Виталий Чуркин, който председателства Съвета за сигурност, обявява резултатите от гласуването. Снимка: Валентин Хаджийски
Бокова си остана първа сред жените и имаше напълно реален шанс до момента, в който Борисов започна предателската си акция с фриволната кандидатура на Кристалина. Първото гласуване беше най-показателно за уважението, с което се ползва генералният директор на ЮНЕСКО в дипломатическите среди. След него София трябваше да започне активна кампания в нейна подкрепа, в която можеха да помагат и Вашингтон, и Москва, и Париж.
Можеше например да се убедят другите източноевропейски страни, някои от чиито кандидатури, като молдовската, македонската и черногорската, също бяха фриволни, а сръбската нямаше шанс поради непризнаването им на Косово, да ги оттеглят в полза на нашата.
Но и да не станеше това, при липса на негативна кампания от София Бокова щеше да остане сумарно втора след Гутериш след всички гласувания, защото различните източноевропейски кандидати, които временно излизаха преди нея, след това слизаха надолу – например добре познатият в ООН Данило Тюрк от втори в първото гласуване падна под Кристалина в последното. И тогава щеше да настане моментът да се наблегне на приоритета на САЩ за генерален секретар жена и на Русия – за източноевропеец, който е добре да е и жена.
Това не стана, затова пък Борисов и Митов разкаляха до невъзможност терена и Съветът за сигурност потърси решение на чисто място встрани от българските специфики. Кой в ООН можеше да е сигурен каква щеше да е реакцията на София при един избор на Бокова, лишена от доверие? А и Гутериш не само убедително водеше по точки, но и има опит като Върховен комисар на ООН по бежанците. В света има над 65 милиона бежанци, само малка част от тях стигат до Европа и проблемите им не се решават с раздаване на футболни топки.
Че негативната кампания на Борисов не навреди безумно много на Бокова, е факт – а бламирана от правителството си, тя пак се изкачи нагоре и почти си върна мястото от първото гласуване. Унижението на ГЕРБ да видят лишената от доверие поради „слабо представяне“ изгнаница да води с четири места пред партийната им фаворитка е било болезнено. Но негативната кампания и особено двусмислеността на поведението на официална София все пак отнеха важни гласове на Бокова.
Но тя си остава успешен и уважаван лидер на най-голямата организация в системата на ООН, с ранг на заместник-генерален секретар (Under Secretary General), а и из кулоарите се чува, че в бъдеще можело да има договорка тя да бъде издигната за заместник генерален секретар (Deputy Secretary General), което от сега нататък ще е в ръцете на Гутериш. На днешното заседание на Съвета за сигурност такава договорка обаче не е обсъждана.
Бокова в последните седмици доби огромен авторитет и в България като добър професионалист и невинна жертва на герберската дивотия и има голям потенциал в бъдеще за българската политика, от 2018 г. натам например като външен министър в нов кабинет, или като наистина авторитетен еврокомисар по външните отношения, който да стопи бързо леда между ЕС и Русия.
От друга страна, Кристалина окончателно се демаскира като посредствен международен чиновник, отдавна достигнал равнището си на некомпететност, при това с лош морален характер – всички се убедиха как тя лъже, лицемери и интригантства. Посредственият й английски след десетилетия работа в Световната банка във Вашингтон, неразбирането й на френски след толкова години в ЕК в Брюксел, празнословието й, неумението й да се концентрира, бавното й, несвързано говорене, пазарските й жестикулации – това не е съвместимо с високи международни постове.
Тя очевидно е негодна да служи и като еврокомисар и новото българско правителство след вота на недоверие или оставката на Борисов ще трябва да се погрижи веднага за това. Разхищенията й на ресурсите на ЕК за лични кариеристични цели и другите й възможни нарушения не бива да останат неразследвани. Не бих се учудил скоро да видя международна подписка за отзоваването й от ЕК.
Голям е и позорът на Меркел, ЕНП и техните български клиенти. Попиляна бе категорично идеята за „десен“ генерален секретар на ООН и се задълбочи съмнението дали десните са подходящи и за Европа. Избран бе единодушно социалист, бивш лидер на Социнтерна, т.е. Втория интернационал, създаден от учениците на Маркс и Енгелс и напуснат – като националистически – от болшевиките-интернационалисти на Ленин през Първата световна война. Гутериш е приятел на лидера на ПЕС Станишев и снимките на двамата на събора на БСП на Бузлуджа веднага бяха циркулирани в социалните медии. Представям си как изгарят душата на българските десни. Социалистически лидери ще има скоро и в Европа.
ООН категорично показа, че не дава пет пари за химерите на българския пещерен антикомунизъм, изповядван от пребоядисани бивши комунисти и децата им. Спомням си антикомунистическите тиради на новопристигналия посланик в ООН Филип Димитров пред тогавашния генерален секретар Кофи Анан и неудобството, които те създаваха за всички присъстващи.
Руският посланик Виталий Чуркин и американската Саманта Пауър, почти хванати за ръка пред камерите в сряда, отхвърлиха претенциите на Берлин да дърпа конците в Съвета за сигурност и комай отложиха реформата на съвета, т.е. приемането на Германия, Япония, Индия и Бразилия за негови постоянни членове, с още поне едно десетилетие. Германия не е узряла да ръководи ООН, а също, както все повече става ясно, и Европа. Винаги се удивлявам на нелепостите, които бълва казионната "Дойче Веле" на български.
Беше категорично смазан и опитът на Берлин и ЕНП да заменят на практика двете европейски регионални групи в ООН с една под командата на ЕС. Нелепо бе и изказването на Плевнелиев онзи ден, че около Кристалина се била обединила цяла Източна Европа, когато имаше шестима кандидати от източноевропейски страни. И Орбан, ако наистина е рекламирал каузата на Кристалина, получи плесник зад врата.
Признавам, доста се развълнувах, когато малко преди 11:30 местно време в сряда най-после дойде моментът да съобщят пред журналистите резултата от първото гласуване с цветни бюлетини. Африкански посланик с побеляла афроприческа се подаде за миг отвътре и ни подхвърли усмихнато да чакаме добри новини. Миг след това излязоха заедно, скупчени като футболен отбор и всичките до един щастливо усмихнати, 15-те посланици на страните членки начело с председателя за месеца Чуркин и ситнещата до него, вперила омаян поглед в лицето му Пауър. Чуркин е много по-симпатичен на живо, отколкото на телевизора, изглежда с по-слабо и изразително лице. САЩ и Русия са двете глобални велики сили – това май вече не буди съмнение тук, съдейки по разговорите на американските колеги журналисти около мене и от коментарите на телевизионерите.
На хубав английски Чуркин обяви, че било решено единодушно да се препоръча за нов генерален секретар Гутериш и че това ще се официализира в четвъртък сутринта с акламации. Такова нещо в ООН не става всеки ден, камо ли при новата студена война. Изборът на генерален секретар, макар да е слабо известно, е една от малкото външнополитически области, в които има разбирателство между САЩ и Русия – без съмнение имаше постигнато разбирателство между тях и за Бокова, докато нашите гербери не я оплескаха.
САЩ бързат да приключат селекцията преди президентските избори другия месец и са готови на компромис по „женския“ въпрос. Русия може да си позволи да отстъпи по източноевропейския, защото е получила уверения от Гутериш, че няма да повтори грешките на корейския си предшественик по отношение на обсадените в Алепо. И Кристалина дори се отказа в понеделник да отговаря на въпроса на канадския посланик за Алепо, зададен с недипломатическа, пропагандистка нотка.
Има ли и друга, по-непосредствена причина за тази руско-американска дипломатическа идилия? Според мене тя е следната. В българските медии през уикенда се появи кратко съобщение за публикацията на „Ню Йорк Таймс“ от петък, 30 септември, „Аудиозапис разкрива какво Кери казал на сирийците зад закрити врати“ (Audio Reveals What John Kerry Told Syrians Behind Closed Doors), но покрай номинирането на Кристалина и шумотевицата за уж предстоящото американско нападение над силите на Асад и дори за възможен руско-американски въоръжен сблъсък в Сирия никой не му обърна внимание.
А публикацията е сензационна почти като флашката с Мишо Бирата. Според нея САЩ на практика са капитулирали в Сирия и това, изглежда, е причината за сирийско-руската офанзива в Алепо. Следователно пропагандният шум за нова война в Сирия, антируските демонстрации, както и публикуването на доклада на холандската комисия за МН-17 са само димни завеси за прикриване на този факт.
На 22 септември, в деня след речта на Плевнелиев на сесията на ООН, Джон Кери се срещнал инкогнито с цивилни представители на „умерената сирийска опозиция“ в сградата на холандската мисия при ООН. Един от американските участници в срещата направил тайно пълен аудиозапис и го изпратил на вестника, който след проверка на автентичността му с помощта на още двама от присъствалите и назовани в записа, го публикува частично като аудио и текст и като редакционен преразказ с коментар.
Кери започва с признанието, че само трима-четирима души в американското правителство, включително самият държавен секретар, били „за“ използване на сила срещу Асад, но били вече загубили спора – явно с Обама и военните. Признава, че републиканският конгрес никога няма да гласува за война със Сирия, че обществеността е уморена и скептична към войните. „Много американци не мислят, че трябва да воюваме и да пращаме млади американци да умират в друга страна“.
Казва, че руските сили са в Сирия по покана на правителството, а американските – не, но кой знае защо добавя, че американците ги било грижа за международното право, а руснаците – не. Признава, че Саудитска Арабия и Турция финансират и въоръжават „неумерената опозиция“. Че САЩ не могат да се справят с Русия в Сирия и да премахнат Асад и значи „умерената опозиция“ трябва да се примири да участва в избори заедно с Асад, под „западен“ контрол, и които би трябвало да може да спечели с помощта на гласуващите в западните страни сирийски бежанци.
Сирийските опозиционери са възмутени, отчаяни и се чувстват употребени и захвърлени: „ние се бием за вас, а вие не искате да се биете за нас“. Не вярват, че в Сирия може да се установи „западен контрол“ и че могат да спечелят избори срещу Асад. Не им е лесно.
Под прикритието на враждебното си говорене и показни, но празни демонстрации на сила САЩ усилено търсят различни начини за сближаване с Русия. Сега Путин може да си позволи да се показва по-твърд. Но той също не отказва да сътрудничи по въпроси от общ интерес. Дали тези процеси ще доведат бързо до ново „презареждане“ на отношенията на двете велики сили при новия президент във Вашингтон, предстои да видим. Надявам се че да, защото сегашното положение е нетърпимо, неестествено и не отговаря на стратегическите интереси на двете страни.