Том Никълс: Постистина или защо хората се мислят за по-умни от експертите

Том Никълс: Постистина или защо хората се мислят за по-умни от експертите
"Отгледахме поколения деца - поне тук, в САЩ, а знам, че това е проблем и в някои части на Канада и Европа - които се мислят за толкова умни, както никой друг, смятат мнението си по всеки въпрос за ценно, както и че няма погрешни отговори. Създадохме свят, който привилегирова равенството пред закона и превърнахме тази политическа цел в безумен егалитаризъм. Равенството вече означава “равенство във всяко едно отношение”. Така станахме войнствени защитници на нашите вкусове, комфорт и убеждения и вече не можем да понасяме да чуваме, че грешим по някой въпрос", казва в интервю за "Фигаро" Том Никълс, автор на нашумялата в САЩ книга “Смъртта на експертизата” (The Death of Expertise). Той е професор в Американския военноморски колеж и Harvard Extension School.

 

 

- В книгата си “Смъртта на експертизата” съжалявате, че невежеството вече се е превърнало в добродетел. Какво имате предвид?

 

- Хората винаги са били мнителни спрямо интелектуалците и експертите. Напълно нормално е да искате да зададете въпроси на вашия лекар, особено ако ви съобщава лоши новини или твърди нещо, което не искате да чуете. Това, което е различно днес, не е, че хората не вярват на експертите, а че се мислят за по-умни от тях почти във всички области. 

 

Едно нещо е да кажете на лекаря си: “Бих искал второ мнение”. Съвсем друго е да му кажете: “Нека аз ви обясня онкологията и вирусологията”. Почти във всички сфери, от образованието до дипломацията, като се мине през професиите с много техническа научна компетентност, аз събрах, история след история, свидетелствата на експерти, срещнали невежи, които не само, че не искали да чуят тяхната експертиза, но и им отправяли укори и съвети. “Вие посланик ли сте? Нека ви обясня дипломацията”. Това е лудост.

 

- Описвате нарастващото надмощие на чувствата над разума. Кои са източниците на този нов антиинтелектуализъм?

 

- Мисля, че той се корени в два аспекта на съвременното общество: изобилието и нарцисизма. В развитите страни хората като цяло не се смятат за богати, но въпреки това водят невероятно лесен живот, дори в сравнение с моето детство през 60-те години. Ние приемаме за даденост, че нещата работят - и аз говоря за прости неща, като чиста вода, сигурен въздушен транспорт или мобилните телефони. Аз съм част от поколението хора, които бяха ваксинирани в детството си срещу едра шарка, дори за рутинно пътуване в някои райони на Европа, което моите млади студенти днес смятат за удивително.

 

Това общество на изобилието ни кара да мислим, че нещата са по-лесни, отколкото изглеждат, и затова сме изумени и разстроени, когато не вървят така, както искаме. И тогава се ядосваме по ирационален начин. Най-големият проблем обаче е нарцисизмът. Днес ни делят няколко поколения от бунтовническите движения на младите през 60-те г., но ние продължаваме да идеализираме младежта и смятаме “поставянето под въпрос на авторитета” за самоцел.

 

Отгледахме поколения деца - поне тук, в САЩ, а знам, че това е проблем и в някои части на Канада и Европа - които се мислят за толкова умни, както никой друг, смятат мнението си по всеки въпрос за ценно както и че няма погрешни отговори. Създадохме свят, който  привилегирова равенството пред закона и превърнахме тази политическа цел в безумен егалитаризъм. Равенството вече означава “равенство във всяко едно отношение”. Така станахме войнствени защитници на нашите вкусове, комфорт и убеждения и вече не можем да понасяме да чуваме, че грешим по някой въпрос. 

 

- Вие сте консерватор. Не смятате ли, че културният релативизъм и упадъкът на общата култура са последица от деконструкцията и егалитаризма, проповядвани от определена част на левицата, особено в университета?

 

- В САЩ е много модерно да се прехвърля отговорността за антиинтелектуализма на десницата и особено на протестантите. И за това има причини. Но да, разбира се: постомодернизмът в университета, според който реалността зависи от възприятието на всеки един, допринесе за разрушаването на критичната мисъл през последните четири десетилетия. Постомодернизма не е толкова далеч от постистината, особено когато се преподава, че “истината” е по-скоро вид социална конструкция, отколкото нещо познаваемо само по себе си. 

 

- Преди няколко години се смяташе, че интернет ще позволи демократизиране на знанието. Грешка ли се оказа това предположение?

 

- Проблемът с интернет - а аз съм технофил, който обича информационната епоха - е, че няма пазачи. Без пазачи, интернет не е библиотека или университет под открито небе, а карнавал: винаги можете да получите това, което искате, дори и да не е добре за вас. Винаги напомням на студентите си, че интернет не ви казва какво имате нужда да знаете. Напротив, той ще отговори на всички глупави въпроси, които му задавате, и винаги ще ви дава отговора, който сте дошли да търсите. 

 

- Какво трябва да се направи, за да се помирят демокрацията и знанието?

 

- Както невежите, така и експертите трябва да направят усилие. Експертите споделят част от отговорността: те не са достатъчно прозрачни в методите си на работа и грешките, които допускат - а като всички човешки същества, те допускат много грешки. Експертите би трябвало да протегнат ръка на съгражданите си. Но те все повече предпочитат да говорят само помежду си, което според мен е признание за неуспех.

 

Но невежите също трябва да бъдат малко по-смирени и да помнят, че модерното общество почива на разделението на труда и не може всеки да знае всичко по всяко време. Те трябва да разговарят с експертите, като им поставят въпроси и изслушват отговорите, а не да поучават хора, които имат зад гърба си десетилетия образование и опит в съответната област. Още по-важно е да започнем да разговаряме добросъвестно, вместо да изхождаме от хипотезата, че ние сме по-умни от всички хора, които срещаме.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Атанасов

    26 Яну 2019 17:27ч.

    Поздравления за г-жа Дачкова! Дано повече хора прочетат статията и се замислят върху написаното!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мдам

    26 Яну 2019 17:42ч.

    Синдром на Дънинг-Крюгер

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пост не значи само "след", но и изписано, и знак, и пост в смисъла на религиозно тримирене

    26 Яну 2019 18:12ч.

    "Но да, разбира се: постмодернизмът в университета, според който реалността зависи от възприятието на всеки един, допринесе за разрушаването на критичната мисъл през последните четири десетилетия. Постомодернизма не е толкова далеч от постистината, особено когато се преподава, че “истината” е по-скоро вид социална конструкция, отколкото нещо познаваемо само по себе си." За кой ли път философско невежество, нуждаещо се от опровержение. Моля ви, автори, не се опитвайте да философствате, когато не ви се отдава, хеле пък особено когато става дума за американци. Постмодернизмът е много широка категория и едва ли следва лекомислено да бъде редуцирана до сенсуализъм. Авторът се изказал на принципа чул-недочул, важното е да заклеймим, с което много заприличал на "критиците" на глобалното затопляне - мързи ги една табличка от справочника по климатология да отворят и да видят какви са тенденциите в климата където и да е по Земята през последните 30 г., обаче иначе - те най-големите специалисти по климат (по модерному следва да го наречем "клеймат"), защото са "клеймители". И го подкарал тоя автор на принципа на подразбирането даже и при епистемологичната категория "истина" - всички знаем, така трябва... Само че истината е дело на производство откъм субекта, не просто изстинала магма или лава, която бива "отразявана" от "мозъка", както очевидно подразбира авторът, очевидно в качеството си на вулгарен материалист. И какво значи "познаваемо само по себе си"? Че само се познава ли? Или че е нещо в себе си? А тогава ние, дето я познаваме, защо сме изобщо??! А това пък, дето постмодернизмът бил разрушил критичната мисъл през последните десетилетия - това е върхът на циничното невежество и користното изопачаване. Та нали именно некласическата философия и постмодернизма подеха от Кант, съхраниха и обогатиха критицизма като такъв, защо не вземе авторът да обясни как е възможна критика ако нямаме фалсификационизъм спрямо монопола върху истината, която тъкмо този американски автор ни натрапва, обявявайки, че истината била нещо "само по себе си", т.е. не зависела от субекта. А какво познание имаме изобщо, ако не е налице познаващ субект?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • видсайта

    26 Яну 2019 20:38ч.

    Фиксирането върху собствеността и потреблението, егоизмът (Аз-чувството) и концепцията за права на индивида засилват тенденцията към постистината, а не постмодернизмът, който едва ли не отменял "праведните прогресивни завоевания" на "добрия стар модернизъм". Фейкът си пробива път заради невъзможността да бъдат спирани многото гласове; няма нещо при днешния капитализъм, което да не експанзира почти без задръжки - следователно, разрастват се и те. Всичкото това е неудържимо, защото е като изпуснат дух от бутилката - последица от материалистичния универсализъм, безбожието, либерализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    26 Яну 2019 21:35ч.

    намирам заглавието на книгата("Смъртта на експертизата") за коректно. Обяснението защо е настъпила смъртта или по-точно защо експертизата не е умряла, а не вярват в нея е неточно според мен. Има такива, които наистина ще посрещнат "на нож" всяко мнение с идеята да се чуе тяхното, съгласен съм. И е истинско нещастие да си печелиш хляба като се занимаваш с такъв вид хора. Но това, което забелязвам от последните 10-15 г е някаква неописуема некоректност, много експерти или по-точно "експерти", на които само часовата ставка е експертна. И понеже примерът в статията е за лекар, и аз мога да дам такива примери-повечето са за липса на професионализъм при лекари, по-скоро посредственост, и само един пример за лекар гастроенторолог, който направо ме удиви с познанията си- постави точната диагноза и след колко време проблемът ще се реши от самосебе си. А иначе с други специалисти или по-точно "специалисти", които са се втурнали да правят quick buck (=лесни пари, или по нечестен начин, или с мърлява работа)-се срещам всяка седмица... Пак обратно на статията-забелязвам, че младите вярват на експертите или поне са позитивни, че може да се реши от експерт/специалист/професионалист, ей така, по телефона ще го повикаш и той, понеже е експерт, ще намери решението. Уви, ако не се потопиш в проблема, и не се изпотиш и измърсиш в опити да разбереш какво точно се е нрушило/счупило и не "висиш" над главата на специалиста, той става "специалист". Тези лесни пари или поне мерака за тях на всяка цена без да се мисли за бъдещето са убиец на професионализма

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • читател

    27 Яну 2019 4:14ч.

    Несъмнено книга, която трябва да бъде преведена и издадена в България. При повсеместното ни изпростяване такава книга у нас трябва да е задължително четиво още в училище. Достатъчно е да гледате няколко епизода на "Стани Богат", за да видите с какво самочувствие се явяват разни млади меринджеи, маркетинг спецове, дилъри и трейдъри, преди да приключат още на пети въпрос. Картинката се влошава допълнително от факта, че у нас истинските специалисти са в болшинството си носители на онази 45-годишна епоха, която сега е модерно да се оплюва, а самите те - да бъдат низвергнати. Само че старите ченгета са в пъти по-кадърни и можещи от новите ченгета, и това важи за всички въобще - дипломати, историци, военни, и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Гошо

    27 Яну 2019 10:08ч.

    Най-добре е човек да е експерт математик. Тогава почти сигурно никой не му се прави на "отворен".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • усмивка

    27 Яну 2019 10:37ч.

    Играта на "точна наука" е в крайна сметка вид игра по "точни правила". Нищо повече от това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Том Никълс: Постистина или защо хората се мислят за по-умни от експертите

    27 Яну 2019 18:30ч.

    Защото каквито са хората, такива са и експертите и обратно...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • некой

    28 Яну 2019 9:10ч.

    И никой не споменава за цялостното опростачване и обедняването на ценностите! Как да вярваш на лекар, например, който единственото което го движи е парАта? Голяма част от хората си вършат работата през куп за грош, да не говорим че официално отгоре ни обясняват как всеки трябва да бъде гъвкав и да може да смени професията си за няколко месеца, след преминат да речем някакъв курс или изкарването на Н-на-брой сертификата. Важи за всички професии!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ......

    28 Яну 2019 20:40ч.

    В голямата си част верни, но тривиални твърдения. Сещам се за доста автори, които в момента обсъждат същите проблеми, но по доста по-оригинален начин. А това за поколенията в началото искрено ме смайва. Очевидно човекът има опит с млади хора, но предлага твърде изкривена картина (и нямам предвид само генерализирането, което обикновено води до такива резултати).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи