Указанието на НАП може да бъде атакувано в съда, но едва ли това ще доведе до отмяната му

Указанието на НАП може да бъде атакувано в съда, но едва ли това ще доведе до отмяната му
На 26 февруари НАП публикува на своя сайт ново указание относно дължимите задължителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) върху неначислени възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. От това указание става ясно, че управляващите са намерили нов начин да пълнят бюджета, задължавайки определена категория хора да се осигуряват двойно и тройно, а защо не и четворно. Разбира се, със задна дата от 1 януари 2010 г. По този повод потърсихме за коментар адвокат Димитър Митев*.
<p><strong>Какво мислите за Указание на Националната агенция по приходите с изх. № 24-00-07 от 25.02.2010 г., публикувано на интернет сайта на ведомството <a href="http://portal.nap.bg/">http://portal.nap.bg</a>, което буквално взриви гилдията на счетоводителите и е на път да доведе дребния и средния бизнес до фалит?<br /></strong><br />По адвокатски казано: има аргументи и в посока на неговата законосъобразност, както и в защита на обратната теза. Във всеки случай не бих отговорил еднозначно (да не използвам думата &bdquo;популистки&rdquo;), че Указанието е изначално, априори незаконосъобразно. От гледна точка на неговата целесъобразност може да се каже, че е необходимо, поради следното: <br />- уеднаквява практиката на приходната администрация;<br />- предупреждава задължените лица (ЗЛ) за това какво точно да очакват от администрацията;<br />- всеки може на базата на издаденото указание и знаейки аргументите на НАП, да се подготви от сега с необходимите мотиви при обжалване на акт на приходните органи.<br /><br /><strong>Указанието нормативен документ ли е? И целенасочено ли НАП издават указание със задължителен характер?</strong><br /><br />Указанието на горестоящ орган до подчинените му не е нормативен акт. Това е вътрешноведомствен акт със задължителен характер за подчинени на издалия го орган лица, т.е. задължителен за органите на приходната администрация.<br />Указанията се издават във всяка администрация с цел уеднаквяването на практиката й и поради това те са част от системата на управление на съответната структура.<br /><br /><strong>Възможно ли е едно указание на НАП да бъде атакувано в съда?</strong><br /><br />Всеки може да поиска от съда да се произнесе по даден спор, но друг въпрос е съответният съд дали ще образува дело и ако образува, как ще го реши. Според създадената практика на Върховния административен съд (ВАС), тези указания не подлежат на оспорване пред съдилищата, тъй като не засягат пряко права или свободи или законни интереси на граждани или юридически лица (ЮЛ). С други думи, Административен съд София-град (АССГ), който е компетентен да се занимае с такъв спор за законосъобразността на Указанието, ще откаже да образува дело, а ако образува и постанови решение, независимо какво (в чия полза), то би било обезсилено (за по-лесно разбиране да го приемем като решението, което ще бъде отменено) от ВАС. В тази насока имаше подобен случай при обжалването на указание по ЗДДС относно облагането на свободните професии и АССГ прие да го разгледа и го отмени, но ВАС прие, че тези указания не засягат пряко права и интереси на физически и юридически лица и ако някой бъде засегнат с индивидуален акт (ревизионен акт &ndash; РА), то той може да жали този индивидуален акт, издаден по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както по административен ред, така и по съдебен (АС и ВАС).<br /><br /><strong>Как тълкуват от НАП закона и по-специално чл. 4 ал. 1 т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 141 ал. 7, чл. 241 ал. 6 и чл. 244 ал. 7 от Търговския закон?<br /></strong><br />Идеята на КСО е винаги, когато се извършва трудова дейност, задължително да се плащат осигуровки, независимо от желанието на осигурителите или осигурените (като има и изключение, напр. за пенсионерите, които могат да избират дали да внасят или не). Целта е да се избегне възможността на управители на ООД да си &bdquo;спестяват&rdquo; осигуровки, като заобикалят КСО, чрез неначисляване на заплата по Договор за управление и контрол (ДУК), а съответно да получават възнаграждения под формата на дивидент.<br /><br /><strong>До момента управителите на ЕООД, ЕТ и пр. са имали право на избор дали да се осигуряват по ДУК или като самоосигуряващо се лице (СОЛ) съгласно Кодекса за социално осигуряване. Този текст отпаднал ли е от КСО и ако не, как така едно указание може да противоречи на текст в КСО?<br /></strong><br />В самата формулировка на КСО има промени относно неначислените плащания и във връзка с тази промяна е и обсъжданото указание.<br /><br /><strong>Законно ли е да бъдат глобявани хора със задна дата за нещо, което не са и подозирали, че съществува?</strong><br /><br />Законно е, след като е предвидено в КСО. Незнанието на закона не оправдава незнаещия го. Глобяване (в буквалното тълкуване на думата, като налагане на санкция по ЗАНН, с издаването на наказателно постановление) не знам дали ще има, а вероятно ще има само начисляване на законовата лихва за дължими, но неплатени осигурителни вноски.<br /><br /><strong>Какво бихте посъветвали собствениците и управителите на фирми? Ако те искат да се обърнат към съда след получаване на ревизионен акт за начет, мисля, че първо трябва да си платят всички дължими суми с лихвите и едва след това могат да заведат дело, а то колко ще се точи, можем само да предполагаме...</strong><br /><br />Тук може да се говори с часове по темата дали да се обжалва, кога да се плаща и т.н., но накратко:<br />- всеки ревизионен акт (РА), може да се обжалва първо по административен ред, а при неблагоприятен резултат и пред съответния административен съд (АС), а след решението на АС и пред ВАС;<br />- всеки може да прецени дали да плаща, както досега, с риск след време при извършване на ревизия от НАП да получи РА, в който се посочва, че се дължи осигурителна вноска с дължимата лихва, или да плаща според Указанието и когато се установи, че приходната администрация е събирала незаконно тези публични вземания, да поиска да му бъдат върнати платените пари заедно с дължимата лихва.<br />Ако един едноличен търговец е и съдружник в 2&ndash;3 ООД или АД, от това следва ли, че трябва да се осигурява 3&ndash;4 пъти?<br /><br />За АД не важи, освен при ДУК. За (Е)ООД е така, но ако извършва дейност с личен труд и/или е по ДУК, като се има предвид, че не подлежат на осигуряване съдружниците, които не упражняват трудова дейност в дружеството, и единственото възнаграждение, което им се полага, са дивиденти, разпределени от печалбата. <br />Следва да се има предвид, че осигурителният доход е с таван 2000 лв.<br /><br /><strong>От юридическа гледна точка какво ще кажете за системата на осигуряване в България?<br /></strong><br />Много дълга тема, но доколкото имам поглед, може да се каже, че:<br />- има плюсове и минуси, които не могат да се посочат накратко, т.е. не е съвършена и може да се подобрява, но не е и най-зле;<br />- със сигурност многото декларации при малко повече мислене могат да се съкратят.<br /><br /><em>*Димитър Митев е адвокат от 1998 г. Занимава се основно с данъчно-осигурителната материя. Работил е в ЦУ на ГУДА (предшественик на НАП) от 1993 до 1997 г. Автор на книги и публикации, посветени на данъчно-осигурителното право. Лектор по различни програми за повишаване на квалификацията в адвокатурата и по програми, организирани от Асоциацията на счетоводните предприятия в България.</em></p> <p><em><strong>С адвокат Димитър Митев разговаря Мария Дерменджиева</strong></em></p>

Коментари

  • Коментатор

    10 Март 2010 2:22ч.

    Гледайте, слушайте и хубаво, ама много хубаво мислете за кого гласувате.Ето ви сега Бойко-спасителят до къде ви докара!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мария Николова Иванова

    10 Март 2010 2:34ч.

    Указанието не е съобразено с факта,че освен задълженията за внасяне на осигурителни вноски КСО предопределя срещу тях и осигурителни права,които не са само осигурителен стаж.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи