Неолибералната левица открито изостави интересите на работническата класа. Когато Бил Клинтън го направи за първи път, това бе сметнато за гениално решение, един вид просветен либерализъм за ХХI век. Демократите се идентифицираха с творчески сектори като Уолстрийт и Силициевата долина, с печелившите в обществото. Клинтън & Ко измислиха левицата на богатите. И го направиха по силата на брилянтната доктрина, според която членовете на работническата класа вече “нямат къде другаде” да отидат, никой друг, за когото да дадат гласа си. Проектът на десните популисти е да предложи на тези хора място, където да отидат.

 

 

Американският журналист Томас Франк, автор на известната книга What's the Matter With Kansas? (Какво става с Канзас?) анализира в интервю за “Фигаро” развитието на американската политика. Някои прилики с Франция не са изключени.

 

- Първият тур на президентските избори показа класов вот. Народните класи гласуваха за Марин Льо Пен. “Готината” буржоазия, която живее в големите градове, избра Макрон. Как обяснявате, че в САЩ, както пишете в книгата си, бедните гласуват за десницата или вдясно от десницата?

 

- Това е големият въпрос на съвременността. В Америка това се случва поради многобройни причини. Републиканците, които постоянно клонят все по-надясно, са много добри, когато трябва да се изрази класовия гняв. Те претендират почти непрекъснато, че представляват средния американец и неговото възмущение от онези, които са над него в социалната стълбица, хората, които му казват надменно кое е вярно и кое е грешно. Това е нишката, която обединява проблемите на дългосрочната културна война (абортите, огнестрелното оръжие, образованието) и проблемите, които Доналд Тръмп използва (имиграцията, международната търговия). Регистърът на класовото възмущение е изключително широк в американската политика. Но само от едната страна на политическата сцена. Ръководството на Демократическата партия е почти единствената група в Америка, която не вярва, че популизмът може да се използва успешно в политиката. В продължение на години официалната му стратегия бе да смята, че подкрепата на работническата класа е спечелена. Защото, в крайна сметка, в исторически план демократите са партията на синдикатите, на социалната защита и на Франклин Рузвелт. Но днес, смятат демократите, всички избори са състезание, в което трябва да бъдат привлечени заможните и умерени хора, които са “между ляво и дясно”. Така че демократите не трябва да разчитат на работниците, а да търсят гласовете на тези заможни и умерени хора. Те измислиха много удобна идеология, която им позволява да се държат по този начин и според която “ляв” днес означава, че подкрепяш глобализацията и “иновацията”, в крак си с “креативните” икономически сектори, като финанси, фармацевтична индустрия, Холивуд, Силициевата долина и т.н. Демократите открито се идентифицират с тези, които успяват и печелят пари, и се сблъскват със силна съпротива, идваща от дясно.

 

- Смтятате, че американските консерватори преминават от “културна война” към “класова борба”?

 

- Културните войни се отнасят до проблеми като абортите, контрола над огнестрелните оръжия и цяла серия от въпроси, свързани с училището (теорията за еволюцията, например), които са били важна част от американския консерватизъм в продължение на много десетилетия. Всички консерватори смятат, че модерни интелектуалци, богати актьори в Холивуд и бюрократи във Вашингтон арогантно дават заповеди на милия среден американец. Това е нещо като класова борба наопаки. Но работи, защото е почти единственият начин, по който американците говорят за класовата борба. В крайна сметка, допреди няколко години! След финансовата криза от 2008 г. икономическите проблеми станаха отново изключитено важни и републиканците трябваше да измислят обяснение за провала на капитализма, което, по някакъв начин, да ги измъкне от този въпрос и да припише отговорността за кризата на същите “елити”, както преди 2008 година. Това беше големият завой. Консерваторите го направиха, измисляйки движението “Чаеното парти”, отговор на общественото възмущение срещу властта на парите.

 

- Както във Франция, тази война е дълбоко териториална…

 

- Да. В Америка много от тези явления започнаха в щатите на бившата Конфедерация (южните щати, отделили се от 1861 до 1865 г., предизвиквайки гражданска война - б. а.), където някога икономиката се основаваше на робството и на други начини чернокожите да бъдат държани в ситуация на безпомощност. Традиционно това е расистки район, много консервативен и недоверчив към образованието. И винаги е имало една много силна нотка на расизъм в модерното американско консервативно движение (помислете за Тръмп). 

Това, което е интересно, обаче е, че консервативният манталитет все повече се разпространи в страната и докато се случваше това явление, ние, левите хора от Източния бряг, просто обявихме, че все повече щати в Америка са “червени щати” (червеното е цветът на Републиканската партия - б. а.). Под това разбираме бедни щати, враждебни на образованието, много религиозни и т.н. Днес Пенсилвания, Охайо, Мичиган и Уисконсин, всичките бивши леви крепости, са “червени щати”. Обратното, районите, които все още гласуват за демократите, са или най-бедните райони в Америка, или най-богатите. Това са “сините щати” (синьото е цветът на Демократическата партия - б. а.), процъфтяващи райони в постиндустриалната епоха, които все още подкрепят образованието и обществените услуги. 

Важен е следният факт: лявата партия се идентифицира с богатите райони; дясната партия - със зоните, където живее изпадналата в затруднение работническа класа. А американците все повече приемат това разместване и го смятат за естествено и дори неизбежно явление.

 

- За десните американски избиратели вие пишете: “Гласувате срещу тероризма и ще получите приватизация на социалната защита”. Ние бихме могли да ви отговорим по повод избирателите на френската левица: “Гласувате за социална защита и ще получите брак и осиновяване за хомосексуалните двойки и позитивна дискриминация”! Не е ли забравила левицата класовата борба?

 

- Разбира се. Това, което описах в откъса от книгата ми, който вие цитирахте, е републиканският дискурс през годините на управлението на Джордж У. Буш. По онова време непрекъснато предупреждаваха избирателите, че левите политици са прекалено слаби, за да им се повери сигурността на нацията - твърдение, което смятах за невярно и неоснователно, и чиято единствена цел беше да позволи на републиканските лидери да атакуват системата за социална защита. Апропо: през последното десетилетия републиканците се опитаха също да унизят демократите, намеквайки, че поведението им е “френско”…

Лично аз, ако се опитам да опиша демократите, бих казал нещо малко по-различно. На първо място, нямам никакъв проблем с хомосексуалните бракове и американската програма, известна под името “положителни действия” (американският термин за обозначаване на позитивната дискриминация - б. а.). Тя ми се струва съобразена със социалдемократическите идеали. Така че, за да опиша поведението на демократите, бих казал: “Гласувате за човека, който смятате, че ще пази социалната защита, и получавате банкова дерегулация и НАФТА” (Споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, сключено от Бил Клинтън през 1994 г. - б. а.).

 

- Отговорна ли е неолибералната левица за зрелищното увеличаване на популистките партии?

 

- Те открито изоставиха интересите на работническата класа. Когато Бил Клинтън го направи за първи път, това бе сметнато за гениално решение, един вид просветен либерализъм за ХХI век. Демократите се идентифицираха с творчески сектори като Уолстрийт и Силициевата долина, с печелившите в обществото. Клинтън & Ко измислиха левицата на богатите. И го направиха по силата на брилянтната доктрина, според която членовете на работническата класа вече “нямат къде другаде” да отидат, никой друг, за когото да дадат гласа си. Проектът на десните популисти е да предложи на тези хора място, където да отидат.

 

- Говорите за “лимузинов прогресизъм”. Какво означава това?

 

- Имам предвид “либерализма на богатите”. Това е лява политика, която до голяма степен се е освободила от всякаква съпричастност към американската работническа класа. Тя е много съпричастна с нещастните хора, които са далеч. Дълбоко вярва, че дискриминациите, каквито и да са те, не са нещо добро. Но тя непрекъснато отхвърля тревогите на работническата класа тук, у дома, в САЩ, и гледа на тях като на неизбежни проблеми на необразованите хора. За “лимузиновия прогресизъм” глобализацията е неизбежна, синдикатите са остарели, нищо не може да се направи за работниците, ако те не получат диплома от много добър университет.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

3 коментар/a

observer на 03.05.2017 в 20:22
Най-интересният анализ, който съм чел досега. В Щатите лявото е нещо различно от лявото, което си мислим, че е. Това не е лява страна. Там, ако си беден, това не означава, че другите трябва да са солидарни с теб, да ти подадат ръка. Означава, че си аутсайдър и го приемаш като факт. Некадърник, който сам си е виновен, че не е успял. Десните бедни са на крачка от фашизма. Не са я направили досега, все пак американската бедност не е дотам екстремна, че тази крачка да я направят. Просто караш по-лоша кола, пазаруваш от Walmart и дрехи от Ross - dress for less. Децата ти няма да учат в Бръшлянената лига. Мозъкът ти е промит от телевизора. Не си лош човек. И си дебел. По-скоро разделението е между либерализъм и консерватизъм. И това противопоставяне е много удобно, то не застрашава властта на истинските господари на страната. И така е засега.
Quest на 03.05.2017 в 21:03
В Щатите няма ляво и дясно. Има две десни партии, зад които практически поравно са се подредили най-богатите хора в страната, които ги финансират. За да се отдиференцират двете партии се боричкат по въпроси които са неутрални в контекста ляво-дясно, (труд - капитал) - аборти, хомосексуалисти, брак, глобализация, експерименти със стволови клетки. Това не са фундаментални ПОЛИТИЧЕСКИ проблеми и партиите често си разменят позициите - отношението към глобализацията е такъв пример. И тъй като няма същинска разлика партийната конкуренция прилича на футболен мач - едно вечно дерби между нещо като ЦСКА и Левски. Избирателите са по същество фенове, гласува се не на принципи, а на цвят. Всичко е шоу и телевизионно надъхване. Аргументите и идеите нямат никакво значение. Няма диалог и чуваемост. Двете агитки искрено се мразят и комуницациите придобиват вида предимно на ругатни и персонални обиди.
"В Щатите няма ляво и дясно" на 03.05.2017 в 21:19
Също като у нас. Това че някой се нарича ляв, а други десен, а трети патриот, е само за пред публиката.

Напиши коментар