Ролята на медиите в българския политически живот е много жалка. Всяко ново правителство трябва да се посреща доблрожелателно – това е нормално. Хубаво е обаче, когато се пише, да се задават и въпроси. Ето например, удивих се на едно интервю на Николай Свинаров за розовите беемвета. Аз бих търсила отговорност на министри, които са откраднали, които са злоупотребили с властта, които са сключили сделки в свой интерес или във вреда на държавата, а тези беемвета, макар и розови, са си там, не са изчезнали, това каза Татяна Дончева пред ГЛАСОВЕ. И още: Ако БСП има сили и интегритет, дори да направи грешки през тази и следващата година, може да се справи с проблемите си. Но трябва търпение.
Татяна Дончева: Време е да се търсят алтернативи на Борисов

Проблемите и скандалите около Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) продължават и след идването на власт на ГЕРБ. За обществеността, която се информира от медиите, обаче е трудно да направи категорични изводи какво се случва.

Да, хората трудно могат да се ориентират в ситуацията, защото им се казват откъслечни факти.

Това вероятно се прави целенасочено?

Винаги за специалните служби, както и за други нелицеприятни теми в публичното пространство се казват само част от нещата. Освен това не трябва да се забравя, че хората имат право да интерпретират събитията в някакъв свой интерес...

...И тогава мозайката се нарежда по тяхна воля и не винаги съответства на истината...

Мозайката е непълна, защото те казват нещата, които им отърват, и спестяват други. А има и обстоятелства, по които е постигнат консенсус, че няма да се говори. Затова публиката остава в много случаи озадачена. Аз не давам често интервюта за в. ГЛАСОВЕ, понеже спазвам правилото, че политиците, които са възприети от обществото като леви, в дясната аудитория имат една бариера. Същото важи и за десните политици в лявата аудитория. Но аз в момента съм адвокат и ние водим този разговор в адвокатската ми кантора. Затова искам от такава гледна точка да кажа някои според мен важни неща. Съжалявам, че не можахме да постигнем консенсус левите и десните през тези години по няколко ключови въпроса. Един от тях е за службите за сигурност и тяхната роля в държавата. Не можахме за двайсет години да усвоим това, което виждам у западноевропейците: има критерии, които правят приемлива дейността на един политик, на една специална служба или на дадена държавна институция. Има принципи. И няма значение кой е ляв, кой е десен, кой е на власт и кой е в опозиция. Щом са нарушени принципите, всички трябва да сме единодушни в оценката. И да предприемем мерки, които да покажат на обществото, че имаме равни критерии за добро и лошо, равен аршин, равен подход към нарушителите. Ето това не успяхме да постигнем през тези години. Знам например нещо по делото „Лиана”, то може би е малко повече от това, което е писано по вестниците, но не е достатъчно. Но не мисля, че този, който най-много говори за „Лиана”, знае повече от мен по това дело, т.е. и той знае недостатъчно. Затова много ми се иска управляващите законно да разсекретят разработката. ГЕРБ така или иначе са се позиционирали като политическа сила, която е против обръчите от фирми на ДПС – нека проявят интерес и да извадят делото.

Не ви ли прави впечатление, че човекът, който най-много говореше за „Лиана”, напоследък мълчи?

Да, Наско Атанасов млъкна напоследък, но покрай делото „Лиана” той непрекъснато сипеше обвинения срещу конкретни служители в ДАНС...

...Срещу заместник-председателя на ДАНС Николай Методиев...

Можеш да имаш всякакви отношения с Николай Методиев –бил си му началник в някакъв период от време, работили сте заедно, това може да е породило всякакви отношения, но не можеш за всяко нещо абсолютно услужливо да изсипваш проверил-непроверил верни/неверни факти. Защото това е грозно.

Не мисля, че въпросът е в това дали е грозно. По-важното е, че така се внушават съмнения в професионализма на даден служител в ДАНС, което вреди на службата като цяло. Защото ако тези съмнения за изпълняване на политическа поръчка от страна на Николай Методиев не се опровергаят или докажат с факти, те се прехвърлят и върху останалите служители, а оттам по презумпция и върху други държавни институции. Получава се един омагьосан кръг, в който хората не могат да намерят своите основания да вярват на институциите, на политиците, изобщо на държавата.

Именно. Аз не знам дали Николай Методиев има нещо общо с делото „Лиана” или с неговото съхраняване в някакъв период от време, но като че ли по това, което знам, съм по-склонна да смятам обратното...

Нали обаче той е бил ръководителят на ресора – на турското направление, което е трябвало да работи по „Лиана”?

Не съм сигурна, че е така, нито може да му бъде вменено, че той се е занимавал с делото заради това, че е бил ръководител на ресора. Ники Методиев не е вчерашен, мисля, че в някои случаи той би предпочел да се предпази. Особено след като една групичка, в която е и Атанасов, дълго и упорито внушаваше неофициално, че Методиев е човекът на ДПС, пък се оказа, че май не е Ники Методиев, а са други хора. Затова не бих искала да изпадаме в ролята на Наско и затова казвам, че по-добре новите управляващи да вземат делото „Лиана”, да проверят фактите и ако установят, че има непрофесионално отношение на някои от длъжностните лица, виновните да си понесат съответните наказания. Или ако се установи, че е имало политически натиск делото да бъде „смачкано”, разделено или задържано, да се разбере кои политици са упражнили този натиск.

Само за ДПС ли става дума в „Лиана”, или има и други политически сили, които са намесени?

По това, което на мен ми е известно – да, само за ДПС става дума.

И за контрабандни канали?

Нямам представа. Това е дело, което беше споменато при някои от изслушванията в парламентарната комисия, но то беше изключително пестеливо интерпретирано, за да можем да кажем какво има в него, по какъв начин са стигнали до откриването му и т.н.

И от МВР, и от ДАНС не ви дадоха справка за „Лиана”, нали?

Да, не ни допуснаха да видим документи от делото, както впрочем не ни допуснаха и до други поискани материали. Само „Галерия” получихме. За мен „Галерия” е по-интересна от друга гледна точка, защото е пример как службите могат да използват едни вътрешни механизми: да изберат форма на дело такава, че да не можеш да ги хванеш, че разработват някого; да използват СРС-та и разпечатки по дела, които не им дават възможност да използват, и то без основание. В общи линии това е дело за контрол върху медиите и върху политиците от страна на една група в ДАНС, която впоследствие беше отстранена и сега се връща на бял кон. Какво ми прави впечатление – защото искам да го свържа с думите си в началото на разговора ни – чета в сайтовете и се ориентирам по това. Например читателската аудитория на “Медиапул”, която е отчетливо дясна, разсъждава в критериите: „Щом Иван Костов не харесва това или този, следователно и ние не трябва да го харесваме. Щом Костов не иска да извършва контрол върху някакви разкрития, направени от част от напусналите в последните дни служители на ДАНС, следователно това е правилно”. Хубаво, ама не е така. Аз имам същия проблем с моите съпартийци. Те са били недоволни от това, че се опитвам да имам принципна позиция и да кажа: „Ние сме читава партия, защото нашите критерии за добро и лошо са такива, каквито са и на обикновения човек”. И когато кажем, че някой е невинен, ще ни вярват, защото в десет други случаи сме показали, че сме принципни хора и не викаме на черното бяло, когато така ни отърва. Това, което става в ДАНС, е лошо за властта, защото дестабилизацията на тези институции влияе директно върху стабилността на властта. Там в момента има разчистване на сметки, което няма да бъде последно. И ако искат да парират това развитие, парламентът трябва да се занимае с проблемите в ДАНС. Има доста интересни неща, които трябва да бъдат предмет на парламентарен контрол. Тези проблеми не бива да бъдат игнорирани, преди да бъдат чути поне в тесния кръг, а ако той прецени – и в по-широкия кръг, а защо не и в най-широкия, защо и обществото да не бъде запознато с тях... Защото в ДАНС имаше хора, които работиха сериозно през последната година и са стигнали до определени резултати, които ще бъдат в интерес на държавата.

Чувала съм обаче как служители в ДАНС лесно биват демотивирани – работят по някакво оперативно дело месец-два, стигат до определени резултати, както казвате и вие, но точно преди т.нар. реализация, началникът им казва, благодаря, добре се справихте, но сега ще оставите това дело и ще започнете да работите по следващата задача. Как ви звучи това?

Дори да има такива случаи, узнаването им от парламентарната комисия за борба с корупцията, в която има депутати от всички политически сили, ще бъде от полза за държавата. Важно е парламентът да се ангажира, ако има данни, които са „смачкани”, те да бъдат развити, ако има разработки, годни за предаване на съда, те да бъдат предадени. И прокуратурата и съдът да знаят, че парламентът ще следи работата им по тези случаи.

Това е същината на парламентарния контрол в крайна сметка. Всъщност защо подкомисията, която вие оглавявахте в 40-ото НС, не можа да осъществи работата си по парламентарния контрол?

Защото Сергей Станишев и Румен Петков не искаха и не допуснаха да си вършим работата. А и не искаха аз да съм начело на въпросната комисия.

Явно е имало преплитане на лични и партийни интереси?

Да, и затова измислиха сложни форми на контрол, след като в два парламента нещата вървяха нормално по традиционния начин. Все пак посвършихме някои неща – например по закона за досиетата, предварителните пет изслушвания, които обосноваха концепцията на закона. Но не можахме да осъществим сериозен контрол върху МВР и върху въвеждането на предварителното производство просто защото Румен Петков не искаше.

Нямаше и никакъв контрол върху НСО, НРС и военното разузнаване. Впрочем такъв контрол липсва през всичките 20 години преход...

Да, защото по този въпрос нямаше консенсус, а трябва да има. Президентът казва: „Аз съм, защото аз давам генералски звания”. Той ги контролира, като позволява да доносничат едни срещу други, и използва информацията, за да ги управлява.

Е, това не е контрол... Хайде все пак да определим местата на главните участници в сагата „ДАНС”. Има ли кръг „Драшков”?

Да.

Това се Цветлин Йовчев, Веселин Марков...

...Владимир Писанев, Георги Великов, има и още, но тези имена са публично известните.

Вие не приемате тезата, която Кристина Патрашкова се опита да лансира по време на интервюто си с напусналия шеф на Отдела за специални акции (ОСА) Велин Хаджолов – че разработката „Галерия” е била открита, за да може една част от ДАНС да контролира как друга част от ДАНС работи по разкриването на авторите на сайта „Опасните”? Нейната теза сякаш индиректно беше потвърдена в ефир от Хаджолов...

На нас ни дадоха 5–6 папки от делото „Галерия”. Аз не съм сигурна, че това са всички документи, защото нямаше индикатор за това.

Тези папки бяха ли, както е редно съгласно инструкциите – прономеровани, прошнуровани и подпечатани?

Не, не бяха прошнуровани и подпечатани, бяха папки с подредени документи, но няма гаранция, че не може да се вадят материали от тях. Така че е възможно да има още доументи, възможно е да има и още папки от други разработки, които имат общо  „Галерия”. Но от тези документи, с които се запознах, аз не мога да направя извода на Кристина Патрашкова, защото не видях никаква логическа връзка между събраното в папките и това, което тя твърди. Там нямаше нищо свързано с търсенето на източниците на „Опасните”. Материалите бяха в съвсем друга посока, но пак повтарям, не мога да твърдя, че това е всичко.

Да повторим още веднъж чий подпис стои под бланката за откриване на разработката „Галерия”.

Подписът е на Иван Драшков. Двата пъти, в които директно му е зададен този въпрос, той не отговаря конкретно, а започва да увърта, че не е важно чий е подписът за откриване на разработката, а било важно чии са подписите под СРС-тата и разпечатките. Всичко е важно! И когато журналистите питат нещо конкретно – чий е подписът на документа за образуване на разработката, редно е да се отговори точно и ясно. Това е подписът на Иван Драшков.

Защо според вас напуснаха Велин Хаджолов и шефът на контраразузнаването Рашко Зайков?

Там има тежка непоносимост в отношенията, която е от няколко години, тя си има своя предистория още от НСС, но не искам да коментирам вътрешните отношения в общността „НСС”, за която ние с вас сме външни лица. Смятам, че те напуснаха, защото няма да им е възможно да работят. Има разни видове началници, има по-възпитани хора, по-лежерни като подход, които приемат, че човек не може да обича всичките си подчинени, както и че те всичките не могат а обичат началника си, но в интерес на работата колективът трябва да се примири и сплоти, да се изгладят противоречията и службата да върви напред. Мисля, че Цвети Йовчев не е точно такъв тип началник, той е един много ярко изразен „военен”, с всички произтичащи от това последствия...

Добре, това по-скоро са лични аргументи. Но как ще коментирате аргументите им, че в ДАНС работят зависими от финансови интереси и от чужди разузнавания служители?

Тези аргументи трябва да бъдат чути. Тяхно право – на Хаджолов и останалите напуснали, е да споделят с обществото проблемите в службата. В крайна сметка до този момент те не са злоупотребили с класифицирана информация, искат разговор с ресорната парламентарна комисия за борба с корупцията, защото явно става дума за корупция, а за евентуалните връзки с чужди разузнавания би трябвало да се самосезира комисията за контрол на ДАНС, ръководена от Иван Костов.

Нормално ли е при съмнение за такива сериозни нарушения, изказани публично, премиерът, вътрешният министър и главният прокурор да мълчат дни наред по тази тема?

Първото нещо, което аз виждам, е една жажда на вътрешния министър да унищожи ДАНС – ярко изразена. Онзи ден новината, която навсякъде вървеше като първа, беше за сърбина, прикриван от служител на ДАНС. Накрая обаче се оказа, че този служител всъщност е от комендатурата, не е от оперативните отдели, и съвсем човешки е реагирал, след като въпросният сърбин е негов зет и баща на внуците му. И нямаше нужда Цветанов да вади акцията на МВР, пришивайки този акцент, че охранител на ДАНС укривал престъпник. Но да се върна на подхода на вътрешния министър – ДАНС не трябвало да се занимава с организираната перстъпност. А НСС с какво се занимаваше? Винаги се е занимавала с организираната престъпност. И какво иска Цветанов да направи от контраразузнаването? И как ще стане? Наливайки всичко в БОП-а, който е продънен като решето от години по признание на бившите му директори. Мисля, че е налице желание да бъде ликвидирана ДАНС като инструмент за борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, за да може по-лесно да се канализира работата в МВР. Сегашните управляващи си вярват, че ще имат пълен контрол над работещите в МВР, че там служителите им имат безгранично доверие и като сложат на ключовите места подходящи хора, дори да се промъкне някъде нещо, то лесно ще бъде овладяно. Имало е и друг път опити да се действа по такъв начин. Накрая обаче все се намират честни хора, които не желаят да работят под натиск.

Смятате ли, че ГЕРБ има визия за бъдещото равитие на сектора за сигурност?

Не, няма. Но обществото има очаквания априори – никой не може да си представи, че точно в сектора за сигурност ГЕРБ могат да се окажат най-боси. И това ще бъде изненада. Нека обаче се опитат все пак. Колкото до премиера – по отношение на бившите служители от ДАНС, които искат да споделят проблемите в службата, той е в много деликатна ситуация, защото взе страна. Цветлин Йовчев е негов личен избор и той няма право да шикалкави. И ще си носи отговорността от този избор – ако се окаже подходящ – добре, ако не, ще има последствия.

Като заговорихме за Бойко Борисов, трябва ли той да се притеснява от Алексей Петров?

А, те си знаят. Не смятам, че ни засяга този въпрос. Попаднах на много интересен материал от колегата Иван Груйкин – много сносен анализ на това, което става. Оцених го като съдържание от гледната ми точка на ляв политик, защото Борисов наистина поучи безрезервна подкрепа от десницата, която нямаше никаква обоснованост. Струва си да се прочете този анализ и да се разсъждава по поставените въпроси.

Задоволително ли играят своята роля медиите у нас?

Ролята на медиите в българския политически живот е много жалка. Всяко ново правителство трябва да се посреща доблрожелателно – това е нормално. Хубаво е обаче, когато се пише, да се задават и въпроси. Ето например, удивих се на едно интервю на Николай Свинаров за розовите беемвета. Аз бих търсила отговорност на министри, които са откраднали, които са злоупотребили с властта, които са сключили сделки в свой интерес или във вреда на държавата, а тези беемвета, макар и розови, са си там, не са изчезнали. Сменили са се междувременно трима министри и вместо да се пита за неизгодните сделки по българското въоръжение, се занимаваме с това какъв цвят бил тоалетът на Свинаровата дъщеря и дали има снимки баща й от нейния бал... И се задава 10 минути един и същ въпрос... в розово. Това е така, защото други въпроси биха изискали журналистът да се подготви, да е попрочел едно или друго... а когато се разбра за въпросните розови беемвета, това беше първа новина навсякъде. Никой обаче не попита премиера защо си губи два часа от ценното време да стои пред камерите и да разказва за тази находка. Представям си, че тежката изнурителна работа в изпълнителната власт, за която денонощието не стига, предполага да решаваш въпроса за наследството – това е първият плик на управлението, както всички знаем. Отдели една разумна част от времето си да поставиш задачи на подчинените си да извадят материалите. Всяка ревизия завършва с акт какво липсва. Това трябва да направят управляващите – ревизия, и след три месеца да обявят резултатите и да кажат какви мерки са предприели. Каквото е за прокурор, отива за прокурор и т.н. А те се занимават с уволнения на служители, с лов на вещици – Станишев направи справка какво е лов на вещици. Знам за красноречиви примери. Всъщност обаче трябва да има възмездие и справедливост, не гонка на хора. В парламента тече нещо, което не се побира в човешка мисъл. Там винаги за всяка парламентарна група е имало стая. Новите управляващи са взели четири стаи за себе си – досегашната стая на БСП, на “Атака”, на БНС и кабинета на Мирон Гаврилов. Когато се откри парламентът, плевенско-монтанският дует разпоредил да бъдат извадени мебелите от стаите в сградата на „Батенберг”, депутатите на ГЕРБ да си изберат кабинети, въпреки че винаги разпределението е било по парламентарни групи и всички трябва да си имат неприкосновена територия независимо дали са управляващи или опозиция. Че така беше дори когато в периода 1997–2001 г. БСП беше в тежки отношения с ОДС. От ГЕРБ сега хукнали да гонят секретарките на БСП, да им проверяват кореспонденцията, да ги карат да отварят писмата, които носят. Това, първо, Конституцията го забранява, второ, е против всякакви парламентарни принципи. Разместили и стаите на комисиите на „Батенберг”. От 1990 г. външната комисия все е била в една зала, правната – в 356-а зала, социалната винаги е била на първия етаж, сега, който е влиятелен, си харесва кабинет – Фидосова си харесала стаята на външната комисия, друг – друга стая, и се занимават с разнасяне на архиви като малоумни из цялата сграда, вместо да работят. Окей, нямате готови закони през август, няма какво да правите, по-добре си починете, но не – те разнасят мебели, а работното време на парламента е по половин час на ден. Добре, през август медиите бяха благосклонни, но през септември дали ще е така? В парламента върви и сеч на служители. По неясни критерии и причини. Спомням си, че във вътрешната комисия имахме една дългогодишна служителка – започна работа при Слатински, работи с Н. Добрев, с Л. Петров, с Христо Бисеров, Йордан Бакалов, Свинаров – всички знаехме какви са политическите й пристрастия, но никой не я смени, защото беше екзактен човек и много коректен служител. А сега махат дори и експерти към комисиите... такова нещо никога не е било в парламента.

Какво ще кажете за БСП?

БСП е в много труден период. Трудните периоди се преживяват по различен начин от различните партии. Представете си СДС през 2001 г., но тогава СДС беше сравнително млада като партия и като членски състав – хората бяха около 40-годишни и мобилни, бързи като мисъл и като решимост – оставам или не оставам, защото нямам келепир. При БСП това не може да стане. Нито Сергей Станишев е Иван Костов, нито лидерската група на БСП е сравнима с тази на СДС. Освен това в БСП тези 100 години са сложили определени отношения между хората, които не могат да бъдат пренеберегнати за хубаво или лошо. БСП е консервативна партия, в която решенията се взимат трудно и бавно, но пък има и някакъв стабилитет. Щом си стъпихме на краката след кризата през 1997 г., има трудности обаче дори в това да се разбере, че е нужно съобразяване с това, което мисли обществото. Това се отнася всъщност за всички партии. Вече няма как влиятелна партия да си излъчи лидер или ключови фигури, без да я интересува какво мисли обществото. Същевременно във всяка партия има един инстинкт да се пренебрегва общественото мнение. Ако БСП има сили и интегритет, дори да направи грешки през тази и следващата година, може да се справи с проблемите си. Но трябва търпение. А в същото време левицата трябва да работи и по структуриране на нови неща, защото животът не търпи вакуум. Очевидно проблемът не е само вътрешноорганизационен на БСП, а е и на представителството на хората, които имат такива политически симпатии. Същото е и в десницата. Процесите там протичат по-бързо, но са огледални. Така е и в живота – при възрастните хора заболяванията протичат по-бавно... При десницата също има проблем с представителството – не мисля, че ГЕРБ може да бъде тяхната политическа сила.

Тоест според вас и вляво, и вдясно трябва да се правят нови политически проекти?

Един колега – известна личност, затова няма да му спомена името, ми каза още през 2005 г.: „Виж какъв абсурд, десебарите не могат да си представят партията без Костов, а с Костов ние не можем да получим и грам повече доверие...”. Ето, резултатите и на Синята коалиция са толкова. Значи има прекалено много хора, които са си казали: “Не, това съм го отхвърлил”. Затова мисля, че са възможни нови проекти и вляво, и вдясно – има вакуум, а и ГЕРБ даде някакво доказателство, че е възможно да се родят нови, жизнени неща, просто трябва да са добре формулирани. Мисля, че след Бойко Борисов трябва да се започне работа за неговата алтернатива...

Независимо че по думите му ГЕРБ трябва да управлява още 30 години...

Това е, защото той е бил охрана на Тодор Живков – това е начин на мислене. ГЕРБ ще имат проблем в края на управлението си, когато и да е този край. Какво всъщност България експериментира – експериментира да допусне до властта хора, които имат инстинкт, но нямат подготовката за взимането на решения. Докато Станишев нямаше психическите способности да взима решения, Борисов няма базата да взима решения. В държави, където има сериозен истаблишмънт, това може да не е фатално, защото хората продължават да си работят, докато премиерът се забавлява. В България обаче не е така, тъй като имаме голям проблем с държавната администрация, нея просто я няма.

А възможно ли е да се случи граждански политически проект?

Да, и смятам, че и левицата, и десницата трябва да правят такива проекти. В тази посока трябва да се мисли. Няма нищо лошо в това да започнем един диалог от типа на ранното СДС и ранното БРСП, когато хората се събираха и дискутират какво да стане и как да го направят. Организационните форми са проработени и няма драма нито в събирането на хора, нито в регистрацията, нито в плащането на наеми за офиси. Дилемата масови и парламентарни партии също е проиграна. Дори за масовата партия БСП вече е излишен този спор – очевидно е стопяването на членовете, накрая ще се спрем на една членска маса, която е прилична, управляема, самоуправляваща се и можеща да роди идеи на една общност. Защо дори да не правим кръстосани дискусии, защото проблемите в някаква степен са огледални. После, масово на запад започват да печелят партии, които имат миксови идеи, това трябва също да се вземе под внимание. Левицата е в криза откъм идеи, хората не намират в нея своя спасител. Затова се случва леви партии да взимат организационни идеи от десни партии и обратното. Следователно има място за такива кръстосани дискусии, за да могат да се избистрят нещата в малко по-класически тип, за да стане ясно кое и защо е ляво и кое и защо е дясно. Но да стане също така ясно, че има едни неща в технологията на управлението на държавата, които са задължителни и за левите, и за десните.

Смятате ли, че президентът Първанов ще се опита да направи партия?

Президентът ще се опита да прави политическо влияние – чрез какво, не знам. Може да е чрез фондация, чрез лични връзки... той е обигран политик.

А интересен ли ви е като политик?

Беше ми интересен преди десет години, защото беше много издръжлив на бой, бяхме в тежка ситуация и той не се предаваше.

Има ли други интересни политици за вас в момента?

В момента не. Но има какво да се научи от всички. Безспорно като реформатор и администратор Костов беше най-добър. Но неговите характерови особености му попречиха да развие партията. У Първанов имаше повече от Тодор Живков, мисля, че той е по-близко до Тодор Живков от Бойко Борисов например. Борисов много обещава във всички посоки и няма да може да изпълни тези си обещания. Това тепърва ще му създава проблеми. Освен това този милиционерско-старшински подход в демократичната държава не е приемлив дори и за собствените му съпартийци. Липсва му и представа какво да се прави в държавата. Три месеца са много крайният срок, който давам – колкото и да го обичат, хората ще започнат да се питат: „Всъщност какво правим?”. А междувременно ще усетим много сериозно кризата. И като добавим субективните грешки на всяко управление – той си представя, че ще ги решава като шикалки – ще назначи един в петък, в понеделник ще го освободи. Но така не става. Мисля, че опитът от тези 20 години го показва. Когато махнеш някого, създаваш трус в системата, създаваш конфликт с кръгове, стоящи зад неговото назначение, и става трудно. В крайна сметка обаче управлението на ГЕРБ ще е един добър емпиричен опит за държавата, за да се ориентираме какво е това, което търсим. В живота, когато ти се развали кранът, търсиш водопроводчик, когато се разболееш, търсиш лекар специалист в конкретна сфера. Трябва да се спре с мита, че политиката е за всеки. Политиката е занаят, иска си майсторството като всеки друг занаят, разбира се, и познанията, но талантът е много важен елемент. Иначе държавата ще се управлява като Столична общена – ще има време за футбол, за снимки пред строя, но ситуацията ще е тежка.

Ще има ли резултат от ревизирането на наследството?

Много съм скептична. Сегашните управляващи са повърхностни хора.

Още от категорията

12 коментар/a

gara на 04.09.2009 в 19:33
нима изборите са близо
sandeto1 на 04.09.2009 в 19:39
Тази жена май наистина си вярва...
браво! на 04.09.2009 в 21:13
Умна жена
mnogo bravo! на 05.09.2009 в 00:39
a na sandeto moga samo da kaja - misli kato chetesh
магда на 05.09.2009 в 01:33
Браво,г-жо Дончева!!!
артеп на 05.09.2009 в 05:00
Имам предложение за нова политическа сила ,доктор михайлов ,татяна дончева и явор дачков списъка започва да се попълва засега имаме триматърсят се още 150 човека
митко на 06.09.2009 в 00:55
Татяна Дончева е от малкото български политици,които казват нещата направо без увъртания.Поздравления за хубавото интервю!И само напред и нагоре г-жо Дончева!
haha на 07.09.2009 в 07:20
hahahahaha premierut se zabavljava durgavata si vurvi vjarno kazano horata si rabotjat a toj natiska kop4etata na bjuroto si i se 4uva s ministrite da mu dokladvat kak vurvjat rabotite.
mara на 10.09.2009 в 21:15
никога не сме имали толкова некомпетентно правителство и толкова грозно
от Пазарджик на 20.09.2009 в 21:00
Единствения изход за БСП в момента е излъчване на силен,решителен и смел лидер.Такъв аз виждам в лицето на Татяна Дончева.
гого на 28.10.2009 в 04:54
браво танче,така се прави,зад тебе и до тебе стоим много твои връстници и приятели, дръж фронта,а тези от данс като г великов са си слабички ...те лежат на стари лаври на татенцата си...да си ходят.. помогни им..успехииииииииииииии
Vasil на 27.12.2009 в 20:29
Политици като Дончева са малко,да не кажа съвсем на изчезване.Българската политическа класа боледува.А лекът е в отстраняването на мижатурките на Станишев,талибаните на Костов и бандитите на Борисов.Докато обществото не спечели тази борба,политическия живот у нас ще боледува и тосериозно.

Напиши коментар