Историкът Хамит Бозарслан публикува книгата си “Криза, насилие и де-цивилизация. Есе за мъртвите точки на града” (Crise, violence et dé-civilisation. Essai sur les angles morts de la cité (CNRS, 2019). В нея той анализира световната история и разглежда бъдещето, от гледна точка на насилието и кризите.

 

 

Хамит Бозарслан е преподавател в Училището по висши социални науки в Париж (EHESS). Специалист по Турция и кюрдския въпрос, той е автор също на книгата “Криза, революция и състояние на насилие. Близкият изток 2011-2015 г.” (Crise, Révolution et état de violence. Moyen-Orient 2011-2015 (CNRS, 2015), “История на Турция. От империята до наши дни” (Histoire de la Turquie. De l'Empire à nos jours (Tallandier, 2013), “История на насилието в Близкия изток. От края на Османската империя до “Ал Кайда” (Une histoire de la violence au Moyen-Orient. De la fin de l'Empire ottoman à al-Qaida (La Découverte, 2008).

 

- В трудовете си говорите за процес на “де-цивилизация”, но какво бихте казали първо за термина “цивилизация” в ХХI век?

 

- От Тукидид до Норберт Елиас и Зигмунд Фройд, като се мине през Ибн Халдун (магребски мислител от ХIV век) и Просвещението, дефиницията на цивилизацията не се е променила: цивилизацията е доверие във времето и пространството, във факта, че можем да отправим рефлексивен поглед към миналото, да овладеем настоящето и да се проектираме в миналото, да се движим в пространството, без да се плашим и нагрубяваме. Цивилизацията е способността да съществуваме индивидуално или колективно, но да мислим за себе си и като за универсални. Тя е удобство, но това удобство се заплаща: трябва да приемем зависимостта от другите, умиротворяването и “омекотяването на нравите”, които изискват подчиняване на ред и на поведението и нормите, които той налага, ограничаване на собствените свободи, доброволно отричане от властта на мускулите. 

 

Несъмнено трябва да изходим от де-цивилизацията, за да разберем (и по-добре да оценим) какво означава цивилизацията: в Сирия през 2012-2013 г. приблизително 1200 милиции раздробиха колективното време и пространство и можеха да действат напълно свободно, за да стигнат до военни и следователно икономически и човешки ресурси. Но цената, платена за тази свобода, беше разрушаването на живота, на другите и царство на смъртта. Същото се отнася за анти-демокрацията. Изключително трудно е да се определи какво е демокрацията, но едно кратко отклонение към Китай, Иран, Турция или Русия през 2000-2010 г. позволява лесно да разберем какво означава нейното отсъствие.

 

- Често се питаме за ролята на Просвещението в историческия процес на радикализация и рационализация. Какво е неговото реално въздействие?

 

- Разбира се, Просвещението е дало повод за многобройни интерпретации и аз естествено признавам техния потенциал да отключат процес на радикализация. Но никога не можем да установим причинно-следствена връзка между Просвещението и трагедиите от ХIХ и ХХ век, както не можем да обясним режима на Червените кхмери с “Капитала” на Маркс, който преди всичко е бил хуманист. 

 

За Кант Просвещението беше способността да излезеш от непълнолетието, за да достигнеш “пълнолетие”. Този нов статут гарантира свобода, но я свързва веднага с отговорността. Просвещението е способността да критикуваш света такъв, какъвто е, но също така да поддържаш критична позиция, самият ти да се изложиш на критика, да мислиш за себе си в многообразието и сложността.

 

Трагедиите, белязали последните два века, не се обясняват с Просвещението, а именно с изоставянето на неговия критичен потенциал, с прехода към режим на “увереност”, на класа, раса или творчески Разум, с хилиастичното търсене, което искаше да разруши това, което Хронос беше създал по простата воля на Кайрос. Нека се ограничим само с един пример: младият нацистки демограф Петер-Хайнц Серафин смяташе, че войната му дава възможност и право да поправи демографските “грешки” през последното хилядолетие в Европа, като елиминира милиони европейци.

 

- Либералният индивидуализъм продукт ли е на този процес на де-цивилизация, или е неговият източник?

 

- Учуден съм, дори шокиран, виждайки колко лесно се свързва термина “либерализъм” с “неолиберализма” на Chicago Boys (възпитаници на проф. Милтън Фридман - бел. ред.) или Тачър (“обществото не съществува”), или с кървавия капитализъм на Пиночет. Няма да се определям като “индивидуалист” или “либерал”, но ще направя ясно разграничение между либерализма и де-цивилизацията. Както Ернест Блох, Ернест Касирер, Норберт Елиас или Хана Аренд забележително разбраха, де-цивилизациято от 1930-1940 г. се състоеше в разрушаване на индивида, за да се слее с “масата”. Без памет, мрежа, социална тъкан,  познавателна способност, това, което оставаше от индивида, трябваше да се “масифицира”, да вие с вълците, за да не бъде разкъсано от тях. Нацизмът, сталинизмът, хомейнизмът, днешният джихадизъм е превръщането на тази масификация в последен източник на властта. 

 

- Надълго разглеждате рационалността на индивидите: рационални ли са хората?

 

- Ще кажа, че сме управлявани от нашите интереси, което по принцип би трябвало да ни квалифицира като рационални същества, и от нашите страсти, които винаги имат инстинктивно измерение. Но ние сме конституирани в градове, а именно в множествена и сложна общност от граждани, за да защитаваме противоречивите си интереси, оставяйки същевременно място за процъфтяване на нашите страсти. Историята обаче ни показва, че това равновесие е крехко и може да се срине, когато обществото се обезцветява в своята рутинна рационалност, без въображение и хоризонт, или потъва заради разрушителните си страсти, както по време на Пелопонеската война или Първата световна война. Откъдето и необходимостта да отхвърлим фатализма, за да позволим на следващите поколения да измислят свои светове, но и да въведат понятието отговорност, индивидуална и колективна, като коректив на нашите страсти.

 

- Може ли теорията на конспирацията да се разбира в светлината на процесите, които описвате?

 

- Теорията за заговора е относително лесна за анализ, от гледна точка на социалните науки: тя трябва да отговори на нуждата от ориентири, от “осмисляне на света” и на намирането на интрига с окултен произход, с криволичещи пътища, със злокобни цели, която ни обяснява какво се случва. Машинацията е достатъчно разработена, за да изглежда загадка, но недостатъчно, защото оставя следи, които водят до нея и позволяват да бъде разкрита… Всички ние сме заинтригувани от тази фабрика за интриги, което ни кара да се нахвърляме да четем Дан Браун и Даниел Истърман. 

 

Но демократичният град не може да се ограничи с тази констатация, която, както казах, е лесно да се направи. От геноцида на арменците до този на тутси, минавайки през Холоста, от сталинския терор до чистките и халюцинационните процеси в Турция на Ердоган, минавайки през маккартизма, няма нито една зловеща фаза в човешката история, която да не се е възползвала от теорията за заговора. Както разбра епистемологът Карл Попър, властите, които се изтощават в развалянето на заговори, насочени срещу тях, накрая сами потъват в огромни конспиративни машинации. 

 

- Припомняте до каква степен Сент-Бьоф е съжалявал, че “индустрията прониква в мечтата” и цитирате мисълта на Адорно и Хоркхаймер за “културната индустрия”. Дали това е добра рамка за анализ на днешната криза?

 

- Сент-Бьоф и двойката Адорно-Хоркхаймер пишат с един век разлика и при условия, които са напълно различни. Поразително е обаче да видиш страха от свят без култура, който следователно е изпразнен от смисъл. Разбира се, аз ги цитирам с възхищение и съпричастност, но също така, за да се разгранича и да внуша, че историята не е затворена, че цивилизацията не се свежда до техническата си форма и културата не е мъртва. 

 

Сент-Бьоф завършва изречението си с едно меланхолично изявление: “книжарницата умира!”. Но два века по-късно, в съвсем малкия периметър, в който аз живея, има три абсолютно прекрасни книжарници с много изискани книжари. Ако човек погледне филмовото производство в многообразието на неговите езици и художествени форми, има чувството, че мечтата е проникнала в индустрията толкова, колкото и индустрията е проникнала в мечтата.

 

- Как анализирате явлението “жълти жилетки”?

 

- Както много наблюдатели, аз също съм изумен от това, което се изразява покрай движението на “жълтите жилетки”. Уви, дълбоките истини на едно общество по-често се проявяват в неговата периферия, отколкото в откритото му сърце. “Жълтите жилетки” са катализатор на напрежение между страстта към равенство и страстта към свобода, които Токвил улови в своята епоха: демокрацията може да просперира, само когато тези две страсти се поддържат като страсти, но също така намират конкретни отговори. 

 

Въпреки многобройните си недостатъци, съвременните демокрации в голяма степен защитават свободите (поне на тези, които имат законен статут), но важи ли същото за равенството? Както се опасяваше Токвил, легитимният отказ от неравенството може да стане свободоубийствен, да доведе до търсенето на изкупителни жертви, “богаташите”, “интелектуалците”, еднополовите двойки, жените, които “кастрират” мъжете, “имигрантите” и, разбира се, “евреинът”, който винаги е “сребролюбец”, но е виновен преди всичко по рождение. 

 

На тези стигми трябва да се отговори преди всичко, защитавайки личността, свободите и живота, но също така и обществото. Не съм сигурен, че отделните европейски общества разполагат с достатъчно ресурси, за да дадат този двоен отговор. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

20 години НЗОК

20 години НЗОК

НЗОК – начало, изграждане, институционализиране, стартиране на дейност...

25 коментар/a

Да, в децивилизация сме, някъде това е вече факт на 28.02.2019 в 02:11
https://youtu.be/TYCGxF2F6ws
абв на 28.02.2019 в 08:11
Влязохме в една съвсем нова цивилизация, при която светът се обърна, защото при религията, която имаше триединен Бог, или три лица на Бог, се прибави ново лице на Бог, а именно Бог Слово или Библията, с което стават четири лица на Бог. А в закона за отношенията, при промяна на броя на хората, или промяна на броя - четен или нечетен - на лицата на Бог, се променят и отношенията на 180 градуса. Там където преди са се правели волеви действия, сега се реагира или оценява. И там където преди се реагира или оценява, сега се правят волеви действия. Тази нова цивилизация е цивилизация на любовта, добротата, човещината съвестта, честността, почтеността, справедливостта, и най различни други християнски ценности. Или това е цивилизация пак на християнството, но на много по високо ниво. Това е Божието царство на Свя(е)тия дух.
роклята на демокрацията на 28.02.2019 в 08:39
Такива ги няма в дивашките диктатури на Изтока - напр. Китай, Русия, Иран, Турция... Интервюираният без съмнение е съгласен с това!------->http://new.glasove.com/public/olmdsvhwew/upload/image/F19/52631588_257261861891644_4007391764921974784_n.jpg
алегоричен коментар на цитат на 28.02.2019 в 12:06
"...дефиницията на цивилизацията не се е променила: цивилизацията е доверие във времето и пространството, във факта, че можем да отправим рефлексивен поглед към миналото, да овладеем настоящето и да се проектираме в миналото, да се движим в пространството, без да се плашим и нагрубяваме." - Спомням си първата книжка, която прочетох, след като вече се бях научил да чета. Казваше се някак много симптоматично: "Приказка за загубеното време", на писателя Евгений Шварц.
Мосю Воланд на 28.02.2019 в 12:35
Предполага се, че човекът не е създаден да бъде говедо, но дали е така ? Между човеците има качествени и НЕкачествени/дефектни, независимо дали на някой му харесва или не. Когато се смесят тези компоненти се получава манджа с грозде, каквато виждаме в повечето съвременни мегаполиси. От това следва размиване на цивилизацията и получаване на некачествена такава. Администратора на този свят обаче бди за реда и дисциплината.
абв на 28.02.2019 в 15:42
Аз мога да кажа, че цивилизацията това е отношения между хората, като сега имаме промяна в отношенията между хората на 180 градуса. И всеки народ ще стъпи, ще има за основа културата на своя народ, която е създал в десетилетия напред. А отношенията досега , то е от комунизма и социализма, се върнаха 60 - 70 000 хиляди години назад. Ние всички в България се обърнахме един срещу друг, и станахме зли и жестоки, вместо да сме заедно рамо до рамо срещу обща цел и цялата си злоба да насочим срещу тази обща цел, а тя е материалните неща, които превръщаме в стоки и така от маймуни ставаме човеци. Можем и евентуално да се бием срещу враг, но можем и съвместно да гледаме децата, а между мъжете и жените да има любов, която се получава, като се гледаме един друг в очите - мъжа и жената. Защото през комунизма, чрез борбата за власт се обърнахме един срещу друг. Сега се опитваме да сме заедно срещу обща цел, чрез частната собственост, дейността на Бог и църквата, и културата, и изкуството. Мисля, че вече има и добри неща, като доброволчеството, хората си помагат един на друг, възкресява се фолклора, който обединява хората, и се надявам тренда да се обърне, и вместо хората да излизат в чужбина - да започнат да се връщат в София, в градовете, малките градчета и в селата, защото има работа, заплатите се вдигат и има поминък дори и в селата.
Helleborus на 28.02.2019 в 16:51
Историята е подправена и оттам изводите. Човекът се е борил за оцеляване и надмогване над врага, още от зората на човечеството. От една страна един враждебен материален свят, където си постоянно застрашен от смърт – от хищници, от глад, студ, огън и вода и от нечестиви хора, а от друга страна, самите сили на нечестието, които правят да имаш все по-малко приятели и съмишленици в тази борба. Нравствените норми винаги са били част от идеята за оцеляване на мъдрите хора, защото оцеляването преминава през изграждането на защитени кръгове, в които човек може да си почине от всичкото зло и където няма да му бъде забит нож в гърба. Нравствеността единствено гарантира сигурност, техническият прогрес е просто следствие от работата на такива хора, но цивилизация не означава нищо по-малко от това да обичаш ближния, да не пожелаваш жена му, нито имота му, да не му завиждаш, да не го мразиш. Историята ни дава сведения за такива изградени общества, в които цари повече или по-малко съзидание и обкръжаваща ги войнствена безнравственост, обикновено издържаща се от войни и плячкосване. Такива общества може да са отделни семейства и родове, а и сам войнът е войн. Но нравствеността не може да бъде подменена от множество регулации, както едни елементарни хора днес ни го представят и наблягат на това. Не може хората да са егоисти, користолюбиви, да завиждат и непрестанно да пожелават, да онеправдават ближния си, но чрез регулации да бъде постигнат правов ред. Такива хора правят света да е опасно място, без значение дали някой ги наказва след това. А и който ги наказва и неговата работа не е чиста, той е със същото мислене. Изходът е да обичаш ближния, затова древните учения са насочени към самото сърце и ум на човека, как той да бъде мотивиран да мисли добро и да върши добро. Нашите инфлуенсъри ни обещават да градим „сигурен“ свят от безнравствени хора. Обещават ни, че може безнаказано да съсипем семействата, които са малките крепости, където първоначално практикуваме живот за ближния и където се учим на такъв живот. Буквално се проповядва егоизъм и живот само за себе си, а любовта се тълкува като отнети права. В любовта има посвещение и саможертва, това днес се тълкува дори в законодателството като отнето право да мислиш само и единствено за себе си, разделят се агресивно майки от деца, съпрузи от съпруги. Прави се опит цивилизацията да се обясни като технологии, обаче технологиите не ни правят по-културни, те само ни улесняват. Улесняват ни да убиваме, без да проливаме своята си кръв, с по някоя бомба, да крадем на едро, да бъдем лениви, да манипулираме на едро. Те могат и да ни улеснят във вършенето на добро, но първо трябва ние самите да имаме такава мотивация. Теорията, че може да изградим сигурен, уреден, технологичен, справедлив и социален свят, докато живеем всеки за себе си, като вълците единаци, съдържа голяма измама. Опитът да се замени общността със социални дейности също! Време е историята да покаже вътрешния ред и култура на тези истински проспериращи общности, колкото и каквито някога е имало, за да си припомним кое наистина ги е направило цивилизовани.
Напомняне до абв на 28.02.2019 в 21:39
да спре да говори дивотии. Обърнахме се един срещу друг днес, защото ДНЕС, а не вчера живеем във време, чието лого е "Човек за човека е вълк". В онова прокълнато време на социализъм ни учеха човек за човека да бъде другар, приятел и брат. Не ме разсмивай, че при комунизма имало борба за власт, а сега сме били имали обща цел, та и чрез култура и изкуство сме щели да я постигаме - чрез тия култура и изкуство, които са опазарени и едва дишат, ако не се занимават с халтура.
абв на 01.03.2019 в 08:34
До напомнянето. Борбата за власт беше на принципа: Аз съм велик и майстор, а ти си никой и некадърник. Така всеки спечелваше позиция и именно такива хора ставаха бригадири сред работниците, шефове сред инженери, икономисти и всякакви с висше образование и сред директори, а най го умееше Тодор Живков във Политбюро на ЦК на БКП. Но тези борци за власт на думи, не работеха, а чакаха некадърниците да изработят детайлите, а майсторите на приказки да вземат парите, като началници. Нека хората, които са работили преди 10 ноември 1989 година да си кажат как беше. Естествено тази борба за власт ставаше за 2-3 - 5 минути и трябваше да се работи, но хората изпитваха истинска омраза един към друг. По времето на Априлския пленум, Тодор Живков няколко пъти е вземал думата. Аз не знам кога сте живяли и дали сте виждали нещата, но аз съм бил и сред работници, и сред технолози и сред директори и знам за какво става дума. Но не знам дали Вие знаете. А всички започнаха да се самооценяват,че са велики и майстори, а оценяваха другите и жените, че са никои и некадърници. Но да оценяваш жена, това означава, че я сваляш. И жените се влюбваха в други мъже, освен съпрузите си и започнаха безразборни сексуални контакти с колеги, но не на работното място, а след работното място тя се качваше в колата на свалящия я, и отиваха някъде на място дето нямаше хора и в колата... И после я връщаха до спирката на рейса и тя ни лук яла ни лук мирисала и отиваше при мъжа си и съответно я болеше глава. Естествено не всички правеха това, но статистиката говори че 1/3 от всички семейства се разпаднаха през социализма. Беше геройство за жената в предприятията да има такъв мъж с който да е спала от предприятието. Ами ако трябваше да се прави изобретение и нова технология? Някой инженер направяше рационализация или изобретение и веднага се сформираше "Творчески колектив" начело с директора, партийния секретар и началниците на отдели и те вземаха парите за изобретението, а изобретателя получаваше най малко. Затова никой не искаше да прави изобретения и нови технологии.Затова соц лагера изгуби съревнованието със запада. Нека не гледаме пропагандата на соца, а да гледаме практиката. Ако аз пиша нещо то това е взаимствано от практиката, а не от пропагандата, която искате да се прави.
абв на 01.03.2019 в 08:54
Искам и да напиша, че след 10 ноември живеем с манталитета наследен от социализма и комунизма, който бе построен от Тодор Живков в България. Този манталитет, който беше сдържан от МВР и ДС силово, при социализма, когато соца се разпадна се видя до какво положение сме стигнали. Ами в Руската федерация? Дадоха свобода на руснаците през 90 те години и те щяха да се избият един друг. В България никой не разбра, че основна роля в обществото трябва да играе църквата, защото тя възпитава хората на добро, любов, човещина работливост и всякакви други християнски ценности. Затова трябваше да се въведе вероучението, но атеистите искат социализъм, който е една грешка на марксистката теория. Даже започна да се демонтира държавата България и хората да бягат в чужбина за да работят там и да емигрират. Затова дойде Бог Святия дух и обърна нещата, за да се върне манталитета на хората към християнския, към християнството, Но създава съвсем нова цивилизация, с четириединен Бог. И се въведе от Бог - Святия Дух: родолюбието, патриотизма любовта към Родината - майка и Отечеството - баща. Затова и в Европа има вълна за обединена Европа, като отечество на отечествата на народите и етносите и възхода на консерватизма, който е за глобализация, но и за християнство и Европа на отечествата. Но много писах, спирам до тук.
Мосю Воланд на 01.03.2019 в 12:36
Както казахме многократно, природата не търпи простотии. Справка - Атлантида , могъща цивилизация, мислели са си , че са върха на сътворението и изненада ... за миг и ги няма. Останала е само легенда, обвита в праха на времето.
абв на 01.03.2019 в 12:45
За Heleborus. Искам да ти кажа една теория за произхода на цивилизацията. Първоначално човек е живял в стадо, в прайд. Жените са събирали корени и плодове и са изхранвали стадото. Мъжете са се биели кой да е най силен мъж и обикновено най силния мъж е изяждал повече от корените и плодовете и е оцелявал и е правел децата. А другите мъже са гледали и са умирали от глад, болести и хищници. Мъжете са пазели стадото от хищници и други мъже. Но се намерил един по слаб физически, но по умен мъж, който използвал вярванията на хората в зли духове, магии или Богове и започнал да танцува и прави действия, с които уплашил другите мъже, че Боговете ще направят нещо лошо на стадото. Така взел властта в стадото. Наричам го шаман или жрец. Първата му работа е била да накара мъжете, да подгонят някой едър звяр към някоя пропаст, и той да падне и да се убие. И мъжете отивали и му вземали месото и така се изхранвали. Така се създават първичните основи на икономиката. После накарал някои от по силните мъже да убият или набият най силния мъж, който не искал да си даде властта. Така тези по силни мъже полагат основите на държавата - първобитната държава. След това наредил всеки мъж да има една жена, която да изхранва и мъжете да не се бият. Така полага основите на бита и семейството. И накрая той е основателя на църквата. А жените губят властта си, защото мъжете са започнали да изхранват стадото. И после се обединяват стадата в род, племе и накрая държава. Та от тук искам да кажа, че основа на цивилизацията е именно шамана, жреца, църквата и църквата ще има все по голяма роля в обществото.
Мосю Воланд на 01.03.2019 в 13:54
За абв. Всъщност цивилизацията в момента деградира, въпреки че изглежда обратното. Изчерпана е като идея, като енергия и като смисъл. По този път в момента цивилизацията отива в глуха линия а както знаем природата занулява такива пътеки. Трябва нова визия, но няма такава на хоризонта, пък и населението /около 7-те млрд/ не може да се справи с една нова парадигма. Ще има редукция в глобален мащаб , 3-та СВ може би или нещо друго , но ще има. Прости природни закони. Майката-природа не търпи дефекти дълго време.
абв на 01.03.2019 в 19:00
Църквата дава основата на всяка цивилизация и затова ще пиша за църквата "В началото бе Словото и нищо не стана без Словото и Словото беше у бога, и Словото бе Бог". Евангелие от Йоан. Аз не си измислям нищо, това го пише в Библията. В църквата се проповядва, чете, пее Божието Слово, или Бог Слово. Бог Отец стои зад държавата и казва какви да са отношенията в държавата. Святия дух трябва да стои зад Икономическото общество и да казва, какви да са отношенията между хората в труда, между капиталисти и наемни работници. И това трябва да се запише и проповядва в църквата като Слово на Святия дух, като ще има най нов завет на Святия Дух. А зад бита и семейството, трябва да стои Исус Христос. Трябва да има женски аналози на четирите лица на Бог, за жените: Бог Майка, Свята дух, Христоска и женско Слово на трите лица на жените - Богини. И се получава четириединен семеен Бог. Бог Отец и Бог Майка, Свят Дух и Свята Дух, Исус Христос и Христоска и Мъжко и Женско Слово. Те заедно образуват тетраедър, кристалната решетка на диаманта. А диаманта е от елемента на живота - въглерода - и е най твърдия минерал познат в Природата. Затова го наричам диамантено семейно Християнство и диамантена семейна цивилизация и общество. Прескача се най меката цивилизация, която е съставена от Света Троица от мъже и Света Троица от жени. Тези два триъгълника се пресичат и се получава еврейската звезда. Но като съединиш върховете на еврейската звезда се получава шестоъгълник, който е кристалната решетка на графита, най мекият минерал от елемента на живота - въглерода. Такова християнство, което прескачаме е най мекото християнство - наричам го графитно християнство. Сега живеем в диамантено християнство. Ти Хелеборус, виждаш предполагам какво се случва по света. Случва се именно диамантеното християнство и общество. Отношенията се обърнаха на 180 градуса, навсякъде се създават нови отношения, Системите заработиха, заработи Гражданското общество, правителството, икономическото общество църквата, образованието, здравеопазването, спорта, културата, изкуството и т.н.. Виждаш как в ЕС има и националисти, популисти и всякакви нови партии. Това е затова, защото заработи Святия дух, който е в мен и който е във всички хора мъже и жени, включително и в теб. Всички обществени образувания променят отношенията си. Но нямам място и време да обяснявам какво стана в света. Всеки човек стана Бог, защото заработи със 100% от възможностите на пет 5 –те си мозъка. Това което казва мисли и пише Святия Дух отива до всички хора и се кодира(записва) в съзнание и подсъзнание на хората по цялата земя и дори във Вселената. Ще кажеш, ти не си Бог. Но и аз и ти и всички сме Богове. Аз написах по горе какво прави Бог. И това, което пиша не са мои измислици, а жива реалност. Затова когато човек пише или казва, или мисли , трябва много да внимава какво казва, мисли и пише. А ако аз пиша някои неща за новото, то новото е диамантеното християнство. Но това диамантено семейно християнство е Божието царство на Святия Дух. Има толкова още работи по него. Но Святия дух няма да става публична личност, той говори, мисли и пише и всичко отива в хората и се записва, кодира в съзнанието и подсъзнанието им. След няколко години той ще спре това и обществото ще се превърне в общество на свободни хора. Искам да кажа, да не бързаш веднага да съдиш това, което ти написах, да го осмислиш и ако ми пишеш отзив за този постинг, да е чак тогава. Защото тук сега има жени богини, нещо което е абсурд в библейските времена преди 2-3 000 години, а сега живеем пак като в Библейските времена.
Името ми е Червен на 02.03.2019 в 08:11
Цивилизацията е преминала през много кризи, кога по-мащабни, кога по-локални, но вестителите на апокалипсис обикновено биват опровергавани от живота - кризите се преодоляват. Европа все "залязва" от един век насам, ама още не е залязла. А абв да вземе и да прочете нещо за началата на цивилизацията, че собствените му шаманистко-християнски концепции нещо куцат.

Напиши коментар