Улюкаевщина

Ето един неголям набор от въпросите, възникващи у руската либерална буржоазия.

„Мнозина отказват да повярват, че Улякаев би могъл да приеме подкуп.“

„Защо в брой?“

„Та нали Медведев награди Улюкаев с медала „Столипин“ за самоотвержен труд, а каква стана тя?“

„Сечин би могъл да се домогне до уволнението му и без скандал и обвинения.“

„Както и преди, липсват снимки или видео от задържането…“

„Защитата не отрича, че в куфарчето е имало пари, но твърди, че Улюкаев не е бил в непосредствен контакт с доларите.“

Представете си. 14 ноември. Вие сте в офиса на „Роснефт“ (в един от тях, докато не ни съобщиха в кой именно).

Дават ви в ръцете куфарче, което тежи десетина килограма.

А вие сте министър, не сте носач или товарач…

Въпреки това послушно вземате куфарчето и се отправяте към автомобила си. След вас носят второ куфарче. И какво, няма ли да разберете какво има в него?

Даже да не сте видели как слагат парите в пакета, няма да разберете – така ли?

И като неразбиращ министър, като лекомислено идиотче сядате в колата и пътувате с този пакет, плюс втория пакет. Дръжката на вашето куфарче е обработена с вещество, което по-късно ще позволи то да засвети в ръцете ви.

А съобразителната защита ще започне да се възмущава, че не сте „имали непосредствен контакт с парите“.

Е, добре, нямали сте такъв. И какво от това? Взели сте парите, нали? Два милиона долара.

Това, че „много“ отказват да повярват, е нещо обичайно. Всяка съпруга и деца не биха допуснали, че техният мъж или баща например би убил човек.

Все някак си биха обяснили случилото се: „тъмна сила се е вселила в него“; „дяволът го е полъгал“ и още множество варианти. Така майката никога няма да приеме, че синът й е откраднал или убил – затова е майка. Затова именно са онези поддръжници и единомишленици на Улюкаев, тези „много“, за да не вярват в състоялия се подкуп.

Няма снимки или видео?

В епохата на селфитата, когато интернет е претъпкан от снимки и видеа по всякакви поводи, публиката чака фото- и видеодоказателства. Възможно е по-късно да се появят снимки или видеа, а може и да не се появят. Зависи дали следствието разполага с такива.

Медведев наградил Улюкаев. Е, и? По времето на СССР нерядко и убийци са били награждавани с ордени и медали.

Човекът е нещо необятно – може да спаси котенце от гибел и в същото време да пререже гърлото на човек. Елементарните знания, свързани с човешката природа, биха разсеяли подобни въпроси. А и самият Столипин не е бил този Столипин, какъвто го описват либералните икони.

Защо в брой?

Действително, защо?

Затруднявам се да отговоря защо в брой. Може би защото Улюкаев е човек старомоден, роден е през 1956 година, такива шейсетгодишни предпочитат парите да са в брой.

Бившият министър на икономиката Алексей Улюкаев в момента е под домашен арест

Основният въпрос, който се набива в очи в делото на Улюкаев и който не бива задаван от „много“, аз, във всеки случай не съм го чувал, е: „Кой, кой е предал нещастника?”.

Ще изкажа догадка, това е мое лично мнение – че го е предал някой от неговия ранг, някой, на когото Улюкаев безрезервно се е доверявал и от когото, без да се усъмнява, е взел куфарчето с 10-килограмов багаж в него и второто куфарче със също толкова тежък багаж.

Някой „голям“ от „Роснефт“, няма как да е другояче.

Сега по едно либерално радио четат стихове на Улюкаев.

Да, Улюкаев е автор на три сборника стихотворения: „Огън и отблясък“ (2002), „Чуждото крайбрежие“ (2012), „Авитаминоза“ (2013).

Тези строфи на внука на татарски метач напомнят на въздишки и ридания. Ето няколко от тях:

Вървяхме към бащините си гробове.

А стигнахме Бедлам…

Или още по-тъжното:

Сега е друго, залъкът горчи…

…Булката е остаряла…

Стиховете (ако не са стихоплетство, а реални мрачни парчета) представляват информация, постъпваща при нас единствено чрез медиумите, тоест от Бездните на Хаоса. И ако това са въздишки и ридания, значи получаваш някакво съдбовно съобщение, съответстващо на съдбата на човека, автор на посланията.

Оттук и Улюкаевият разочарован и объркан вопъл:

...към гробовете… А там е Бедлам…

Всички предават всички…

Превод от руски: Елена Дюлгерова