Какво означава да празнуваме нещо или някого? Не е ли празникът само развлечение? Пик на консуматорството? Защо празнуваме рождените дни, Бъдни вечер, празника на майките, ако всяка година те ни доближават до гроба? Защото засега сме се отървали от него? Струва ми се, че всеки празник е преди всичко прослава на живота, в противен случай се превръща просто в купон, който е бягство от страха от смъртта. Истинският празник предполага, поне докато трае, че съществуването е оправдано, че раждането не се случва само заради наслаждението на човешката пасмина.

 

 

Това е много стара заповед: “Почитай майка си и баща си”. Тя предхожда “Не убивай”.

 

Можем да разберем тази предходност, защото тя означава: “Ще обичаш живота, който си получил”. Ако да бъдеш роден е само неудобство, ако животът не е добър сам по себе си, защо да не го разрушим? “Да не убиваш” няма никаква тежест, ако не почитаме най-напред родителите си, тъй като те са в основата на нашия живот, и ако не честваме майчинството. Левинас виждаше в него фигурата на най-дълбоката отговорност. То ни кара да разберем тази учтива форма: “След вас”, в която философът разпознава “най-красивото определение на нашата цивилизация”. Защо “След вас”? Защо правим място на другия? Дали от лицемерие, за да се покажем милосърдни? Дали това е себеотричане? 

 

Майчинството ни показва, че е точно обратното - тип парадоксално осъществяване, което ни изважда от индивидуалистките и конкурентни възгледи. Майчинството е тази невероятна и оригинална ситуация, в която един човек прави място на другия в собственото си тяло, стигайки до деформация, чак докато почувства определена агресия (повръщане, болки, риск от помятане). Това обаче не е себеотричане, а даряване на живот. Затова трябва да честваме майчинството, не само защото е нашата матрица, но и защото то е моделът на щедростта и на надеждата в действие.

 

Майчинството е най-специфичната женска власт:

 

това, което не може чаровният принц сам по себе си, това, което убягва на патриархалната и фалическа власт, това, което поставя мъжа под първична зависимост от жената, е самата възможност да отвори бъдещето. “Изкуствената матка”, която би могла да се възприеме като аксесоар на женското освобождение, позволява по-скоро да се осигури контрол на мъжете, или поне на мъжката логика, над раждането. Феминизъм, който върви срещу майчинството, бързо преминава в искане за равенство по скалата на мачистките ценности и следователно ги засилва. Това е отказ на жената от нейната изключителна и най-чиста сила, тази сила, която може да постави спирачки пред войнствения свят на мъжете (спомнете си “Лизистрата” на Аристофан).

 

Радикалната опозиция на биологичното и социалното преминава в съмнителен дуализъм, който не вижда, че онова, което е чисто човешко, и следователно нито ангелско, нито животинско, е

 

плетеницата на духовното и плътското.

 

Човекът е същество на културата, което е в неговата природа. Поколения наред са встъпвали в брак между мъж и жена. Не ставаш майка без баща. Без бащинството, което го уравновесява, майчинството се превръща в поглъщане, което се опитва да задържи малкото до себе си. Сега можем да решим да излезем от човешкото. Можем да отречем всеки дух на плътта, да я сведем до материал, да се съвокупляваме в лаборатории и да произвеждаме ГМО на базата на homo sapiens.

 

Майчинството се отнася до зачатието, а зачатието означава да приемеш в себе си един неясен, тайнствен процес, който завършва с появата на някой друг и който ни убягва два пъти: в своето изпълнение и в своя завършек. Техниката се доближава до производството, а производството се състои в произвеждането на нещо извън себе си (която е единствената мъжка възможност), в един контролиран, дори прозрачен процес: ин витро. Ето защо не бих казал, че тайнството на майчинството е заплашено от новите технологии, а че майчинството е самото място на тайнството и то представлява радикална съпротива, по-добра от всяка реч, срещу технократичната власт.  Само то може да гарантира, че появата на дете е събитие, а не резултат от програма.

 

Фабрис Аджадж е френски писател и философ, директор на Европейския институт за антропологични изследвания “Филантроп” във Фрибур, Швейцария. Католическият интеректуалец е и баща на седем деца. 

Текстът е откъс от La gloire de nos mères, par Fabrice Hadjadj, lefigaro.fr, 24/05/2014

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Helleborus на 08.03.2018 в 12:45
Когато говорим за майка, ние говорим за любов, преди всичко. Само че ние днес сме отрекли дефиницията за любов и тя е почти забранена и със закон. Любовта е свързана с това да даваш, а какво човек дава, онова, което има - лично време, личен труд, грижа. Няма по-голяма любов от тази човек да даде живота си за приятелите си, е казал Божия Син. Не просто смърт, но отдаване на дните на живота ни. Днес се утвърждава през медии, закони и политика диаметрално противоположното на това. Егоцентризмът, егоизмът са нашата култура. Не само на жената, но особено на нея почти се забранява да посвещава себе си на деца, на семейство. Излизат едни щастливи жени, които обясняват как те са щастливи, защото се грижат само и единствено за себе си и женските си нужди. Говорят лежерно и самодоволно, запълват времето си с индивидуални занимания и удоволствия, прически, фитнес, шопинг, кариера, любовта се обвинява като причина за губене на време и идентичност. Интересно каква идентичност има куклата барби. И тук отдавна е премината границата на толерантността, в която всеки решава за себе си, дали да е егоист или да се посвети на близките си. Вече имаме агресивно отричане на тези жени и майки, които имат любов в сърцата си, за да се посветят на децата си, на семействата си, на съпрузите си. Или се изкарва, че са жертва на насилие, дори само ако вършат домакинска работа или пък ако те настояват, че искат да я вършат и да си гледат децата, тогава те самите са обвинени в насилие спрямо децата си. Ами да, не го насилвай да търпи твоята любов и грижа, пусни го на леличките в държавни институции да му крещят, нека яде джънк, вместо супа топчета, защо го мъчиш с възпитание, остави го да се социализира. Защо да празнуваме деня на майката, след като ние сме й забранили да се реализира като човек? Защото никой не може да се реализира като човек, ако няма любов в себе си и възможности да я проявява, особено една жена. Затова в нашия свят няма любов и това, което хората наричат любов, не е любов. Наскоро имаше един формат, в който един мъж толкова „обичаше“ една жена, че й извади душата от зор да я притежава. Нашият свят се отрича от това хората да се посвещават едни на други, пропуска се и факта, че в истинските семейства не само жените са посветени на мъжете си, но последните още повече, нима не са проливали и кръв и пот, за да осигурят и защитят домовете си? Но ние вече изгубихме това, егоисти сме до мозъка на костите си, унищожихме жената и майката, съпругата, всеки ден обществото преследва онези, които все ощеса отдадени на семействата си. Обвинява ги, когато не живеят само за себе си. По-ниско човечеството никога не е изпадало в такъв масов институционализиран, политически, културен натиск над целомъдрената и разумна любяща майка и съпруга. И първото, което се вижда, са липсите в поколенията. Но егоистът дори и това не може да види, понеже няма база за сравнение. Децата ни страдат нечовешки и компенсират по ужасен начин, но какво ни пука?
Пръво, Фабрис Аджадж е на 08.03.2018 в 17:25
евреин от френска арабска колония.Второ, Фабрис Аджадж има удоволствието да нарича Иисус Христос "това еврейско бебе". Трето, ако душицата Галя Дачкова си даде труда да прочете Мишна, внезапно ще открие колко правилно е съвъкуплението с тригодишни момиченца и какво точно е имал предвид Даниел Кон Бендит в интервюто си;
Helleborus, цветенце отровно, на 08.03.2018 в 17:49
как не ти омръзна да лъжеш?
Helleborus на 10.03.2018 в 10:35
Ами хайде тогава поне да ти обясня какво е лъжа, за да не се излагаш. Лъжата не е да си измисляш факти, тя е да говориш за онова, което е, но с цел да погубиш. Също както Бог каза на Адам да не яде от дървото, защото ще умре, а змията му каза не, няма да умреш. Умря ли? Ами не умря. Кой говореше Истината, Бог или Змията? Мисля, че точно на теб ще ти бъде трудно да дадеш отговор на този въпрос, защото все още не си разбрала, че лъжата е самото подло намерение, злоба и зложелателство, насаждането на съмнения и клевети спрямо добрите естества и природи, нечестивото и надигнато сърце, което иска да отдели хората от източника им и да ги подчини на себе си. Защо Бог говореше истината и защо Змията лъжеше, след като Човекът не умря, оставям ти го за домашна работа. След като лъжата ти е идея фикс, поне започни да проумяваш какво означава тя и къде са нейните корени. Вместо да вървиш по петите ми и да демонстрираш колко много ме ненавиждаш, което говори за теб само по себе си.

Напиши коментар