Теодор Шейтанов: Разчитаме на български ездачи от световна величина

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52946_2Wu2UgQbsYMYmCePMjHn6THwFKA0CH.jpg" style="height:600px; width:500px" /></p> <p><strong>- Г-н Шейтанов, пореден кръг от Световната купа по прескачане на препятствия се провежда у нас. С кого се сравняваме в организацията на този форум, какви цели гоним?</strong><br /> - България отдавна е утвърдена в семейството на държавите, които провеждат световни купи, неслучайно ги провеждаме вече над 30 години. Не са много държавите в Европа, които последователно провеждат тези световни купи. Неслучайно и нашето състезание е одобрено за квалификация за Европейско първенство в Аахен през тази година. Нивото на Гран При изпитанието е по-високо от самото ниво на състезанието и отговаря на еквивалент от четири звезди. Паркурът е с височина 140-160 см с изисквания, които са по стандартите на Световната федерация по конен спорт, за да може то да бъде признато за квалификация за европейското първенство. Това е отлична възможност за нашите състезатели както да добият квалификация за европейско първенство &ndash; вече имаме добити квалификации: Ангел Няголов, Росен Райчев с единия си кон, който кон за съжаление тази година не участва на състезания, ще се опитаме Ивайло Бонев да постигне квалификация, че ако единият кон на Росен Райчев не бъде продаден, да участваме с отбор на Европейското първенство в Аахен през август.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52946_gGZuHVRWOlrikUwSy0CPzY2zQ7RDJL.jpg" style="height:367px; width:550px" /><br /> <em>Росен Райчев на почетна обиколка като победител в състезание на базата &quot;Ген. Крум Лекарски&quot; в Божурище.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Колко състезатели са необходими, за да стане отбор?</strong></p> <p>- Минимумът е три, желателно е да са четири, защото в отборното състезание участват четирима състезатели, а се взимат резултатите на тримата най-добри. Можем да участваме и с трима, но рискът е по-голям, защото няма да има отпадащ резултат на състезател и тогава всяка грешка струва твърде скъпо, когато са само трима.</p> <p><strong>- Имаме ли шанс за четвърти състезател?</strong><br /> - Едната възможност беше да натурализираме бразилските състезатели и много се надявахме на това, но за съжаление тази възможност за момента не е осъществена не по наша вина.</p> <p><strong>- Какви са възможностите на нашите състезатели да се подготвят в България, като говорим и за тренировъчна база, и за ниво на конете?</strong></p> <p>- Имаме няколко изключително добри коня. За щастие един от тях е собственост на състезателя, на Ивайло Бонев. Ангел Няголов разполага с невероятни животни в момента, вече трета година с едната кобила участва изключително успешно на Гран При и свидетелство за това са последните три Гран При, на които завърши чисто първите маншове. Това е изключително постижение. На Гран При в полския град Сопот, на състезание от категория пет звезди, той отново премина чисто. Преди това беше на Гран При в Шаморин в Словакия на три звезди, и преди това в Линц в Австрия на четири звезди. Ивайло Бонев, въпреки че продаде най-добрия си кон, в момента считам, че новият му кон е още по-добър от стария. Купи и една нова кобила, която също се надявам, че ще скача успешно.</p> <p><strong>- Качествените коне винаги са скъпи, без да говорим за сума, защото тя може да се промени от единия до другия ден. Българските ездачи могат ли да печелят от участията си по състезания?</strong></p> <p>- Пари могат да се печелят на големи състезания, когато скачаш на Гран При, както в Сопот в Полша наградният фонд бе 100 хил. евро, победителят взима 25 процента. Пари могат да се печелят в чужбина, в България трудно ездачът може да се издържа от състезания, въпреки че наградните фондове на националните състезания започват да се увеличават. Няма друга държава на Балканите с такива наградни фондове като нашия. В Гърция например не дават 1 лв. и по изключение дават изключително малки наградни фондове</p> <p><strong>- Малки... колко малки?</strong></p> <p>- Не повече от 1000 евро срещу 4-5 хиляди евро в България. У нас всъщност тази сума е около 7-8 пъти по-голяма, съотнесена към стандарта на живот. Смея да твърдя, че организацията на състезанията е изключително добра, доказателство за това е последното проведено държавно първенство.</p> <p><strong>- Предстои ли български състезатели да участват на най-големите турнири?</strong></p> <p>- Как стои въпросът с високия клас турнири: едното са шампионати, другите са състезания CSI. Нивото на CSI състезанията е от една до пет звезди. Нивото се определя от наградния фонд. Всяко състезание кани страни участници. Обикновено това са най-развитите държави в Европа плюс страните, които са от страната организатор. Истината е, че много често поради географското си разположение България не е между тези поканени страни и участието на такъв клас състезания е невъзможно, ако държавата не е сред поканените. Оттук нататък какво правим ние: когато български състезател изяви желание, обикновено това е Росен Райчев, ние искаме така наречения wild card от международната федерация. Истината е, че имаме отлични връзки и много рядко wild card ни е отказван. Почти всяка година поне по два пъти искаме wild card. Това е начинът българин да участва на състезание от ниво от пет звезди. В Сопот в Полша, тъй като е от нашата лига, България бе сред поканените държави и Ангел Няголов участва и се представи блестящо. Той с всичките си коне на различните изпитания нямаше повече от едно събаряне.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52946_upHW85x1RUUqQ46j7QThWh00Z5qbmK.jpg" style="height:367px; width:550px" /><br /> <em>Ангел Няголов</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>За шампионатите нещата са малко по-различни. За участие трябва да имаш добита квалификация. За европейски първенства има определена процедура и ако покриеш квалификация на определен тип състезания, можеш да участваш на европейските. Малко по-сложна е организацията с олимпийските игри. Участието на олимпийски игри е на следния принцип: всяка държава има два шанса за квалификация. За държавите от групата, в която е и България, имаме две възможности: едната беше Световните игри в Нормандия, където трябваше да се класираме до шесто място отборно, което на практика е невъзможно. Видяхме всички държави от нашето ниво, Украйна дори, които са доста по-напред и в резултат на натурализацията на състезатели, на практика в украинския отбор няма нито един украинец, който да се състезава. Поляците са доста силен отбор, Полша е голяма държава, която граничи с Германия и оттам получават много помощ в развитието на спорта.</p> <p><strong>- За участието на състезания съществува и един важен технологичен елемент: превозът на конете. Това не са ски, ракети, ако ще и гюлета да са, които се побират в багажни отделения, а живи същества. Необходими са самолети, оборудвани за превоз на коне, ангажиране на въздушни гледачи &ndash; професия, развита в западните и арабските държави...</strong></p> <p>- Това е невъзможно, това със самолетите го забравяме! Конете летят със самолети извън Европа, транспортът на един кон е около 15-20 хиляди евро, летището, откъдето могат да излетят, е Амстердам, както и някои във Великобритания. Тоест ние трябва да ги возим с камион до Холандия, та да летят до Доха. Това е реалността.</p> <p><strong>- Доколко транспортният проблем е препятствие пред участието на състезатели от най-силните конни държави?</strong></p> <p>- Не е препятствие, стена се явява! Ето пример: Будапеща е на 800 км. Но това е разстояние през Сърбия. Но ездачите не могат да влязат с животните през Сърбия, защото излизат от Европейския съюз и се изисква коренно различен режим за преминаване с конете. Трябва да пътуват през Румъния. В Румъния имат повече от един ден път с камион, за да дойдат в България. Как да се вдигнат с тези скъпи животни, да преживеят това огромно натоварване за 40 хиляди евро награден фонд? Във Виена, в Линц провеждат състезания всеки уикенд. Участниците пътуват 200 км и са вече готови да участват. Там всички пътуват по магистрали без граница. Братислава също е близо.</p> <p><em><strong>В Шаморин в Словакия в тяхната състезателна база са инвестирани над половин милиард евро. </strong></em></p> <p>Всяка седмица провеждат състезание от CSI &ndash; две звезди, три звезди. Как да мобилизираме най-големите да дойдат в България за едно състезание! Просто няма как да се случи. Излизането извън ЕС прави участието невъзможно. Същият проблем имат и турците. Те много искат да участват. Взимат кръв от конете 45 дена преди идването си, 15 дена преди идването си пак взимат кръв. Около 1000 евра им струва само процедурата, която им позволява да тръгнат към България. Затова и броят на турските състезатели намалява, макар да идват.</p> <p><strong>- От кои националности ще са участниците на това издание на Световната купа в Божурище и колко общо ще бъдат?</strong><br /> - За щастие засега участниците са повече от миналата година. В състезанието от Световната купа са около 75 коня в двете категории &ndash; Сребърен и Златен тур, при младите коне са заявени около 20 животни.</p> <p>Състезателите са от България, Гърция, Турция, Румъния, Русия, Швеция.</p> <p><strong>- Македония не участва ли?</strong></p> <p>- Те нямат конен спорт. Разполагат може би с 20 коня, които скачат до 110 см.</p> <p><strong>- Това е масовата височина за любители и деца у нас... Да погледнем към развитието на конния спорт у нас. За последните пет години какво се случи?</strong></p> <p>- Преди седмица се проведе държавното първенство по прескачане на препятствия в най-високия клас Т. Това са паркури с височина на първия ден от 135 см, на втория от 140 см и на третия ден &ndash; 145 см. Преди три години участваха пет коня, като победителят бе избран като бутнал най-малко препятствия на фона на останалите. На последното държавно първенство участваха 24 коня в клас Т и смея да твърдя, само два коня не бяха на нужното ниво. Не казвам, че никой от участниците не е бутал, но паркурите бяха изключително тежки за нивото на състезанието и резултатите показват, че там развитието е факт. Ако допреди няколко години масово класовете бяха 110 см, а по-високите бяха на 120 см, сега вече сме на височини от 130&ndash;140 см, което е границата към големия спорт. Като в това ниво не участват най-добрите ни коне, които на тези паркури нямат какво да научат. Най-добрите ни коне могат да се учат в чужбина и на Световната купа, където са сложните, големите препятствия. Категорично сме свидетели на качествено развитие в прескачането на препятствия.</p> <p><strong>- Какво доведе до този възход?</strong></p> <p>- Изключително съм щастлив, че инвестициите в частни бази се увеличиха.</p> <p><strong><em>Четири са базите, които предлагат условия много над средното европейско ниво. </em></strong></p> <p>Това са Божурище, Житница, Ихтиман и Ягодово.&nbsp;</p> <p>В същото време накои от състезателите, които бяха в чужбина, се върнаха в България и това са Ангел Няголов, Ивайло Бонев, Ивелин Вълев.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52946_pobUbgsTjoLx8fr4Q8nmmMWKIa7cYA.jpg" style="height:367px; width:550px" /><br /> <em>Ивелин Вълев е селекционер на националния отбор по прескачане на препятствия.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Те бяха в чужбина, участваха в големи състезания и сега са в България. Още нещо: вече имаме прекрасни коне. Коне, които са близко до най-доброто в Европа. Второто ниво коне, които са по-масови, са доста над средното европейско качество. Уменията на ездачите се променят, развиват. Ние полагаме доста усилия да организираме семинари, да каним чужди лектори да обучават нашите треньори. За първи път в Европа ще се организира уъркшоп трето ниво за треньори по прескачане на препятствия. Пристигат двама топ специалисти от Франция и Ирландия. Темата ще бъде &bdquo;Краткосрочно и дългосрочно планиране на тренировъчния процес и психическа подготовка на коне и ездачи&ldquo;. Такъв уъркшоп за първи път се организира в Европа. Ще участват от наша страна Ангел Няголов и Ивелин Вълев. По принцип е разрешено по един човек от държава, но аз се преборих за двама, като държава организатор. Така че тези хора, които са одобрени за трето ниво, те ще участват на уъркшопа.</p> <p><strong>- Можем ли с толкова солидни треньори на конкурентни цени да започнем да тренираме чужди състезатели? Защо само в бази като на Пол Шокемюлер обучението да е елитно? </strong></p> <p>- От 9 до 15 юли в Арбанаси се провежда международен ездови лагер за деца. Поканени са всички балкански държави. Ще присъстват ездачи от България, Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Хърватия, Албания и Босна. Над 20 са децата и те ще яздят български коне. Така ще превъзмогнем транспортните проблеми. България по програма на Международната федерация по конен спорт проема всички разходи с изключение на настаняване и храна. За пътните сме намерили спонсор. Настаняването сме уредили на специална цена и остава храната.</p> <p><strong><em>На 13 юли вечерта във връзка с този лагер у нас пристига пристига президентът на Международната федерация Ингмар де Вос. </em></strong></p> <p>Той ще посети лагера, който цели не само тренировки. Поканили сме чужди специалисти &ndash; един треньор към Международната федерация &ndash; Ставрос Гергьополус от Гърция, франзузойката Паскал Одонет, която е и координатор на лагера, ще преподава &bdquo;Взаимоотношение кон &ndash; човек&ldquo;, или на английски horsemanship, и Камил Ложанел от Франция.</p> <p><strong>- Това първи по рода си лагер се явява?</strong></p> <p>- Да, затова и лично пристига президентът на Международната федерация. Имаме подписан с Международната федерация договор за две години за провеждането на такъв лагер. Отделно сме подписали тригодишна програма за развитие на всестранната езда. Другата седмица се провежда още едно международно състезание по прескачане на препятствия с участници от 17 държави. Това е състезание с наети коне и то няма да донесе полза да развитието на спорта, но е изключително важно за имиджа на България в Международната федерация, цялото финансиране е поето от нея, част от парите отиват за наем на коне, което е подпомагане на клубовете&nbsp; под формата на наем.</p> <p><strong>- Колко са в момента клубовете в България?</strong><br /> - Те са между 70&ndash;75, винаги има отпаднали и нови, забелязва се тенденция за разделяне на някои клубове. Те участват на състезания от държавния спортен календар.</p> <p><strong>- Създава ли се култура на спонсориране на конния спорт? </strong></p> <p>- Първият важен момент е, че бюджетът на Федерацията се увеличава от програми за солидарност към Олимпийския комитет или от Международната федерация. За щастие в последните години се явиха и спонсори, които ни подкрепиха в различни дейности. Не бих казал, че спонсорството е огромното перо в приходите на Федерацията, но съм щастлив, че ни подпомагат. Целта ни е да създадем продаваем продукт. Спортът е продукт. И едно държавно първенство, каквото проведохме преди седмица от клас Т, с видеостена, на която показваме снимки на ездачите, за да ги направим разпознаваеми, плановете ни са оттук нататък да се излъчват клипове на спонсорите, които участват, да имаме онлайн излъчване в реално време... В Германия, в Холандия ездата е индустрия. Ние опитваме с малки пари да направим същото.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52946_EQ9mMirkkjffJ5jQprGjIDAJDzO3Ka.jpg" style="height:367px; width:550px" /><br /> <em>Теодор Шейтанов връчва награда на Ангел Няголов на състезание в Божурище.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Ако само в клуба в Ихтиман децата, собственици на коне, са 15, можем ли да говорим за възраждане на интереса към конния спорт от ранна възраст?</strong></p> <p>- За наша радост родителите, които виждат ценност в развиването на ездовите умения на своите деца, се увеличават с всяка година. В притежаването на кон няма поза &ndash; всеки собственик, включително и всяко дете, влага много труд, търпение, посвещение. Особено децата се учат на нов вид взаимоотношение, на търпение, на упоритост, на смелост, на дисциплина, на другарство, на партньорство.</p> <p>От две години опитвам да направя състезание с понита, за да започне и у нас да се снижава долната граница на децата ездачи.</p> <p>Първо &ndash; ездовите понита са сравнително евтини. То яде малко, не се подковава. Ако имаш три понита, които да работят в група, каквато е практиката, за един час печелиш три пъти повече, отколкото с голям кон. Снижаваш възрастовата граница на децата. Понитата са големият бизнес в чужбина.</p> <p><strong><em>В Германия, във Франция пони клубовете са печатница за пари. </em></strong></p> <p>Състезание за понита в чужбина &ndash; няма такава емоция!</p> <p><strong>- От каква възраст в тези държави децата започват да се състезават? </strong></p> <p>- Те започват да яздят на три-четири годинки, на пет или най-късно на 6 вече се състезават. До 14-годишна възраст могат да се състезават на понита, като самите кончета са различни категории. Не говорим за шотландските понита, а за ездовите. Те са съответно с височина 110 см, 120 см, 130 см и 140 см.</p> <p>В Испания се провежда държавно първенство с 600 понита в различни категории.</p> <p><strong>- Конният спорт всъщност е индустрия, защото е пряко обвързан с грижата и изхранването на живи същества. Това включва ползването на земеделска продукция, услугите на ковачи, на лекари, на производители на амуниция, на облекло, на екипировка, на специализирани автомобили. Цяла модна индустрия се развива край конния спорт.</strong></p> <p>- Модата в този спорт никога не е спирала да съществува и това може да се види от картини, които отразяват традиции, свързани с конете още отпреди векове. Но това е суетата. Вярно е, че от нея също се печели много, много добре. В чужбина обаче имат показатели и с колко конният спорт допринася за БВП. В Германия това са суми от порядъка на 15&ndash;16 млрд. евро на година. Конният спорт генерира много съпътстващи дейности. В Германия дори е изчислено колко декара обработваема земя са нужни за отглеждането на един кон.</p> <p><strong>- Колко са регистрираните коне към федерацията?</strong><br /> - Годишно са около 700&ndash;750, 450 са състезателите.</p> <p><strong>- Много хора са убедени, че да се научат да яздят е много скъпо.</strong></p> <p>- Зависи с каква цел човек се учи да язди. За постигане на високи спортни цели е скъпо &ndash; започва се с покупката на коня и продължава с грижата за него, таксите за участие на състезания, висок клас екипировка.</p> <p><strong>- Евтино високо спортно майсторство няма.</strong></p> <p>- И това е вярно.</p> <p><strong>- Развива ли се любителската езда и вътрешните турнири допринасят ли за развитие на спорта?</strong></p> <p>- Любителската езда е полезна за масовостта на спорта, тя подпомага клубовете, защото всеки си държи в клуба любимото животно, плаща за издръжката му, плаща на треньор за индивидуално обучение. Тази езда не спомага за развитие на високия спорт директно, ако не броим, че влизат пари в клубовете. Любителската езда е прекрасно явление, защото на състезание няма да дойде човек, който няма отношение към конете. В чужбина огромната публика е от хора с отношение към конете.</p> <p><strong><em>Ние се блъскаме в гърдите, че сме конска нация. За мен това е в частта легенди. Конски нации в момента са западните държави</em>.</strong></p> <p>В Холандия, Франция, Германия във всеки частен двор има кон &ndash; не състезателен, дори не ездови, просто имат кон.</p> <p>У нас расте броят на децата, които са много запалени. Всеки, който е започнал да язди от мода, се отказва след няколко тренировки или до няколко месеца. Обичта към това голямо и прекрасно животно изисква огромно посвещение, труд, постоянство, търпение, отдаденост. Самите коне са отлични терапевти при множество моторно-двигателни и психически проблеми.</p> <p>Можем само да се радваме, че все повече българи преоткриват красотата на конния спорт &ndash; било като любители ездачи, като начинаещи състезатели или като вдъхновена публика.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52946_Op0YLNgc8BvnQfta5SBMbjpL33lR75.jpg" style="height:500px; width:333px" /><br /> <em>Младите състезатели не пропускат да се снимат с победителя. На коня е Ангел Няголов.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>