Пламен Орешарски: Правителството играе прокризисно, а не антикризисно

Пламен Орешарски: Правителството играе прокризисно, а не антикризисно
Нашите партньори от Европейската комисия, Европейската централна банка и страните от еврогрупата никога не са одобрявали шумните медийни оповестявания на причини, аргументи и срокове, свързани с бъдещото членство на страната в ERM2 и впоследствие в еврозоната. Затова и ние – правителството и БНБ – винаги сме били дискретни в публичните коментари за това, което сме правили, това каза пред ГЛАСОВЕ Пламен Орешарски. И още: Струва ми се, че в стремежа да контролират бюджетния дефицит властите толкова свиха разходите, че инкасираха осезаем спад в приходите. По-високият размер на публичните инвестиции е икономическа необходимост в условия на криза, а не предизборна кампания, както смятат доста хора все още. В случая съвпадението на политическия и икономически цикъл бе възможно най-лошото поради неминуемото политизиране на икономическите планове за възстановяване. Ще платим за това с по-бавно излизане от кризата.
<p><strong>Г-н Орешарски, заявихте преди една година, че еврозоната не е приоритет номер едно на България. Как приемате упреците, че бившето правителство е пропуснало много възможности за задвижване на процесите, свързани с присъединяването на България към еврозоната?</strong></p> <p>Подобни упреци могат да отправят само незапознати с материята. Ще се опитам да поясня &ndash; нашите партньори от Европейската комисия, Европейската централна банка и страните от еврогрупата никога не са одобрявали шумните медийни оповестявания на причини, аргументи и срокове, свързани с бъдещото членство на страната в ERM2 и впоследствие в еврозоната. Затова и ние &ndash; правителството и БНБ &ndash; винаги сме били дискретни в публичните коментари за това, което сме правили, и за разговорите, които сме водили на най-високите нива в ЕК, ЕЦБ и с финансовите министри на страните членки.</p> <p>В резюме фактите са следните &ndash; в средата на 2007 г. бяхме на крачка от приемане в ERM2, дори Министерският съвет прие писмото за намерения и упълномощи министъра на финансите и гуверньора на БНБ да го подпишат. За съжаление този период съвпадна с обществената еуфория за скокообразно нарастване на заплатите след членството, което рефлектира в двуцифрена инфлация. Това бе един от основните аргументи на ЕЦБ да изрази съмнения в устойчивостта на нашата макроикономическа позиция и конкурентност на икономиката. Всички други партньори ни подкрепяха. Есента на същата година г-н Жан-Клод Юнкер, председател на еврогрупата и министър-председател и финансов министър на Люксембург, посети България за разговори по тази тема. Договорихме се да отложим процеса с една година, за да проследим поведението на инфлацията, дефицита по текущата сметка, ръста на доходите и в крайна сметка на промените в конкурентоспособността на икономиката ни. За съжаление след една година, през есента на 2008 г., светът влезе в острия стадий на глобалната криза и моментът беше още по-неподходящ. В този смисъл през есента на 2008 година не можеше да има друг приоритет номер едно извън смекчаване на ефектите от кризата, дори и заради възстановяване на реалните ни шансове за членство в ERM2. Как щяхме да влезем в ERM2, ако не бяхме овладели ситуацията в страната, кой щеше да ни пусне там в разгара на кризата? Ако в този период бях обявил, че ERM2 продължава да е приоритет номер едно, сигурно нашите външни партньори биха се усъмнили в здравия разум на подобно твърдение.</p> <p><strong>Приемате ли тезата на сегашния финансов министър, че влизането в ERM2 и в еврозоната е външнополитически приоритет номер едно и ключова цел на икономическата политика на България?</strong></p> <p>Приемам, че е така по същество, но бих освободил израза от излишна помпозност. Икономическата политика има други същностни цели. Такива преди всичко са подобряване на конкурентоспособността на икономиката и благоразумна фискална и финансова политика. Това са ключовите предпоставки за членство в ERM2. Освен това бих препоръчал да не се фокусираме върху дати. Повярвайте ми, външните ни партньори продължават да се дразнят от нашата склонност сами да определяме кога ще се случват нещата, които зависят и от тях, дори основно от тях.</p> <p><strong>Ще оцени ли Европа усилията на българското правителство за приключване с много малък дефицит на бюджета за 2009 г.? Доколко реалистично е влизането на страната в т.нар. чакалня на еврозоната ERM2 до края на тази година?</strong></p> <p>Считам, че е реалистично влизането в ERM2 дори до средата на тази година. Сега ние имаме още един силен аргумент &ndash; преминахме през кризата сравнително успешно. Не молихме за заеми нито Международния валутен фонд, нито Европейската комисия, нито други кредитори. Във всички случаи се справихме много по-успешно от други европейски страни, включително и от членки на еврозоната. <br />Спомняте ли си как преди половин година тези, които пледираха веднага да се подаде молба за членство в ERM2, твърдяха също, че правителството трябва да тегли заеми от МВФ. Това беше забавно, но и малко тъжно заради интелектуалната недостатъчност при комбинирането на тези две твърдения. Все едно да тичате към финала в обратната посока.</p> <p><strong>Има ли опасност евентуална заявка за присъединяване на България към ERM2 в близко бъдеще да бъде отхвърлена? Какви биха били последствията за страната?</strong></p> <p>Формално няма такава опасност, защото правителството вероятно ще спази неписаните правила и ще изпрати писмото или заявката само след като се убеди, че всички гласове ще бъдат &bdquo;за&rdquo;. В противен случай не си струва да се експериментира.<br />По същество обаче винаги има опасност да се отложи членството ни в ERM2. Това може да стане, ако в следващите месеци &bdquo;изпуснем&rdquo; бюджетния дефицит, така както през 2007 г. във възловия момент стачкувахме за неразумно високи ръстове на заплатите, или ако продължаваме да &bdquo;диктуваме&rdquo; датите за членство в ERM2 и в еврозоната на нашите европейски партньори. Реална опасност е и лошото състояние на публичния сектор в някои страни от еврозоната, в частност южната ни съседка.<br />Не съм склонен да драматизирам нито евентуално забавяне, нито да изпадам в еуфория от евентуално скорошно членство. Малко се смущавам от мотивите за бързането &ndash; да можем да харчим резервите. Ако това е истинският мотив, по-добре е да си мълчим, защото нашите партньори не го споделят. Впрочем аз също. Фискална дисциплина е необходима не само до членството в еврозоната, а най-вече след това. Що се отнася до харченето на резерва, отново сме свидетели на една доста неиздържана теза.</p> <p><strong>Според вас разумно ли е прехвърлянето на неразплатени разходи от 2009 г. в 2010 г.? Можем ли да наречем това &bdquo;скриване&rdquo; на истинския размер на дефицита?</strong></p> <p>Този дефицит може да бъде &bdquo;скрит&rdquo; само от неспециалистите. По методологията на Евростат просрочените плащания също се отчитат като разходи. Затова и бюджетният дефицит за 2009 г. на начислена основа е по-висок от отчетения на касова основа &ndash; вероятно около 2%. В контекста на темата членство в ERM2, важен е бюджетният дефицит на начислена, а не на касова основа. Затова и не разбрах защо трябваше да се правят подобни упражнения и да се фетишизира дефицитът на касова основа.</p> <p><strong>Как ще обясните неочаквано високия спад на БВП за миналата година и особено за последното тримесечие на 2009 г.? Приемате ли, че високият спад в най-голяма степен се дължи на практиката държавата да задържа парите на фирмите? </strong></p> <p>Да, втората половина на годината държавата игра прокризисно, а не антикризисно. Прокризисните мерки на правителството са стопиране на публичните инвестиции и рязко увеличение на невъзстановения ДДС. Спомнете си, че в средата на миналата година ни обясняваха как ще ускорят възстановяването на ДДС. После го забавиха, защото не успяха да задържат нивото на събираемост на приходите. <br />Струва ми се, че в стремежа да контролират бюджетния дефицит властите толкова свиха разходите, че инкасираха осезаем спад в приходите. Така влязоха в омагьосания кръг на просрочията и по-ниските приходи в бюджета.<br />По-високият размер на публичните инвестиции е икономическа необходимост в условия на криза, а не предизборна кампания, както смятат доста хора все още. В случая съвпадението на политическия и икономически цикъл бе възможно най-лошото поради неминуемото политизиране на икономическите планове за възстановяване. Ще платим за това с по-бавно излизане от кризата.</p> <p><strong>Как ще коментирате решението на финансовия министър да разплати просрочените задължения на държавата към бизнеса срещу 10% отстъпка?</strong></p> <p>Нямам коментар, не разбирам подобни действия. Защитата на фискалния интерес изисква определена загриженост за състоянието на данъкоплатците. Своеобразната война с тях не дава добри резултати. Ще припомня една немска сентенция с фискален привкус, според която, ако искате мляко, трябва да доите кравите, а не да ги щавите&hellip;</p> <p><strong>Симеон Дянков обясни, че през цялото първо тримесечие на тази година бюджетът ще е с дефицит заради разплащането на просрочени задължения. Има ли опасност това &bdquo;пускане&rdquo; на дефицита да стане неуправляемо?</strong></p> <p>Има такава опасност, особено ако не нормализират работата на приходните агенции и продължават да отлагат всяка идея за реформи. Дано не се реализира. Стабилността на публичните финанси е важна предпоставка за излизането на икономиката от кризата.</p> <p><strong>Финансовият министър Дянков обвини вашето правителство, че не е реализирало реформата в здравеопазването и в други сектори поради страх, дори ви нарече бъзльовци. Как ще отговорите на тези упреци?</strong></p> <p>Настоящото правителство е еднопартийно, с все още широка обществена подкрепа и със свиващи се бюджетни приходи &ndash; все предпоставки да бъдат реализирани тези реформи. Началото им е доста противоречиво, вече отложиха за неопределено време почти всички реформаторски намерения. Но време има, желая им успех. Що се отнася до прилагателните и определителните термини &ndash; не бих ги коментирал, те са чужд патент.</p> <p><strong>Как ще коментирате реформите в здравеопазването и в други сфери, които се опитва да прави това правителство?</strong></p> <p>Виждам, че заявените намерения за промени (не бих използвал израза реформи) в пенсионната сфера, в сектора на здравеопазването, както и в публичната администрация бяха отложени при първите негативни обществени реакции. Вие преценете доколко подходящо е използваното определение в предходния въпрос.<br /><br /><em><strong>&nbsp; С Пламен Орешарски</strong></em><em><strong> разговаря</strong></em><em><strong> Димитрина Чернева</strong></em></p>

Още от Интервюта

Коментари

  • червен

    20 Фев 2010 19:59ч.

    В. Гласове е вече орган на БСП. Да се дава думата на тези, заради които бюджетът не държавата е издънен, просто е тъпо. Опозициоността, приятели, идва поради разликите с принципите и действията на управляващите, не заради самата нея. С това, което правите сте готови да застанете до Гоце, Овчаров и някаква мутра - Алексей Петров.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До &quot;червен&quot; от Дон Корлеоне

    20 Фев 2010 20:26ч.

    Чета &quot;Гласове&quot; именно понеже са от всички страни, а не само на Дядо Иван Костов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Червен

    20 Фев 2010 21:19ч.

    Не ние - Борисов и Костов са до Гоце в далаверата Белене

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мирише на вкиснало

    22 Фев 2010 2:03ч.

    като всичко у нас. На милиционерска партеннка. Защо не арестуват Батето и Левон? Ами Премянката и Заимов? Всички стари са на свобода. Само Волен и Яне ту се карат, ту се сдобряват. Който силно люби, така и мрази - казал го е старият Ботев. Щото новият бил Румен Леонидов Сугарев - Недялко-Йорданов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Г-н Орешарски тук е ОКТОПОДА и ти го знаеш?!.

    23 Фев 2010 17:16ч.

    Налаганито на огромна данъчна тежест и намалянето на годишните бюджетни разходи с 15 % целят да повторят номера на предишното правителство формирало в края на 2008 година бюджетен излишък в порядъка на 9 млрд. лв. Ако Дянков успее да постигне заложените от него показатели в края на 2009 бюджета отново ще завърши с излишък от 9 млрд. лв.! Големия проблем е , че всички тези жертви с орязването на разходната част и огромната данъчна тежест се правят в името не да повишен стандарта на живот на българския данъкоплатец, а в името на една банкова система, която не само не е държавна , но не е и българска ! Огромния бюджетен излишък постъпва вчастни търговски банки,и се управлява при много ниска доходност за държавата. Лихвата пои която търговските банки управляват излишъците достига до 1.5 % и се различава съществено от лихвите по депозитите достигащи до 10 % и лихвите по кредитите 15-16 %. Идеята на определени собственици на ТЪРГОВСКИ БАНКИ е да използват управляваните от тях средства от излишъка за закупуването на предложените на борсата акции на БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ, БУЛГАРГАЗ и други големи държавни монополи! Зад осъществяването на тази идея стоят хора които създадоха БЕХ още по времето на Станишев и които и сега управляват България като едно търговско дружество. Екипа осъществяващ този план на Кобурга се ръководи от бившия посланник на България в Москва. Не е далеч момента в коъто държавни монопли вобластта на енергетиката ще имат АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ с частни капитали успели ловко да превъртят средствата от натрупаният бюджетен излишък. Всичко е прехвърлено на гърба на обикновеният данъкоплатец, който ще плати масрафа на това безумие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Октопода,сянка на МАСОНИТЕ!

    24 Фев 2010 18:44ч.

    МАСОНИТЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ЗАСИЛВАНЕТО НА ПОЗИЦИИТЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО В ЕВРОПА ................................... Вторник, 23 Февруари 2010 Източник: Интерфакс .................................. Френските масони имат намерението да разгърнат кампания против засилващото се влияние на църковните организации в структурите на Евросъюза, съобщава агенция Интерфакс. Макар често да си дава вид, че стои над религиозните убеждения, това движение „изпуска нерви” и показва отново антихристиянския си характер. „Свободните зидари”, съобщава агенцията, планират да открият представителство в Брюксел, според съобщение направено от „бившия велик магистър на масонската ложа „Велик Изток на Франция” Жан-Мишел Кийярд. „Масонските ложи трябва да започнат да провеждат политика в положителния смисъл на тази дума. Без да обръщаме внимание на вътрешните разногласия, всички те работят за секуларизация (премахване на влиянието на Църквата и на християнските възгледи – бел. прев.) иизразяват несъгласие с решенията по този въпрос, които се приемат на национално и общоевропейско ниво”, - заяви Ж-М. Кийярд в интервю за белгийския вестник „Соар”. Според него, все някога ще сктане действителност създаването „на общо представителство на масоните в името на свободомислието в европейските институции”. „Това е възможно от политическа гледна точка, но е трудно във финансов план, тъй като нашите ресурси са несъпоставимо по-малки от тези на Църквата” – подчертава Кийярд имайки предвид Ватикана, но подминавайки общоизвестния факт за връзката на високопоставени масони с римокатолическите финансови структури. Той отбелязва, че основната задача на представителството ще се състои в разпространение на „ гражданските идеи” в Европа. Какво точно разбира под „граждански идеи” бившият „велик магистър”, обяснява по-нататък в интервюто: „Необходимо е да се утвърждава универсалната идея на епохата на Просвещението, същността на която е в това, че хората са граждани, и европейски граждани, независимо дали са евреи, тъмнокожи, араби, хомо- или хетеросексуални...” Той съобщава, че „Великият Изток на Франция” вече предприема усилия за обединението на всички масонски ложи в Европа. От 2007 г. досега са проведени общомасонски конгреси в Страсбург (Франция), Гърция и Турция. През 2010 такъв форум ще се проведе в Португалия. Кийярд съобщава също така, че пред 2008 г. председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу за първи път се е срещнал като официално лице с представителите на масонските ложи, в това число и с „Великия изток на Франция”. Във връзка с това изказване редица наблюдатели отбелязват, че масонството определя само себе си, по думите на някогашния високопоставен американски масон Албърт Пайк, като „луциферианска религия”, тоест като култ към сатаната и оттам – като антихристиянство. Разполагайки се съвместно с римо-католицизма в редица структури от вида на „рицарските ордени” масонството едва ли се притеснява толкова от римо-католицизма, колкото от присъствието на три православни държави в Евросъюза, които не изоставят своите позиции по въпросите за християнското минало и настояще на Европа, както и за общите християнски ценности, на които континенталната държава би трявало да се основава

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи