Интервю на Юлия Владимирова за a-specto.bg
Снимка: Петър Маркович

- Основната концепция в манифеста на DiEM 25 е демократизиране на Европа, тъй като Европейският съюз вече не обслужва своите граждани. Защо демокрацията в Европа се провали?

- Може би, защото още от самото начало, откакто е създадена Европейската общност за въглища и стомана, Европейският съюз е заченат като един преди всичко икономически картел. В ЕС няма как да има демокрация, докато най-силните институции като Европейския съвет и Европейската централна банка нямат абсолютно никаква отчетност. Тези същински институции, включващи и Еврогрупата, не само решават за свободното придвижване на хора в Европа, но и прилагат икономически мерки, които превръщат страни като Гърция, Испания или България в деиндустриализирана пустиня с масова безработица и социални лишения. В същото време, решенията на тези институции се правят при затворени врати без абсолютно никаква възможност за въздействие на гражданите.

- В книгата „Омраза към демокрацията” френският философ Жак Рансиер отрича управляващите дефиниции за демокрация, защото, според него, тя се отклонява в технокрация, олигархия, власт и подчинение. Има ли бъдеще демокрацията след края на историята?

- Ако мечтата на Франсис Фукуяма за „Краят на историята”, илюзията, че либералната демокрация е единственият играч в града, вече си е отишла, сега въпросът е какво следва след нея? Това, което виждаме днес е постдемократичен антиутопичен сценарий, в който гражданите имат единствено възможността да избират между различни продукти. Имат тази възможност, ако са достатъчно късметлии да имат пари. Когато обаче става дума за наистина важни неща като здравеопазване, образование или намиране на работа, те всъщност нямат никакъв избор. Ако не възстановим демокрацията в Европа, най-големите тоталитарни кошмари на ХХ в. ще ни изглеждат като приказки.

- Искането на DiEM 25 е за промяна на бюрократичната политическа система на Европейския съюз. Как DiEM 25 ще се съпротивлява срещу неолибералната клетка, в която Европа е заключена? Вярвате ли, че начинът да се съпротивляваме е в такива движения и общности от граждани?

- Аз самият не вярвам в така наречения „дълъг марш през институциите”, но в същото време презирам понятието на Хегел за „красивите души”, знаете, тези интелектуалци, които биха предпочели да съзерцават бездната от безопасно разстояние вместо да участват в реални действия и да омърсят ръцете си. Ангажираш ли се веднъж, винаги има риск да се провалиш. Но ако не опиташ, според мен вече си се провалил.

За съжаление много интелектуалци днес предпочитат да си почиват в хотел „Бездна”, вместо да се помъчат да направят смислено действие. Може ли бюрократичната система на Европейския съюз да бъде променена? Съмнявам се. Но трябва да направим всичко, което можем, за да избегнем сценария от 1930 г. Огледайте се наоколо, пълно е с милиони бежанци, тероризъм от Париж до Брюксел, нова война, която ще избухне в Либия, и какво прави Европейският съюз? Инвестира шест милиарда евро в Турция.

ЕС отдавна няма никаква външна политика. Вътрешната политика на Съюза също се провали. Само си спомнете Гърция и референдумът с резултати OXI, когато така наречената Еврогрупа притисна гръцкото правителство да действа срещу собствената си програма и реформите, които имаха преди изборите. В такава ситуация се нуждаем от паневропейско движение, което да е способно да мобилизира не само прогресивни политически партии или търговски съюзи, но също така общини и общности, включващи нови форми на самоорганизация, които ние в DiEM 25 наричаме „спонтанни колективи”.

Властта вече не пребивава в националната държава. Ние трябва да сме способни да измисляме нова контра-власт, различна от всеки модел, който сме опитвали през ХХ в. Социалната революция на XXI в. може да създаде поезията си само от бъдещето.

- Основната критика по отношение на DiEM 25 е, че това движение е по-скоро един интелектуален марксистки кръг, който теоретизира проблемите, но не би могъл да провокира реална промяна в политиката на Европейския съюз. Втората критика е, чеDiem 25 не идва „отдолу”, от хората, а от публични фигури. Как бихте отговорили на тези критики?

- DiEM 25 определено не е кръг от интелектуалци марксисти. Да, в движението има марксисти, но също така има и либерали, социалдемократи и може би ще се изненадате, но и консерватори, които са притеснени, че ако не поемем някаква отговорност да построим обединен фронт срещу фашизма и остеритета, какъвто поколението на 30-те очевидно не е успяло да изгради, Европейският съюз ще свърши в кръвопролития подобни на времето на Втората световна война.

Да, DiEM 25 е подкрепено от добре познати фигури – от Ноам Чомски до Кен Лоуч, от Славой Жижек до Джулиан Асанж, но това не означава, че не се опитваме да направим от DiEM 25 платформа, която е отдолу нагоре. Точно в този момент, самоорганизирани „спонтанни колективи” от Дания до Италия, започнаха да организират свои собствени разклонения на DiEM 25 без абсолютно никакво вземане на решение „отгоре надолу”. Няма движение без самите хора.

- Има ли място за оптимистичен модел за Европа? Хабермас казва, че имаме възможността да променяме нещата само с комуникативен консенсус. Но събитията през последните години поставиха под въпрос тази възможност.

- С целия ми респект към Хабермас, аз не вярвам в комуникативния диалог и изобщо този модел, предложен от германския социолог, тоест идеята, че при общо обсъждане и аргументация можем да променим моментната безизходица на Европейския съюз. Вие видяхте преговорите между Гърция и Тройката, успяха ли гръцките аргументи да убедят управляващия елит да не прилага грубите си остеритетни операции?

Капиталът не се интересува от аргументи. Нуждаем се от самоорганизация на всички нива, от градските общини и така наречените „градове на съпротива” като Барселона до работниците. Не само имаме нужда от нови аргументи, нуждаем се също така и от нови методи.

- Има сигнали за нова финансова криза и в САЩ, и в Китай. Мислите ли, че подобни кризи раждат нови системи? Не подценяваме ли капитализма и неговата способност да оцелява и да се самовъзпроизвежда във всяка ситуация. Не е ли това големият ужас?

- Новата финансова криза дебне точно зад ъгъла и системата, в която сомнамбулстваме, вече представлява нов модел, в който капитализмът вече не се нуждае от демокрация, за да функционира. Само вижте Китай! Знаете какво каза господин Шойбле, германският финансов министър, на една от срещите на Еврогрупата: „Аз не дискутирам плана – той беше приет от предишното правителство и ние не можем просто да позволим някакви избори да променят нещата.”

Ако това не е най-доброто доказателство, че в ЕС няма демокрация, не знам от какво друго доказателство се нуждаем. Дори да се избере едно радикално и честно правителство, управляващият елит на ЕС не би позволил нещо да се промени.

- Днес имаме нов вид класова борба, не тази, в която бедните се противопоставят на богатите, а обратното, богатите се опълчват срещу бедните, за да вземат техните придобивки и да стават още по-богати. Това е светът на корпорациите.

- Това е точно същото, което казва Уорън Бъфет, един от най-богатите хора в света: „Има класова борба, но моята класа, богатата, прави тази война и ние побеждаваме.” Може би има светлина в края на тунела, но тя вече е приглушена заради строгите политически икономии. А в тъмнината на тунела, ако перефразираме Антонио Грамши, когато старата система умира и новата все още не е родена, е време на чудовища. По този начин е роден фашизмът.

- Има нова вълна на крайно десни партии в Европа, както и „тръмпизация” на политиката в САЩ. Също така в Европа има силни реакции, свързани с мигрантския поток, граничната политика, гръцката криза и т.н. Политическият дебат в опасност ли е?

- Това, което виждаме при Доналд Тръмп е просто друг модел на „берлусконизацията” на политиката. Това не е нещо ново. Опасно е, но още по-опасно е, ако Хилъри Клинтън победи и стане президент. Вместо клоун с опасни амбиции като Тръмп или Берлускони, ще имаме опасен политик, който бодро ще препуска през всякакви нови войни и който вече прави всичко възможно, за да интегрира най-мощните технологични компании като „Гугъл” и „Епъл” с американската „дълбока държава” и Пентагона.

Изненадващо ли ви се струва, че бившият главен изпълнителен директор на „Гугъл” Ерик Шмид, който е водач на дигиталната кампания на Хилъри Клинтън, неотдавна получи работа в Пентагона? Добавете и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и Европа (TTIP) и ще получите точния резултат от уравнението и това какво бъдеще ни чака зад ъгъла.

Можем да добавим и бежанската криза, тероризма и прекратяването на Шенгенското споразумение. Ясно личи, че не просто политическият дебат е в опасност, а същинското бъдеще на този континент. Съжалявам, ако звуча песимистично, но ако искаш да се бориш с чудовището, трябва да го погледнеш в очите.