</p> <p>Въвеждането на произвола, наречен &bdquo;самостоятелно образование&ldquo;, е абсурд, който не може и не бива да се случи! Това е тенденция за изваждане на децата от училище! Ранното отпадане от училище набира скорост в българското общество и подобно законово положение ще способства този процес. И се надявам в пленарна зала това идиотско предложение да не получи подкрепа. Защото това унищожава училището, това е антиподът на училището. Децата ходейки на училище освен определени знания, получават и социални навици &ndash; за общуване, за справяне с конфликти, с позициониране на себе си в група.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Дават се примери за други държави, където този модел съществува. Но в САЩ, където съм видяла как работи домашното училище, веднъж в седмицата всяко дете е длъжно да влезе в обикновеното училище. Родителите първо държат изпити по предметите, които възнамеряват да преподават, ако нямат компетентност в дадени области, са длъжни да намерят други преподаватели с такива познания, децата редовно се явяват на приравнителни изпити в училище, инспектори проверяват средата, в която се учи у дома. Контролът е жесток! </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Защо ни е да измисляме нови форми на контрол, нови инспектори, нови възможности за злоупотреби, когато в една малка България училището просто отново трябва да стане важно за всички в държавата.</p> <p>Това противоречи на националната образователна традиция, при нас веднага ще се отрази отрицателно върху децата, върху успеха &ndash; не като оценки, а като съдържание...</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И сега успехът като цифров резултат е фалшив и напоман &ndash; иначе как едно училище от 7-о в класацията миналата година отива след шестотното място през тази... </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- А какво да кажем за всички деца, които са завършили с отличие и са били приети в добри университети &ndash; у нас или в други държави и са продължили да поддържат резултатите си. Те също са излезли от българските училища. Този пример е фрапиращ, но е факт, че стотици ученици постигат реални отлични резултати.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв е процентът на българските ученици, които при тази прекрасна система на преподаване са посещавали частни учители?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Това никой не може да каже.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Но можем да предположим, че са сто процента от тези, чиито родители могат да си позволят дори един частен учител. Самата система на преподаване направи богати преподаватели по специализираните предмети и те продължават да са сериозна част от сивата икономика на България. Да не си говорим общи приказки за чудното качество на средното образование!</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- А дали тази истерия за намиране на частни учители не е просто рефлекс &ndash; другите са го правили, значи и тези ще го правят. Не съм убеден, че научават повече на частни уроци, но единственото явление е, че децата задължително се съсредоточават при частния учител, защото са лице в лице с човека, който ги кара да работят. А в клас могат да си чатят, да гледат през прозореца, просто да не внимават. Самите деца знаят, че родителите ще инвестират в поправка на нехайството им.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какво ще се промени в изнесеното оценяване след 7-и клас? Не е хуманно, дори е човекомразно да си на 14 и да получиш само един шанс да се класираш в училището, което те интересува. Не може ли това да са серия от изпити през годината и да се сумират резултатите от тях? Или да се дадат две дати, а всяко дете да може да се яви и на двата и да избере по-добрия резултат? Изобщо някой сеща ли се, че зад тези изпити ежегодно стоят десетки хиляди примрели от притеснение хора &ndash; деца и техните семейства? </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Никой не е мислил по този въпрос.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Простете, това е абсурдно!</strong></p> <p><br /> - Абсурдно е, да! Когато някой тръгне да прави закон, трябва най-напред да отчете всички условия и реалностите, в които функционира образованието и обществото. Не може да започнете да правите закон, защото някой някъде е написал нещо на едно листче или е преписал някакъв параграф от чужд закон. И да го прокарате на принципа на мнозинството. В момента в образователната комисия не се слушат аргументи. Никакви аргументи не се приемат. Вече повдигнахме въпроса неколкократно въпроса за този единствен изпит. И няма отговор.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В крайна сметка образователната комисия плюс образователното министерство казват в един глас: не ни интересувате, деца, ако сте били болни на изпита, ако ви е споходило нещастие&nbsp; &ndash; да сте били добре бе! </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Това е само един елемент от цялото. Но още по-лоши неща се задават за учениците. Например &ndash; въвежда се десетокласно обучение без някой да помисли, че тези деца не получават степен на образование и получават основно образование. Тоест все едно след седми клас за разкош сте стояли на училище до десети. Какъв е смисълът?</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А плановете за дуалното образование? Тоест &ndash; хем образование, хем някаква занаятчийска професия.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Никой не знае какво включва това и как изглежда. Говори се, вярно е.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- По какъв начин се отчита самото присъствие на децата, степента им на развитие в информационното общество, техните нагласи, интереси...</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Учителската професия е много сложна и тя изисква и социален опит, и познания, и психология, и харизма. И ако тя е на дъното на общественото признание и хората с качества се разочароват, то с учителска професия се занимават непригодни хора. Чрез поредица от мерки статусът на тази професия да се промени. Хората, които навлизат в тази професия да са не само с професионална подготовка, но да притежават и необходимите човешки качества. Прилагането на учебните програми зависи в голяма степен и от адекватната подготовка на педагозите. Трябва да поставим основите на процес, който издига авторитета на професията.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какви мерки се предприемат да се върнат в училище малцинствените групи и тези, които слабо или никак не владеят български език? Липсата на елементарна грамотност започва да се превръща в национален проблем.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Както в момента го предлагат колегите от ГЕРБ &ndash; нищо не се предвижда. Това няма да се промени &ndash; и системата на финансиране, която предлагат благоприятства богатите хора и големите градски центрове. Малцинствата са неравнопоставени и те освен да отпадат и да се отдалечават още повече, нищо друго не може да се случи. Училището трябва да е привлекателно място &ndash; още от сградата, от двора си, да е уютно, да е хубаво, децата да го приемат като свое, да дава възможности за спорт, да поощрява извънкласни дейности. Всичко това трябва да печели децата.</p> <p>Проблемът с влизането в клас на групите, които споменахте, е много сериозен въпрос. Те ако редовно влизат в училище, ще се научат на български език. Въпросът е, че влизането в клас е проблемът. Но колегите от ГЕРБ изхвърлиха от закона предложения от нас текст, че училището има социални функции. А преведено на прост език, това значи, че когато някой не иска детето му да посещава класната стая, ако в училище детето ще получава храна, ще бъде опазено, ще бъде на топло и сигурно място, родителите ще предпочетат този вариант. Училището има социални функции откак е създадено.</p> <p>Законът така, както предлага да се организира предучилищното и училищно образование в България, е ориентиран към задълбочаване на различията, към даване на по-големи шансове на тези, които по рождение са с по-силни позиции. Нашето становище е, че законът трябва да даде равни възможности.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Но базата, от която се тръгва, е несравнимо различна за отделните региони и населени места в България</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- И по този случай да затвърдим трайно това разделение ли? Никой не казва, че всички деца са с равни интелектуални възможности, но би следвало като уредба на институциите всички да получат шанс. Сега в най-добрия случай ще закрепи сегашното положение.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- След последната трагедия с външното оценяване образователният министър каза нещо интересно: оттук насетне ще се знае оценъчната стойност на всяка задача, която е включена в изпита, а отговорите вече няма да се остойностяват едва след като изпитът е приключил. Не е ли възможно на няколко пъти през годината да се пускат тестове с външно оценяване и така в решаващата година и децата, и училищата да знаят къде стоят като ниво на подготовка?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Трудно ми е да коментирам такава идея. По-скоро оценяването по време на обучение в училище би следвало да бъде процес към който децата да привикнат, за да не изпадат в стрес, когато се явят на изпит, считан за рубикон. Но това означава култивиране умението на децата да се явяват на изпити, да общуват в такава среда, тя да им е комфортна. Но това трябва да става меко, постепенно още от първи клас. Не може едно дете да не го оценявате от първи до пети клас. Вие го вадите от естествената му среда на постоянно сравнение. Това дете гледа постоянно тв формати, в които хората се състезават всеки ден и в които само от една грешка можеш да загубиш всичко. По-голямата част от риалити форматите са основани на постоянното оценяване. Самите деца, които се занимават със спорт, с нетърпение чакат да бъдат оценени на състезания. Оказва се, че единствената институция, която не желае да остойности труда им, е училището, а всъщност от качеството на знанията им зависи целият им живот. И за да стане още по-абсрудно, след като годините, в които се поставят основите към ученето, са минали безметежно, точно в началото на пубертета всички ги побъркват &ndash; семейството, училището и системата.</p> <p>Още един елемент на този каша е ранната ориентация и специализиране на децата. Ако това се приеме, затварят се шансовете за по-комплексно развитие на личността. Сега излиза, че бъдещето на децата зависи най-вече от амбициите на техните родители, които лавират в система, която е насочена към всичко друго, но не и към самите деца.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>