До г-жа Олга Христова, изданието “Гласове”, изданието “Труд” и притеснени граждани по повод публикацията, определяща филма “Лили Рибката” като “първия джендър детски филм” в България

 

Ясен Григоров, снимка: Велко Ангелов, dnevnik.bg

 

Уважаема г-жо Христова, уважаеми журналисти и всички граждани, коментирали с притеснения темата,

 

“Лили Рибката" е частично финансиран от държавата филм. В голямата си част е частна продукция. През 2015 проектът “Лили Рибката” спечели възможността да бъде финансиран на т.н. “нискобюджетна” конкурсна сесия за държавно финансиране организирана от ИА “Национален филмов център”. Проектът е преминал през всички изисквания и проверки, които изпълнителната агенция следва според законите на страната ни и упражнява чрез две комисии – Национална художествена комисия и Финансова комисия. 

 

Производството на филма изисква много повече от отпуснатото от държавата финансиране и аз , в качеството си на продуцент, намерих останалите средства, чрез които “Лили Рибката” се превърна в по-голямата си част в частна продукция. Държа да подчертая, че счетоводно “парите на хората” са похарчени по най-правилния и честен начин – счетоводството на продукцията е проверено с три отчета от самата ИА “Национален филмов център” и от експерт счетоводител, който е външен проверовъчен орган, признат от държавата. За производството на филма са работили над 20 фирми, 200 професионалисти и голяма част от снимачния процес – с други думи – разплащания, се случиха в една от най-бедните и ощетени в икономически и социален план области на страната ни – северозападна България. 

 

Боян и Калина – големите малки звезди в детския филм „Лили рибката“ на режисьора Ясен Григоров, който е и баща на Боян. Снимка: "Като на кино", БТВ

 

Важно е да спомена и това, че преди да направя „Лили Рибката“ с “държавни” пари, аз съм автор и продуцент на още два пълнометражни филма, изцяло независими – “Дървеното езеро” (2009) и “Малък-Голям” (2011). Тези филми получиха много отличия и представиха страната ни на различни международни фестивали, включително и на Фестивала на българския игрален филм “Златна Роза”. Забележката е важна, защото в обърканото време, в което живеем и в безизходицата, която много от нас приемат за даденост, аз се боря от години и намирам начини да съм професионално активен без да се обръщам задължително към държавата за помощ. Правя това с цел да имам история, която да вдъхнови собствените ми деца, давайки им увереност, че не е срамно и отчаяно да си българин. 

 

Надявам се, че с горните обяснения отговорих на притесненията и съмненията относно начина, по който са изразходвани тези средства, които с право, в качеството ни на данъкоплатци всички, ние наричаме “наши”. 

 

Филмът "Лили Рибката" е приказка, която приканва зрителите да вярват във вълшебства, да не се страхуват от различните, да са с широки хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, така актуален днес. Проблемите, които г-жа Олга Христова търси във филма са важни за нея и разбирам колко те са съществени за социалната общност, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и подход, от свободата на фантазията ми и не е направен под ничий диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да доближи възрастните до децата им, да попречи на елементарната омраза към различните (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – различните са много повече и се намират извън актуалния дебат за броя на половете), да провери колко обичаме сами себе си и благодарение на тази любов и самочувствие колко стабилни правим по-слабите от нас чрез подкрепата ни, напътствията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна полза. Като много художествени произведения, “Лили Рибката” използва метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да променя. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – но не в сексуален план. Вихрушката не е символ на сексуална обърканост, а на нестабилност, несигурност и слаба самооценка. Много деца страдат от тази ниска самооценка заради комплексите на родителите. “Лили Рибката” призовава към любов към самите нас на първо място и следствие на това добито и осъзнато самочувствие – към споделянето му чрез безрезервна подкрепа на децата ни и по-слабите, и различните от нас. 

 

Кадър от "Лили Рибката"

 

“Лили Рибката” е филм за градивното спокойствие и безрезервната любов към децата ни. 

 

Сценарият е писан преди 8 години и е вдъхновен от собствените ми деца – момче на 9 и момиче на 14. Щастливи сме със съпругата ми, че и двамата растат щастливи, изпълняват една по една мечтите си и можем да ги гледаме в очите, без нито капка притеснение. Те не са боязливи, изказват мненията си и защитават позициите си, никога не са обиждани в семейството, и никога – удряни. Двамата са силни заради абсолютната им убеденост в родителската ни любов и подкрепа към тях! 

 

След като завърших сценария, в продължение на още 5 години търсих начин да го финансирам. По това време (2010 – 2015) нямах никаква идея, че може да се открие връзка между наболели днес дебати и моите послания. За да завърша, позволявам си да ги повторя – те са прости и базирани на личния ми родителски опит – трябва да гледаме с любов децата си право в очите, без колебание в безрезервната родителска подкрепа.

 

В качеството ми на продуцент и автор на филма оставам на разположение за обществен и открит за широката публиката дебат, за да изчистя притесненията на определени медии и група граждани, но също и да получа възможността да отхвърля обвинения – някои от тях, засягащи ме и лично. 

 

С уважение, Ясен Григоров

София, 10.02.2018

 

 
 
 
 
Свързани текстове:
 
 
 
 
 
 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

85 коментар/a

Повтарям се, но на 10.02.2018 в 16:30
С очите съм виждала безполови деца! Това е невероятно тежко за гледане! Погледите им са безумни, лицата им наистина са безполови, всичко е толкова неестествено, че и да искаш да му помогнеш не можеш. А и ако като страничен човек искаш да му помогнеш, веднага ще се намери организация, която да те обяви за агресор в чужда съдба. ________ С мозъка шега не бива! Има един израз, мозъкът не разбира от шеги! На Наполеон Хил старо издание имаше такава книга. После книгите му ги поизвратиха, но първите бяха стойностни.
Иван на 10.02.2018 в 16:40
Леле, колко "уплашени" хора са се изказали тук! Сериозно ли толкова много се страхувате от това, някой да има различно от вашето мнение? Това е пълно тесногръдие! Възпитавайте децата си както считате за правилно, но не го правете, чрез ограничения, затваряне на очи и предубеденост! Човекът е направил филм, с който иска да разкаже история за неприемането между хората. Толкова ли е ужасно това? От кое точно ви е страх?
Никой не е уплашен на 10.02.2018 в 16:58
Хората просто не приемат тези неправилни внушения чрез този филм. И още някой да се опитва да им го представя като нещо стойностно. Този филм е пълен провал. Българите не сме глупави хора!
НИЕ на 10.02.2018 в 16:59
българите сме толерантни;но не чак толкова безумни;че да се подчиним на толерастията и чуждите извратени ценности!Впрочем отдавна съм забелязала;че културата в голяма част е политическа проститутка и прокарва новите идеи.Затова и не ходя да гледам американски филми-или ти показват какво са измислили за бъдещето или са политкоректни-задължително мултикулти и с гейдвойки.Така е и с рекламите и с модата!
do kade ni dokaraha. на 10.02.2018 в 17:14
Kuchetata laiat, kervanat si varvi. Zalite sa prepalneni. Publikata haresva filma. Mnogo shte zagubite ako ne go vidite. Gotvi se zabranata mu. Platenata manipuiazia e v palen hod. Bravo na rejiseura! ! ! !
Стефка-Иван на 10.02.2018 в 17:20
И това дете Боян е на 17 години, така ли? Щото сценарият бил писан преди 8 години, провокиран от собствените му деца-момче на 9 и момиче на 14г-МОЛЯЯЯ!!!
“Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – но не в сексуален план. " на 10.02.2018 в 17:44
А в какъв план бе драги? Как се "самоопределя" едно дете? Единственото, което е нужно на едно дете е да порастне. Някои дори това не успяват, но такава е човешката природа. За това е естественият подбор. Така е устроен светът в който живеем.
Правя това с цел да имам история, която да вдъхнови собствените ми деца, давайки им увереност, че не е срамно и отчаяно да си българин. на 10.02.2018 в 17:56
Леле, ма, това нещо се е взело насериозно... Еврогейци, сър!
Правя това с цел да имам история, която да вдъхнови собствените ми деца, давайки им увереност, че не е срамно и отчаяно да си българин. на 10.02.2018 в 18:05
Прожектирай им го на твоите деца домá ти, що ти и наглите джендърчета, горди с повредените си души, сте ръгнáли да трошите държавни пари и да го показваш на нашите деца?
Лили нерибката на 10.02.2018 в 18:46
Голямо съвпадение точно сега, когато тече дебат по джендър тематиката, да намерите финансиране .......
Бай Иван на 10.02.2018 в 18:51
Този наглец режисьорът въртя сука и накрая не каза каква е сумата, която нащите приятели на Сорос работещи на държавна служба и раздаващи нашите пари са го финансирали! А, че останалите пари са сигурно от разните там НПО-та не се и съмнявам! От това, което е написал този "творец" ми стана ясно, че г-жа Олга Христова много точно и подробно е пресъздала сценария на този сатанински филм! Братя българи , не се поддавайте на внушението да ходите да го гледате този джендърски филм и така неволно да финансирате допълнително този "творец"! На това изчадие адово му стигат и парите, които са му дали разните НПО-та. Междувпрочем те пак са Ваши, защото (не помня коя година) е сключен договор между НПО-та на Сорос и българското правителство за финансирае с определен доста голям процент на тези организации от нашия бюджет!
Ясен Джендър на 10.02.2018 в 19:18
Тук друго е писала Яската https://www.facebook.com/542287685850488/photos/a.542296025849654.1073741828.542287685850488/1674940102585235/?type=3
гост на 10.02.2018 в 19:31
Колко, от изказалите се по-горе, са гледали филма, че си позволяват да коментират?
биогноза на 10.02.2018 в 19:40
Няма възможност за самоопределяне, ако тя не е критична. Как да вмениш на детето критика, след като то съществува изцяло в модуса на доверяване и даже на предоверяване? Ако филмът е за възрастни, той навява алюзии за това доколко са правомерни дресировките спрямо детската психика и тогава отговорът е: това е насилие, но необходимо като условие за изграждане на такава бъдеща социализирана личност, която в даден момент ще направи и своето критично преформатиране на дрес-кода си (извинете ме за евфемизма, но той е самата истина към даден момент в навечерието на прилагането на критичната процедура спрямо родителското дресиране, която обаче не засяга вече никакво детство). Ако филмът е (и) за деца, той откровено прокарва джендър-самосъзнание и тъкмо в това е голямата опасност - детето е неспособно за критична преоценка на идентичността си и следователно може да поеме безкритично твърде опасни (без-отговорни) образци отвън!
биогноза на 10.02.2018 в 19:50
И още нещо: внимавайте с художествения пласт, защото символизмът му откъм света на възрастните може и да пообърка сериозно детското самосъзнание, което е крехко за такива концептуални... и тъкмо поради това - конюнктурни, политкоректни и тъкмо затова платени - експерименти с превръщанията.

Напиши коментар