Отвъд случая „Ана-Мария“, ужасяващата истина за българската "закрила на детето"

Отвъд случая „Ана-Мария“, ужасяващата истина за българската "закрила на детето"
Нека спрем всички приказки за реформа в образователната система и поговорим за промяна в манталитета на администраторите, свързани с цялата система на образованието и грижата за децата у нас.
<p>Все по-вероятното насилие, упражнено над Ана-Мария, разкри колко саката е цялата система, свързана със защита на децата и успоредно с това &ndash; колко бездейни, безидейни и безотговорни са представители на училищното съсловие у нас. Затова темата излиза далеч извън частния казус на момиченцето и неговите близки.</p> <p>Ако едно любящо семейство, което мобилизира целия публичен ресурс на държавата, не може да накара отговорните институции да си говорят директно с него, за миг да помислим какво се случва с децата, чиито семейства не търсят начин да ги защитят? А какво става с хлапетата без семейства, които са обект на системно физическо, сексуално и всякакъв вид малтретиране в малките селища, където се намират социалните им домове?</p> <p>&nbsp;</p> <p>Според Закона за закрила на детето полицията е орган за закрила и тя е длъжна да реагира мигновено при сигнал за дете в риск. Това е сравнително лесно и ясно, когато става дума за изоставени малчугани, такива, които са на улицата или принудени да просят, крадат, проституират. Някои от тях ги прибират и ги отвеждат в социален дом. Органите на реда реагират и при сигнал от страна на лекар, който се съмнява, че малкият му пациент е жертва на някакво посегателство. Горе-долу тук свършва намесата на полицията, когато се отнася до защитата на деца.</p> <p>Сериозен български бизнесмен става свидетел как в столичен мол майка пребива детето си, опитите му да я спре почти го превръщат също в жертва. Свидетелите не се отдръпват обаче, викат полиция, но тя отказва да дойде, защото детето очевидно е с майка си. Охраната на мола отказва да се намеси, защото това е семеен проблем.</p> <p>Когато в почивен зимен ден се обаждам, за да подам сигнал, че бебета, увити в парцали, и 3-4-годишни деца участват в просия сред колите на бул. &bdquo;Евлоги Георгиев&ldquo;, от тел. 112 ми отговарят да се оплача (?!) в Столична община в работен ден. И служителката започва да диктува телефонен номер. След кратка схватка, напомняне, че полицията е орган за закрила на деца в риск, и закана, че се връщам там с фотоапарат, че съм записала разговора ни, тя с досада казва, че ще прати патрул.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Какво се случва със семейството на Ана-Мария? Родителите първо не разбират веднага за какво става дума и когато с ужас започват да проумяват случилото се, подават сигнали до училището, до МОН, до Агенцията за закрила на детето, до полицията и за тях нещата спират дотам. Никой от изброените не иска да си говори със семейството, никой не желае да му върне отговор, никой не му обръща внимание.</p> <p>Едва след бурната и едногласна намеса на медиите се оказа, че институциите &bdquo;веднага&ldquo;, &bdquo;мигновено&ldquo; започнали проверки, но те си &bdquo;течали&ldquo; до приключването им. Никой обаче не пожелал да уведоми за тях родителите, да им каже какво ще бъде предприето, никой не е изпратил при тях свои представители, които да снемат техните показания. МОН не реагира на безобразното поведение от страна на училището спрямо обърканото семейство.</p> <p>В същото време Ваня Кастрева, зам.-министър на образованието, докара до ярост цяла България с думите, че училището отговаря за процесите в образованието, а не за насилието, което евентуално се случва в него. Това е същият специалист, който само преди дни заяви на конференция в БАН, посветена на образованието, че децата се нуждаят от нов и модерен подход. От МОН наговориха куп кухи фрази за &bdquo;поставяне на детето в центъра на процеса&ldquo;. Но нагледно се оказа, че този процес не включва самите деца.</p> <p>Никой от МОН не реагира официално на расистката пропаганда от страна на педагози сред децата в село Калище. Тогава учител заяви, че емигрантите &bdquo;са болни и не заслужават да живеят&ldquo;. Явно това не е свързано с &bdquo;процесите&ldquo; в самото училище и затова първолаците чужденци просто не тръгнаха на училище. Мерки срещу директор и преподаватели расисти? Няма такива работи!</p> <p>&nbsp;</p> <p>Ясно е, че затъналите в бюрократична безполезност служители на образователната институция така и не са разбрали, че</p> <p><strong>насилието в училищата расте главоломно</strong>,</p> <p>че деца убиват други деца пред портите на школото, друсат се в час, напиват се в междучасията. Явно обаче, докато ученик не убие учител, от МОН ще гледат на тези случаи като нещо съвсем отделно от &bdquo;образователния процес&ldquo;. Затова какво тук значи накакво си насилие над ученик, който е в училище?</p> <p>Как се оплете МОН в нелепите си оправдания по случая Ана-Мария:</p> <ul> <li>Детето било склонно към разголване;</li> <li>Детето било тръгнало с още една дрешка (бельо) от къщи;</li> <li>Детето и без това не може смислено да разкаже какво му се е случило.</li> </ul> <p>В какво сгрешиха от МОН в обърканите си оправдания:</p> <p>Да допуснем, че Ана-Мария е склонна към разголване. Още в първото си писмо на страницата си във ФБ майката Радосвета Симеонова подчертава, че момиченцето е било със спортен сутиен, който не бил върху него, когато се прибрало. Спортният сутиен се облича през главата и няма закопчалки. Следователно, за да го свали сама Ана-Мария, тя трябва да направи нещо, което &ndash; и нямаме причини да се съмняваме в думите на родителите &ndash; сама не умее. В подкрепа на твърдението им е изказването и на досегашната учителка на Ана-Мария, която казва, че детето не може да прави само почти нищо.</p> <p>Да допуснем, че на тръгване от къщи към училище, Ана-Мария е грабнала още една долна дрешка. Това не обяснява обаче защо тя се е оказала изобщо без бельо, за слагането на което се е погрижила майка й. А коментарът за неспособността на малката да даде &bdquo;смислено обяснение&ldquo; е израз на паниката, която от МОН не успяват да прикрият.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Първоначалната проверка на помощното училище заключава, че то не е безопасно място за децата. &bdquo;Екипът на училището не е отчел правилно първоначалните индикатори за насилие. Бил е неглижиран или подценен този въпрос. Може би причината е, че персоналът не е знаел какво да прави&ldquo; &ndash; казва Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).</p> <p>Добре де, Ана-Мария е със забавено развитие. Но с какъв капацитет са директор и учители, за които сигнал, че едно болно дете се прибрало полуголо, че пищи от ужас и на своя език разказва за ужасни неща, не означава нищо? Казаното от Ева Жечева означава, че в помощното училище на всяко от децата с ментални и други увреди може да се случи всичко, защото педагозите нехаят и го позволяват! При това те са толкова неспособни да си вършат работата, че дори не са схванали, че става дума за насилие, и като схванали &ndash; не знаели как да реагират.</p> <p>Казаното от Ева Жечева е косвено потвърждение за насилието над Ана-Мария.</p> <p><strong>Какво е редно да се случи:</strong> дори само тази констатация е достатъчна директорът на школото да бъде светкавично освободен от работа; редно е поне веднъж в историята на българските управници &ndash; временни или постоянно назначени &ndash; един да се подаде оставка заради нелепо поведение и в случая това е зам.-министър Ваня Кастрева. Редно е всички институции, които дни наред безобразно мълчаха пред семейството на Ана-Мария (включително и ДАЗД, които се раздвижиха едва след като медиите ги вдигнаха на ура), да поднесат публично извиненията си и да поемат ангажимент оттук нататък да разпишат правилата за адекватна реакция при подаване на сигнал, свързан с дете. Което и да е дете, чието и да е това дете, където и да се намира то!</p> <p>&nbsp;</p> <p>Затова преди да слушаме поредните гръмки приказки за реформа в образованието и &bdquo;поставяне на детето в центъра на процеса&ldquo;, нека започне реформа в поведението на администрацията. &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Георгиева

    11 Окт 2014 5:23ч.

    Абсолютно точно!Като бивш директор на училище съм стигнала до извода, че ДАЗД е напълно излишна. Тия бюрократи са толкова тежко подвижни и некомпетентни, че само с отвращение мога да говоря за тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лияна

    11 Окт 2014 7:15ч.

    Г-жо Георгиева, подкрепям думите Ви изцяло. При това по закон те не са овластени с никакви действия. Те могат да дават препоръки, които са с незадължителен характер, да инициират дискусии и да говорят общи приказки, по възможност пред медиите. Тъй като обаче хората най-често грешат, че защитата на децата е в Агенция за закрила на детето, десетки казуси се изпращат към тях, а кога бюрократите ще ги разпределят към съответната служба и дали ще го направят...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • петрова

    11 Окт 2014 16:50ч.

    Тези училища бяха напълнени с деца които са необучаеми и към тях се добавиха и деца аутисти, които имат нужда от по- различна среда.Броя на персонала остана същия.Бях в едно такова училище и видах една женица, която държеше две трудно подвижни деца и се оказа, че отговаря за 12, които са с различни увреждания и няма персонал, който да и окаже помощ.Всичко се оказа резултат от делегираните бюджети и икономиите, които директорите правят. Да не говорим, че няма желаещи да вършат тази неблагодарна работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не искайте от Бюрокрацията да проявява компетентност и човечност!

    11 Окт 2014 19:16ч.

    Същите тези хора,ако са в Не-държавна институция(частна благотворителна фондация)ще се държат съвсем адеквтно на изискванията(на обществото) към тях,......и ще знаят за какво работят.....и за какво им се плаща!И ще бъдат спонтанно човечни!.....Бюрокрацията ги прави неволни престъпници,защото всичко идва от Държавата(бюрокрацията)-и правилата и парите-Учителите са Чиновници...какво тогава да се очаква от тях??

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БС2003

    13 Окт 2014 5:23ч.

    Бюркрацията трябва да се застави да си върши работата компетентно и добросъвестно, а социалните дейности трябва да са достатъчно добре финансирани.\\\\\\\&quot;Благотворителните\\\\\\\&quot; частни фондации могат да оказват допълнителна подкрепа, но не и върху тях да пада основната отговорност, тя се пада на държавата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тони

    15 Апр 2015 17:27ч.

    Само този случай беше достатъчен, за да покаже, че мястото на КАСТРЕВА, не е в МОН.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи