Съветската подмяна на Освободителната война

Съветската подмяна на Освободителната война
На 3 март България празнува Освобождението си от османско иго. Разрушавайки руската православна цивилизация, болшевиките още с първите си дни на власт създават превратния образ на Руската империя като “цитадела на деспотизма”, “световен жандарм”, “затвор на народите”, в чиято история априори не допускат нищо положително.

 

 

Може ли богоборческата власт да почита героите от Освободителната руско-турска война 1877–1878, чийто импулс е религиозният фактор? Трябва да кажем, че този фактор е зачеркнат и от историята на Кримската война, и от Първата световна. Историята на Освободителната война е обречена на премълчаване и фалшификация, защото е ярко свидетелство за това как руският народ се сплотява в единен духовен монолит около своя цар и последва евангелския завет: “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” [Йоан 15,13].

 

Борбата с руския християнски дух се води с помощта на всеобхватната идеологическа реформация по всички линии на живота на руснаците. Църквата се подлага на гонения, сравними с раннохристиянските времена. Ликвидира се руският начин на живот, традиционното християнско възпитание, от държавното училище се премахва изучаването на руската история. Трудовете на едни дореволюционни историци са забранени, а на други са обявени за “буржоазна вехтория”, “шарлатанство”.

 

А всъщност в историята на нашето Отечество има много славни и героични страници, с които можем и трябва да се гордеем ние и нашите потомци. Такава е Освободителната руско-турска война 1877–1878, уникална в световната история. Неслучайно сред несметното количество освободителни войни именно тя носи това име.

 

Преди 140 години Русия започва война са освобождаване на единоверците, православните българи, заплашени от изтребление или поголовна ислямизация.

 

Някога имената на героите от Освободителната война и разказите за подвизите им са известни на всички в Русия, поменават ги на църковни служби, в тяхна чест издигат храмове и паметници, посвещават им стихове и песни. “Всяка висша и обединяваща мисъл и всяко вярно обединяващо всички чувство – това е най-голямото щастие в живота на нацията”, пише Ф.М. Достоевски.

 

В руската дореволюционна историография няма разновидности в интерпретацията на причините, характера на бойните действия и значението на войната. За всички това е пределно ясно. Всички знаят, че след безплодните опити за мирно принуждаване на Османската империя да промени положението на подчинените й славянски народи, на 12/24 април 1877 г. Александър II подписва манифеста за обявяване на война на Турция, в който се казва: “Християни на България! Вие преживявате днес дни, вечни за вас. Часът удари за освобождаване от вашия безправен мюсюлмански гнет”. Войната се превръща в кулминация на политиката на Русия, която последователно отстоява идеята за независимост на славянските народи, което в същото време не влиза в плановете на европейските държави. Те не само проявяват поразително равнодушие към фактите на масови убийства и изтезания на десетки хиляди славяни, но смятат за законни действията на Османската империя, жестоко потушаваща въстанията на доведените до отчаяние покорени народи.

 

По многобройни свидетелства на съвременници, “никога никоя война не е възбуждала в Русия такова всеобщо съчувствие, не е предизвиквала така жертвоготовна любов, не е заслужила в такава пълнота названието “народна”. В унисон с И. С. Аксаков пише Ф. М. Достоевски: “Народът сам се вдигна на война начело с царя. Когато се чу царското слово, народът се завтече в църквите и така по цялата руска земя. Когато четоха манифеста, народът се прекръстваше, всички се поздравяваха един друг с войната. Ние сами го видяхме с очите си, сами чухме…”. 

 

Войната се назовава Освободителна, защото руският народ извършва подвига на саможертвата, с кръвта си възкресява към живот братята си по вяра и връща от небитието България на световната политическа карта. Точно затова в България има около 450 (!) паметници, посветени на героите от Освободителната война, улици в български градове и села носят имената на руските освободители. В българските църкви ежедневно се възнася молитва за Царя Освободител и за всички паднали за свободата на България. В много български семейства от поколение на поколение като скъпоценна семейна реликва се предават руски монети, сечени през 1877 г., в които пробиват дупка и носят на врата заедно с кръстчето.

 

За тази война са написани множество исторически изследвания, но в нашето общество обидно малко се знае за нея. Причината не е само, че ореолът на “героите от минали времена” с годините избледнява. Важен показател е, че съветската власт унищожава първо именно паметниците в чест на Освободителната война. Съборени са всички воински мемориали, посветени на тази война, разрушени са всички паметници на легендарния “бял генерал” М. Д. Скобелев; нещо повече, осквернен е гробът му в родовото имение в Рязанска губерния.

 

В Москва параклисът паметник на гренадирите – героите от Плевен (на фотографията), построен с народни средства, е разорен и превърнат в обществена тоалетна (!).

 

В Петербург е унищожена Колоната на Славата, съоръжена от 140 трофейни турски оръдия, пленени в боевете при освобождаването на България. Това е практическото въплъщение на курса на победилата през октомври 1917 г. партия на болшевиките за ликвидация на традиционния хилядолетен код на руския народ, на неговата държавническа и духовна опора, на унищожаване на Русия като историческа държава. На 12 април 1918 г. с подписите на Ленин, Сталин и Луначарски излиза Декретът за унищожаване на паметниците, издигнати “в чест на царете и техните слуги”. Не е трудно да се досетим, че под тази дефиниция попадат всички руски паметници, свидетелстващи за тържеството на руския дух.

 

Историята като учебна дисциплина се връща в съветското училище чак от втората половина на 30-те години. През 1934 г. са възстановени историческите факултети в университетите в Москва и Ленинград. На 15 май 1934 г. е прието Постановление на Съвета на министрите и на ЦК на ВКП /б/ за нуждата да се подготвят до юни 1935 г. съветски учебници по история, като задачата на авторите е да покажат историята на всяка (!) епоха в светлината на борбата на работническата класа за пролетарска диктатура и социализъм по целия свят. Препоръчва се да се обоснове ролята на царска Русия като затвор на народите, да се подчертае колониалната и контрареволюционната роля на руския царизъм във външната политика, а също и зависимостта му от западноевропейския империализъм. Задължителните за изпълнение инструкции са одобрени лично от Сталин. 

 

Докато пишат “правилните” учебници по история, широко се разпространява “Руската история в най-сбит очерк”, написан от М. Н. Покровски, ръководител на Института на Червената професура и архивната служба, удостоен с похвали от самия Ленин. В очерка не се споменава за освобождаването на България, а самата Освободителна война е сведена до една фраза за това, че Русия я е започнала, за да си осигури по-голям експорт на зърно, на което пречела Турция. Това е отражение на популярната тогава концепция, според която движението на търговския капитал е стожер в руската история.

 

С течение на времето съветската историография се отказва от най-вулгарната марксистка облицовка, но основната тенденция в изобразяването на политиката на Руската империя се запазва – тя е обрисувана като агресивна, завоевателна и империалистическа. Методологическо ръководство на съветската историография за дълги години е указанието на Ленин за това, че основното обективно съдържание на войната от 1877–1878 г. “били буржоазно-националните движения или “конвулсиите” на освобождаващите се буржоазни общества от различни видове феодализъм” [ПСС, т. 26, с. 144]. Историята на Освободителната война се превръща в илюстрация на това как “царизмът подкарва” бедните руски войници в далечна България заради осъществяването на империалистическите си планове. Ще отбележим, че няма нито един документ, свидетелстващ за стремежа на Русия към териториално заграбване. 

 

Въпреки че във всички световни военни академии се изучава уникалният военен опит на руските военачалници от балканската кампания, в Русия тези имена са под забрана, мнозина са били принудени да напуснат Русия и завършват дните си в емиграция.

 

От средата на 50-те години се въвеждат в обращение архивни документи, съветската историография донякъде променя гледната си точка за Освободителната война. Империалистическите стремежи на Русия както преди не се поставят под съмнение, но се признава, че “обективен [да се разбира: въпреки субективното желание, т.е. не искат, но така излиза – О. Р.] резултат от войната е освобождаването на България”. В енциклопедическия речник, издание от 1980 г., четем, че войната е “започната от Русия, за да укрепи влиянието й на Балканите и тя подпомага освобождаването на народите от Балканския полуостров от османско иго”. Но е точно обратното!

 

Русия започва войната с цел освобождаване на България и именно това помага за укрепването на авторитета и влиянието й на Балканите, дори въпреки че на Берлинския конгрес европейските държави я заставят да преразгледа условията на Санстефанския мирен договор.

 

Благодарение на увеличаването на изворовата база и на развитието на сътрудничеството с българските историци, изучаването на историята на Освободителната война се развива, но не в дълбочина, а в разширяване на кръга на изследователски въпроси. Целият разкрит корпус от материали се разгръща в удивителна картина: оказва се, че Александър II изобщо не иска да започне война, но е принуден под натиска на народа. Сред руския цар и в аристократическите среди освободителната война уж не предизвиква симпатии, а руското селячество смята борбата с турците за кръвен дълг, смятай – от класова солидарност. Съответно “всички прогресивни последици от политиката на Русия по отношение на угнетените народи в Османската империя не са свързани със субективните стремежи на монарха, а произтичат въпреки тях”. 

 

Тази интерпретация с неголеми промени доживява до началото на 90-те години, когато изчезват строгите рамки на комунистическата цензура, стават достъпни много документи от специалните хранилища, в това число и дневниците на Ф. М. Достоевски, православна литература. Обърнете внимание: това, което свободно може да прочетеш в годините на т.нар. “самодържавна тирания”, ни е забранено да четем от ръководителите на комунистическата партия, които очевидно ненапразно се опасяват да не би Ф. М. Достоевски да разсее насажданата от 1917 г. негативна представа за Руската империя…

 

По израза на изтъкнатия руски историк А. Н. Боханов, “православната оптика” притежава особена форма на възприемане на света, съвършено различаваща се от позитивистко-материалистическите шаблони, утвърдени в историческото съзнание.

 

През призмата на “православната оптика” Освободителната война придобива ново измерение и това съдържание, което се открива на православното съзнание на руснаците, извършили безпримерен освободителен поход. Ако до неотдавна съветската историография не споменаваше излишно името на императора, предпочитайки да пише безлично: “Русия се стреми, Русия реши, царизмът разчита”, то сега читателите узнават, че външната политика на Русия се разработва и провежда не от абстрактен субект. Именно царстващият монарх Александър II е творецът на външнополитическата стратегия и тактика на Руската империя. Появяват се работи, където открито се утвърждава, че именно нравственият императив е основният в неговата балканска политика. 

 

Запазени са документи, свидетелстващи, че императорът се опитва да избегне войната и по мирен път да принуди турските власти да изменят положението на подвластните им християни. Но не за да блесне с красноречие, той нарича войниците си “деца мои”. Императорът действително по бащински се отнася към тях, той разбира, че да се започне война в условията на още недовършена военна реформа и превъоръжаване, когато турската армия превъзхожда руската и по количество, и по качество на въоръжението, означава да прати мнозина то тях на сигурна смърт. Той разбира и че събитията на Балканите достигат критична точка и резултатът от забавянето ще бъде един – няма да има кого да спасява.

 

Почувствал подкрепата на народа си, който е жаден да отдаде дълга си на единоверците, изиграли важна роля в разпространението на кирилицата и християнството в древна Рус, и готов да пострада за вярата си, Александър II започва войната, смятана от руснаците “за истина, за свято дело”.

 

Вдъхновяващ пример за воините е личното присъствие на фронта на царя, убеден, че и синът му “като бъдещ император не може да не участва в похода”, и отправя на фронта бъдещия Александър III, чиито бойни заслуги са отбелязани с орден „Св. Владимир” I степен и орден „Св. Георги” II степен.

 

Във войната участват всички велики князе, фрейлините на императрицата в качеството на милосърдни сестри, целият блясък на руското офицерство, цветът на руската нация, в това число: синът на А. С. Пушкин, роднина на М. Ю. Лермонтов, светила на руската медицина: Н. И. Пирогов, Н. В. Склифосовски, С. П. Боткин, В. М. Бехтерев; художниците В. В. Верешчагин, В. Д. Поленов, К. Е. Маковски, писателите В. И. Немирович-Данченко, В. М. Гарашин, В. А. Гиляровски. Вовеки покриват имената си със слава руските военачалници М. Д. Скобелев, Ф. Ф. Радецки, И. В. Гурко, Н. Г. Столетов, Е. И. Тотлебен и много други.

 

Колкото и да е парадоксално, не многочислените трудове на наши историци, а пътуванията в България и общуването с българите помогна на нашите съотечественици за обогатяването на знанията за Освободителната война. Видените с очите си храмове-паметници, многобройните паметници на Царя Освободител, на военачалници и воини от Руската императорска армия, имена на руски герои, увековечени в названията на българските улици и площади, пробуждат много по-голям интерес към отечествената история, отколкото нашите училищни учебници с тяхното описание на развитието на производствените сили и производствените отношения.

 

Когато стоиш пред Паметника на свободата на Шипка, където и през лятото те подкосява пронизващият вятър, и се опитваш да си представиш как неголям отряд руски войници и български опълченци под командването на генерал Н. Г. Столетов четири месеца героично брани върха, отбивайки атаките на многобройния корпус на Сюлейман паша, как в молитвите си благодарят на Бога за победата: “Не нам, не нам, но имени Твоему…”, сърцето на руснака не може да не се преизпълни с гордост за своите съотечественици. Боли те сърцето.

 

 

В руския и в европейския печат Шипка е наричана “съвременните Термопили”. Тук се раждат съвсем други мисли и чувства, отколкото ако четеш за “конвулсиите на буржоазното общество”.

 

Стереотипите на секуларното съзнание се оказват устойчиви. И днес едни изследователи поставят акцент върху “филантропските” мотиви на руската политика, други търсят факти за завоевателните намерения. Разпространен е изводът, че в хода на войната Русия се бори за своите държавни и национални интереси, които обективно съвпадат с интересите на българите и на останалите поробени народи, и по такъв начин се осигурява етническото им спасение.

 

Специално се отличава група от автори, които провъзгласяват за фантом, за мит всички размисли за единството на вярата, за славянското братство, наричат митологема представата за Русия като за център на славяноправославния свят и предназначението й да покровителства и защитава славяните, за което в Русия нищо не знаели. Те предполагат, че “натрапващото се покровителство”, “истеричната медийно-църковна агитация”, работата на славянските комитети, всичко това пречи на “рационалното възприемане на действителността”, на “прагматичния подход” на руските управляващи кръгове. Подобни секуларни щампи се раждат не от днес.

 

Някога Ф. М. Достоевски, с тревога отбелязващ отстъплението на известна част от руската интелигенция от Църквата, не може да не отговори на “еволюционистите” и “прогресистите”, които призовават “да не се придава вероизповеден характер на разгърналото се движение в защита на славяните”. “Но какво да правим с историята и с живия живот: трябва или не да придаваме, като то от само себе си така излиза. Помислете: турчинът коли славянина за това, че той е християнин, рая, осмелил се да иска равноправие с него. Премине ли българинът в мохамеданство – турчинът веднага престава да го мъчи… Следователно, ако българите търпят такива люти мъки, то това е, разбира се, заради тяхното християнство…”.

 

Достоевски се опитва да бъде чут от “руските европейци”, разяснява, че православието не е само религиозна ценност на руския народ, но и негов политически мироглед, което предопределя особеното възприемане на света, с различни от тези на европейците държавност и култура. “В Европа е изгодата, у нас – жертвата”, пише Достоевски. “Братството во Христа” в този мироглед е първична и основополагаща категория на битието, отделяща на втори план кръвните връзки и геополитическите съюзи.

Руският народ тогава не знае какво е България, какви са българите, но разбира, че “безбожните агаряни” убиват братята во Христа и те умират с името на Русия на устните си. Тази народна “православна историография” споделя и император Александър II, и значително мнозинство от поданиците му. 

 

На 4 януари тази година, това е денят на освобождаване на София, на Паметника на Цар Освободител в центъра на българската столица някой беше поднесъл свежи цветя, а наблизо върху снега беше написано: “Спасибо, Россия!”. Очевидно не всички четат за “фантоми” и “митологеми”. 

 

 

Превод: "Гласове"

оригинал: Столетие.ру

http://www.stoletie.ru/slavyanskoe_pole/probil_chas_272.htm

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Браво

    04 Март 2017 15:58ч.

    Това е много добра статия.Поздравления.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    04 Март 2017 17:30ч.

    Мда. Пита се у задачата - защо демократите-антикомунисти с такова удоволствие повтарят болшевишката трактовка за Руско-турската освободителна война? Удивително съвпадение на мненията... Да не би нещо да ги обединява с болшевиките?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Еisblock

    04 Март 2017 17:54ч.

    Отлична статия, благодарности за публикацията на Редакцията и на Авторката Олга Решетникова!!! Поклон!... Тази статия би трябвало да намери достойно място в материалите съпътстващи учебниците по история за съответния период. Стига да има родолюбиви политици да се застъпят, което за сега е нонсенс. Те всички са обхаванити от евро-атлантическата зараза и нямат уши и сърца за съдбата народа си! Дали обаче ще този път шв се появи и ще има Православна сил, която да донесе новото възраждане на България?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Еisblock

    04 Март 2017 17:56ч.

    Стана грешка!!! Последните два реда трябва да са така: ... "за съдбата на народа си! Дали обаче ще този път ше се появи и ще има Православна сила, която да донесе новото възраждане на България?! "...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • (Не)Съгласна

    04 Март 2017 19:15ч.

    ГЛАСОВЕ, понякога се чудя как успявате от огромния рускоезичен интернет да намерите и преведете най-голямата плява. Не знам защо още ви чета ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Волк

    04 Март 2017 19:16ч.

    Наистина секуларистката историческа парадигма съдейства на тривиализмите в обясненията на причините за войната, обслужвайки включително заблудите и откровените клевети за неосвободителния й характер. Да благодарим за статията като избор на сайта и да си пожелаем повече народностна будност към духовно-религиозните подбуди, които при великия руски народ всякога са били водещи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    04 Март 2017 20:34ч.

    "Ще отбележим, че няма нито един документ, свидетелстващ за стремежа на Русия към териториално заграбване." Всичките войни на Русия са за териториално заграбване, и така от Киевската Рус се разширяват на изток то Беринговия проток, на запад до Черно море. 100 г война само с чукчите(защо, за да има готини вицове за тях ли?) Дори и войната 1877-78 с Турция(дежурния спаринг партньор) е за територии, и то не какви да е, а за Проливите(без тях руския флот е бутилиран в Черно море, това е големия проблем на руснаците, че нямат излаз на топли води). Ние сме кярили, че сме получили трета българска държава, и втори път сме кярили, че сме успели да се отскубнем и да не сме част от руската империя. До преди 27 г хитреенето беше по славянска линия, сега опитите са по православна линия. Всички тези, които се кефят на обяснението как савецката власт е прецакала "правилното" обяснение за Р-Т война 1877-78 г утре ще се кефят носталгично на обяснението колко готино е било при савецката власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    04 Март 2017 20:54ч.

    Българин от Б, бихте ли посочил пример, когато Англия, Германия, Франция, Италия или САЩ са направили нещо добро за България, че аз нещо не се сещам?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Март 2017 21:42ч.

    Е, може и стратегически планове за овладяване на Проливите да е имал императорът, но за нас е важен резултатът. И сигурно много умни българи са го осъзнавали още тогава, защото стратегическите планове на Англия са били например други. И пред крайния резултат е някак срамно да търсим подтекста в императорското решение за война. Едно само е пропуснала авторката в тази така добронамерена към нас статия. Дори при сталинизма у нас никой не посегна на паметника на Царя Освободител и имената на улиците на царски генерали и аристократи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Март 2017 21:46ч.

    Муйо, правили са, но да не се ровим в историята. Не са от този мащаб и значение, разбира се. Един Удроу Уилсън например заслужава да бъде споменат и не само той.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • +++++ 5555

    04 Март 2017 23:06ч.

    Дали след 100 години ще има държава България, с тая политика днес? Благодарни, неблагодарни, за територии или не, днес все още има България. Но утре, утре може и да няма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван

    04 Март 2017 23:10ч.

    3ти март не може да бъде бългрски празник.Руски да.Български - не. Подписан е предварителен договор по който ние българите не сме субект ,а обект на импреските амбиции и пазарлъци най-вече на "братята" славяни с Британците и Австро-унгрия. Колкото и наивни да сме да повярваме на идиалистичната картина описвана в статията ,има предостатъчно доказателства за "прагматичността" на освободителката ни. Александър II ,може и да е свирил на славянската струна пред войниците си ,но сметките и мераците му стават ясни от отношението на Русия от подписването на Берлинския договор до годините около 1908-ма. Има доста нелицеприятни исторически документи от онези времена които говорят за истинските мотиви на руския цар. Ако наистина Русия е била безкористната наша освободителка (каквато я изкарва статията) ,то това щеше да проличи и след войната. За съжаление реалността е коренно различна и трагична за нас "освободените".Никаде в руската дипломатическа кореспонденция след освобождението не се говори за България ,а за "земите отвъд Дунава" Поклон пред наивната саможертва на употребения руски мужик. Щом е оставил костите си тук заслужава нашето признание. В същото време паметник на царя "освободител" е неуместен.Паметник на чужд цар в уж свободна България е недопустим.Това е унежение за националното ни достойнство. Националния ни празник следва е за някакъв момент от историята ни в който ние имаме дял. Например 20 Април ....6 септември..... но 3-ти Март?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иване,

    05 Март 2017 0:57ч.

    Вземи и почрочети Симеон Радев, където са описани причините, поради които руският цар е бил принуден да се съпбрази с решенията на Берлинския конгрес. Жалко за човек или народ, който не може да благодари за стореното му добро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    05 Март 2017 11:37ч.

    Добри реплики от Муйо ,Наблюдател, (Не)Съгласна, Волк ! Звученето на "бля-бля" си е винаги такова, успиващо, тъжно и частично вярно и поне толкова Невярно. А иначе, грешката за търсенето на абсолютната историческа истина продължава и от авторката в типичен руско-"интелигентски" стил. То е започнала още преди Улянов-Ленин, през "кукурузниците" но дай Богу да е завършило с белязания и от съдбата Горбачов. В РБ сега е също на мода, най-малкото при авторите подпомогнати в БНТ -1 от програмите на чичко Шорош. Има само сегашна, местна и национална истина , най-вероятно за народите, но не и за глобалното село/ чийто дух отново виждаме и в този текст/ ?! Иначе ще е като при алхимиците, загубили се в търсенето на философския камък, аха от оловото да стане злато . - : )) Може би няма да е далеч времето, ако продължава темпото с промяната на световната история от администрацията / като наемник на капитала и една клика от едно древно племе / на младата 240 годишна държава, когато наистина президента Уилсън ще бъде честван като Освободител на България вместо Император Александър ІІ. Така ще е и с резултатът от Втората световна война, същата страна основно и сама ще освободи Европа от нацизма ?! Вярно, те имат вече опита със стоте милиона местни. Важен е резултатът, за което благодарим на Русия и руския народ !И хората от другите 14 държави. Но Все пак си имаме Симеон Радев и акад. Хайтов и акад. А. Дончев, ако другото, важното не го оставим в децата си и за напред тук на територията България или поне от напусналите я, немили и недраги по кълбото Земя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    05 Март 2017 15:55ч.

    "Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели", но накрая те внезапно се оказват в Гърция, Румъния и Югославия. Без Удроу Уилсън да е гласувал за тая работа, едва ли не. А в туй оченце да плува корабче? На следващата Парижка мирна конференция (1947 г.) Гърция вече иска долината на Места, Родопите и половин Тракия, по талвега на Марица. Югославия иска Кюстендилски и Благоевградски окръг, граница с Гърция по талвега на Места. Сталин нищо не отстоява публично, но неговият представител Молотов казва прочутото си "Ньет!" и България остава в довоенните си граници. Та така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Иван

    05 Март 2017 17:37ч.

    Паметник на чужд цар в уж свободна България е недопустим.Това е унежение за националното ни достойнство. Интересно дали сте били във Финландия там също си имат паметник на Александър II,явно и финландците нямат никакво самоуважение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • демооксиморон

    05 Март 2017 18:28ч.

    Според логиката на дерьмо зависимите ни медии и на няколкото соросоидални трола тук, ни се пробутва версията на Нова евроатлантическа история на България: Руски орди за голяма наша беда дошли и развалили идилията на мирно съжителство между българи и турци, но...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до "до Иван"

    05 Март 2017 19:02ч.

    Разбира се! Турското робство е било по-малко унИжение за българи. И финланците получиха от Русия ДЪРЖАВА и самостоятелност. Преди бяха под шведите - не кой знае какво унЕжение": без държава, без права, без език и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван до Иван

    05 Март 2017 23:04ч.

    Защо срамиш хубавото име бе адаш? Кой съумя да ти смени чипа, та те направи русофоб? Неблагодарността е страшен грях. Може би това е най-страшния грях! Ако не беше Русия и руските войски днес нямаше да я има и нашата прекрасна Родина България! В този прекрасен материал се споменава, че руския цар се е опитвал да избегне войната, защото не била приключила реформата в армията но "Той разбира и че събитията на Балканите достигат критична точка и резултатът от забавянето ще бъде един – няма да има кого да спасява." Да наистина, ако Русия не беше изпратила армията си в защита на поробения български народ днес нямаше да ни има всички нас! Вижте тъжната съдбата на кюрдите, които и сега няма да успеят да създадат своя държава. Затова да живее нашата прекрасна Родина България! Да пребъде нашата освободителка Русия и братския руски православен народ!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако у Русия е имало и някакви други съображения

    06 Март 2017 0:19ч.

    по време на Руско-Турската война през 1877-78 г., освен освобождаването на християнското население на Балканите (българите, а и не само те…), то и те не са били завоевателски съображения, а отново ОСВОБОТИТЕЛНИ. Русия винаги е имала Великия План да освободи Истанбул и да го върне отново в исконното му състояние на Константинопол. Т.е. Русия е имала, има (и до днес) и ще има (докато това не се осъществи) огромното желание да реставрира ВИЗАНТИЯ. Защо? Не е ли Византия мъртва? Ами, питайте евреите, на които от две хиляди години всички УМНИЦИ по света им повтаряха, че Израел е мъртъв — евреите от дума не разбираха и накрая взеха, че си създадоха отново Израелската Държава. Замисълът при създаването на несмилаемата за който и да е българин странна геополитическа формация, наречена Източна Румелия (със столичен град Филипопол — Пловдив), крие в себе си именно това — да се даде началото и зародиша на една бъдеща Византия. Мнозина не виждащи по далеч от носа си българи — не непременно Православни Християни (зер Християните са всъщност рядкост сред исконно-безбожните българи) — трудно ще се съгласят, че реставрирането на Византия не е насочено срещу интересите на отровените с антивизантийска пропаганда хорица, обитаващи региона между Дунав и Егейско море. Дори ако хванеш и разпиташ не само «русофобите», но и «русофилите» на днешна България, какво мислят те за една бъдеща Византия, всички до един ще изръмжат: „А стига с теа глупости, бе!“. Но това не са глупости! Православието е рожба на Византия, и то никога няма да стане отново оная велика религия, която заслужава да бъде, ако не бъде реставриран Константинопол и не бъде върната катедралата Света София в изначалното ѝ състояние на Християнски Храм. За нас, православните, Константинопол е ЙЕРУСАЛИМ, попаднал в ръцете на неверниците. Помислете си какво е Йерусалим — Свещения Град за трите Авраамически религии? Той е общо взето НИЩО като град. Но като СИМВОЛ е всичко. Идеята за стойността му е изречена исторически от Саладдин в навечерието на предаването на града от кръстоносците на новите му ислямски господари, които го държали в продължителна и безнадеждна обсада. Точно така е и казал Саладдин: Йерусалим е НИЩО, но все пак е ВСИЧКО! Е добре — за нас същото важи и когато говорим за Константинопол. Главите на българите трябва да уврат един път завинаги и да им стане ясно, че на света не са само те, а има и нещо по-голямо от тях, което се нарича ПРАВОСЛАВИЕ, представляващо един огромен свод на величествения Храм, кътащ под закрилата си и даващ подслон на огромен брой християни. А ако българите не искат да бъдат едни от тези християни, нека обявят себе си с по-ясен глас, че ще станат католици, протестанти, мюсюлмани, будисти, болшевики-атеисти, или даже и евреи (последните две са всъщност едно и също нещо)… И да си тръгват — прав им път! Западът е широк и в него ще се намерят места както за псевдо-ислямските авантюристи, помамени от Ангела Меркел, така и за майцепродавните пишман-българи, с които се е заел сам Дьорд Сорос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Март 2017 3:15ч.

    По-налудничав опус в прослава на яловата византийска империя, единственото достоинство на която е многовековното и оцеляване в ступор, не бях виждал. Една империя създала за всички столетия на цялата си обширна територия по-малко отколкото град Атина за един век. Символ на закостенялост и ретроградност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    06 Март 2017 4:33ч.

    първоначалната идея е била паметника да бъде построен в Бг точно там, където са били боевете за Плевен.Но...през 1886 има криза в отношенията между Бг и Русия. Година по-рано е Съединението на Бг с Румелия, събитие, което Русия не одобрява(политиката на Русия по онова време е била ако има някакво добро за българите, то непременно трябва да бъде като инициатива на Русия, някакъв вид на ПР...и изведнъж неблагодарниците решават нещо самостоятелно, та даже и успяват!).Следва войната на капитаните срещу генералите, сърбите са окуражени не само от Австро-Унгария, но и от същата тази Русия, която в знак на неодобрение си изтегля военната помощ и своите офицери от БГ.Опасността за БГ може да дойде от Турция, но(каква изненада за някои форумци) тя е неутрализирана от Англия, която заплашва турците, за да не се намесват. Щом руснаците са против нас(пак каква изненада за някои), то англичаните, за да се противопоставят на руските интереси в БГ, автоматично са за нас. Като капак на всичко руснаците започват да действат открито срещу своето протеже Александър Батенберг, който е започнал да демонстрира независимост от Русия и ориентиране към запада...и заплаща със свалянето си от власт след преврат, организиран от русофилите и вдъхновен от Русия. И така паметникът е построен в Москва.И не, не е срамно човек да знае какво точно се е случило и да направи извода, че държавите имат интереси и следват интересите си, а за полезните идиоти остава да говорят за емоции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До г-жа Решетникова

    06 Март 2017 8:39ч.

    Заглавието на Вашата публикация интригува, но съдържанието е доста едностранчиво, почти силно емоционално и ангаджирано. Лично очаквах фактологически да кажете и други неща, които съветската история премълчава в нашите отношения от една страна, а от друга защо балшинството от нашите официални държавни органи си мълчат, когато нашата история се изопъчава: от къде сме дошли на Балканите, азбуката на Кирил и Методий- от кого и защо е пренесена там, покръстването на Русия, защо народът "заставя" Александър II да започне тази война, малко за патриарх Евтимий и Григорий Цамблак и първия Московски Патриарх и вся Руси-Калиник,чийто мощи се пазят в Успенския събор на Кремъл в Москва..., защо след А.Батенберг (нелюбимият племеник на руския Император), Александр III заявява: "От нас те няма да получат цар на България! Като им трябва Цар - да си го търсят в Европа!" и последвалите национални катастрофи от "европейския" цар на българите, та днешните либерасти промиват мозъците на простолюдието"Колко са неблагодарни българите след тази победна Руско-турска освободителна война !..." Благодарност за стореното ДА, уважение към жертвите-ДА, но националното достойнство на Българина може да бъде защитено само от достойни българе, готови сами да се жертват за България, а не нея за собствените си банкови сметки... Тъжно, но надеждата остава!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Защо

    06 Март 2017 10:18ч.

    изтривате КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ СА РУСОФИЛСКИ ПОВРЪЩНИ? Отговорете и в гъза ръцете си заврете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хр.Ботев

    06 Март 2017 14:11ч.

    Наситихме се на манипулации...! Благодарихме, платихме, точка! Сега сме в НАТО и ЕС!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Март 2017 17:50ч.

    Руснаците по принцип не правят разлика между старата Русия, СССР и днешна Русия. И да им кажеш, че и най-върлите русофоби не цапат паметниците от Руско-турската война, няма да разберат, какво всъщност означава това. Нито са в състояние да влезнат в съзнанието на един малък народ, да осъзнаят усещането да бъдеш постоянно признателен за нещо, докато не ти признават онова, което си им дал. Те са си измислили азбуката, черковно-славянския език, а християнството са получили директно от великата Византия, на която са продължители. Колкото до изпълнението на някакъв маргинал, последовател на Расате с пречупения му кръст и измислената му руна, не заслужава дори коментар.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    06 Март 2017 17:58ч.

    observer, дали си чувал за Юстиниановия кодекс? А да си виждал мозайките в Равена? За „Света София“ вероятно знаеш, че подобна постройка е издигната в Западна Европа къде хиляда години по-късно. Има и още.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    06 Март 2017 18:04ч.

    Хр.Ботев, не знам дали е точка. С който сме се съюзили, хаир не е видял. Някъде да виждаш Трети райх? Или СССР? Терзаят ме смътни съмнения...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вудро Вильсон с сайта Столетие.ру коменты

    06 Март 2017 18:52ч.

    Комментарии Мариванна - Петру Петровичу 06.03.2017 18:19 Петр Петрович, простите, но, по-моему, "хорошие буржуи" - это и есть вчерашние "плохие большевики". Не с Марса нам их спустили - сами вырастили. В Болгарии та же самая история. Сегодняшние буржуи - чада вчерашней номенклатуры или сама номенклатура. Петр Петрович 06.03.2017 13:56 "Плохие большевики" сделали Болгарию дружественной нам страной, которая даже в состав СССР просилась. А хорошие буржуи допустили, что Болгария стала членом НАТО. И не одна только Болгария стала нам потенциальным врагом с уходом "плохих большевиков". Не получается братства во Христе со славянскими странами, но советское братство реально было. Владимир 06.03.2017 10:51 3го марта у памятник героям Плевны, прошло ежегодное поминовение павших в боях. Я 1го марта написал ВГТРК, каналу ТВЦ и М24, чтобы они пришли, сделали репортаж, показали миллионам россиян. Была только дежурная группа ТВЦ и я с видеокамерой. Больше никто не сохраняет, не передает в массы. Это ведь 2017 год. О какой богоборческой власти говорит Ольга Николаевна? Какие еще "неказисто вышло, со стороны Болгарии"? В Москве, РУССКИМ, память о соотечественниках, в XXI веке, когда нет цензуры, идеологии не нужна. И еще я вспоминаю, как в ноябре 2015г. над Турцией был сбит российский военный самолет. 10го декабря, у того же памятника героям Плевны, каждый год собираются люди, на годовщину сражения 1877 года. Я думал, что москвичи или те, кто в Москве случайно, придут к памятнику, поставленному героям, павшим от турецкого оружия, будет не 100-150 человек, как обычно, а тысячи. Нет, увы. Никого и сегодня не интересуют гибнущие за свободу. Однако, как сказал Христо Ботев "Кто погиб за свободу - тот не умирает!" Таня Енева 06.03.2017 1:57 Спасибо России! Болгарский народ не забудет что она сделала для него,несмотря на все извилини и вашей, и нашей истории.Ведь самое ценное-свободу,ми получили от русских,чьи кости и кровь-в нашей земле. ФАГЕЛОВ 05.03.2017 20:37 В 1986 году был в Болгарии. В г. Сливен разговаривал с болгарином. Он сказал: "Братушка, в Болгарии 95% - русофилы, а 5% германофилы." За прошедшие годы в Болгарии что то, может быть и изменилось, но душу народа не изменить. Верю в 95%, они не приемлют вражды к России и смогут смести тех, кто забывает о нашей вековой дружбе. Верю. Александр Мясникян -Д.О. 05.03.2017 18:47 Вы берете отдаленные последствия стержневых упущенний допущенных когда-то. И потом не забывайте, в чьих руках масс-медия, СМИ? В тех же кровавых руках,которые веками сеят кровь, слезы и горе народам. Не было бы упущений национальной политики власть предержащих (без разницы большевики ли, иль царские/демократические сановники), не было бы повода для разных политтехнологов последних времен раскручивать национальную карту. Я всегда писал, что русские как этнос были и остаются толерантными к национальным чувствам других народов, более того если кто уж интернационалист по сути, так это русский. А про азиатчину мне не надо рассказывать, мы от них ничего путного не ждали и ждать не будем, мы тоже в НКР от них натерпелись за 70 лет пребывания в составе "братского" Азербайджана-было все от унижений, изнасилований детей и стариков, до убийств, попыток насильного отуречивания, разве что каннибализма не было. Даже головы уже и те начали подобно ИГИЛУ резать-в прошлом вот году аккурат в апреле совершили свои гнусные военные преступления-обезглавили павших солдат нашей армии обороны. Это еще цветочки-кто-то целенаправленно пытается посеять семена ИГИЛА в ЦАР и Азербайджане-начали вот как Вы пишете сначала со СМИ с антирусской (читай анти "исламской") истерии. Своего рода артподготовка. А т. коммунист(ы) (один, например, аж в трех ликках/никах))) тут на сайте демагогию развели лицемерную-меня в армянские националисты записывают. Ничего, когда их самих и их семьи коснется то, что 70 лет терпел мой народ все их горячечные убеждения в правильности "ленинской национальной политики" мигом как рукой сымет...надели шоры на глаза слепые поводыри слепых и весь народ за собой в омут тянут.Никто не против интернационализма-но надо же башкой соображать когда и с кем и при каком состоянии исходных данных! Александр Мясникян 05.03.2017 16:18 ТТС развернул бы я Вам "феней", здесь и очень быстро показал бы кто тут, на сайте, на самом деле "порожняки" гоняет.... Чего Вы насмотрелись, уважаемый? На дерьмо разное смотреть не надо, оно, дерьмо, всегда интернационально. Ты, хорошее постарайся углядеть, мил человек, а дерьмо мы сами видим каждый день. И еще один совет, у того кто привык грязью кидаться не могут быть руки чистыми. Борзеют приезжие-давайте в морду и сажайте, но не берите от них взяток-от ментов и прокуроров ваших до разных там чиновников и еще каких-то фраеров при должностях. Так что не по адресу упреки-в таких делах одни приезжие виноватыми не бывают. А кто когда русских выселял из Армении, хоть один факт сможете привести? Поэтому и военные только в основном и живут. А раз обидчивый такой, вот вам предложение: берите Вашу семью и переселяйтесь к нам жить на постоянку и друзьям расскажите-всем будем рады и места всем хватит. А то что русские спасли и армян и грузин от турецкой резни это факт, оспаривать его может только очень нехороший человек. Д.О. Мясникяну 05.03.2017 12:52 Не так давно в АиФе был опубликован аналитический материал о том как излагают историю в учебниках в "новых суверенных недоделанных государствах". Так вот только в Белоруссии не льют грязную ложь против России, а вы на ТТС нападаете, он то верно все пишет, те же азиаты жуткую ересь пишут, что русские натравливали на них джунгар, устроили им специально голод с целью их геноцида, что они были сырьевыми придатками царской и советской России, ну и пр. чушь, а сколько русофобии льется грязным потоком на их порталах, на форумах. Верно говорят "не делай добра, о котором тебя не просят, не будет тебе и зла", прошедшая история полностью подтвердила эту мудрость! ТТС Мясникяну 05.03.2017 6:48 Жил я в Азии, бывал в Прибалтике, Грузии - насмотрелся, наслушался, начитался, родственники в Азии сейчас хлебают по полной, в Армении, к стати, русских почти не осталось, кроме военных, на которых она и держится, так что не надо лепить мне "горбатого" - не зная фактов, зря не пишу, но на вещи смотрю реально и без обиняков. К стати в Москве, в здравоохранении конкретно, куда не плюнь попадешь то в грузина, то в азера, то в армянина, причем на руководящих постах, кафешки и ресторашки вообще подмяли те же самые, их же детки и бесятся на дорогах Москвы, а вы еще беретесь возмущаться, лучше помните: если бы не русские, конкретно, грузин и армян сейчас просто не было бы. Р.Г. 05.03.2017 0:30 Спасибо, Россия! Добромир Добриков 04.03.2017 21:40 "Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем." (Възглас от Великия вход) -говорит священник во время каждая Божественая Света литургия, в каждой церкви в Болгарии, и народ креститься.Я ето видел, потому что я болгар.Простите за плохой русский язык! Ви 04.03.2017 21:16 Вашия Елцин предаде България и не само - на него се сърдете за сегашните отношения... за това Предателство никога няма да ви простят Александр Мясникян 04.03.2017 15:52 ТТС, Вы за всех не отвечайте, пожалуйста. Вы в последний раз когда были в странах ближнего зарубежья? (хотя как обычно и проигнорируете ответ, но все же) Никто подвиг России не забыл и забывать не собирается, никто жертвенное величие русских солдат костьми лягших в частности в Араратской долине, за Араксом, в долинах Лори и под Эчмиадзином и далее под Александрополем предавать забвению не намерен. Не любите инородцев, так и напишите, нечего прикрываться мифами придуманными больными человеконенавистниками. В Армении поспрашивайте русских военных и их семьи, как к ним относились и относятся. Спасибо тебе Россия, спасибо тебе русский народ за твой великий подвиг, который ты всегда совершала невзирая ни на что. У нас есть благодарная память, придет время мы воздадим сторицей. с праздником, Болгария! помни своих освободителей! акмур 04.03.2017 15:48 Всех освободили,накормили,напоили.Все нас любили.Оказались должны всем,да ещё в изоляции.На что надеемся? ТТС 04.03.2017 8:03 Интересная, содержательная статья. В истории известен факт, что славянские дружины участвовали в войнах на стороне Византии, императоры имели гвардию из славян-русов. Русь-Россия на протяжении веков много раз помогала и выручала многие народы, которым грозила неминуемая гибель и ассимиляция врагами: хохлы, грузины, армяне, казахи (киргиз-кайсаки). Беда в том, что они сейчас забыли об этом, а помнят и придумывают только плохое о России и ее делах, мимо этого проходить нельзя, наказывать надо беспамятных! России то никто и никогда не помогал, гадили только со всех сторон. Вот и надо в учебниках истории, сейчас, и писать правду, не церемонясь ни с кем, с бывшими и теперешними "друзьями" - в первую очередь, ведь они в своих учебниках не стесняются писать мерзости о России. А в России назрела необходимость восстановления исторической справедливости, по отношению к предкам, везде и в учебниках и в памятниках и т.д.! Нина Семеновна 03.03.2017 23:59 Спасибо за интересную и познавательную статью. Хотя, кажется, сейчас писать о болгарах - дело неблагодарное. Валерию - думается, автор употребила слово "кто-то", когда писала о цветах у памятника просто как оборот речи. Мне доводилось бывать в Болгарии, так вот, у памятника Царю-Освободителю всегда лежат живые цветы. Всегда. И какая разница, кто их принес! Болгарский народ в большинстве своем помнит о жертвенном подвиге русского народа и благодарен ему! Надо уметь отделять власть и правящую вражескую верхушку от простого болгарского народа. Не пробил час 03.03.2017 23:41 Россия НЕ празднует день освобождения от ига. Москвичка 03.03.2017 18:36 Питерскому. Ну во второй-то мировой Болгария в отношении нас соблюла нейтралитет. войну им мы объявили 5 сентября 1944г.. Гитлер как ни уговаривал болгарского царя Бориса хоть символическую военную единицу на Восточный фронт послать, не вышло, не нашлось болгар добровольцев.Болгары в наших не стреляли. Партизанское движение в Болгарии было исключительно на русофильской основе. Всю войну сохранялись у нас с Болгарией дипломатические отношения, а с 1 октября 1944г. болгарская врмия вошла в состав фронта маршала Толбухина и довольно активно проявила себя в боях в Хорватии, Венгрии и Австрии. Валерий 03.03.2017 18:23 Вот то-то и оно .Автор даже не заметила , как ясно выразилось отношение болгар к России в наше время . " К памятнику Царю - Освободителю в центре болгарской столицы КТО- ТО принёс свежие цветы ". А если бы не этот кто-то , остался бы памятник без цветов . Питерский 03.03.2017 15:56 Все это замечательно и духоподъёмно, но только вот ...как-то уж всё оно так неказисто вышло, со стороны Болгарии по отношению к России. Ну хоть бы "братушки" нейтралитет соблюли в двух Мировых войнах, всё бы русским полегче было бы. Так нет же...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един от многото

    06 Март 2017 19:12ч.

    http://www.stoletie.ru/slavyanskoe_pole/probil_chas_272.htm Вижте оригинала на статията в Столетие.ру и коментарите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    06 Март 2017 20:25ч.

    Питайте арменците и кюрдите, те ще ви обяснят каква е разликата между това да си в Османската империя и да си освободен от Руската империя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • костадин.еу

    08 Март 2017 18:26ч.

    Както всяка година, така и тази, на националният ни празник 3 март станахме свидетели на поредната антибългарска истерия, довела до оплюване и обругаване на свещеният символ на българската свобода. По националните телевизии шестваха най-различни добре познати и втръснали до погнуса лица, които обясняваха как турско робство не е имало, следователно не е имало и освобождение, как руснаците са искали да ни поробят, как 3 март е руски, а не български празник и т. н. по информационите страници в интернет вакханалията беше още по-пълна. Един от флагманите на антибългаризма у нас, Ивайло Дичев, се появи на няколко места в мрежата с фундаментална бългорамразка статия, в която попадаме на следните опорни точки: 1. „На 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да ни касае... две империи са сключили мирен договор, на който днес се радваме." 2. „Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо на Левски, от която вече е снета комунистическата забрана: „Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби". 3 . „А ако говорим за начало на държавата ни, вън от съмнение е, че то настъпва с приемането на Търновската конституция, гласувана единодушно през сълзи и прегръдки на великата дата 16 април 1879 година." 4. „Мечтаейки за Санстефанска България, ние си намираме повод да мразим сегашната си реална родина." Разбрахте ли сега? На 3 март не се е случило нищо, което да ни касае... Само за тази фраза лицето (ако въобще може да се нарече лице) Ивайло Дичев трябва да лежи в затвора. А какво да кажем за поредното тиражиране на фалшивата фраза, уж казана от Левски? Що се отнася до великата дата 16 април, тя е велика за своите съвременници, но за нашата история е просто една от многото подобни. Какво канцеларско мислене, боже господи - приемането на конституцията било истинското начало на българската държава?!? Коя държава по света мисли по подобен начин за своето създаване, знаете ли? Никоя. Е, става дума за държави, разбира се, не за територии с платени еничари и грантаджии. Последното обаче разбива всичко - да мечтаеш за националния идеал означава да мразиш България?!? Не, определено затворът е най-малкото, което трябва да му се случи на Дичев, както и на плеядата други дичевоподобни създания Та така, вчера за пореден път се изляха потоци от помия срещу България и българската свобода. Никъде и никой обаче не каза и не спомена речта на главнокомандващия на имперската руска армия княз Николай Николаевич, който започва своето обръщение към войската така: "Офицери, унтер-офицери и солдати на армията на която аз съм водач. Ние ратуваме не за победа, а да защитаваме нашите християнски братя! Да защитаваме християнската вяра! Търпението ни се изчерпа! Ние имаме царската дума и тя е последна, войната е обявена! Напред, нашата кауза е свята! С нами богъ!" Е как да се каже такова нещо по нашите медии? Та то въобще не е евроатлантическо? И много други неща обаче не се казват по нашите медии. Срещу кого се бият например руснаците? Срещу турците? Да, но не само. Както в състава на руската армия има българско опълчение, така и в турската има хиляди западноевропейски доброволци и наемници. За тях обстойно разказва военнията кореспондент Василий Немирович-Данченко, който в книгата си „Година на война" описва случаите, при които в руски ръце попадат английски доброволци, биещи се на страната на турците. Но западноевропейците далеч не са само редови войници. Главнокомандващият на цялата турска армия Мехмед Али паша всъщност е германец и се казва Карл Дитрих. Вейсел паша, който командва турската армия в битката при Шипка-Шейново, всъщност е австриец, като името му е фон Вексел. Армията на Сюлейман паша, която извършва кланетата в Стара Загора, е превозена с английски кораби от Албания в Тракия. Самата английска флота впоследствие влиза в пристанището на Цариград, за да предотврати падането на турската столица в руски ръце в края на войната. След сключването на Санстефанския мирен договор в Родопите започва мюсюлмански метеж и нови кланета срещу българите, пряко организирани от Хидает паша, който всъщност е англичанина Станислас Сенклер. Хайде сега да ви запитам - ако всички тези изверги не бяха англичани, немци и австрийци, а руснаци, дали нямаше всекидневно да лягаме и ставаме с техните престъпления, извършени над нашия народ? Сега виждате ли каква огромна война се води срещу нас българите и нашата история? На практика нашата свобода е извоювана във война, която водим не само срещу турците, но и срещу англичани и германци. Същите тези само броени месеци след подписването на Санстефанския договор разпокъсват България на пет части, като днес техните съвременни слуги дори и това опитват да припишат на Русия. Както се казва, крадеца вика дръжте крадеца. Днес България не е независима държава и е поробена от същите тези, които ни държаха в робство до 1878 г. Само и единствено от нас зависи дали ще успеем да се освободим повторно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    09 Март 2017 3:39ч.

    Муйо, в онази ранна епоха, от която даваш примери, Византия все още си е една прясно покръстена Римска империя. И осем века след това бавно запада, парализирана в ортодоксалното си християнство, с което заразява и околните. Което и твърдя. Убеждението ти, че си умен, и при това повече от другите, ти пречи са схващаш, какво са казали, при това не на теб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    09 Март 2017 3:47ч.

    За "заслугите" на англичаните за нашето освобождение няма нужда от спор. Но да не забравяме, че Руско-турската война е предшествана от преговори между Великите сили и в очертаните и рамки не влиза нито завладяването на Истанбул (освобождаването на Константинопол), нито България на три морета. Това са само козове за бъдещото преразпределение на сферите на влияние. Русия разполага само с тях, на страната на другите е силата. Затова и резултатът е малко по-скромен, отколкото ние желаем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Biognoza

    09 Март 2017 8:45ч.

    Аман от самодейно митотворчество. Реална военна сила, и то именно руска, побеждава Османската империя в двата фронта на войната. Русия не пролива кръв заради някакви мними, изсмукани от пръстите (на тогавашните и днешните диванни клоуни) предварителни договорки. Тук вече се каза на няколко места да се излезе от линейните тривиализми на желаещите секуларистки обяснения на тая война и да се разбулят поне частично духовно-провиденческите намеси в полза на нашето освобождение. Напразно, глас в пустиня - защото никой не чете задълбочено, а я кара по стария злобен истЕрически шаблон. Обзървър, коплексите при такива като теб ви правят архиврагове на българското.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • висок

    09 Март 2017 19:13ч.

    Гласове се доказаха като активни сеячи на русофилската отрова. Позор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    10 Март 2017 21:22ч.

    Архиважно е да се изтъкнат линейните тривиализми на секуларистките обяснения за ролята на провидението в политиката и дипломацията. Така ще се освободим от злобния истерически шаблон, който неизкушения от високия наратив ще забележи в опусите ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SOSA

    13 Март 2017 9:52ч.

    ЧУДЕСНА СТАТИЯ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ангел Николов, историк

    30 Яну 2022 20:48ч.

    Посредствена пропагандна статия. За да бъдат опровергани тенденциозните измишльотини и спекулативните й изводи, трябва да се напишат поне сто страници с опровержения, подкрепени с научен апарат. С това, естествено, никой сериозен историк не би си губил времето, понеже авторът е никой. Ще посоча само един факт: В нито една историческа или мемоарна книга от онова време в царска Русия тази война не е наричана Освободителна. Във всички сериозни изследвания са посочвани истинските цели на Русия във войната и те не са освобождението на българския народ. Възраждането на българската държавност е страничен продукт на войната, каквито са и тези на останалите балкански държави - Сърбия, Румъния, Гърцич, но в никоя друга държава никоя руско-турска война не е наричана Освободителна, нито мирните й договори са техни национални празници. Истинските цели на Русия много отчетливо се проявяват след така нареченото освобождение и политиката й срещу България й докарва огромни беди. Никога тя не е била доброжелателна към България. Всъщност, подобна глупост като "братска дружба" в междудържавните отношения е огромна глупост и цинична спекулация. Такова нещо световната история не познава. Претенциите на днешна Русия към България са истинска свинщина. Никаква междудържавна благодарност България не й дължи. През целия 19 век Русия при всяка руско-турска война подлъгва българите да я подкрепят, след което ги предава и изоставя на турския произвол, на който дори в много случаи съдейства. За 20.век да не говорим. Не България напада Русия, а Русия напада България и интриганства срещу нея. За терора и грабежа след съветската окупация да не говорим - тогава нейната креатура БКП избива цвета на българската нация - над 30 000 души - за сравнение българските загуби в наложената й война са към 13 000. От икономическото ограбване на страната и наложения й комунистически режим България няма да се съвземе никога. Повече не ми се губи време с такава идиотщина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи