Послание на Светия и велик събор до православния народ и всеки човек с добра воля

Послание на Светия и велик събор до православния народ и всеки човек с добра воля
Прославяме и славословим Бога на “милосърдието и на всяка утеха” (2 Кор. 1:3) затова, че ни удостои да се съберем в седмицата след Петдесетница (19-26 юни 2016 г.) в Крит, където св. апостол Павел и ученикът му Тит проповядваха евангелието в първите години от живота на Църквата. Благодарим на Троичния Бог, че благоволи да завършим в единомислие дейността на Светия и велик събор на Православието, който свика Вселенският патриарх г-н Вартоломей с единодушното съгласие на предстоятелите на поместните православни автокефални църкви.

 

Следвайки вярно примера на апостолите и на богоносните отци, ние получихме отново благата вест за "свободата, която Христос ни дарува” (Гал. 5:1). Основа на богословските ни търсения беше убедеността, че Църквата не живее за себе си. Тя предава свидетелството за благовестието на благодатта и на истината и предлага на цялата вселена Божиите дарове: любовта, мира, справедливостта, помирението, силата на Кръста и на Възкресението и очакването на вечността.

 

1. Основен приоритет на Светия и велик събор беше прогласяването на единството на Православната църква. Основано на светата Евхаристия и на апостолското приемство на епископите, съществуващото единство трябва да бъде подкрепяно и да носи нови плодове. Едната свята, вселенска и апостолска Църква е богочовешко общество, предвкусване и преживяване на есхатона в светата Евхаристия. 

 

Като една непрекъсната Петдесетница е незамлъкващият пророчески глас, присъствието и свидетелството за царството на Бога на любовта. Вярна на единодушното апостолско предание и опита в тайнствата, Православната църква е автентичното продължение на Едната свята, вселенска и апостолска Църква, както се изповядва в Символа на вярата и се потвърждава от учението на църковните отци. Църквата ни живее тайнството на божествения промисъл в своя светотайнствен живот с център светата Евхаристия.

 

Православната църква изразява своето единство и своято вселенскост в събора. Съборността прониква в организацията и начина на взимане на решения и определя нейния път. Православните автокефални църкви не са федерация от църкви, а са Едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Всяка поместна църква, която предлага светата Евхаристия, е присъствие на място и явяване на Едната свята, вселенска и апостолска Църква.

 

По отношение на православната диаспора в различните страни по света беше решено да продължи действието на епископските събрания до прилагането на каноничната точност. Те се състоят от каноничните епископи, които се определят от всяка автокефална църква и продължават да се подчиняват на нея. Последователността във функционирането на епископските събрания гарантира зачитането на православния принцип на съборността.

 

По време на дейността на Светия и велик събор беше подчертано значението на събранията на предстоятелите, които бяха проведени, и се изрази предложението Светият и велик събор да се провежда периодично.

 

 

2. Участвайки в светата Евхаристия и молейки се за целия свят, ние трябва да продължаваме служението си след светата Литургия и да свидетелстваме за вярата пред близки и далечни съгласно ясната заповед на Господ преди Неговото Възнесение: „и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя“ (Деян. 1:8). Евангелизирането отново на Божия народ в съвременните секуларизирани общества и евангелизирането на онези, които все още не са познали Христос, представляват неотменен дълг на Църквата.

 

 

3. Нашата Църква в отговор на своя дълг да свидетелства за истината и за своята апостолска вяра придава голямо значение на диалога най-вече с инославните християни. По този начин и останалият християнски свят се запознава по-точно с истинността на православното предание, с ценността на светоотеческото учение, с литургичния опит и вярата на православните. Диалозите, които Православната църква води, никога не означават компромис по въпроси на вярата.

 

 

4. Изблиците на фундаментализъм, наблюдавани в рамките на различни религии, са израз на нездрава религиозност. Трезвият междурелигиозен диалог значително допринася за укрепването на взаимното доверие, мира и помирението. Елеят на религиозния опит трябва да се използва, за да лекува рани, а не за да възпламенява огъня на военни конфликти.

 

Православната църква безусловно осъжда разпространяването на военното насилие, гоненията, изселването и убийствата на членове на религиозни общности, принудата към промяна на религиозната вяра, търговията с бежанци, отвличанията, изтезанията и ужасяващите екзекуции.

 

Тя осъжда разрушаването на храмове, религиозни символи и паметници на културата. Особено безпокойство изразява за положението на християните и всички преследвани малцинства в Близкия Изток и по други места.

 

Тя отправя призив към световната общност да защити местните православни и всички други християни, както и цялото население на региона, което има неотменимо право да пребивава в своята родина като равноправни граждани.

 

Нашият Събор призовава всички замесени в конфликтите незабавно да положат системни усилия за прекратяването на военните конфликти в Близкия Изток и навсякъде, където продължават военните сблъсъци, както и за връщането на прокудените в родните им места.

 

Отправяме призив преди всичко към силните на земята: да се възцарят мирът и справедливостта в родните страни на бежанците. Насърчаваме политическите власти, гражданите и православните християни в страните, в които намират убежище изнурените бежанци, да продължават да им оказват помощ според възможностите си - било от излишъка си, или дори от недоимъка си.

 

 

5. Съвременната секуларизация има за цел отчуждаването на човека от Христос и от духовното влияние на Църквата, която своеволно е отъждествявана с консерватизма. Но западният свят носи трайния печат на многовековния християнски принос. Нещо повече, Църквата показва спасителното значение на Богочовека и на Неговото Тяло като пространство и начин на живота в свобода.

 

 

6. В своето съвременно разбиране за брака Православната църква счита нерушимата връзка в любовта между мъжа и жената за „тайна велика… в Христос и в Църквата“ (Еф. 5:32). По сходен начин тя определя семейството като „малка Църква“, която произлиза от брака и е единствената гаранция за възпитанието на децата.

 

Църквата винаги е подчертавала значението на въздържанието. Християнската аскеза се отличава радикално от всяка дуалистична аскеза, която отделя човека от живота и ближния. Даже обратното, тя го свързва с мистичния живот на Църквата. Въздържанието засяга не само монашеския живот. Аскетичният етос е характерен за християнския живот във всичките му проявления.

 

**

 

Светият и велик събор, освен конкретните въпроси, по които взе решение, отбелязва кратко следните онтологични и актуални съвременни проблеми:

 

7. Относно взаимоотношенията на християнската вяра и естествените науки Православната църква не се стреми да контролира научните изследвания и не изразява позиция по всеки научен въпрос. Тя благодари на Бога, Който дарява учените с харизмата да откриват неизвестни измерения на Божественото творение. Съвременното развитие на естествените науки и технологията доведе до радикални промени в нашия живот.

 

То носи значителни ползи като облекчаването на нашето всекидневие, лечението на тежки заболявания, по-лесната комуникация между хората, проучването на вселената и др. Но заедно с това този прогрес води и до редица негативни последствия като манипулирането на свободата, постепенната загуба на ценни традиции, разрушаване на околната среда и оспорване на моралните ценности.

 

Научното знание обаче, колкото и бързо да се развива, не стимулира човешката воля, нито дава отговор на сериозните етични и екзистенциални въпроси, не спомага за откриването на смисъла на живота и на света. Тези неща изискват духовен подход, който Православната църква представя чрез биоетиката, основана на християнката етика и светоотеческото учение.

 

Едновременно с уважението си към свободата на научните изследвания, Православната църква отбелязва и опасностите, които се крият в някои научни открития, подчертавайки достойнството на човека и на неговото божествено предназначение.

 

 

8. Очевидно е, че съвременната екологична криза се дължи на духовни и етични причини. Нейните корени са свързани с алчността, сребролюбието и егоизма, които водят до неразумна употреба на природните ресурси, замърсяване на атмосферата с вредни вещества и до промяна на климата.

 

Християнският подход към решаването на този проблем изисква покаяние за злоупотребите, въздържание и аскетична нагласа, които са противоотровата на свръхконсумацията и едновременно с това култивират у човека съзнанието, че той е „стопанин“, а не собственик на творението. Църквата не престава да подчертава, че и бъдещите поколения имат правото на природните блага, дарени ни от Твореца.

 

Поради тази причина Православната църква участва активно в различните международни екологични инициативи. Тя определи 1 септември като ден за молитва за защитата на околната среда.

 

 

9. В противовес на уравняващата и безлична стандартизация, която се развива по различни начини, Православието прогласява уважение към самобитността на хората и народите. Тя се противопоставя на автономизирането на икономиката от основните човешки потребности и на превръщането й в самоцел. Прогресът на човешкия род не е свързан единствено с повишаване на жизнения стандарт или с икономическото развитие в ущърб на духовните ценности.

 

10. Православната църква не се намесва в политиката. Нейното слово остава различно, но и пророческо, като полезна намеса в полза на човека. Днес човешките права са поставени в центъра на политическия живот като отговор на съвременните социални и политически кризи и сътресения, чрез което се цели защита на гражданите от държавния произвол.

 

Нашата Църква посочва също и задълженията и отговорностите на гражданите, както и необходимостта от постоянна самокритика от страна на политиците и гражданите за истинското усъвършенстване на обществото.

 

На първо място Църквата подчертава, че православният идеал за човека надхвърля рамките на установените човешки права и че „над всичко" стои Любовта, както ни посочва Христос и както са научили от опит Неговите верни последователи.

 

Тя настоява също, че защитата на религиозната свобода е фундаментално човешко право, тоест свободата на съвестта, на вярата и богослужението, както и всички лични или колективни нейни прояви, включително и правото на всеки вярващ и на всяка религиозна общност да практикуват свободно от всяка държавна намеса своите религиозни задължения, както и правото за публично преподаване на своята религия.

 

 

11. Православната църква се обръща към младите хора, които търсят пълноценен живот, изпълнен със свобода, справедливост, творчество, но и любов. Призовава ги да се свържат осъзнато с Църквата на Този, Който е Истината и Животът. Да се присъединят, като споделят с църковното тяло своята жизненост, тревоги, проблеми и очаквания. Младите хора са не просто бъдеще на Църквата, но нейното активно и творческо настояще на поместно и вселенско ниво.

 

 

12. Светият и велик събор разшири нашия хоризонт в съвременния многообразен свят. Той подчерта нашата отговорност в пространството и времето, винаги в перспективата на вечността. Православната Църква, съхранявайки непокътнат своя Мистичен и Спасителен характер, е чувствителна към болката, тревогите и вика на народите за справедливост и мир. Тя благовести "от ден на ден Неговото спасение; разглася между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му“ (срв. Пс. 95).

 

Нека се молим „Бог на всяка благодат, който е признал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин“ (1 Петр. 5:10-11).

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Колев

    27 Юни 2016 16:20ч.

    Събрахте се, за да изхарчите за една неделя 2,5 млн. евро, от които повече от половината от гръцки НПО-та в САЩ. Едно време Христос е изгонил търговците от храма. Не е ли време някои да изгони и Константинополската патриаршия и сребролюбциге около нея. Не им прощавай, Господи! Те знаят какво правят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Watmark

    27 Юни 2016 20:50ч.

    Колев, знаеш ли какво говориш? Константиновия патриарх да го изгоним за да остане Путиновия патриарх Кирил?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мирмидонеца

    28 Юни 2016 9:21ч.

    Всеки що годе грамотен и разумен човек знае, че никога не е имало вселенски патриарх. Константинополски е имало до 1453 г. След това той е станал фенерски на константинополските гърци, чието име за нашите деди е било фанариоти. А фенерски е наречен от завоевателят на Константинопол Мохамед II. След като признава новия патриарх Генадий за духовен глава на победените, Мохамед II му казва: "бъди патриарх и небето да те покровителства! Винаги се надявай на моята дружба и се ползвай с привилегиите на предците си." След това определил "фена-ер", на южния бряг на Златния рог, за местото на пребиваването му. А това било местото, където населението на града изхвърляло нечистотийте си. На турски език то било наричано така и от там предците ни са наричали патриаршиските представители и подръжниците им - фанариоти. Та представящият се за Вселенски патриарх е всъщност фенерски или Фанариотски патриарх. По времето на съществуването на османската империя той е властвал над православното население на балканските народи, в т.ч. до 1782 г. над Охридската архиепископия. Последната е унищожена от фанариотския патриарх Самуил, но след 90 години, чрез църковната борба по време на Възраждането, е възстановена като Екзархия, а след 1954 г., като автокефалната Българска православна църква. Та, всички българите, чиито приказки и писания са в защита на попълзновенията на фанариотския патриарх и фанариотите край него, както и тези от "православните" секти от дригите държави, които взеха участие в това сборище, са най-малкото духовните наследници на фанариотите, сиреч продажниците, долната пасмина, българомразците всред всред Българския народ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ех, Колев

    28 Юни 2016 12:59ч.

    А едно време на великите събори сигурно са ядяли див мед и акриди, и са ходили пеша! Ти др. Колев защо не прегледаш разноските за пленумите на твоите червени другари и после да си пъхаш носа в църковните работи. Колкото до Мирмидонеца - кариерата в sci-fi литературата му е осигурена. За анти-съборната пропаганда четете: http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100664/catid,49/id,22814/view,article/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • kelemeto

    28 Юни 2016 13:08ч.

    сайтът двери на агент ангелов е откровен последовател и защитник на вартоломей и NWO. хубавото е, че посредством такива събития като сегашния събор излизат наяве доста скрити лимонки, например като гореупоменатия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • относно т.н. "добра воля" в заглавието

    28 Юни 2016 13:35ч.

    цитирам т.н. Джуал Кхул - Тибетеца : ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ Първа строфа (1935 г.): Нека Силите на Светлината да донесат просветление на човечеството. Нека Духът на Мира се разпростре навред. Нека хората с добра воля навсякъде се срещат в дух на сътрудничество. Нека опрощението от страна на всички хора бъде основният принцип в наше време. Нека сила съпътства усилията на Великите. Нека да бъде така и ни помогни да изпълним своя дял. (16 - 570), (5) ... Цитираното няма нищо общо с православното християнство, но не звучи ли примамливо за невежи ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи