- 10 Sep 2020
- 97
- 11
"В момента все повече хора се срамуват, че са гласували за ГЕРБ, дори са ядосани. Но не искат да си го кажат дори на себе си, защото това би означавало да се откажат от надеждата, че нещата ще се променят най-сетне. В такъв момент, който продължава около 2 години след идването на власт на едно правителство, всички имат шанс – правителството да докаже, че въпреки грешките ще се справи, и опонентите му – че те ще се справят по-добре. Ако нито едните, нито другите успеят да се докажат (както се случва от 1997 година насам), на следващите избори хората си нарочват поредния спасител и си го избират. Без алтернатива. Понякога дори без много мисъл." Това каза политологът Татяна Буруджиева за glasove.com
<p><strong>С какво ще запомните първите шест месеца на това правителство?</strong></p>
<p>С много желание за успех, нарастваща активност – особено в медиите, с много дебати в обществото и много демонстрирано самочувствие. Но и с много хаос, дължащ се на постоянна промяна, както при персонални решения, така и в политически решения и законодателни инициативи. Разбирам желанието на премиера да виждаме добрите неща, но продължавам да не разбирам защо именно управляващите постоянно създават собствените си проблеми. Може би затова, когато се връщаме към онова, което ще се запомни от тези 6 месеца управление на ГЕРБ, аз не мога да се отърва от картината на представянето на г-н Борисов в Германия – хората реагираха като в кабаре на представянето на топ номера на комика. Още по-потискащо ми действат еквилибристиките на финансовия министър, който е готов да жертва всекиго и всичко, включително и българския бизнес, само и само да постигне определени макроикономически параметри. Така че положителното е постигането им, негативното е, че липсва микроикономиката, липсват хората и техният живот. Дори в най-успешното – борбата с организираната престъпност. Някак си все по-силно имам усещането за несвобода, за ченгеджийница, за командорене, за трудно и мъчително достигане до действие, основано на мисъл и рационалност.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>А с какво се характеризира поведението на БСП през тези първи 6 месеца на управлението на ГЕРБ?</strong></p>
<p>Като на боксьор в нокдаун –като че ли проявяват признаци на свестяване, но все още са далеч от поведението на сериозна опозиция. И все още доминират вътрешните им проблеми, което ги лишава от способността да се концентрират и да са ефективни в опозиционното си поведение. Докато от БСП не престанат да се държат като че ли още са във властта (на чисто комуникационно ниво) и не си формулират целите и задачите, които искат да постигнат именно като опозиционна партия, няма как да заемат мястото на сериозна и активна опозиция.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Станишев, който ръководи партията от 8 години, говори за промяна. Способен ли е той да я генерира?</strong></p>
<p>Не знам дали е способен, но факт е, че не го прави. Нещо повече, в собствения му екип има политици, които заявяват, че не е способен. Това е лоша атестация както за Станишев, така и за избора му на екип (или на работата му с този екип).</p>
<p><strong>При какви обстоятелства Станишев би се оттеглил от председателския пост? И кога според вас е възможно това да се случи?</strong></p>
<p>Това е все едно да ме питате кога Овчаров ще се оттегли от поста си в софийската организация. Големият проблем на БСП е, че механизмите й за избор на ръководство са механизми на една масова партия, а не на парламентарна. В парламентарните партии да си лидер означава да печелиш избори и следователно, ако загубиш, да си подадеш оставката. В масовите логиката не е такава. И още нещо – всички, които искат оставката му, не дават своите. Така се влиза в един порочен, по-скоро морален, отколкото рационален кръг – искането на оставката на Станишев изглежда на хората в партията му като опит да бъде жертван, а оставането му не носи много полза. И това не е ново за БСП. На въпроса ви кога може да се случи – най-вероятно при тежка загуба на следващите избори.<br /><strong>Как коментирате българския патент на “поемане на политическа отговорност” – подават се оставки и след тях не следва оттегляне на въпросния лидер? (Костов, Станишев, Овчаров.)</strong></p>
<p>Като специфично разбиране за това какво е политическата отговорност. В политиката, особено в съвременната, ролята на личността става все по-голяма. Така е и по отношение на отговорността – тя първо, трябва да е лична, т.е. личността трябва да е отговорна. Нека обърна въпроса ви – ако изредените и още много други имена бяха отговорни личности, мислите ли, че щеше да е необходимо да „поемат отговорност”? Говорим за политиците в България, които не са се справили добре с работата, която е трябвало да свършат. Но те се държат като малките момченца, които тръгват на велика битка и като ги поступат, започват обясняват как нещо (или някой) им е попречил, иначе... Недорасли са ни политиците, включително и като личности (да не кажа като мъже). Поемането на отговорност – това е акт на зряла, силна, хармонична личност, каквито те явно не са.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>По същия път, който пое СДС от 2001 г. насам, ли се движи и БСП? Какви са приликите и разликите в постепенното, но устойчиво маргинализиране на десницата и левицата на прехода?</strong></p>
<p>Приликата е в маргинализирането, което е логично за партии на прехода – партии, чиито каузи и мотивация са характерни за прехода в едно общество, а не за развитието му. Разликите са няколко. Първо, СДС винаги е била организация на ярките личности, докато БСП – на многобройните партийни организации. Второ, избирателите на СДС са хора на каузата и на рационалното, докато тези на БСП – на ценностите и на емоционалното. Трето, процесите на създаване и разпад са различни. При СДС силата се получи от обединението и когато унификацията взе да се налага, се стигна до разпад на множество парчета – и на партийно, и на електорално ниво. При БСП силата се получи от поддържането на една партия с нарастващо разнообразие вътре в нея. Невъзможността за разбирателство и единодействие вътре в тази „Вавилонска кула” води до постепенното й стопяване. Докато вдясно постоянно се опитват да слепят парчетата, то вляво постоянно търсят начин да спрат топенето.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Има ли БСП ресурси да оцелее след прехода? </strong></p>
<p>Да, защото днешните условия не означават непременно успех само за медийните, символни партии с лидер – герой. Напротив. Но за да си силна и модерна партия, е необходимо да си партия на активните и модерни хора. Всяка партия в България има ресурс да оцелее. Проблемът на партиите на прехода, включително на БСП, е как да достигнат своите „златни времена” от прехода, а не просто да оцелеят. А рецептата за това е проста – нов тип политика (като мисъл и като управление) и нов тип политици (като поведение и като мислене). Това не означава само и единствено нови имена, това означава промяна, израстване на личностите в политиката. Мотото на съвременния свят би могло да бъде „учене за цял живот”. Проблемът на политиците от БСП е, че си мислят, че си знаят нещата. Както впрочем мисли всеки български политик.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Съществува ли алтернатива на управлението на ГЕРБ?</strong></p>
<p>Алтернатива винаги има – всеки ден и по всеки проблем виждаме алтернативни позиции и предложения. И всяка грешка в управлението на ГЕРБ ни показва, че може и иначе, по-добре или различно. Но персонифицирана алтернатива няма. В момента все повече хора се срамуват, че са гласували за ГЕРБ, дори са ядосани. Но не искат да си го кажат дори на себе си, защото това би означавало да се откажат от надеждата, че нещата ще се променят най-сетне. В такъв момент, който продължава около 2 години след идването на власт на едно правителство, всички имат шанс – правителството да докаже, че въпреки грешките ще се справи, и опонентите му – че те ще се справят по-добре. Ако нито едните, нито другите успеят да се докажат (както се случва от 1997 година насам), на следващите избори хората си нарочват поредния спасител и си го избират. Без алтернатива. Понякога дори без много мисъл.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Откъде би могла да се зароди алтернативата?</strong></p>
<p>Би могла да се създаде както в десницата, така и вляво. Достатъчно е да следим за поредната героизация. Ако не се появи героят, то ще се появи компромисната личност – онзи, който не плаши никого, защото не се бие с никого. Сигурно ще си спомните, че основната теза на всеки избор е „няма алтернатива”, но избирателите най-малко се впечатляват от подобни тези. И сегашното говорене – ние сме, други няма, може да хване дикиш само ако хората живеят и се чувстват добре. А за целта макроикономическите рамки не са достатъчни. Затова, ако управлението продължава по този начин, алтернатива ще се намери.</p>
<p>С Татяна Буруджиева разговаря Аве Иванова</p>
