30 г. след паметния му спектакъл “Махабхарата”, създаден в рамките на фестивала в Авиньон, Питър Брук потъва отново в индуистката митология с постановката “Бойно поле”, адаптация по текст на 2000 години. Защото нищо не се променя, но всичко се създава. Според него днешният свят прилича на огромно бойно поле, в което се води братоубийствена война, толкова стара, колкото Каин и Авел.

На почти 92-годишна възраст големият режисьор Питър Брук все още е активен. Следващата седмица “Ла Плас де-з-ар” представя “Бойно поле”, адаптация по древна епична поема. Екип на сайта La Presse се срещна с него в Париж.

 

От дебюта му в Лондон през 1945 г., Питър Брук е изследовател на изкуството с дълъг път. Постановчик, писател, режисьор - преглед на автобиографията му показва стотици постановки в театъра и операта, 15 филма, десет книги, без да забравяме създаването на едно светилище на парижкия театър: “Ле Буф дю Нор”.

През 1970 г., когато режисьорът се установява в Париж, по покана на Жан-Луи Баро, той създава Международния център за изследвания и театрално творчество. Трупа, която обединява изпълнители от всички среди и с различни култури: американци, европейци, японци, иранци, индийци…

“Винаги съм искал да разбия бариерите между расите, народите, границите. Открих, че със своя език, култура, всеки изпълнител носи нещо обогатяващо на моята работа”.

“През 20-те г. пътувах в Индия, продължава Брук. Намирах поведението на сънародниците ми за напълно абсурдно! Те отказваха да се отворят за другите. Английските заселници и жените им мъмреха слугите си, понеже не умееха да готвят като англичани. Срам!”.

 

Моята страна е остров

 

Питър Брук си спомня, че по онова време Париж бил “център, магнит”, който привличал артисти от всички краища на света. “Париж не беше шовинистичен, в сравнение с Англия, където все още властваше островният манталитет. Фактът, че е

остров, винаги е бил силата и слабостта на Великобритания. През 50-те г. англичаните не говореха за Европа, а за континента. Всичко, което беше от другата страна на Ламанша, беше Континентът. И те се отнасяха с недоверие към него. С Брекзита това се върна отново”.

Питър Брук не е изненадан, че Англия се затваря в себе си. Според него, Брекзитът се дължи на закона на махалото. На близо 92 г. (които навършва на 21 март), той би могъл да се възмущава, да критикува връщането на десницата в Европа, да се отчайва от хода на света… Но Питър Брук предпочита мъдростта: “Трябва да приемем, че в живота нещата невинаги се развиват в посоката, в която бихме искали. Социалната реалност никога не е статична, тя се движи непрекъснато”. 

В началото на живота всички надежди са разрешени, всичко е позволено. “Неизбежно, това, което се изкачва, трябва да слезе, казва той. Това е законът на гравитацията”.

Залязва ли западният свят според него? “И как! Това не е гледна точка: достатъчно е да погледнеш около себе си, във всеки един момент, за да го констатираш. Нашата роля в театъра е да признаем тази реалност. Вместо да прекарваш времето си в оплакване от доминиращото течение, всеки ден трябва да бъдеш чувствителен към неговото движение и сила. После да решиш да вървиш срещу течението”.

 

Да разтърсиш традицията

 

В дългата си кариера Питър Брук често е плувал срещу художественото течение на своите съвременници. През 1945-а, на 20-годишна възраст, той поставя на сцената в Стратфорд Шекспир, разклащайки старата шекспирова сграда, заровена под вековен прах.

“Когато започнах да правя постановки в операта или на Шекспир, традицията бе сковала нашето изкуство. С други творци от моето поколение разтърсихме тези форми. А днес операта, както и репертоарът на Шекспир, вече не са застинали във времето. Точно обратното, това е свободна зона, в която един млад режисьор може да направи всичко”.

Също като течението на река, източникът на живота се обновява във всеки един миг. А в изкуството, смята Питър Брук, творецът трябва да се впише в това вечно движение. “Трябва да поставяш под въпрос и да не се задоволяваш да повтаряш нещата, които вече са били направени. Понякога ме питат дали имам метод на режисиране. Но не, нямам никакъв, защото методът е нещо застинало”.

Според него трябва да слушаш и да търсиш, да се съмняваш, да претегляш “за” и “против”, след това да вървиш напред. “Няма нищо по-претенциозно от творец, който казва: “Вярвам на интуицията си, следвам инстинкта си”.

Жан Вилар казваше, че “театърът е също толкова важен, колкото хлябът и виното”. Брук впрочем обилно се е хранил от изкуството на Шекспир. Но не го карайте да се прави на пророк и да предрича бъдещето… “Моето мнение за бъдещето на театъра няма никакво значение. Театърът трябва да бъде в настоящето, да не подражава на старите форми, за да преосмисли себе си. Той ще се обнови след мен”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Моментът Лутер

Моментът Лутер

Мартин Лутер успява да подрине авторитета на Католическата църква и да...

1 коментар/a

Руси Ст. Русев на 30.03.2017 в 11:50
Неточен превод: през "20-те" Питър Брук е току-що роден (1925 г.) и не може да "пътува в Индия"...

Напиши коментар