Турският журналист Джан Дюндар: Искам Ердоган да си плати

 54-годишният Джан Дюндар рискува да бъде осъден на 30 г. затвор за “разкриване на държавна тайна” и “шпионаж” заради това, че ръководеният от него в. “Джумхуриет” е публикувал снимки с доставки на оръжие от турските служби за сирийските джихадисти през януари 2014 г.

- Президентът ви предупреди: “Няма да го оставя, ще го преследвам и той ще трябва да си плати”. Разтревожен ли сте?

- Мисията на журналиста е да вади информации, които властите се опитват да скрият. Не можехме да замълчим, когато научихме, че камионите на турските тайни служби (MIT) превозват оръжия за джихадистите в Сирия. Това, което е решаващо за нас, е истината. Ние показахме как някои провокират войната. Смятаме, че общественото мнение трябва да бъде информирано, най-вече за властта и нейните действия, законни или незаконни. 

Изглежда, че Ердоган ме следи. Идвайки насам, погледнах назад, нямаше никого, но може би неговите полицаи ме следват. Аз си вършех работата, докато той направи неща, които не трябваше да прави. Ето защо аз няма да го оставя на мира и искам един ден той да плати за своите действия.

Всеки ден в тази страна ние търпим последствията от помощта, оказана на радикалните ислямистки групировки в Сирия. Войници, полицаи, цивилни и въоръжени кюрдски бойци бяха убити при операциите, предприети срещу ПКК. 

Никой не иска война, с изключение на един човек: Реджеп Тайип Ердоган… Тук, в Турция, не е забранено да се изпраща тайно оръжие на терористите, но е забранено да се публикува информация за това. 

Ердоган е в по-трудна позиция от мен. Но аз ще бъда съден за това, което съм написал, докато той ще бъде съден един ден, надявам се, за това, което е направил! Целият свят знае за връзките, които съществуват между тези тъмни сили и турския президент. Той си мисли обаче, че като ни заплашва, ние ще си замълчим и никой няма да разбере какво става.

- Героизъм ли е да се прави днес журналистика в Турция?

- Повечето големи турскии медии се държат като говорители на властта и в резултат на това истинските журналисти изглеждат като герои. Те са арестувани, затваряни и понякога дори убивани…

Мисля за бъдещето на децата си и искам те да живеят в страна, в която има мир, демокрация, свобода. В редакцията на “Джумхюриет”, където работя, стените са украсени с репродукции от исторически първи страници на вестника, които свидетелстват за нашите трагедии. 

От 24 януари 1993 г., денят, в който Угур Мумчу, юрист, хроникьор и разследващ журналист, бе убит от бомба, поставена под колата му, както и друга страница, три години по-рано, от 6 октомври 1990 г., когато теологът Бухрие Укоч, сътрудничка на вестника, бе убита от пакет с бомба. Или тази от 21 октомври 1999 г., когато Ахмет Кислали, преподавател по политически науки, бивш министър и хроникьор, бе убит от бомба. Престъпления, които са останали безнаказани. Или първата страница от 21 март 2008 г., когато президентът на фондация “Джумхуриет” Илхан Селчук бе арестуван въз основа на фалшиви доказателства в рамките на разследването “Ергенекон” (за предполагаем заговор срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието, с участието на високопоставени военни, крайни националисти, кемалисти - б.а.).

- Докторската ви дисертация е за отношенията между медиите и тероризма. Как определяте сегашната ситуация?

- В повечето случаи турските медии се провалиха на изпита… Срамувам се заради моите събратя. Сега в Турция има прекалено много медии, които са навлекли униформа, за да поддържат властта във войната й срещу ПКК, със сензационни заглавия и снимки на първа страници, пълни с кръв, оръжия и бомби. Въпреки това, аз не съм песимист. Мисля, че ние, вие и аз, всички наши приятели, родители, искам да кажа по-голямата част от нацията, не искат война, и заедно можем да намерим мирно и политическо решение на кюрдския проблем.

Тези зависими медии запазват мълчание за събитията, които затрудняват властта. Те не публикуваха, например, информация за бомбардировките над кюрдско село в Северен Ирак, където бяха убити цивилни. От четири-пет дни те не говорят вече за мъчениците на турската армия, защото министър-председателят помоли - а тук да помолиш, означава да наредиш - на главните редактори на проправителствените медии “да не наблягат много на мъчениците от силите за сигурност, защото това може да деморализира общественото мнение”. 

Тези медии не говорят също за реакцията на родителите на убитите полицаи или войници, защото тези хора вече заявяват на висок глас, че синовете им са загинали заради интересите на управляващите, а не на нацията.

Превод от френски: Галя Дачкова