Самуил Ардити: Народът и цар Борис III спасиха евреите, но Симеон II не работи за паметта на баща си

Самуил Ардити: Народът и цар Борис III спасиха евреите, но Симеон II не работи за паметта на баща си
"Симеон има пари, получи от баща си милиони. Да извади малко от милионите и да вложи в неговата памет! Народът обича цар Борис, защото не прати войски на Източния фронт и така спаси от гибел 60 000 селянчета. Спаси българските евреи. Поддържаше добри отношения с Русия до 5 септември 1944 г. След 9 септември 1944 г. трябваше да бъде очернена паметта на цар Борис, защото народът го обичаше. Какво можеха да кажат срещу него? Започнаха да му приписват вината за депортирането на беломорските и македонските евреи." Това казва в интервю за "Гласове" Самуел Ардити. Интервюто е взето през 2017г. Пускаме го по повод 76-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

 

-------------------

Самуил Ардити е роден в София през 1935 г. Потомък на древен еврейски род от Русе, племенник на Елиас Канети (единственият български Нобелов лауреат). Баща му Бенямин Ардити е водач на Ционистката ревизионистка еврейска партия в България. В Израел е най-дългогодишният представител в Кнесета /парламента/ от всички български евреи. През 1949 г. Самуел, още дете, емигрира със семейството си в Израел.През 1960 г. завършва Техническия университет в Хайфа. Работи като инженер до 2002 г., когато се пенсионира. Изтъкнат общественик в Израел и изследовател по темата за съдбата на евреите през Втората световна война. Автор е на книгите „Спомени от годините на Холокоста – 1940–1943″ в 5 части и „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи“.

--------------

 

- Господин Ардити, по какъв повод сте в България?

 

- По случай освещаването на плоча в Националния исторически музей в Бояна на 952-ма евреи войници, загинали във войните за обединението на България. И вторият повод бе срещата ми с вицепремиера Валери Симеонов. Всичко мина много успешно. Проведох среща в парламента и с група от ВМРО.

 

- А каква е връзката ви с тази партия?

 

- Имам връзка с тази партия. Навремето ги наричахме „македонци“. Не знаехме какво е ВМРО. Но те са работили много, сигурно повече и от Българската православна църква, за нашето спасение. Да вземем например делегацията от Кюстендил, която идва в София и се присъединява към заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, за да пледират заедно пред тогавашния министър на вътрешните работи Петър Габровски.

 

В тази делегация освен Асен Сючмезов, който е богат търговец от Кюстендил, са също представителят на управляващата партия Петър Михайлов и още двама – единият е адвокатът Иван Момчилов от ВМРО-Кюстендил, както и македонският войвода Владимир Куртев. Куртев декларира публично пред Габровки: „Слушай, ти ако удариш евреите, ще имаш работа с нас, македонците“. И това беше достатъчно, защото по онова време с македонци да си нямаш работа! Убиваха хора много лесно. Та това е връзката с ВМРО.

 

Веднъж, през 2006 г., тръгнахме с приятели до Охрид и по пътя се отбихме в Музея на българските праведници в Кюстендил. Тогава екскурзоводката ми каза: „Господин Ардити, как може Владимир Куртев да не е награден от „Яд Вашем“ с титлата праведник*? „Не може да бъде“, казах й. И обещах да проверя, като се върна в Израел. Направих го и жената наистина се оказа права. Тогава подадох молба да бъде увековечена паметта на Куртев като праведник. Минаха шест месеца и не получих отговор. Нищо.

 

Тогава се обърнах към председателя на управата на „Яд Вашем“ – Авнер Шалев, и той написа остро писмо до директорката на отделението за „праведниците на света“ – Ирена Щейнфелд. Тя се извини, че уж нямала време, и обеща, че ще провери случая. Един ден ме викна и каза: „Докажи ми, че такъв човек съществува и че е бил в делегацията от Кюстендил“. Отвърнах й, че това го пише във всички книги. За нея обаче това не беше достатъчно доказателство. Трябваше да замина за България.

 

Тук искам да уточня, че правя всичко това на мои разноски и никой не ме финансира. Аз съм самостоятелен човек. Вълк-единак. Дойдох в София, отидох във ВМРО, разправих им защо съм дошъл. Те ми казаха: „Господин Ардити, елате утре в 10 часа сутринта, ще имате кола със шофьор, която ще ви откара до Кюстендил“. Заминах за Кюстендил. В музея ми дадоха валидни документи. Върнах се в Израел. Дадох документите, те ги приеха. Всичко беше наред и аз заспах на тая лаврова клонка. Реших, че работата е в кърпа вързана.

 

Един път ми пишат: „Господине, узнахме, че имало някакво дело след войната срещу Владимир Куртев (а това не е вярно, лъжа е), и ние искаме да знаем какви са били обвиненията. Обърнахме се към Държавна агенция „Архиви“, но не получихме отговор. Ако може, да ни окажете съдействие“. Аз телефонирах до българското посолство, но оттам не искаха да помогнат. И след това заминах за София. Отидох в Държавна агенция „Архиви“ и оттам ми обясниха: „Господине, ние отговорихме на запитването от страна на Израел. Но единственото, което намерихме, бяха две снимки на Владимир Куртев. Нищо друго“. Едната снимка – с колегите му учители, а другата – с четници в Македония. Значи всичко е било изчистено.

 

Накрая израелският посланик в София трябваше да търси материали за Куртев, но му дадоха знак да не търси нищо. Мина близо година и като видях, че нищо не правят, дойдох в България. Беше доста мъчно да се свържа с Комдос (Комисията по досиетата). Трябваше да получа пълномощно от семейство Куртеви. Най-накрая ми дадоха досието – гледам, два месеца преди мен вече е била Ванка (Ваня, бел.ред.) Гезенко от държавните архиви. Тя работи за израелската амбасада.

 

После се разбра, че предстои посещение на Бойко Борисов в Израел. Това беше към края на 2009 година. Веднага се свързах с посолството и помолих да ме свържат със свитата на Борисов, като дойде. Срещнах се с тях в един хотел в Тел Авив, всичко им разправих – и за заслугите на Лиляна Паница, и за Владимир Куртев. Те са му предали всичко. И когато отива в Музея на Холокоста, Борисов вижда снимката на Куртев. Значи в „Яд Вашем“ едната ръка не знае какво прави другата! Те самите са му сложили снимката там!

 

Тогава Борисов се ядосал и ударил по масата „Какви са тези дискриминации! Тук, в България, дадохме на всички орден „Стара планина!“. И тогава от „Яд Вашем“ решили да признаят Куртев за праведник. (Впрочем в музея има една малка изложба за спасяването на българските евреи. Много малка – 3,5 на 4 метра и 60 сантиметра дълбочина. Просто витрина. Докато за спасяването на евреите от Дания има може би половин декар.)

 

На 3 май 2010 г. имахме събрание на Лигата за приятелство между България и Израел в Тел Авив. Пристига тогавашният български посланик Димитър Цанчев и казва: „Хайде, хаирлия да е! Имаме нов праведник – Владимир Куртев!“. Всички ме поздравиха.

 

- Значи благодарение на вашата упоритост е била призната заслугата на Куртев за спасяването на българските евреи?

 

- Да бъдем упорити се научихме от българския народ. Та това са моите връзки с ВМРО. Оттогава поддържаме добри отношения.

 

- Странно, че по време на пребиваването си в София сте избрали да се срещнете тъкмо с Валери Симеонов, който е известен с арогантните си изказвания по адрес на малцинствата в България и чието име наскоро бе замесено в скандал, свързан с нацистки поздрави?

 

- В Израел имаме един израз „убийство на характера“ – когато трябва да бъде убит характера на човек. Как се прави това? Чрез пускането на лоши новини, подигравки, пишат срещу него, присмиват се. Това е „убийство на характер“. И аз видях, че с Валери Симеонов става въпрос за същото. Проверих случая, имам и българска телевизия в Израел. Негов подведомствен преди 20 години си направил някакъв майтап. Ама тогава нито е бил негов подчинен, нито пък е бил нацист. Малко несериозна ми се вижда тази работа. После четох изявленията на израелската посланичка, която настоява въпросният господин да се извини публично. Че коя е тя? Не тя, а аз съм спасен от Холокоста. Какво е видяла тя? Най-много да е виждала германски войник по филмите! От нейните изявления разбрах, че тя е подведена. На иврит има един израз „Бащите ядоха зелено грозде, а на децата зъбите почерняха“. Аз останах доволен от характера на г-н Симеонов, ако се съди по това, което говорихме. А ние обсъждахме най-вече темата за Лиляна Паница и нейните заслуги за спасяване на българските евреи.

 

- Защо за вас е толкова важна тази тема?

 

- Когато почнах преди 10 години тази кампания, ми казаха: „Оставете тази жена да почива в гроба. За какво ви е да се ровите в тази история?“. За Лиляна Паница, също като за Куртев, подадох молба в „Яд Вашем“ да бъде призната за праведник. След две години получих отказ. Интересна история. Сега знам защо. Тя е била секретарка на секретаря по еврейските въпроси в България Александър Белев. Не е била клечка. Обикновен чиновник.

 

След 9 септември 1944 г. всички служители от комисариата по еврейските въпроси са арестувани. Тя също. Това са хаотични времена, необикновени. Хората, които тогава разпитват антисемитите, са група евреи – партизани от отряда „Чавдар“. Сред тях са Изидор Леви и Соломон Бали – дядото на същия Соломон Бали, който сега е председател на еврейската масонска ложа Бней Брит в България. Тези хора са слезли от Балкана. Не са виждали жена от година, може би две. Прекарвали вечерите в интимната компания на затворничките, ужким с тяхно съгласие.

 

Лиляна Паница ходела и разправяла на жените: „Откажете им!“, и те знаели за това. При един от разпитите всички й се нахвърлят – кой с шамар, кой с ритник. В сериала „Недадените“ този епизод беше разказан, макар и посмекчен. Година преди да почине, през 2008 г., направих интервю с Дими Паница, който е кръстник на Лиляна Паница, и той ми разправи: „Отидохме в милицията, взехме един циганин с каруца и я докарахме вкъщи. Беше едно парче окървавено месо“.

 

След това Лиляна е дадена под съд, а неин застъпник става д-р Нисим Буко Леви. Той не е лекар, както мнозина си мислят, а доктор по право, което по онова време беше много рядка работа. Възпитаник на университета в Берлин. Блестящ адвокат. Срещу него се изправя адвокатът от Народния съд Манчо Рахнимов, член на БКП. Манчо Рахнимов се опитва да вкара Лиляна в затвора и всеотт пита: „Беше ли Лиляна антисемитка?“. Но Буко Леви е по-убедителен, Лиляна е призната за невиновна и e освободена. Няколко месеца по-късно умира.

 

А не й дават титлата праведник, защото е убита от партизани евреи. И защото сега децата  и внуците на нейните убийци дърпат конците в „Яд Вашем“. Дълга ръка имат. Много български евреи в Израел ме питат: „Добре бе, какво ще стане, ако й дадат титлата праведник, това даже не струва пари!“.

 

- Нека да обясним какви обаче са заслугите на Лиляна Паница за спасяването на българските евреи, заради които настоявате да получи признание?

 

- Според моите изследвания на 8 март 1943 г. рано сутринта тя издава информацията за готвената депортация на евреи на д-р Нисим Буко Леви, който не е случаен евреин, продаващ туршия на Женския пазар. Той е председател на ционистката организация в България и заместник-председател на Еврейската община в България. Лиляна е добра приятелка на неговата съпруга Лора и много добре знае с кого си има работа.

 

 

Лиляна Паница

 

След като Паница предупреждава евреите какво се готви, те започват да действат. По онова време вече се е знаело, че македонските евреи ще бъдат депортирани, но никой не е допускал, че това може да стане и с българските евреи. След като Министерският съвет решава на 2 март 1943 г. да депортира евреи само от новите земи – Беломорието и Македония, Филов (министър-председател), Белев (комисар по еврейските въпроси) и Габровски (вътрешен министър) действат конспиративно и добавят 8600 български евреи към ешелоните, тъй като германците настояват „пратката“ да се състои от 20 000 евреи, без значение какво поданство имат.

 

Това става ясно от показанията на Лиляна Паница. На 10 март се проваля опитът около 800 български евреи да бъдат депортирани. На 24 май се прави втори опит за депортация, вече на всички евреи от България. Тогава царят веднага отказва и се опитва да спечели време като един въжеиграч. В крайна сметка Борис Трети изиграва Хитлер с решението да изсели евреите от София в провинцията. И въпреки това 5 хиляди евреи остават в столицата по различни причини. Има такива, които са граждански мобилизирани и работят за стопанството.

 

Вече няколко години заедно с моя приятел Елко Хазан работим за признаването на заслугите на Лиляна Паница за спасяването на българските евреи. Сега действаме президентът на България да й даде или орден „Стара планина“, или ордена „За граждански заслуги“. С Валери Симеонов говорихме точно по този въпрос. Той като вицепремиер може да повдигне въпроса на „Дондуков“ 2.

 

Не разбирам и друго – защо Симеон II не работи за паметта на своя баща?

 

- Какво имате предвид? Защо смятате, че не работи ?

 

- Симеон е „мамин син“. Отгледан е от майка си. Почти не е виждал баща си, защото Борис е бил много зает човек. Къде е имал време за децата? След като са изгонени от България, майка му поема изцяло грижата за отглеждането му. В дневника си Любомир Лулчев – първи съветник на Борис Трети, пише как царят му признал, че не живее добре с италианската принцеса (царица Йоана).

 

Отделно Борис обичаше да си пийва с приятели, да ходи на лов. Тя сигурно го е ревнувала. И оттук си правя извода, че Симеон явно е възпитан в известна неприязън към баща си. Човекът има пари, получи от баща си милиони. Да извади малко от милионите и да вложи в неговата памет! Народът обича цар Борис, защото не прати войски на Източния фронт и така спаси от гибел 60 000 селянчета. Спаси българските евреи. Поддържаше добри отношения с Русия до 5 септември 1944 г. Не той обяви война на Русия, а Русия обяви война на България, защото й трябваше предлог да влезе на наша територия.

 

Към онзи момент в България не беше останал и един германски войник. Законът за защита на нацията (ЗЗН) беше анулиран от Иван Багрянов (тогавашния премиер), а не от комунистите. След 9 септември 1944 г. трябваше да бъде очернена паметта на цар Борис, защото народът го обичаше. Какво можеха да кажат срещу него? Започнаха да му приписват вината за депортирането на беломорските и македонските евреи. В тази кампания на комунистите им припяваха евреите от Консисторията, чийто приемник днес е организацията „Шалом“. Защо? Защото тези хора получават синекурни службички, командировки, дневни, парички дребни... Всичко това обаче се заплаща, няма безплатен обяд. И те са впрегнати в кампанията срещу царя.

 

 

Цар Борис III

 

- Вие настоявате, че България няма вина за депортирането на близо 12 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Македония в лагерите на смъртта. Защо един български евреин в Израел брани честта на родината си, а има евреи в България, които се стремят да докажат вината й?

 

- Първо, кои са „Шалом“? Това са синове и дъщери, внуци и внучки на тези хора от Консисторията. Тези хора преди 1989 г. псуваха Израел, че е слуга на американския империализъм в Близкия изток и даже пращаха хора, които знаят иврит, да преподават в училища за шпиони. Пращаха също шпиони в Израел. В Комисията по досиетата открих един шпионин, който през 70-те идва в Израел от България, даже се е срещал там с моя баща, който беше дългогодишен депутат в израелския парламент.

 

Какво правят от „Шалом“? На английски има една дума shaming (порицаване, бел.ред.) Измислят постоянно някакви обвинения – „взеха ни радиоапаратите“, „имаше ЗЗН“ (Закон за защита на нацията), имало е „държавен антисемитизъм“. Мигар не го знаем? Знаем го, разбира се. Може и да ни взеха радиоапаратите, но ни подариха живота. Винаги казвам на местните евреи, че в България е било „лятна колония“. Взеха ни радиоапаратите! Голяма работа! Отивахме при съседите – в 9 часа вечерта слушахме Радио „Лондон“ (свири сигнала с уста).

 

По онова време никой на слушаше радио „Христо Ботев“, което идваше от Москва. Даже и цар Борис казва, че в двореца е слушал Радио „Лондон“. Сега „Шалом“ правят shamings, за да се чувстват българите виновни. Хората от „Шалом“ се държат като една ощипана госпожица. „Шалом“ трябва да стане безпартийна организация. Евреите комунисти, ако искат, да си направят еврейска секция към „Позитано“ 20. Свободна България! Щом като толкова искате – направете си секция! Затова хич не ме обичат.

 

Например преди години им написах писмо, че водя кампания в Израел за признаването на Владимир Куртев и Лиляна Паница за „праведници“ с молба за тяхната подкрепа. Нито дума! Сега те ми се ядосват, че говоря срещу дядо Неофит (Видински митрополит – 1868 – 1971 г.) . Те искат той да бъде признат за праведник на света в Израел**. Не намерих за човека добри работи. Хората, които в БПЦ са се борили за евреите, са екзарх Стефан и Пловдивският митрополит Кирил. Те вече бяха признати за „праведници“ в Израел.

 

По онова време митрополит Неофит е бил наместник-председател на Св. синод на БПЦ и се е борил основно за спасяването на покръстените евреи. А пък ние гледахме на покръстените евреи като на предатели. И при българите е така – знаете, еничарите... Покръстени тогава бяха около 40 семейства. Според устава на „Яд Вашем“ не се признават за „праведници“ християни, спасявали евреи срещу смяна на вярата. Така е по устав! Главно дядо Неофит се е борил за покръстените евреи. Дадоха и доказателства за това от дневника на Богдан Филов. Той разказва как дошли владиците Стефан, Пайсий и Неофит и се застъпили главно за покръстените евреи. Пише черно на бяло. После, имам писмо от Неофит до Александър Белев и той пише: „Милий, добър Александър Белев...“. Там също говори за покръстените евреи – нали говорихме, обещахте... Става дума за 200 души. Оплаква му се, че тези „нови християни“, както ги нарича Неофит, всеки ден идват при него и вдигат патърдия, затова по-добре да не си създават главоболия. Накрая дава благословия на Белев. Пратих това писмо на „Яд Вашем“ и оттам ще решат.

 

 

 

- Как се отнасяте към инициативата Българската православна църква да бъде предложена за Нобелова награда за мир заради спасяването на евреите?

 

- Това не е първата подобна молба. Имало е и друга преди 4–5 години. Един българин я подава. Било му е отказано. Евреите подадоха молба за Тодор Живков – като спасител на българските евреи. Тоже бе отказана. Моето лично мнение е, че не Църквата е спасила евреите. В БПЦ имаше и владици, които бяха евреи. Отначало те приеха Закона за защита на нацията с одобрение. После, след две години, си обърнаха мнението. Но е имало например един митрополит от Ловеч – Софроний, ако се не лъжа, който казва: „Нашата работа не е да спасяваме евреи“. Имало е и други мнения. Но като мейнстрийм те всички са се съгласили със Стефан и Кирил.

 

Но те са работили за спасяването на ВСИЧКИ евреи. Те са признати за „праведници на света“ през 2001 година, ако се не лъжа. Димитър Пешев е признат. Владимир Куртев е признат. Димо Казасов е признат. А господин Моше Алони***, който е натрупал добри пари като наказателен адвокат и сега ги харчи за имоти и реклама в България, открива топлата вода всеки ден. Че имало Холокост в Европа – той го откри! В петицията той пише: „Българското правителство е искало да депортира българските евреи, но Църквата го е спирала всеки път“.

 

В инициативния комитет влиза и една професорка от Университета в Хайфа – дъщеря на равин Асса (Хаим Асса****). Не е живяла в България, не говори български. Идва тук и говори по телевизията по темата за спасяването на българските евреи от БПЦ. Абе момичето не е живяло в България, не знае нищо! А нейният баща – равин Асса, пише (показва интервю в пресата): „Борис Трети и посланик Бекерле спасиха българските евреи“. Телефонирах й в Израел. Обяснявам й: вижте какво пише вашият баща. Той не пише, че БПЦ е спасила евреите, а Борис Трети.

 

- Погледнато чисто формално, само царят по онова време е можел да вземе такова решение по силата на своите правомощия, което обаче не отменя заслугата на всички останали за спасяването на българските евреи.

 

- Царят е единствената изпълнителна власт по онова време. Какво можеше да направи екзарх Стефан? Той ходеше с един голям кръст и беше един огромен човек. Какво може да направи с кръста срещу шмайзерите на Хитлер? Борис имаше 500 хиляди щика.

 

И в Израел баща ми се погрижи да бъде питан изрично Айхман (знаете кой е Айхман – палачът на еврейския народ) по време на разпита защо не са взети българските евреи. И той каза: първо на първо, цар Борис с българските прийоми ми пречеше, после – имаше намеса и от страна на Българската православна църква“. За да вземем българските евреи, трябваше да употребим сила, а не искахме, обяснява Айхман. А не са искали, защото Борис имаше вече голяма войска – 500 хиляди щика, имаше вече танкови бригади, българската авиация беше на много високо ниво. Списаревски... Така че за спасяването на българските евреи има голяма заслуга и българската монархо-фашистка армия.

 

 

Екзарх Стефан и митрополит Кирил (по-късно патриарх) - владиците с главна роля в спасяването на българските евреи.

 

- А вашата теза каква е – кой е спасителят на българските евреи? Щом казвате, че не е Църквата...

 

- Не казвам, че не е Църквата. Това беше една пирамида. Най-отдолу бяха обикновените граждани – около 100 хиляди души, които ни помагаха. После бяха Църквата, македонците, Пешев... На върха на пирамидата беше цар Борис Трети и царица Йоана. Ето това е моята теория.

 

- Вие лично, като оцелял в ония смутни времена, към кого чувствате най-голяма благодарност?

 

- Личната ми благодарност е към българския народ и аз работя за българския народ. Титлата на цар Борис беше „цар на българите“. Ако той е спасил евреите, значи българите са спасили евреите. Чувствам голяма благодарност към българския народ. Ние, българските евреи, обичаме България. И винаги ще я обичаме. Тя ни подари живота. Ако не беше България, днес щяхме да сме някаква молекула в Бирхенау. Парче земя. Това е.

 

- Разкажете повече за вашия баща?

 

- Баща ми, Бенямин Ардити, е основател на Ционистката ревизионистка еврейска партия в България и съратник на създателя на ревизионисткото еврейско движение Владимир Жаботински – руски евреин от Одеса. През 1925 г. Жаботински е поканен в София и с баща ми основават Ционистката ревизионистка партия.

 

- Какво точно означава „ревизионисти“ във вашия случай?

 

- Те искат промяна в политиката на управление на ционистката организация – да бъде по-активна и да се бори за еврейска държава. С пристигането си в Израел баща ми започна да се занимава с политика и през 1955 г. беше избран за депутат. Сложиха го на 14-о място в листата на партията на Менахем Бегин, която до този момент имаше 8 места в 120-членния парламент. (В Израел има само един избирателен район, а не както тук.) Смяташе се, че няма никакъв шанс, но бяха избрани 15 души.

 

 Семейството на Бенямин Ардити в Израел

 

- Доколкото ми е известно, вие сте от рода на известния писател Елиас Канети?

 

- Елиас Канети пише за моята баба в своята автобиография. Тя е сестра на майка му Матилда Ардити. Моята баба беше прекрасна готвачка, хубава, щедра жена. А пък сестра й имаше съвсем различен характер – музика, литература... И тя възпитава Елиас в този дух.

 

- Разкажете малко повече за себе си.

 

- Вижте, синът не може да надмине баща си. Аз не мога да надмина баща си. Може би само Александър Македонски е надминал Филип Македонски. Роден съм в София през 1935 година. Започнах да уча в американска забавачница. Майка ми искаше да науча английски. След една година затвориха забавачницата. Отидох да уча в еврейското училище, където днес се намира хотел „Рила“. Завърших първо отделение. Във второ отделение дойдоха германски войници и ни изпъдиха. Училището беше реквизирано от германската армия. Отидохме да учим в синагогата. Но вече на никого не му беше до учене. Вече знаехме, че убиват масово евреите в Полша, но не знаехме за газовите камери. Бяхме като живите мъртви. Знаехме, че ни чакат в Полша.

 

На 7 март 1943 г. баща ми узна от един офицер в трети участък какво се готви. Те трябваше да съберат евреите в нощта на 9 срещу 10 март. 800 евреи от София трябваше да бъдат събрани, главно духовници, индустриалци, адвокати, общественици. Белев като отсече елита, вече няма кой да тича и да му мъти водата. И майка ми ни викна и ни даде две ранички. Сложи вътре малко бучки захар, няколко фланелки, най-необходимото... Така спяхме и чакахме до два часа – обикновено тогава идваха да прибират евреите.

 

 Самуил Ардити

 

- Защо не сте се опитали да избягате, да се укриете?

 

- Нямаше къде да се избяга. Къде ще избягаш? Кой ще те приюти? Нямаше храна, всичко беше с купони. Какво ще ядеш? Нямаше никакви опити да бягаме. Разбира се, ако човек живее в някое градче и хване Балкана... Накрая царят спря стражарите. На 24 май имаше голяма еврейска демонстрация и баща ми участва в нея. Отиде рано. Имаше кавалерия, стражари в черни униформи... Арестуваха евреите по улиците. Баща ми не се върна.

 

След много години узнах, че в този ден едно еврейско семейство го е приютило. Човекът се прибра към 5–6 часа вечерта. После беше изселването в провинцията. Понеже бяхме италиански поданици, не бяхме изселени веднага. Бяхме защитени от посолството. Но когата Мусолини падна след няколко месеца и на власт дойдоха младите фашисти, Италия се отказа от нас. Тогава баща ми нареди да отидем при дядо в Русе. Там имахме къща, в която се настанихме четири семейства и беше малко мъчно.

 

Баща ми нае една къща в циганската махала, защото евреи можеха да живеят само в еврейската, турската или циганската махала. Работите вървяха добре. Баща ми е русенец. Там имахме роднини – дядо, чичо. Един ден баща ми, не знам какво му е хрумнало в главата, свалил жълтата значка и отишъл до пристанището. А оттам минаваше германската войска за Източния фронт.

 

От сто метра се виждаше, че е евреин. Един стражар го задържа, докарват го в участъка и го питат „Добър гражданин ли си ?“, „Да“, отвръща баща ми. „Защо тогава не спазваш законите?“ Според нарежданията евреин, който ходи без значка, трябваше да бъде незабавно изпратен в концлагера в Сомовит, на брега на Дунава. Оттам можеха за една вечер да ги изпратят във Виена. Баща ми отиде при управителя Стефан Симеонов. Онзи му отворил досието и му казал: „Досието ти не е добро“.

 

А само преди два месеца Ани Вентури организира атентат срещу него до дверите на къщата му, не успяха и после я обесиха. Накрая му поставиха условие – господине, или Сомовит (а Сомовит беше лошо място), или си взимай парцалите и семейството и за три дни напусни Русе. Баща ми се сети, че бащата на една от нашите работнички в София – Бойка, има голямо стопанство в село Водица, на юг от Русе. Бихме му телеграма – тогава нямаше телефони. Човекът веднага се съгласи. Той беше от партията на Стамболийски, беше много либерален човек.

 

Пристигнахме с каруца, мокри до костите, валеше дъжд. Селяните се питаха как ще издържат тия граждани на село? Няма електричество, няма лекар, няма течаща вода, тоалетната е външна. Първо ни викна кметът и ни каза: „Свалете значките! Тук, в селото, аз съм цар. Сближете се със селяните!“. И тогава си спомням, че майка ми докара един сандък със стари платове и една шевна машина от памтивека. Тя шиеше ризи за селяните, но те не й плащаха в пари, защото парите вече нямаха стойност. Плащаха с яйца, сирене, хляб. Пък баща ми не беше добър работник, но той помагаше на селяните, като им попълваше формулярите. Минаваше за голям интелигент. Беше учил право, но само един семестър.

 

Тук ще направя едно малко отклонение. Значките се произвеждаха от братовчед на Александър Белев и за тях се плащаше. Няма безплатни работи в живота. В началото не достигаха, та чакахме на опашка да доставят. Деца до 10 години бяха освободени от носенето на значки. Аз например не съм носил.

 

Накрая дойде 9 септември. Има тук една пикантерия. Имахме една леля – сестра на баба, която нямаше деца. Тя беше омъжена за един богат евреин, вдовец. Направил пари от търговия с чадъри. Така ми разправяха. Имаше едно смешно име – Тио Пишко (чичо Пишко). Неговото еврейско име беше Пинкас. Той беше под чехъла на жена си Ернестина. Имаше кръст за храброст от Балканската война и беше освободен от голямата значка. Носеше една мъъъничка звездичка на ревера, която почти не се виждаше. Това се полагаше само на евреи, отличили се по време на войната. По онова време нямаше бомбардировки, но често ни вдигаха под тревога.

 

Американската авиация прелиташе над Русе, за да бомбардира Плоещ, където се намираха последните петролни кладенци на Хитлер. Дори имаше няколко паднали пилоти, които успокояваха населението, че не идват да бомбардират Русе, а Плоещ. Тио Пишко ходеше с един бастон, а то какво се оказа – в бастона имало кухина, пълна с жълтици! Но главното богатство Ернестина беше дала на един българин от Берковица – добър приятел на семейството. Казала му: „Ако ни вземат за Полша, остава за теб! Ако останем живи – ще ми го върнеш“. Беше му дала една торбичка с диаманти.

 

Когато Багрянов съобщи по радиото, че анулира Закона за защита на нацията, баща ми измина 10 километра пеша, за да го слуша в съседното село. И като се върна, взе значката и я захвърли. Тогава оня човек от Берковица върна торбичката с диаманти на Ернестина. Даде й всичко – най-честно.

 

Спомням си още един куриозен случай. На 9 септември, насред хаоса, баща ми се озовава в един отворен вагон с група партизани. Те трябвало да влязат в един град, не помня кой, и да участват в митинг, да държат речи. Пък те – един от кол, друг от въже. Хващат баща ми и му казват: „Ти си гражданин, айде ти ще говориш!“. Така и станало. А аз му викам: „Ама татко, ти не си бил комунист никога! – Аааа, казва, като ти опрат шмайзера в гърба, и ти ще говориш!“. Той беше най-добрият оратор между евреите в България. Да не кажа и между българите. Бенямин Ардити. Идва 9 септември. Баща ми е наречен „фашист“ от хората на Консисторията и левите партии. Не го приемат в ционистката организация. А пък това е много опасно. Тогава в Израел идва Бен Гурион. През декември 1944 г. той дава нареждане ревизионистите да бъдат приети в ционистката организация. Но за да избягат от името „ревизионисти“, се наричат независими ционисти.

 

Основателят на Ционистката ревизионистка партия Владимир Жаботински (на първия ред в средата) и Бенямин Ардити (вдясно от него).

 

Междувременно идва речта на Громико в Обществото на народите в полза на евреите и вече не ги е страх от нищо. От България заминахме за Израел. Междувременно Георги Димитров вика комунистите евреи и им заръчва те да организират емиграцията. Тогава не разбирахме защо, днес вече знаем. За възрастен евреин са платени 30 долара, за деца – 15 долара. Парите влизат във фондове на Държавна сигурност, не в българската хазна. Всичко е било, за да вземат доларите. По онова време 30 долара са грамадна цена – за тези пари е можело да се купи къща в София.

 

Комунистите не пускат баща ми да замине. Но един служител от Държавна сигурност си хареса нашата квартира и срещу това да му я преотстъпим ни помогна да напуснем, като ни информира кога е най-подходящият ден за това. Като италиански поданици, минахме не от Варна, а през Югославия до Генуа. От Генуа с параход до Израел. Първо бяхме в лагер на новодошлите. После ни дадоха една паянтова арабска къща, напусната от собствениците й. Две стаи. Отначало две години нямаше електричество, нямаше вода, нямаше канализация. Беше мъчно. Пари нямаше. Нова държава! През 1952 г. баща ми издаде една брошура „Ролята на цар Борис в изселването на българските евреи“. Така изкара малко пари. Книгата се продаваше за 90 гроша.

 

През 1954 г. аз постъпих в армията. А брат ми го взеха във войската направо от парахода, даже не дойде с нас. Службата беше две години и половина. През това време баща ми беше избран за депутат. После завърших строително инженерство. Винаги съм искал да строя. От малък постоянно нещо строях – курници, басейни за патки, клетки за зайци. А тогава трябваше да се построи Израел. Баща ми и майка ми ме караха да уча за адвокат. Но аз завърших в Хайфа. Първата ми работа бе да работя в строежа и проектирането на атомния реактор в Димона, в южната част на Израел. По онова време ни предупреждаваха: „Пазете се от блондинки шпиони по автобусите! Ако ви питат къде работите, казвайте: „В една текстилна фабрика“. После се ожених. Започнах самостоятелен бизнес. Живот...

 

---------------

 

*Званието праведник на света се дава от комисия към държавния институт „Яд Вашем“ в Израел. Институтът от 40 години се занимава с издирване и съхраняване на историята на Холокоста. Заявления могат да се подават само от спасени евреи, а званието – да получават само неевреи, които имат особени заслуги за спасяването на евреите от нацистите. Досега 20 българи от онова време са получили това звание, сред които екзарх Стефан, Пловдивският митрополит Кирил (по-късно Български патриарх), председателят на Народното събрание Димитър Пешев и др.

 

 **През февруари 2017 г. организацията на българските евреи „Шалом“ предлага Видинският митрополит Неофит (1868 – 1971 г.) да бъде обявен за праведник на света заради приноса си за спасяването на българските евреи през 1943 г. През този период (1930 – 1944 г.) митрополит Неофит е наместник-председател на Св. синод на БПЦ и изиграва важна роля в консолидирането на Синода около идеята БПЦ да защити българските евреи и да не се допусне депортирането им от страната към концентрационните лагери на смъртта на фашистка Германия.

 

***Адвокат Моше Алони е в инициативния комитет, внесъл номинацията на БПЦ за Нобелова награда за мир, заедно с бившия здравен министър на Израел ген. д-р Ефраим Снех и професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет. Подписката е подкрепена от 200 наследници на спасени български евреи.

 

 ****Хаим Асса – напуснал България през 1948 г., равин в Ню Йорк.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Царев

    07 Юли 2017 19:33ч.

    Оказва се,че и евреите не обичат царя.А те имат усет за хората.Както е казал навремето Стефан Савов:На тоя Симеон не му е чист косъмът.Никой не обича измамниците,използвачите и неблагодарниците.А царят се оказа точно такъв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    10 Март 2019 17:50ч.

    60 000 селянчета,покръстените евреи били предатели - аз това изказване няма да го квалифицирам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментар

    10 Март 2019 18:32ч.

    Когато нашите поставиха паметна плоча на Борис III в Израел, не мина много време и евреите я махнаха. Темата е деликатна. У Борис сигурно е надделяла човещината, допускайки спасяването на българските евреи, рискувайки живота си, но не е възразил на избиването на македонските и беломорските, за което нашата държава е отговорна. А кой би се противопоставил без последствия на Хитлер? И къде в Европа са направили и толкова? Никъде. Споменава се Дания. В Дания отделни датчани са спасявали евреи срещу заплащане, прекарвали са ги до Швеция. Не е същото изобщо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    10 Март 2019 18:45ч.

    Всички се надпреварвали,да спасяват евреите,най вече Борис III.Не е ясно кой е искал,да ги прати на лагер,може би комунистите,кой знае

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д-р Герго Гергов

    10 Март 2019 19:02ч.

    След Сталинградската битка не е било трудно "спасяването" на евреите. Защо не са спасили българските евреи в Македония и гръцка Тракия?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Браво

    11 Март 2019 8:10ч.

    " народа обича цар Борис........" Да издадеш над 30 х-ди смъртни присъди и да бъдеш обичан си чист мазохизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    11 Март 2019 9:52ч.

    Не човещина, а реализъм е накарал Борис да се съгласи да бъде спряно депортирането. Вече е било ясно какъв ще бъде изходът от войната, както правилно е отбелязал д-р Гергов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логореята

    13 Март 2019 11:11ч.

    Много интересна гледна точка относно заинтересоваността да се раздухва Холокоуста и дали точно евреите са най-заинтересовани: https://cont.ws/@natell/1259549

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Михаела

    30 Яну 2021 17:47ч.

    ОТНОСНО КОМЕНТАР: Браво на 11.03.2019 в 08:10 " народа обича цар Борис........" Да издадеш над 30 х-ди смъртни присъди и да бъдеш обичан си чист мазохизъм. Ти предполагам не си вегетарианец, И някои по твоята логика да каже: как може да ядеш свинско, телешко, пилешко това са животники.... И ти да се оправдаеш: абе има кученце, котенце, риби (примерно) обичам животните, не ги убивам аз и да ги готвя. И ти с тъпите си разсъждения за великия цар Борис - щом е разрешил смъртни присъди, значи е лош човек. Не смяташ ли, че има хора, които не заслужават да са живи? И ако си толкова състрадателен, мислиш ли, че всички затворници трябва да бъдат пуснати на свобода, защото им е отнета свободата. Изродите ако смяташ, че не трябва да бъдат изчистване от лицето на земята и затваряни в затвори, какво предлагаш да се прави с тях> Да ти дойдат на гости - изнасилвачи, канибали, серини болни мозъци....Ще ги приютиш ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айхман

    29 Яну 2024 23:01ч.

    Най-голяма грешка на българите е спасяването на нашите най-големи врагове, евреите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи