- Казвате, че Франция се справя с кризата много по-зле от други страни…
- Уви, да. Работейки дълги години по въпросите на ядреното, химическо и бактериологично разпространение, още през януари бях убеден, че имаме работа с нещо много близко до испанския грип от 1918 г., който уби най-малко 50 млн. души. На 7 февруари отидох при Никола Саркози, за да го помоля да предупреди Еманюел Макрон. По времето на Жак Ширак и Никола Саркози Франция бе създала стратегически запаси за евентуална пандемия. Впоследствие те бяха прахосани при Франсоа Оланд. Сегашното правителство не използва двата месец между появата на епидемията в Китай и идването ѝ във Франция в края на февруари, за да закупи запаси от маски. После правителството е виновно за държавна лъжа, твърдейки, че маските са безполезни, за да оправдае своята липса на подготвеност.
На 14 юли 1914 г., с наближаването на войната и тревога от липсата на подготовка на френската армия, Клемансо е казал: “Ние не сме нито защитени, нито управлявани”. Е добре, за съжаление, един век по-късно тази фраза все още е актуална. Французите плащат цената за това нехайство, докато на азиатските страни, които се бяха подготвили за пандемията, не се наложи да блокират икономиката си. Благодарение на маските и систематичните тестове, те успяха ефикасно да разделят болните от останалите. Ние бяхме неспособни да направим това във Франция. “В тази страна има всеобщо поведение на ненамеса, всеобща небрежност”, казваше още Клемансо, което обяснява това, което се случва днес в Европа и във Франция. Ние сме управлявани от аматьори. Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, казваше Еклисиаст.
- Бихте ли казали, като Жан-Ив Льо Дриан, че пред коронавируса светът е разделен на тези, които се правят на самотния рицар, и онези, които предпочитат многостранната рамка?
- Не. Истинското разделение е между страните, които се подготвиха - Южна Корея, Тайван, Сингапур, Хонконг -, авторитарните страни, като Китай, които решават проблема чрез милитаризация на обществото, и страните на Запад, които не се подготвиха. Допреди 30 г. Южна Корея беше все още слаборазвита срана. Днес тя има изключително ефикасна здравна система, благодарение на която страната може да продължи да функционира. Западът, напротив, е напълно изпреварен от събитията, включително САЩ. Льо Дриан хвали мултилатерализма, който според него ще позволи да бъде преодоляна тази криза, но планетата в този момент по-скоро ми напомня за “Потъването на медузата” на Жерико: това е царството на всеки за себе си и да се спасява кой както може. Льо Дриан възхвалява също солидарността в Европа, но здравните граници бяха преминати, както вчера миграционните граници. Италианците бяха изоставени на съдбата си, като всяка страна забрани износа на медицински материали. Чешкото правителство дори открадна запасите от маски, изпратени от Китай за Италия. Странна солидарност…
- Заплашен ли е от разпадане ЕС?
- Да. Голям тест ще бъде евентуалното споделяне на дълговете на държавите-членки, които ще бъдат огромни, за да излязат от кризата. Това е прословутата идея за коронабонове, облигации на Европейския съюз, а вече не на отделните държави. Но видяхме, че миналата седмица, по време на срещата на върха на държавните и правителствени лидери, Германия, но също и Австрия, Нидерландия и Финландия, отхвърлиха тази идея, което Южна Европа и особено Италия отново преживява като предателство. Ако Европа пропусне тази стъпка, можем да се запитаме за бъдещето на тази институция, защото няма да остане кой знае какво. В края на епидемията би могъл да започне процес на деконструция на Европейския съюз, може би дори брутален. Ние сме в ключов момент.
- Какви ще бъдат геополитическите последици от кризата?
- Това, което ни се случва с тази криза, не е катастрофа, а истински исторически разрив. Тя води до дълбоко преосмисляне на силовите отношения между великите сили. САЩ, които от 1945 г. поеха ролята на световен лидер, крепител на един либерален, свързан със свободната търговия и “морален” прочит на международните отношения, показват един образ на самите себе си, който е много далеч от щедростта и международното участие, съпътстващи плана “Маршал”. Светът и европейците, в частност, откриват една егоистична, протекционистка, хаотична и безскрупулна в областта на търговията Америка. Една Америка, която игнорира и вече не мисли да помогне на своите съюзници в беда, като Италия, която се обърна към Китай или Русия. Що се отнася до Европа, тя ще излезе много отслабена от тази криза. Гражданите ще искат да си върнат националните прерогативи, особено границите и здравния сектор.
Във Франция, Италия и Испания виждаме много голям гняв към нехайството на правителствата. Народите ще поискат повече ефикасност и компетентност. Те ще потърсят отговорност, включително и наказателна, от политиците! Традиционните съюзи, като НАТО и ЕС, ще бъдат преразгледани чрез връщане към националните граници, което естествено ще бъде поискано от правителствата.
- Опасявате ли се от възход на популизма?
- Ще станем свидетели на появата на нов свят, с други форми на демокрация, които ще стремят към преосмисляне на капитализма, връщане на централната роля на държавата. Западът ще излезе безкръвен от тази работа. Франция също. Навлизаме в истински период на възстановяване, както след 1945 година. Социалният договор в нашите общества вероятно ще бъде преразгледан. Примерът с карантината с променлива геометрия, фактът, че не се спазва в кварталите, ще остави следи. Може би това е краят на логореята за “съвместното съжителство”, която отрича културните различия и не желае да погледна в лицето омразата, която някои изпитват срещу нашата страна и нейните правила.
- Може ли да изчезне НАТО?
- Да, НАТО вече е празна черупка, която служи само за успокоение на поляците и балтийците. Този влак напусна гарата преди много време. САЩ вече не се интересуват от Европа. Голямата им битка през ХХI век ще ги противопостави на Китай. Що се отнася до НАТО, по ирония на съдбата неговото оцеляване ще зависи в крайна сметка от тактическия интелект на Владимир Путин. Колкото по-малко заплашителен изглежда той, толкова по-малки са шансовете на НАТО да оцелее.
- Китай ли ще бъде големият победител?
- Това вече е така. След като разпространи вируса по света, той успя да постигне този успех да се представи като модел за планетата. Китай вече е в позиция на силата, защото ще има ликвидността и индустриалното производство, необходими, за да ускори стремежа си към световно господство, като срещу него са отслабените и свръхзадлъжнели САЩ и Европа, над които е надвиснала огромна финансова криза, която ще последва спирането на икономиките им.
Междувременно, Китай ще се опита да купи всичко, което може да се вземе. Както през 1945 г. Втората световна война постави САЩ на върха на световната сила, така и тази световна пандемия ще изиграе ролята на ускорител на възхода на Китай, като същевременно ускори отслабването на западния съперник. Такива са тежките тенденции, които ни очакват. Освен ако Америка и Европа не решат да се събудят и отново да тръгнат заедно.
Превод от френски: Галя Дачкова