50 часа интервюта с американския режисьор Оливър Стоун. Филмът се превърна в книга и показва един непознат Путин, който се разкрива както никога досега. “Разговори с Путин” на Оливър Стоун.

 

 

Те се смеят. Понякога дори избухват в смях като стари съучастници. Разхождат се заедно в коридорите на Кремъл. Пият кафе. Питат се за децата си, за здравето,  за времето, което отминава и ги състарява. Срещат се с топлота и се разделят с тъга. Тези разговори между Владимир Путин и Оливър Стоун са преди всичко продукт на едно невероятно приятелство, което се ражда и разцъфтява с течение на 50-часовите интервюта, направени в рамките на две години, между 2015 и 2017-а. Невероятното приятелство между политика и човека на изкуството. Голям спектакъл, режисиран от холивудския режисьор за телевизията.

 

За това приятелство, заради предполагаемата му “благосклонност”, Оливър Стоун получи много тежки обиди. Самият Путин го бе предупредил: “Ще ви накарат да страдате заради това, което направихте”. Западните медии припомниха интервютата на френски журналисти с канцлера Хитлер през 30-те години. Вярно е, че Стоун не крие симпатията си към своя събеседник, нито критиките си към империалистическата политика на своята родина, до такава степен, че Путин трябва да спре устрема му: “Не се опитвайте да ме накарате да правя антиамерикански изявления”. Но Стоун не се колебае да му постави дразнещите въпроси - за личното му богатство, за хомосексуалистите или за Украйна, и да се връща към тях неуморно, когато отговорите на Путин са прекалено кратки.

 

Тежестта на думите

 

В това е ползата от книгата след филма: ако губим шока на образите, печелим тежестта на думите. В мозъка на Владимир Путин сме. Разхождаме се там по някакъв начин, тъй като емпатията, за която толкова упрекваха Стоун, е най-доброто средство стопанинът на Кремъл да се довери, както никога досега. Четем презрението му към Горбачов и уважението му към Сталин. Ретроспективният му гняв срещу наивността на Елцин, който разкри на американците дори ядрените тайни на бившия Съветски съюз. Разбираме, че Путин никога не поема инициативата, но винаги реагира; никога в атака, винаги в защита. Крим е отговорът на Косово; военната намеса в Сирия е поуката от либийския хаос.

 

Разбираме, че за него нито Франция, нито Германия, нито Англия вече съществуват. На Оливър Стоун, който пита за залеза на тези някога велики сили, Путин студено отговаря: “Първата световна война. А после Втората световна война. Лесно е за разбиране”. За Путин единствената структура, която съществува, е НАТО, а не Европейският съюз, за който никога не говори. Няма европейски суверенитет, за който мечтае Еманюел Макрон, а американски суверен и неговите европейски васали. Вече няма французи, а галориканци: Путин би се съгласил с диагнозата на Режис Дебре.

 

Неговият блестящ и безпощаден анализ на НАТО, който вече няма легитимност след падането на Съветския съюз, и си търси враг, за да оцелее и да увековечи американската хегемония, има голистки акценти. Както и неговата настървена защита на суверенитета: “Наистина има само шепа държави, които могат да се похвалят с истински суверенитет. Другите страни са с вързани ръце и крака от своите задължения на съюзници”.

 

 

Путин има само един събеседник, САЩ, които нарича със саркастична ирония “нашите партньори”. Той е разбрал най-важното: “Любопитното при вас е, че президентите се сменят, но не и политиката”. Това, което той нарича “бюрокрацията”, а Оливър Стоун “дълбоката страна”, властват изцяло. 

 

Последната среща между двамата мъже се провежда след победата на Тръмп, която Путин отрича да е провокирал. Толкова по-добре, че той предварително обявява, че този избор няма да промени с нищо американската политика!

 

Много коментатори ни обясняваха до втръсване, че руснакът искал да възкреси климата на Студената война от носталгия по една епоха, в която Съветският съюз е бил едната от двете суперсили. Но обратната теза е също толкова основателна, за американската геостратегия, която никога не се е отказвала от основните си принципи, а именно да поддържа разделението между Германия и Русия, за да съхрани хегемонията над тази Евразия, залог на нейното световно господство.

 

Путин показва силите си, за да прикрие по-добре слабостите си: намаляваща демография, за която прави всичко, за да я съживи; икономика, която не успява да се измъкне от зависимостта си от горивата; военен бюджет, ограничен от оскъдността на промишления и финансов апарат: 60 милиарда разходи срещу 600 милиарда при американците! Далеч сме от надпреварата във въоръжаването от времето на Студената война. 

 

Путин наистина е лидер на нация, която търси себе си, между покойната съветска комунистическа идеология и възстановяващата се руска национална идентичност, между царете, Православната църква и олигарсите, собственици на английски футболни клубове. Той е певецът на един наранен национализъм, донякъде като френския национализъм след падането на Наполеоновата империя или загубата на Алжир. В това е голямата заслуга на Стоун да ни го разкрие по този начин.

 

В очите на западните медии и феминистките и ЛГБТ лобита, които служат на идеологическите си ментори, Путин е въплъщение на властния и сигурен в себе си “мачо”. Путин обича да ги провокира със своите шеги: 

 

“Нямам добри и лоши дни. Не съм жена”. 

 

Но важното е другаде: Путин е представител на белите руснаци, притиснати в демографските клещи между мюсюлманското изобилие отвътре (които ще представляват 30 на сто от населението на страната след 20 години) и неумолимия подем на китайската сила отвън. Той е човек от ХIХ век, който си служи с неговите оръжия, както са правели някога, докато европейците са хора на ХХI век, които се кълнат само в икономиката и правото. 

 

Путин разбра, че е в една лодка с европейците от Запад. Лодка, която прилича на сала на Медуза. Но, за разлика от своите “партньори”, той избра да погледне реалността в лицето. Да падне, но с оръжие в ръка. Путин е нашето угризение и носталгия. По тази причина толкова му се ядосват.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

В. Николова на 02.11.2017 в 14:48
+ 1 000 харесвам : )
символ-верую на 02.11.2017 в 15:25
Кви са тия "бели руснаци" ве? Абе тия французи и американци са роби на диспозициите си, някой непрекъснато трябва да им обяснява, че има свят и извън техните расови и демографски неблагополучия.
observer на 02.11.2017 в 15:28
Възходът на Русия започва, когато Петър Велики я отваря към света, за да се превърне по-късно в интегрална част от неговите научни и културни постижения. Путин я води по обратния път, затваряне в себе си, имперски и православен консерватизъм, Сталин и царете в едно, носталгия по комунизма и остро социално разслоение, при това не по идеологически, а по лични съображения, за да укрепи докрай властта си. Не се споменава, че през първия си мандат водеше диаметрално противоположна политика. Това е есента на Патриарха.
Руди на 02.11.2017 в 17:59
Възходът на Русия започва, когато Иван Страшни завладява остатъците от Златната орда - Казанското и Астраханското ханство, западен Сибир и подчинява Кримското ханство. В създадената огромна държава установява една вяра и една мяра(закон, тегло и разстояние). Затова и не могат да го понасят либералите, а виж, Петър бил отворил Русия за света. Само че същият този Петър, отваря такава рана в тялото на руското общество, че незарастването и логично води до октомври 1917 - та. От Петър насам, връзката между "либералната интелигенция" и руския народ е отсечена. Дворяни и аристократи са говорили свободно френски и немски, но са спрели да разговарят с бащите и дедите си. Опознали са европейската култура, но са забравили собствената си, дори нещо повече - срамували са се от нея. Не знам на какви хапчета е авторът на статията, но днешните европейци пред очите ни се превръщат в икономически прекариат и са на път да прегърнат още по-силно правото. Но този път, на шериата... Не знам за Путин, но че френското величие си отиде заедно с 19-ти век, съмнение няма. Да, Европа няма да падне с оръжие в ръка, защото нито има какво да брани, нито има оръжие. Европа пада със свалени гащи, унисекс. И не Русия е в демографски клещи, а добрата, стара баба Европа води задгробен демографски живот, между исляма и третия пол. А Путин спря външния грабеж и разпарчетосването и това е причината "толкова да му се ядосват" - вече се бяха подредили на софрата и точеха лиги по Кавказ, Урал, Сибир и т.н. Банална лакомия - какви ти угризения, какви носталгии! И изобщо, ако някой въобще се интересува от мнението на Франция, щеше да попита Държавния департамент на САЩ.
Мах на 02.11.2017 в 18:29
„Мечовете затова са дадени – никой да не бъде роб.” (Марк Аней Лукан, „Фарсала”)
Тютчев на 03.11.2017 в 09:30
"Умом России не понять, у ней особенная стать..." В цитираното по-горе интервю-книга никак не се коментира, че Русия никога в своята вековна история не нападала първа, но който я нападне, силно съжалява след това. Все още никой не се осмелява днес да пише, че до 1917 г. Европа използва Русия като пушечно месо в решаването на едни или други свои проблеми. За ясност-кой освобождава Великият Суворов в австрийските Алпи? Премълчават, че неговата армия е там, за да покрие големите борчове на руския император пред Европата. Ако говорим по класиците: войните са предимно за преразпределението на пазарите, когато светът, човешката цивилизация встъпват в периода на своето капиталистическо развитие. Е в Първата СВ какви са целите на царска Русия? Какво получи - знаем. Втората СВ показа, че повече така не може да се воюва и да се сломи Русия. Какво стана? У.Чърчил: "Всички знаят, че аз ненавиждам комунизма и Русия! Трябва да призная, че Й.В.Сталин е един велик държавник и диктатор, който получи Русия с рало, а я остави с атомна бомба! За такъв кратък период в историята на човечеството - няма друг такъв пример!" Годините след 1990 г. до Мюнхенската реч на В.В.Путин, бяха години на голями заблуди и илюзии. На тази реч, западните дейци не обърнаха нужното внимание и продължаваха да живеят в своите представи за света и Русия. Е тя стана каквато стана! Еднополюсният модел на света е нереален! Вековните истини отново бяха утвърдени. Една от тях-който не може да храни своята армия, ще слугува на чужда. България типичен пример: до 1990 г.-имаше своя армия и можеше да охранява своите граници и небе, а днес е "верен и лоялен член на НАТО", като си затваря очите за Кипър. Не се напрягайте с Русия, колкото и научно-авангардни термини да употребявате, плачете за България, а като сте толкова умни и куражлии - помогнете на своята страна да има соето ДОСТОЙНО място на световната арена. Продажничеството, дребното шмекеруване, русофобството са неестествени, както е неестествена лъжата за такава много-вековна държава с православни корени, като България!
Едно еретическо твърдение: ЕВРАЗИЗМЪТ е германско (по-точно саксонско) явление, а не славянско, тюркско или монголско такова. на 03.11.2017 в 11:12
В епохата, когато Рим е в своя апогей, на Север — сред варварите, които по-късно ще говорят на немски само с конете си — кипи подемът на една култура, която се утвърждава като антипод на римския цивилзационен стил: едно от племената, населяващо основните пространства на днешна Германия (но което само по себе си НЕ Е ГЕРМАНСКО ПЛЕМЕ, а ще бъде припознато по-късно като такова, заедно с другите НЕ-германци, готите), прави могъщ скок в своята технологическа практика. Това са саксонците, дребните на ръст брадати, грубовати и чепати човечета, обозначени в Толкиновите алегории като «джуджетата» — гениите на обраотката на металите, откривателите на желязото (скок, извършен даже в още по-ранните епохи, когато гърците за пръв път се пробуждат от своя северно-африкански унес и започват да се обкичват със злато). Саксонците слагат край на бронзовата ера и полагат темела на една далеч по-жизнена технологическа традиция. Те не само леят и коват желязо, но и тръгват нашир и длъж по неизбродните пространства на Евразия, за да търсят находища с желязна руда, на каквато Централна и Северна Европа са бедни (а да не говорим за Южна Европа и Средиземноморието, които се интересуват единствено от злато, мед и калай). Именно в онези времена Евразия е станала придатък на саксонската раса, която за няколко столетия се пръснала по всички планини на континента, тъй като планинските ерупции улесняват рударството. Саксонците са били навсякъде: Урал, Кавказ, Памир, Алтай, Саяните и Яблоните, вулканичната земя на Камчатка… След това саксонците заглъхват на Изток, за да ги видим като решаващ етностен фактор в Западна Европа (наравно с готите), а по-късно и като фактор в заселването на Северна Америка. Те — саксонците — са по природа индустриалци. А ясно е, че индустрията се занимава с преработка на суровини. Но какво да се прави като суровините се намират и до ден днешен не другаде, а в Урал, в Кавказ, в Памир, в Алтай и така нататък! На това се дължи особената «мечтателност» на Запада (който — да си говорим откровено — си е саксонско творение) по Толкиновата романтика, касаеща митологичните планински владения на «дуджетата — пазителите на земните скъпоценности». Това е причината Западът да боледува толкова безнадеждно по Сибир и всичко останало, което е днес Русия. Но не може! — Там сега живеят народи, които са се само-обозначили като «русичи» и те бият през пръстите всяко домогване до скъпоценните камъни, руди (и земно масло) на тяхна територия. Кой е е днес ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ?
Мунчо на 03.11.2017 в 18:59
Е , понякога дискусиите по определени статии и конкретно тази в ,, Гласове " са много приятни за четене . Няма ,, мунчовски" простотии , а определено си личат познания и това , че коментаторите аргументирано споделят тезите си . Отличен поставям на Руди . Следя от известно време неговите мнения и мога само да го подкрепя с руското : Так держать !
observer на 03.11.2017 в 22:03
Някои забележки. По времето на Иван Грозни, а и по времето на Петър Велики интелигенция като прослойка не съществува, още по-малко пък “либерална”. Добре е, когато човек пише в интернет, да се възползва от възможността и да прочете нещичко, що е то интелигенция и как се е появила като феномен в Русия. Относно това, че Русия никога не е нападала първа, това са твърдения като за детската градина. Най-малкото всеки е чувал за Руско-турската освободителна война.
Руди на 04.11.2017 в 14:47
До някои самоназначили се забележкари. Добре е, когато човек раздава непоискани оценки, да провери значението на кавичките в родния си език. Започва се с буквара, Какво означава да се "пише в интернет" не знам, но знам, че мнозина се "изучиха в интернет". И джапат дръзновено из плиткото море Уикипедия, въобразявайки си, че плуват.
Мильо Лудия на 04.11.2017 в 19:19
Путин я води по обратния път, затваряне в себе си, имперски и православен консерватизъм объркал си се - не става дума за затваряне, а за обръщане към Азия за сметка на Европа и САЩ. Нещо, което американците правят от години, независимо от евроатлантическите глупости, изричани от европейските васали.
observer на 04.11.2017 в 19:44
Ами чети, преди да пишеш. Либерална интелигенция отпреди Петър Велики, при феодализма. Къде, в манастирите ли? А авторитета си Русия дължи на Иван Грозни и опричнината. Има едно руско понятие, черносотничество. Потърси го. Във Википедия.
Руди на 05.11.2017 в 18:55
Нерде авторитет, нерде възход. Опричнината, като фундамент на руския авторитет - ето това е принос! И оттук, право към черните сотни. Фабрика за думи, показващи крещящо незнание, тежка индоктринация и самодоволна претенциозност, вече и на "ти". И щом сме си на "ти", да не забравиш да кажеш пак за Путин, дето дърпал Русия назад и т.н. Господарите ти, със своите "културни и научни постижения" интегрираха Африка, Австралия и двете Америки, Индийския субконтинент, Китай, Далечния и Близкия изток. Блазе на интегрираните! Сред най-пресните печеливши са Югославия, Ирак, Либия, Сирия и Украйна. Благоденствие отвсякъде! Блаженства и цяла Източна Европа, подгъзувайки(буквално) на "цивилизования свят". И накрая, понеже явно си неспособен сам да се ориентираш, да ти кажа, че имам предвид кавичките в моето първо съобщение. Остани си със здраве, зяпачо!
JJJ на 06.11.2017 в 09:34
"Демографската криза"!!! - Гвоздеят на проблемите на Русия и на България. В държавите, в които доминира католицизма не се извършват аборти и няма демографска криза. Друг проблем общ за Русия и България са наркотиците, битовата престъпност, заложните къщи и хазарта (за България, в Русия е забранен във всичките му форми); за Русия голям проблем е също алкохолизмът и масовото разпространение на СПИН-а. Политиката на Путин чрез преориентирането му към Азия, вместо към най- близко сближаване и приобщаване към европейския съюз в самата си същност е анти народна, против интересите на Християнския народ на Русия. По това също си приличаме, защото пък нашата външна политика, нашите магистрали са насочени преди всичко към Турция и обслужват най- вече нейните интереси.Америка и Англия са подли и коварни интриганти. Трябва да бъдат държани настрана.
Хм... на 06.11.2017 в 16:41
Забавно е, че ни убеждават в достоинствата на Путин с филма на някакъв от омразния Пиндостан, вместо с предаванията на един Соловьов например.

Напиши коментар