Средновековието и Възраждането са основата на нашата култура

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:44
346
0

Ладислав Цветков разговаря със ст. н. с. дфн АНИСАВА МИЛТЕНОВА Ладислав Цветков: Каква е категорията на документите, които са се изписвали през Средновековието и Възраждането, по нашите земи, освен тези, които са използвани в чисто църковен порядък? Анисава Милтенова: Има, задължително книги, които са се пазили в царската канцелария. Това са така наречените „хронографски текстове”. Към всяка царска канцелария е имало летописец, който е записвал подвизите на войските на царя, отбелязвал е важни събития от историята на царството. Това, за съжаление е една част от старобългарската книжнина, която е много слабо запазена. Повечето от тези документи са били унищожени. Също така плод на царската канцелария са били грамотите. Това са били едни големи свитъци, с печати. Понякога подписът на царя е бил със зелено мастило, подобно на византийския император. Печатите са установявали истинността на грамотата, на които са се давали права на земите, на манастирите, около манастирите и самият им статут. Ладислав Цветков: Какво е количеството на тези ръкописи и старопечатни издания и къде другаде има такива, стойностни за нашата история? Анисава Милтенова: В България се пазят някъде около 2400 – 2500 ръкописни книги. Тяхното местонахождение, освен в Народната библиотека и в Архив на БАН, е и Църковен историко-архивен институт, Център Иван Дуйчев, в Университетска библиотека и в провинцията – има музей, които притежават ръкописни книги. Свищовският музей притежава една впечатляваща, не много голяма сбирка от славянски текстове. Ладислав Цветков: Вие изследвате подобни текстове. В Русия има ли подобни текстове и какво е тяхното количество? Анисава Милтенова: В Русия има многократно повече. Само в Държавният исторически музей се съхраняват около 30000 славянски ръкописа. Огромно количество ръкописи се съхранява и в Санкт Петербург, в двете големи библиотеки: към Руската академията на науките и Руската национална библиотека. Ладислав Цветков: Интересно е по какъв начин тези ръкописи са попаднали в Русия? Анисава Милтенова: Има най-малко пет начина, по които ръкописите са попаднали там. Първоначално, още след падането на България под византийско владичество (1114г.), доста ръкописи биват изнесени от Преслав и след това от Охридската архиепископия, която се премества, защото Самуил основава царството в западните български предели. Този период всъщност спасява до голяма степен много произведения, творби на български писатели, защото те се преписват именно в Русия. Всъщност пренасянето на ръкописите дава възможност произведенията на Климент Охридски и на Константин Преславски да се преписват в Русия, както и литургични книги. След този период, във връзка с т.н. „второто южно-славянско влияние”, след падането на Търново в ръцете на османците, се пренася още веднъж цялото ръкописно богатство на Втората българска държава от Търново в Русия. Това са така да се каже естествените контакти в рамките на православието. Друг начин е подбирането на определени книги от колекционери. Това започва да се извършва от средата на ХVІІІв., даже някои колекционери по-рано посещават Балканите, до началото на ХІХв. Така се образуват колекциите на редица пътешественици, примерно колекцията на Виктор Григорович, Александър Яцимирски, Полихроний Сирку. Освен това богати покровители на изкуството събират ръкописи, като ги заплащат. Така се получава сбирката в Британската библиотека, събрана от лорд Кързън. Тя съдържа много ценни атонски ръкописи. Така там е попаднало лондонското четириевангелие. Ладислав Цветков: Чел съм, че тогава е имало и практика българите да даряват такива текстове. Анисава Милтенова: Това се е извършвало по линия на Църквата. Тя е събирала помощи от руските църковни дейци, помагащи на православното население. Като знак на благодарност понякога са се дарявали ръкописи. При всички положения, онова, което е съхранено в Русия е можело да се изгуби на Балканите, поради многото воини, пожари, наводнения и всякакви подобни бедствия. Ладислав Цветков: Да се върнем към наши дни. Известна е инициативата да се върнат от Русия част от архива, касаещ периода 34-44г. Как стои въпросът с достъпа до този вид текстове? Анисава Милтенова: Достъп до ръкописите може да се придобие по няколко начина. От една страна, това е директният достъп, т.е. учените да бъдат командировани на място. Вторият начин е посредством копия на ръкописите. Днес това се извършва в дигитален вид, на дискове. Най-ценният начин, според мен, е текстовете да могат да бъдат ползвани при определен режим в интернет. Това е т.нар. „дигитализация” и е проведена от много библиотеки, по отношение на гръцките ръкописи и се провежда целенасочено и за славянските. Ладислав Цветков: Интересно ми е, дали този процес е интензивен и безпрепятствен? Анисава Милтенова: Не винаги. Всяка държава си има своя собствена политика по отношение на ръкописите и културните ценности. Има различни цени, по които се правят копията. Виенската библиотека, например, при едни много либерални условия за ползване на ръкописите, предоставя копия на много достъпни цени. Всички ръкописи там се дават в ръцете на читателя. При руските библиотеки това е доста по-сложно, защото там обикновено се изисква специално разрешение за някои ръкописи, които са особено стари и в лошо състояние. Те не се предоставят в този непосредствен вид, а обикновено под формата на микрофилм, или се казва, че ръкописът не може да бъде даден. Тук трябва да се каже, че получаването на разрешение за ползване на ръкописи в Държавния исторически музей, например, отнема време и учения трябва да заяви конкретните сигнатури и векове на ръкописите. Ладислав Цветков: Това не е ли парадокс? Как ученият да заяви номер и хронология при положение, че текстът не е наличен в България? Анисава Милтенова: За да стане това ученият трябва известно време да изучава описите на ръкописи. Те представляват една книга, в която ръкописа е описан аналитично, т.е. има датиране, разгърнато съдържание. Така ученият може да се запознае предварително с текста. Проблемът е, че в руските книгохранилища описи на много сбирки липсват. Например, една прекрасна сбирка на Елпидифор Барсов, няма опис, т.е. в нея има много ценни ръкописи, които не могат да бъдат упоменати по номер. Имаше една програма по ФАР, която даде възможност на наши учени да опишат български произведения, съдържащи се в сбирки в Русия. Ладислав Цветков: Според вас необходимо ли е, отвъд академичната страна на въпроса, да се променят условията за достъп до тези важни за средновековната и възрожденската ни история ръкописи? Анисава Милтенова: На първо място, според мен трябва да се засили процесът на дигитализация. Дигиталният вариант е много често по-добър от директният контакт с ръкописите, защото избягва недостатъците на старостта на текста. Другото, разбира се, е въпрос на договореност между библиотеките, между правителствата, между държавите. Проблемът е, че когато две страни сключат спогодба трябва да има взаимен интерес, а ние имаме далеч по-голям интерес да изучаваме текстове в руските книгохранилища, отколкото руснаците у нас. Ладислав Цветков: Смятате ли, че инициативата за връщане на част от ръкописите в Русия у нас, би облекчило достъпа на наши учени до руските книгохранилища? Анисава Милтенова: Да се облекчи достъпа – да, но самите кодекси, това е гледната точка на учения, трябва да си останат там където се съхраняват. Както сбирките в Атонските манастири трябва да си останат в Атон, така и тези артефакти трябва да си останат в хранилищата, в музеите, но трябва да има дигитални копия достъпни за всички.   Ладислав Цветков: Тоест, ако българската страна е готова да финансира дигитализацията на тези текстове, то този процес може да се реализира? Анисава Милтенова: Да. При положение, че се подпише една спогодба и от българска страна има определен списък на най-ценните ръкописи, които на всяка цена би трябвало да присъстват в българското културно пространство, това е осъществимо. Осъществимо е да се направят копия на тези ръкописи, за да могат да се ползват тук. Не бих искала да пропусна да кажа, че в БАН се съхраняват огромен брои микрофилми, направени още когато се замисляше издаването на съчиненията на Климент Охридски. Тогава, преди повече от петдесет години, наши колеги са ходили в Русия и са събирали много ценни неща, които се намират тук. Тези микрофилми, обаче трябва да се дигитализират, за да могат да издържат времето, защото се износват, чупят и изчезват. Ладислав Цветков: В заключение, от ваша гледна точка, кое е по важно за нас: ръкописите от Средновековието и Възраждането, или тези архиви, които ще бъдат ни върнати? Анисава Милтенова: И двете са еднакво важни, защото и двете разкриват едни бели петна в нашата история, които по никакъв друг начин не могат да бъдат разкрити. Разбира се, винаги е по-актуална съвременността, за хората днес, които биха искали да разберат истината за обозримия период от живота си. Ние обаче не бива да подценяваме Средновековието и Възраждането, защото те са основата на нашата култура. Ладислав Цветков: На мен ми са струва, че по-новата ни история е по-добре осветлена, следователно се нуждаем по-силно от осветляване на по-древните времена. Анисава Милтенова: Това е хубава идея, която изплува от време на време в общественото съзнание, обикновено по повод на юбилейни дати. Ние в Института за литература сме предприели една библиотека, която се нарича „репертоар на старата българска литература и книжнина” и там сме описали, с помощта на компютър всичките по-важни паметници до началото на ХІVв., включително, плюс част от паметниците от ХІVв. и ХVв. Този информационен корпус наброява 350 ръкописа. Така че нещо се прави, но се изисква време.