“Възхищението е първата страст, казва Декарт: най-фундаменталната, вкоренена в човешката природа. Футболистите узурпират мястото на истинските герои. За разлика от тях, те не носят нищо друго на човечеството, освен пример за лакомия, алчност и тяхното несправедливо огромно его. Това възхищение е заблудено”: в интервю за “Фигаро” френският философ Робер Редекер анализира феномена “Неймар”.

 

 Бразилецът Неймар стана играч на "Пари Сен Жермен" за рекордните 222 млн. евро

 

- Как си обяснявате тази треска?

 

- На първо място, дипломатическият интерес на Катар, в момента, в който държавата е в политическо затруднение, заплашена от бойкот, дори от блокада, играе голяма роля в тази афера. Ръководителите на страната се стремят да компенсират в сферата на имиджа и на международната комуникация едно политическо поражение със спортна победа в Шампионската лига, влагайки там необходимите петродолари. Освен това спортната слава може да послужи за защита срещу политическо-икономическите санкции. 

От друга страна, от кризата от 2008 г. насам, парите се превърнаха в спектакъл. Големият спектакъл на парите излезе на сцената. След политиката-спектакъл се появиха парите-спектакъл. В последната президентска кампания спектакълът на парите разкъса самата политика, до такава степен, че елиминира Франсоа Фийон. Едно опростенченско разделение между доброто и злото преминава през сценария на този спектакъл: лошите пари (тeзи на политиците, на шефовете, на длъжностните лица), които са незаконни и предизвикват омраза, и добрите пари (тези на футболистите, на звездите от шоубизнеса и телевизията), които са законни и пораждат възхищение.

 

- Герои ли са футболистите?

 

- Героят никога не е наемник с непостоянна преданост. Той не се подчинява на онзи, който му плаща най-добре, нито на най-печелившата кауза. Накратко, той е точно обратното на един футболист. Героят е белязан с етична стойност. Той жертва своите интереси. Разбира се, в колективното въображение - израз от “епохата на празнотата”, както и на една постоянна пропаганда - футболистите заемат мястото на героите, но тъй като сме забравили Амброаз Паре* и Баяр**, Дьо Геклен*** и свети Венсан дьо Пол****, и тъй като училището вече учи само на невежество, нуждата от възхищение се измести към фигурите от развлекателната индустрия, начело с футболистите. 

Възхищението е първата страст, казва Декарт: най-фундаменталната, вкоренена в човешката природа. Футболистите узурпират мястото на истинските герои. За разлика от тях, те не носят нищо друго на човечеството, освен примера за лакомия, алчност и тяхното несправедливо огромно его. Това възхищение е заблудено.

 

Френският философ Робер Редекер 

 

 

- Онези, които критикуват заплатите на големите шефове, прощават тези на футболистите…

 

- Напълно ирационален, този парадокс е скандал сам по себе си. Нито разумът, нито моралът могат да приемат, че Неймар печели десет пъти повече от един шеф от САС 40*****, 20 пъти повече от шефа на едно креативно средно предприятие. Един голям шеф, капитан в индустрията, един ръководител на средно или малко предприятие, дава много повече на човечеството, отколкото един футболист, бил той блестящ като Неймар. Той се сблъсква с много по-сложни и важни задачи и отговорности от това да отбележи гол. 

Също толкова скандално: един голям учен, един професор в Колеж дьо Франс е бедняк в сравнение с един футболист. Такова поражение на здравия разум покварява общественото съзнание, обезценявайки икономическата и интелектуалната дейност, полезни за достойнството на човечеството, и надценявайки играчите в една обикновена забавна игра.

 

- Какво място остава за спорта?

 

-  Вече не спорта си служи с рекламата, а рекламата си служи със спорта. Илюстрация за това е именуването - смяната на името на един стадион с името на спонсор: “Ница” вече не играе на “Стад дю Рей”, а на Allianz Riviera, “Бордо” вече не играе на стадион “Шабан-Делма”, е на Malmut Atlantique, а шампионатът ще стане Лига 1 Conforama. Тази тенденция изтръгва стадионите от техните местни имена, от местната им история, обезкоренява ги. Хвърля ги в лишения от земя свят на имената на търговските марки. Тя краде от феновете техния стадион, душата на това място. Стадионите стават също така без корени, както наемните играчи, които трябва да блестят. За щастие, през пролуките на този оловен похлупак, като светкавици, все още блести играта, проблясва все още талантът на играчите, светлинни прояснявания, доставящи удоволствие на любителите на този спорт.

 

- Може ли да се говори за спекулативен балон? 

 

- Футболът е управляван от безотговорни хора, които го водят към неговата гибел. Една състезателна кола, която е станала неуправляема, накрая се разбива в стената. Без съмнение подобна злополука ще се случи на футбола, подчинен на шоуто на парите. 

 

 

*Амброаз Паре е френски хирург и анатом, живял през ХVI век. Той е смятан за бащата на съвременната хирургия - бел.пр.

** Пиер Терай дьо Баяр (1475-1524), по известен под името Баяр или рицаря Баяр, е френски благородник, който се прочува като рицар по време на войните в Италия (ХV и ХVI век). Животът му е в основата на образа на безстрашния рицар, символ на ценностите на френското рицарство в края на Средновековието - бел.пр.

*** Бертран дьо Геклен, живял през ХIV век, е бретански благородник, един от най-известните френски средновековни пълководци.

**** свети Венсан дьо Пол (1581-1660), канонизиран през 1737 г., е френски свещеник, създател на различни конгрегации, сред които Конгрегацията на лазаристите, работил през целия си живят за облекчаване на материалната и морална мизерия.

***** САС 40 включва 40-те най-големи компании, търгувани на борсата в Париж - бел. пр.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Напиши коментар