Румен Гунински: Поне една пета от данъците върху доходите трябва да остават в общините

Румен Гунински: Поне една пета от данъците върху доходите трябва да остават в общините
"В момента общините са силно зависими от държавните трансфери и не могат да провеждат собствени политики. Източниците на приходи за местните бюджети са изчерпани, а държавата все повече увеличава ангажиментите на местната власт. Кметовете от години алармираме, че положението е критично и някои общини са заплашени дори от фалит", казва кметът на Правец и член на НС на БСП Румен Гунински в интервю за "Гласове".

 

Румен Гунински е роден през 1957 г. в Правец. Семеен, баща на двама синове.
От 1993 г. развива успешен частен бизнес. Управител и съдружник в търговски дружества. Втори мандат кмет на Правец. Член е на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
От 2012г. е член на Съвета на европейските общини от българска страна.
Румен Гунински е член на Националния съвет на БСП.

 

- Наскоро се оплакахте, че в Правец няма да постъпи и лев от разпределението на средствата за общините от държавния бюджет и обвинихте правителството в субективизъм и непрозрачност. Какви са основанията Ви за недоволство?

 

- В своето интервю коментирах начина на разпределение на средства с Министерски постановления. И да, смятам този подход за лишен от прозрачност и ясни критерии. На кои общини се отпускат и защо именно на тях, какви критерии са изпълнили те и как останалите общини могат да получат финансиране.

 

Това допълнително дофинансиране на общините се извършва на принципи, които не се основават на резултати, спешност и неотложност, няма предварителна разгласа как и какви са критериите за финансиране, а това е предпоставка именно за субективизъм. Това коментирах преди време.

 

- Какво предвижда проектът „Визия за България“ на БСП за преодоляване на тези дисбаланси във финансирането на общините?

 

- В този програмен документ се говори за нова философия на децентрализация, при която централната власт и местното самоуправление имат единен подход, който гарантира финансова стабилност на общината, за да може да се провежда реална политика, произлизаща от местната специфика. През последните години общините разчитат на финансиране чрез еврофондовете. Но в момента големия процент общини с страната са лишени възможността техни разработени проекти да бъдат финансирани. Говоря за оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г, до която достъп имат само 67 града. Основната й цел е осигуряването на устойчив и балансиран икономически растеж и създаването на нови работни места, инвестиции в сферата на енергийната ефективност, индустриалните зони, регионалния туризъм, пътната инфраструктура и използването на финансовите инструменти за насърчаване на предприемаческия дух. Останалите 2/3 български общини нямат ли същите приоритети и цели?

 

Това е типичен пример за това как големия процент общини сме отрязани от възможности за финансиране и развитие на местната инфраструктура и това води до задълбочаване на дисбалансите в развитието на регионите. Всяка оперативна програма взема като основен критерий за финансиране бенефициента жители, оттук идва и липсата на средства за малките населени места и малките общини. Съответно се задълбочават процесите на обезлюдяване и няма възможности за развитие на малък и среден бизнес по места.

 

В проекта „ Визия за България“ се предлага модел, който търси възможности за преодоляване на задълбочаващите се регионални различия и това е важен лост срещу обезлюдяването и задържането на човешкия капитал по места.

 

- Децентрализацията ще реши ли проблема с разликите в стандарта на живот в различните региони? Кой е верният подход?

 

- Децентрализацията може да бъде един от инструментите за преодоляване на различията по региони. В момента общините са силно зависими от държавните трансфери и не могат да провеждат собствени политики. Източниците на приходи за местните бюджети са изчерпани, а държавата все повече увеличава ангажиментите на местната власт. Кметовете от години алармираме, че положението е критично и някои общини са заплашени дори от фалит. За да има промяна  е необходимо споделяне на поне една пета от приходите от данък върху доходите с местната власт. Така ще има финансова обезпеченост в общините, която да доведе до възможност за правене на политика на местно ниво, водеща до повишаване стандарта на живот, създаване на реални стимули за местния бизнес и задържане на младите по места.

 

- Визията предлага да се създаде Национален фонд за сближаване между регионите, който да подпомага най-изостаналите като Странджа-Сакар и Северозапада. Как си представяте неговото функциониране и откъде ще дойдат средствата? И въобще с какви мерки могат да бъдат съживени тези обезлюдени краища на България?

 

- Важно е да се вземат спешни мерки за изоставащите райони, застрашени от обезлюдяване, като се подпомогне местната икономика и развитие на животновъдство и земеделие, осигури се поминък на хората и им се даде сигурност и доверие в държавата и институциите. „Националния фонд за сближаване между регионите“, който Вие цитирате е инструмент за осигуряване на средства за стратегически важни приоритети в тези региони. Сигурно ще се съгласите с това, че държавното регулиране в тези райони е крайно наложително, иначе те ще се превърнат просто в територия, особено ако са погранични.

 

- Дори и да бъдат създадени преференциални условия за бизнес в изоставащите райони, смятате ли, че това ще върне младите хора в малките градове и селата?

 

- И в предишни мои интервюта казах, че каквито и мерки да се предприемат, те трябва да са дългосрочни, надпартийни, държавнически, обвързани със цели и финансиране за години напред. Трябва младите хора до 30 г. да виждат перспектива за професионално развитие и социална сигурност по места, да имат стабилни доходи, възможност за добро образование за децата си, добра инфраструктура и екологична среда. Когато тези условия са създадени, младите сами ще направят своя избор. Искам да подчертая, че това не е само наш български проблем. Като член на комитета на регионите към Европейския съюз подобни регулаторни режими за задържане на младите хора по места сме разглеждали на Пленарни сесии още през 2017г. Една Германия например, е направила своите социологически проучвания, че фермерите в страната са на възраст над 60 години и търси възможности за подпомагане на млади фермери и задържането им по места.

 

- Земеделието е основен поминък за голяма част от населението в по-бедните региони. Но и там средствата от евросубсидиите се разпределят основно между големите играчи, а дребните производители не получават нищо или почти нищо. Какво решение предвижда „Визия за България“ на този проблем?

 

- Този проблем е застъпен в проекта и са предложени мерки, които да ограничат едрите земеделски производители. Една от мерките е въвеждане на таван на субсидията до 60 000 лв. Но само с рестрикции не се получават резултати, затова в проекта се предвижда и приоритизиране на държавното финансиране към малките и средни ферми, специално финансиране на млади фермери, създаване на фермерски пазари, стимулиране на местното производство и създаване на лостове за влизането му в търговската мрежа. Отново говорим за държавата като регулатор на тези важни процеси- нещо от което има спешна нужда.

 

- Ще Ви попитам по-общо – вярвате ли, че щетите от прехода могат да бъдат поправени и провинцията да се превърне отново в привлекателно място за живот на младите хора?

 

- Не е нужно да поправяме прехода или отново да търсим виновни. Не трябва да делим страната на провинция и градове. Просто трябва нов подход и държавата да застане на своето място - като регулатор и гарант за икономическо развитие - балансирано, регионално и дългосрочно.

 

Необходимо е да се преодолее негативизма на българския гражданин към всичко случващо се в страната. Трябва държавата да стане гарант за социални права, за достъп до образование, за качествено здравеопазване, гарантирайки  свобода и сигурност на всички свои граждани. Това е пътят, чрез който българския народ да върне доверието си в институциите. Иначе ние сме предприемчив народ, обичаме природата си и всеки ще намери своето място - в града или на село, като земеделски производител или специалист в дадена област.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Българина

    30 Авг 2018 14:21ч.

    Не една пета, а 50 процента, плюс задължителни местни референдуми отделно за фирмите регистрацията по местонахождението на основната дейност. Не фабриката в добрич фирмата със софийска регистрация

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи