Йордан Енев е един от хилядите доброволци, които помагаха на организаторите на Световното първенство по футбол в Русия. Той е на 26 г. и е завършил журналистика. Публикуваме неговия разказ за работата му в град Самара.

 

 

 

‘’Беше чудесно и не исках да свършва!’’. Това отговарям на всеки, който ме попита как беше преживяването ми, наречено Мондиал през лятото на 2018 г. в Русия. Имах рядката възможност да бъда сред селектираните доброволци на шампионата. Възможност, която чаках няколко години. 

 

Като студент, а и не само, съм участвал като доброволец в редица музикални, спортни и културни събития. Най-вече заради тръпката да си част от организацията на голямо събитие. Като фен на футбола, винаги съм мечтал да присъствам на Световно или Европейско първенство. Първият ми (неуспешен) опит беше с Евро 2016 във Франция. Кандидатурата ми не бе одобрена, заради дефицитът ми на знания по френски език. Това не ме обезкуражи и скоро след това се появи възможност за кандидатстване като доброволец на Световното първенство в Русия.

 

Процесът стартира две години преди шампионата и премина в няколко етапа, които бяха разделени през няколко месеца. Самите нива на селекция бяха четири: езиков тест (по английски) и три интервюта, две от които на английски и едно на руски. Тук е моментът да благодаря на учителките ми по руски в гимназията, които четири години обучаваха малка група, която впоследствие беше закрита. Бързам да кажа, че руският език не беше толкова задължителен за успешна кандидатура, като френския на Евро 2016. Много чуждестранни доброволци не знаеха местния език. 

 

Близо 177 хиляди бяха кандидатствали за доброволци, което се оказа и рекорд за Мондиал. По-малко от 10 процента отидохме в Русия - 17 040, а чуждестранните участници бяха 7 на сто от 112 страни. Нямаше възрастова граница. Срещнах хора, които наближаваха осемдесетте. 

 

 

Най-дълго пропътуваното разстояние на доброволец беше на човек от Нова Зеландия. Той беше изминал 16 хил. км. до гр. Саранск, за да участва в организацията на Световното. Сред доброволците имаше капитан на нефтен танкер, бивши футболисти и спортни шампиони.

 

Първоначално бях заявил желание да работя с медиите, но след интервютата размислих. Причината беше невъзможността да се гледат мачовете. Същото се случи и с второто ми желание – spectator service, функция, свързана с насочване на зрителите. Така се оказах в “транспорт”, където беше прекрасно. Бях избрал град Самара.

 

Трябва да се има предвид, че доброволците се записват много преди жребия за груповата фаза, което значи, че не се знаят отборите, които ще играят в желания град. Избрах Самара поради няколко причини. Първата е сантиментална и историческа. В града се намира Иверският манастир – мястото, където е ушито легендарното за опълчението ни Самарско знаме. Освен това градът е с население от 2 млн. души и е на брега на р. Волга. Определено търсех по-тихо място, в сравнение с Москва например, където да си прекарам достатъчно добре, без да усещам шумотевицата на столицата.

 

 

Кандидатствах за хуманитарна виза, която е безплатна и е с ограничен срок на пребиваване. Спането ни беше осигурено от организаторите, а моите разходи бяха за закупуване на самолетен билет и джобни. Мястото в което ни настаниха беше напълно прилично, близо до плажа на Волга и с директен транспорт до стадиона. 

 

На летището в Самара забелязах гишетата за паспортен контрол, брандирани с логото на домакините. Причината беше следната: всеки фен, закупил билет за мач, може да пътува в рамките на Русия и Беларус безвизово. Така че феновете имаха допълнително обособени гишета за проверка. Единствената подробност е, че с билета вървеше и задължително издаване на т.нар. FAN ID  -  тип акредитация за фен със снимка. То дава възможност и за безплатно ползване на градския и междуградски транспорт между всички градове в Русия. Доброволците също бяха с привилегия за безплатно придвижване. 

 

На всяко летище в градовете-домакин имаше зона за издаване на билет за мача. В допълнение – такъв център има и в градовете, докато FAN ID може да бъде издадено дори на стадиона. Двата компонента на практика лишаваха разпространителите на билети на черно, тъй като пропуските бяха поименни и с номер на паспорт, докато фенските карти – със снимка. Умишлено нямаше продажба на билетите на стадиона (в случай че са останали), с цел сигурност. В допълнение домакинът беше задължил феновете да вземат билетите си до два дни преди мача – отново с цел избягване на струпвания в последния момент. 

 

Общественият транспорт в Самара е поостарял, но добре организиран. В града има метро. Някои от големите булеварди бяха затворени и превърнати в пешеходни зони. Градът предлага разнообразие от музеи, сред които бункер на Сталин, пазен в тайна 50 години или ‘’Космос музей’’. Крайбрежната ивица е сред най-дългите в Русия, а разходките с лодка по Волга са сред любимите забавления за тирустите. 

 

Бункерът на Сталин

 

За първи път бях в Русия и следях с интерес всеки детайл. Помня негативната медийна кампания около Олимпийските игри в Сочи през 2014 година. Ако има нещо, което научих във Факултета по журналистика, това е, че не трябва да се доверявам с лека ръка на новините. Организацията на Световното по футбол беше изрядна и без пропуски. 

 

Само в Самара домакините бяха симулирали три тестови мача преди началото на турнира. В т.нар. match day се променяше изцяло движението на градския транспорт. Всички линии се спираха за сметка на специални, които возеха до централните зони на града. Целта беше бързо и ефикасно придвижване на всички фенове до и от стадиона.

 

 

‘’Космос арена’’ е великолепен. Чисто ново съоръжение за 45 хил. души, което е изнесено в края на града. Практика в последните години по целия свят, заради по-евтината земя за изграждане и елиминирането на задръствания в централните части на града. С цел удобство за феновете са изградени багажни отделения преди гейтовете, които са безплатни. На самите входове, които са на около 200 метра преди съоръжението, се преминава с лицево дигитално разпознаване на фенската карта. Билетът се проверява непосредствено преди трибуните. Няма нужда да описвам фенските магазинчета, зоните за храна и напитки на стадиона, типични за всяко голямо събитие. Атмосфера на трибуните беше магнетична. Куполът на арената е овален, вдъхновен от космоса и неслучайно подбран. Самара се гордее с изграждането на комически елементи и тела, включително на два от двигателите на кораба на Юрий Гагарин.

 

 

Тъй като бях разпределен във функция транспорт, местоработата ми не беше на стадиона, а в хотела на официалните лица от ФИФА. Задълженията ми бяха логистични – организация на транспорт до и от стадиона. За целта бяха осигурени служебни автомобили. Сред официалните лица, с които работих бяха съдиите за мачовете в Самара, отговорниците за ВАР, както и дори самият президент на ФИФА – Джани Инфантино.

 

В Самара се изиграха шест срещи от първенството – четири от груповата фаза, осмина и четвъртфинал. В града имаше обособена фен-зона на площад ‘’Куйбишев’’ за 15 хил. души. До 1991 г. Самара е носил това име, факт, с който местните жители не са били съгласни, заради традициите всеки град на юг от Волга да носи женско име. 

 

 

Имах удоволствието да изгледам и шестте двубоя. Два от тях гледах съответно от ВИП и хоспиталити зоните – подарък от организаторите за добре свършената работа. Заедно с пълната работна униформа от турнира и редовния за подобни събития сертификат, получихме различни други подаръци. 

 

Сред пъстрата палитра от нации, култури и традиции искам да откроя южноамериканците.  Вечно танцуващи и пеещи, те бяха душата на Самара, а и вярвам, в цяла Русия. Топли хора с огромни сърца и страст. Щастливи. 

 

Организаторите се бяха постарали да спазват и допълнителните правила на ФИФА за такъв турнир. Пушенето беше абсолютно забранено на стадиона и фен-зоната, и непрепоръчително из целия град. Продажбата на фенски артикули със съмнителен произход беше на практика елиминирана още в зародиш – месеци преди домакинството.

 

Вече споменах ‘’Иверският манастир’’, стопанисван единствено от монахини. На входа на манастира се предупреждава за правилата за обличане на туристите и се предоставят дрехи при нужда. Някои от помещенията му са затворени за посещение, поради реставрация. На територията му се намира гроба на Пьотър Алабин, градоначалник на Самара и инициатор на създаването на Самарското знаме. Манастирът е оцелял, макар и не в пълен вид, след комунистическите репресии срещу Православната църква. 

 

 

Една от най-дългите улици в града носи името на българския град Стара Загора. По нея са разположени кино ‘’Шипка’’, пословично за местните, което в момента е в реставрация. До него се намират покрит пазар ‘’Шипка’’ и търговски център ‘’Стара Загора’’, обиколени с фотоси от България. По улицата са разположени още магазините с българските имена ‘’Мартеница’’, ‘’Младост’’ и ‘’Загорка’’, както и площад ‘’България’’. 

 

Улица в града е кръстена на Георги Димитров, на когото е поставена и плоча в историческия център на Самара. 

 

Любопитно е, че в градския сувенирен магазин има магнити с братската символика на Самара и Стара Загора, както и умален вариант на Самарското знаме.

 

 

Макар и не физически, образът на бившият български футболист Теньо Минчев все още се помни от по-възрастните фенове на играта в града. Националът на България става първият чужденец в СССР, привлечен от ‘’Криля Советов’’.

 

Футболът е любов, а Световното първенство е най-голямата му сцена. Щастлив съм, че имах привилегията да бъда част от него и желая на всеки да следва мечтите си. 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

една тетка на 30.07.2018 в 11:03
Благодаря, много интересни сведения и впечатления!
Амира на 30.07.2018 в 11:32
Чудесен репортаж, благодаря, успех и нови интересни пътувания!
Благодарности за публикацията на 30.07.2018 в 12:02
Който не вярва, да е отишъл сам да види и да пише и разказва за всичко това, както го направиха хилядите туристи от цял свят на това великолепно представление!
observer на 30.07.2018 в 12:43
За пушенето. Още беше социализъм и бяхме комсомолци. Беше дошъл един руснак да изнася доклад на някаква конференция. Та се похвали, наш город некурящий. А ние го питаме, а непющий? Той се захили и тогава наляхме чашите. А за ходенето, отдавна беше, кога гледах последния си мач на живо, вкарват едните гол и се усещам, ами повторение? Ами кой на кого подава, ами има ли висящи картони. Същото като на формула 1, казаха ми, иди да го видиш, но повече няма да поискаш. Та профучават едни коли, кой кара, какво става на другите места на пистата, току някой изчезне, и шум, от който оглушаваш. Но пък остават спомените.
стеф на 30.07.2018 в 15:20
Много ни харесаха споделените от вас впечатления за неповторимото футболно преживяване в Русия и ни вдъхновихте и ние да бъдем доброволци в бъдеще!!!
ШИВА на 30.07.2018 в 23:18
Като какви предрасъдаци ,разбива горното писание не мога да разбера.
Наблюдател на 31.07.2018 в 11:25
Браво. Чудесно написано и много информативно. За съжаление, не се пише "предвижване", а придвижване.
Медийно Затъмнение ООД на 31.07.2018 в 13:55
Да се положат всички усилия подобни писания да не замърсяват медиите. Русия , да се знае , е Новичок, кибер атаки и бой и мъчения на гейове. На борба с фалшивите новини!
Иван Минчев на 31.07.2018 в 14:56
Поздравявам г-н Енев за честно отразената негова мисия в Русия. Допадна ми и язвителната бележка на ООД-то в 13:55 ч. Мога да се похваля, че споменатия в пътеписа бивш футболист на Криля Совтов Теньо Минчев е мой племеник и действително е първият чужденец играл в съветското първенство. Администрацията на Самара на прощаване с него с благодарност му подари Лада в шоколадов цвят.
Каракочев на 01.08.2018 в 17:35
До многоуважаемото медийно затъмнение. Знам, че много боли, но световното по футбол в Русия беше организирано перфектно. Да, напълно е възможно едновременно с това, Путин да е постигнал и политически цели, но е факт, че хиляди гости промениха мнението си за Русия и руснаците. А по повод "Новичок" една малка корекция. След като англичаните се набъркаха в този монтаж, вече се нарича "Дурачок".
Хаха на 01.08.2018 в 20:53
Медийното затъмнение иронизира, а редник Каракочев не е разбрал и спори. Душица.
Най-хубавото обаче е бункерът на Сталин превърнат в музей на 01.08.2018 в 20:56
Направо разбива предразсъдъците ни.
Пишещият на 01.08.2018 в 22:18
млад журналист да вземе да се научи да пише. Като се нарича този текст Световното на разбитите предразсъдъци, може ли да каже за какви предразсъдъци става дума, кой ги е имал и как са били разбити. Щото е написал един технически отчет от рода на спахме, ядохме и ср№№ми.
OLD на 03.08.2018 в 07:27
Хубав пътепис и е добре, че го споделя авторът. Интересно е описанието на духа, който има все още в Самара, относно културните, исторически и икономически възки с България. За Иверския манастир явно не му е стигнало времето, защогто акцентът му е върху това което има между нас в исторически план от преди 142 години.Четейки постовете, разбирам наистина " колко мъка има Господи на родната ми земя ". П.П. Гледам, че оргиналният наблюдател, пак е изкарал лакърдиите, като един истински "Пабло Пикасо" в отстояването на "кубизмитичните представи" за нещо, в ущърб на това свързано с посланието на автора и не като сигнала от логото на компанията " Nokia" / две свързващи се ръце/, а кото истински фен на анимациите на сириал, "ала Чичо Скруч".
observer на 04.08.2018 в 21:49
олд, пий Гинко билоба, помагало да не си губи човек мислите по пътя. На правопис няма да те научи човек, но поне пиши орИгинален, ще го запомниш от оригване. А най-добре изчезни, смъкваш нивото.

Напиши коментар