“Съвместното съжителство е шега, кървава шега”

Френският историк и есеист Жак Жюлиар разсъждава за насилието в мултикултурните общества.

Комунитаризмът е огромен провал

Известиха ли края на комунитаризма атентатите в Брюксел? Би било прекалено хубаво. Разбира се, доказателството са Моленбек и Скарбек, етнически гета в сърцето на градовете, с които са заложени на руска, или по-скоро на ислямистка рулетка, нашите свобода и сигурност. Но културата на прошката има още живот пред себе си.  

Когато за действията на терористите се откриват само легитимни мотиви, като чувството на неудовлетвореност, отхвърлянето на дискриминацията и социалното разделение, желанието за “социализация”, без да говорим за “международния контекст”, не сме далеч от това да признаем основанието им (като Корин Торекенс, директор на DiverCity, консултанска група по социални и политически науки в Свободния университет в Брюксел (ULB), Libération, 24-03-2-2016). Ще трябват още много престъпления и страдания, за да приемем, че “съвместното съжителство”, този нелеп, неприличен израз, зад който се крие апартейдът на културите, е само шега, кървава шега.

Нашите общества са мултикултурни и са обречени все повече да стават такива с всеки изминал ден. В резултат на бързината, евтиния транспорт, огромните различия в просперитета между нациите, богатите страни в Европа и Америка са на път да се превърнат в етнически мозайки, докато бедните страни запазват значително своята идентичност. За приемащите страни, 

комунитаризмът е лесно решение и знак за изключителна наивност. 

За да позволят на мигранта да “запази своите корени”, приканват приемащата страна да се откаже от своите, нещо, което местните жители не приемат; те имат усещането, че са изкоренени от собствената си земя.

Прибавете към това един нов феномен, който е символ на ислямизма и който контрастира с имиграцията от миналото: презрението към страната домакин. Резултатът е експлозивен коктейл, който е на път да превземе цяла Европа и който накратко наричаме популизъм. 

Комунитаризмът, т.е. съпоставянето на една и съща територия на различни по своя географски произход, език, религия, история, култура, философия общности, е огромен провал. 

Ако феноменът продължи, Европа няма да оцелее.

Германия, Холандия, скандинавските страни наскоро го признаха. Няма да закъснеят да го сторят Белгия, Великобритания.

Така че нашите мултикултурни нации са изправени пред една брутална алтернатива, от която няма измъкване: интеграция или гражданска война. Единствено универсалната версия на хуманизма, наследена от християнството, Просвещението и Френската революция, ще ни помогне да избегнем тази катастрофа.

Превод от френски: Галя Дачкова