Реми Браг: Говорят за “завръщане на религията”, но тя никога не си е тръгвала

- Книгата ви има доста неясно заглавие: “За религията”. Какво е религия?

- Избрах тази дума, защото нямаше други. Ако бях използвал множествено число, щяха да си помислят, че говоря за всички религии. Аз споменавам обаче само онези, до които имам пряк езиков достъп: религиите на гръцката и римската Античност, исляма, юдаизма и християнството. Оставям настрана религиите на Индия и Далечния Изток.

В тази книга се опитвам да си задам въпроса дали явленията, които поставяме под религиозния етикет, имат нещо общо помежду си, освен “семейната атмосфера”, за която говореше Витгенщайн и която е много по-хлабава, отколкото принадлежността на няколко вида към един и същ род (genre). Понятието религия, в смисъла, в който ние го използваме, е изработено през ХIХ век, за да обозначи една глобална визия за реалността, от хора, за които референтната религия е на първо място християнството. Тази матрица с християнски произход впоследствие е била приложена към други явления. Един пример: за исляма се казва, че “няма” духовенство, сякаш това е липса в сравнение с християнството, докато ислямът няма нужда от духовенство, поради причини, свързани със самото естество на откровението, което провъзгласява.  В исляма няма нужда от свидетели: откровението е вечен факт, който незабавно се представя в Корана, докато в християнството Възкресението е смятано за исторически факт, който се нуждае от свидетели: Църквата е в последователността на дванадесетте апостоли, зародишната клетка на йерархията. 

- Казвате, че днес се използва думата “религия”, за да не се казва “ислям”, както вчера се използваше думата “идеология”, за да не се казва “комунизъм”. Какво крие това лицемерие?

- Това не е лицемерие, а страх. Ако църковните сановници, включително папите, отказаха да осъдят ясно комунизма по време на Втория ватикански събор, това беше от страх от съветските танкове, от местната Комунистическа партия и от комунистическите партии на Изток, преследвачи на християните. Ако днес предпочитат да говорят за “терористи”, без да се позовават на религията, на която те се осланят, то е защото се страхуват. 

- Всеки опит за йерархизиране на религиите се възприема като форма на ислямофобия…

- Това е слепота. Аз се противопоставям на поставянето на религиите в една кошница, за да бъдат подложени на една и също оценка на тяхната стойност:  според модерните хора, всички религии са еднакво фалшиви, жестоки, сексистки и т.н. По отношение на проблема с насилието, не можем да поставим на една и съща плоскост религии, които приемат човешката жертва, и религии, които проповядват уважение към живота във всичките му форми. Защо отказваме да ги сравняваме? Нека сравним Проповедта на планината със сура IХ, най-късната в Корана, която съдържа в 29 стих призив за материална битка, целяща подчиняването и икономическата експлоатация на победения. Ако смятате, че е също толкова добра, което сте свободни да направите, позволете ми да се усъмня във вашата интелигентност! 

- Във вашата книга твърдите, че има фаталност в политическия ислям. Но толкова ли е сигурно това?

- Въпросът не е в политиката, а в произхода на нормите. Източниците на исляма не казват нищо по въпроса за политическия режим. Почти всички мюсюлмански режими са тоталитарни, но нищо не забранява съществуването на мюсюлмански демокрации. Затруднението е в това, че ислямът е едновременно религия и правна система. 

- Грешим ли, когато искаме да приложим схемата, прилагана към католицизма през 1905 г., спрямо исляма?

- Държавата иска да предложи на мюсюлманите сделка: ние приемаме това, което е свързано с култа (молитва, пост и т.н.), но вие трябва да се откажете от шариата. Това, което не се разбира, е, че в исляма шариатът е решаващ. Тази система от закони ръководи изцяло човешкото поведение, включително религиозното.  Разбира се, тя се различава на отделните места, защото е човешко начинание по интерпретация на съобщените източници. Има четири големи школи, без да броим шиитската юриспруденция. Шариатът може да се развива, но това, което остава, е идеята, че човешкият разум не е способен сам по себе си да определи доброто поведение. Не можем да знаем какво е угодно на Бог, който е единственият легитимен законодател. Един благочестив мюсюлманин ще се чувства длъжен да спазва задълженията на шариата, придавайки им безкрайно по-голямо значение, отколкото на гражданските закони. 

- Не е ли такъв случаят с всички вярващи, които поставят божествения закон над гражданските закони?

- Законите на Църквата не са по-различни от тези на човешкия разум. Републиката не задължава нито един християнин да действа против съвестта си. И дори ако тя взема решения, противни на морала, това в никакъв случай не освобождава християнина от задължението за вярност към публичната власт. Сред заповедите в Новия завет е и тази за подчинение на законите. Впрочем когато св. Павел пише “цялата власт е от Бога”, император е бил Нерон… Проповедникът Тарик Рамадан възрази на Филип дьо Вилие по време на един дебат: “Ако трябва да избирате между Иисус и републиката?”. Вилие трябваше да отговори: “Първото нещо, което Иисус иска от мен, е да се подчинявам на законите на републиката, стига те да не възпрепятстват моята съвест”.

Какво друго предлага Евангелието освен рационален морал? Няма “християнски морал”: има християнски начин на мислене за морала, който е неговото възприемане възможно най-сериозно и неговото усвояване. Десетте божи заповеди са напомняне, а не нов закон. К.С. Луис ги наричаше великите баналности: не убивай, не прелюбодействай, са тривиалности. Християнството не добавя никаква заповед. Неговата новост е, че основава този морал на жертвата и възкресението на Христос. Прочетете Евангелие от Йоан: “Нова заповед ви давам, да се любите един другиго”. Няма нищо ново, това вече го има в Стария Завет. Но той добавя: “Както аз ви възлюбих”, т.е. умирайки за вас.

- Основният приоритет на правителството изглежда е да изтръгне исляма от опеката на чужди държави, създавайки един наистина представителен за мюсюлманите във Франция орган, чието финансиране да бъде прозрачно. Добра идея ли е това или рисковано начинание?

- Струва ми се, че това е правилната посока. Би трябвало да се започне с изгонване на имамите, които не могат да проповядват на френски език, а след това да поискаме от мюсюлманите да признаят това, което евреите направиха преди осемнадесет века, т.е. да потвърдят, че гражданският закон е законът и трябва да се подчиняват на законите на страната, в която се намират. Накрая, да приемат правото да променят религията си. Това няма да е лесно, като се има предвид, че цитират Пророка, който казва: “Този, който смени религията си - убийте го”. 

- Еманюел Макрон спомена неотдавна “радикализация на секуларизма”. Прав ли е? “Прекалено строг” ли е нашият секуларизъм, както бе казал папа Франциск?

- Наистина има хора във Франция, които се възползват от присъщата двусмисленост на тази дума, за да преминат от принципа за светския характер на държавата към мечтата за едно светско общество. Това е абсурдно. Ако държавата трябва да бъде светска, т.е. неутрална по отношение на религията, то е именно защото обществото не е такова. В противен случай нямаше да има такъв проблем. Секуларизмът е бил създаден, за да не позволява на държавата да се намеси в едно дълоко белязано от религията общество. Държавата не бива да облагодетелства една религия за сметка на друга, нито да отдава предпочитание на нерелигиозното спрямо религията или обратното.

Но няма никакъв смисъл да се иска от гражданите да оставят религията в личната сфера. Да се иска от един вярващ да не показва публично своята вяра е все едно да се иска от него да не бъде такъв. Религията очевидно влияе върху начина на поведение. Тя предписва индивидуалния живот до неговото публично измерение. Религията влияе върху електоралното и социално поведение на гражданите, което е публичен израз. Трябва ли да проучваме слабините и сърцата? Ако искат да доведат секуларисткото разсъждение до абсурд, би трябвало да забранят на вярващите да казват какво мислят.

- Смятате ли, че утвърждаването на християнските корени може да позволи интеграцията на мюсюлманите?

- Имаме илюзии за начина, по който мюсюлманите гледат на християнството. Те уважават повече един искрен християнин, отколкото един атеист. За тях атеизмът е нещо чудовищно, защото съществуването на Бог е очевидно. Аз наистина смятам, че провъзгласяването откъде идваме може само да улесни интеграцията. Много харесвам сентенцията на Пиер Манан в “Положението на Франция” (Situation de la France): “Те не влизат в празно място, те трябва да намерят своето място в един пълен свят”. Ние имаме идентичност, източници (предпочитам този термин пред “корени”), история, която не е само дълго и скучно повтаряне на престъпления, велика литература и т.н.

- Подигравана преди 30 години, днес религията очарова и тревожи. Как си обяснявате завръщането на свещеното, за което смятаха, че е изчезнало с модерността?

- Говори се за “завръщане на религиозното”, но то никога не си е тръгвало. Един клуб от западни интелектуалци си въобразяваше, че религията е изчезнала. Може би в Сен-Жермен-де-Пре, но те не видяха пробуждането на исляма и на индуизма, протестантския бум, плодовитостта на харедимите в Израел. Те наричат “завръщане на религиозното” собственото си връщане към прозорливост след десетилетия на слепота. Американският социолог Питър Л. Бъргър казваше, че западните интелектуалци пътуват от кампус в кампус, т.е. от светско островче в светско островче в непромокаеми тръби. Той определяше Съединените щати като народ от индуси, управляван от шведи, т.е. много религиозна маса, да не кажа прекалено набожна, и атеистичният и “либерален” елит във Вашингтон. Те не комуникират помежду си.

- Във вашата книга свързвате екологичната катастрофа и завръщането на религиозното. Каква  е връзката?

- Мисля, че кризата, в която се намира днес човечеството, което вече има средства за собственото си унищожение, извади на повърхността религиозната инфраструктура, за която се смяташе, че е погребана. Не можете да казвате, че е добре, че съществуват хора, ако нямате външна референтна точка, архимедова точка, която ви позволява да утвърждавате свещената ценност на човечеството. В противен случай, защо трябва да има хора на земята?

Превод от френски: Галя Дачкова