Отношенията на Кристалина Георгиева със Световната банка будят опасения за конфликт на интереси

Европейският комисар по бюджетните въпроси и човешките ресурси Кристалина Георгиева разговаря с делегати по време на заседание на Европейския съвет в Брюксел, 16 ноември 2016 г. Emanuel Dunand/AFP via Getty Images

Георгиева обяви през октомври, че ще напусне Комисията преждевременно, за да заеме поста изпълнителен директор на Световната банка, където тя е работила 17 години. В Брюксел тя отговаряше за човешките ресурси и бюджета, което включваше и огромните фондове на ЕС за развитие.

ЕС финансира с около 400 млн. евро годишно проекти на Световната банка, насочени към намаляване на бедноста, насърчаване на икономическото развитие и борба с климатичните промени в Африка, Азия и другаде. Повечето от парите се използват за подкрепа на подобни проекти, но в разходите са включени и административни разходи за дейностите на Световната банка.

През април офисът на Георгиева се е съгласил с нова структура на плащанията, заменяйки плоската ставка за административните разходи с много по-сложна формула, която според трима служители на Комисията, които имат пряка информация за разпоредбите, може да доведе до по-висок дял на плащанията за административните разходи на Световната банка. Тези служители са дали информацията при условие, че ще се запази тяхната анонимност поради страх от политически репресии.  

Световната банка заяви, че новите тарифи, съгласувани с ЕС, са в съответствие с онова, което плащат останалите донори, а представител на кабинета на Георгиева отхвърли притесненията за конфликт на интереси. „Заместник-председателят Георгиева не е била включена в преговорите по това споразумение със Световната банка“, заяви съответният чиновник в съобщение по електронната поща. „Нейната единствена роля бе само да подпише крайното споразумение от името на Комисията по препоръка на председателя й Юнкер в съответствие с протокола за институционалното представяне“.

Решението да се промени структурата на плащанията, взето през април и публикувано тук за първи път, ревизира едно споразумение, подписано през 2014 г., което според Световната банка е било временно и е предвиждало плащането на плоска ставка от 5.5 процента административни разходи за всички плащания на ЕС към базираната във Вашингтон финансова институция.

Според новата формула, която е доста по-сложна, проектите, които се осъществяват директно от Световната банка, включват 17 процента административни разходи за заплати и консултатски разходи на ангажираните експерти.

За проектите, в които Световната банка изпълнява мениджърска роля, вместо директно да ги управлява, ЕС ще трябва да плаща променяща се ставка между 2 и 5 процента в зависимост от обема на проекта, плюс допълнителни 17 процента върху общата стойност за заплати на наетите от Световната банка изпълнители и консултанти.

Според текста на решението, с копие от което "Политико" разполага, в някои случаи това може да включва и плащания, надхвърлящи ограничението от 7 процента, което финансовите регулации на ЕС забраняват по отношение на плащанията на мениджмънта на проектите.

Приетите през 2002 г. правила, които регулират начина, по който се разходва бюджетът на ЕС, разрешава „облекчения“ от тавана от 7 процента, когато те са оправдани с „мотивирано решение на Комисията“. В споразумението на Комисията със Световната банка от април такова „мотивирано решение“ не е включено. 

Няма мотивирано решение

Чиновник от Европейската комисия, който има опит в преговорите между ЕС и организации, работещи в областта на икономическото развитие, определи ставката от 17 процента за заплати като „безпрецедентна“. Според него е трудно да се каже доколко новите разпоредби с Банката ще доведат до по-големи разходи за ЕС от тези досега.

Германският евродепутат Ингеборг Гресле, която председателства Комисията по контрол над бюджета на Европейския парламент, заяви, че никога не е виждала толкова висока ставка за административни разходи на външна институция за работа в областта на икономическото развитие. „Няма никакво мотивирано решение за тези 17 процента“, каза тя. „Това е огромна сума, просто е много висока тази ставка. Хората ще гладуват заради това, че ние ще плащаме административни разходи на Световната банка“. 

Разпоредбите на ЕС по отношение на отпускането на такива фондове са ясни и гласят, че никоя институция не може да получава привилегировано отношение. Решението, взето от Комисията, се отнася само до плащания към Световната банка. Според висш чиновник на ЕС до момента няма подобен прецедент с друга институция. Същият чиновник добави, че споразумението с Банката установява прецедент, на който могат да се позоват други получатели на фондове от ЕС за развитие.

Кристалина Георгиева говори на пресконференция за бюджета на ЕС през 2016 г. Emanuel Dunand/AFP via Getty Images

На 14 септември бюджетният отдел на Георгиева предложи промени във финансовите регулации на ЕС от 2002 г. според които, между другото, се насърчава ЕС да не прави собствени одити на изразходването на съответните фондове от организации като Световната банка тогава, когато външни одитори проверяват разходите. 

Според предложението на Георгиева ЕС се насърчава да не проверява институциите, получаващи донорско финансиране, ако други институции междувременно правят проверки. Чиновници в Комисията заявиха, че са загрижени от това, тъй като някои проверки, изисквани от законодателството на ЕС, не се осъществяват.

Предложените промени във финансовите регулации следва да бъдат финализирани към декември 2018 г.

Германският евродепутат Гресле заяви, че да се осланя на външни одити и преценки ще означава осъществяването на „старата мечта да приемаме онова, което казват други, с думите: „Ние не трябва да проверяваме, а да вярваме“.

Бързата писта

Твърде малко еврокомисари напълно са разбрали какви точно споразумения със Световната банка са приели според петима чиновници на ЕС, запознати с преговорите.

“Процедурата започна с чувството за голяма спешност и всеки беше натискан от Дирекцията по бюджета да се съгласи, без съответното мотивирано решение“, заяви висш чиновник в Комисията. 

Този висш чиновник добави, че подобна преписка обикновено се придвижва от Отдела за помощ за икономическото развитие към Комисията вместо от Бюджетния отдел. Еврокомисарят по развитието – Невен Мимица, е подписал съответния документ, юридически обвързващ Комисията със Световната банка. Имейлите, прегледани от "Политико" обаче, показват, че офисът на Георгиева е оказвал натиск върху другите отдели в Комисията за бързото одобрение на новата формула през пролетта. 

Екипът на Георгиема е оправдал искането си с необходимостта от „бърза писта“ при одобрението, или „спешна процедура“ - procedure d’urgence на френски език, оправдавайки се с потвърденото й участие в пролетната среща, организирана във Вашингтон от Световната банка, в която са участвали нейните партниращи организации. Това става ясно от имейл, изпратен от Бюджетния отдел до другите отдели, ангажирани с консултациите по темата, с който "Политико" разполага.

За да се спази крайният срок, Бюджетният отдел е настоял другите отдели да използват „бързата писта“, която съкращава времето за вътрешни консултации между различните Генерални дирекции от 15 на два работни дни. Тези процедури не позволяват писменото регистриране на противни становища и могат да изключат от консултациите ключови отдели, включително Бюрото за борба с корупцията към ЕС. 

„Няма несъгласие между Генералната дирекция по бюджета и другите служби по този въпрос“, заяви чиновник от кабинета на Георгиева.

Според вътрешните имейли, изпратени в офиса на Георгиева и получени в "Политико", някои чиновници от Комисията са се противопоставили на ускоряването на процедурата и са искали пътуването на Георгиева във Вашингтон да бъде отложено. Колежът на еврокомисарите обаче е дал зелена светлина на процедурата, одобрявайки предложението й на 12 април, навреме, за да може тя да пътува три дни по-късно до столицата на САЩ, където е подписала заедно с вицепрезидента на Световната банка Аксел ван Тротценбург ревизираното споразумение, което след това е било официално оповестено. 

Големият донор

Европейската комисия в момента е третият по големина донор на Световната банка, осигуряващ попечителските фондове, които Банката използва за своите проекти. През периода 2012–2015 г. ЕС е предоставил на институцията около 2 млрд. евро.

Според публикуваните документи от споразумението, подписано от Георгиева и Ван Тротценбург, повишената ставка от 17 процента за проектите, мениджирани от тези попечителски фонсове, представлява „по-малко от 10 процента от общото портфолио на Комисията за периода 2012 -2015 г.“ и, следователно ще имат минимално въздействие от онова, което ЕС ще плати на Банката. Според непубликуваното решение обаче ЕС ще бъде привилегировано представен в определени попечителски фондове, което означава, че този пропорционален дял ще се увеличи според висш чиновник на ЕС.

Масилиано Паулучи, специалният представител на Световната банка в ЕС, заяви в интервю, че промените са в съответствие с аналогични споразумения с други донори на Банката, както и че и Банката, и Комисията са се погрижили да подсигурят, че никакъв проект по новото споразумение няма да надхвърли ограничението от 7 процента за плащания на мениджърските услуги.

На 9 ноември Европейската комисия постанови, че новото назначение на Георгиева в Световната банка не представлява конфликт на интереси, Julien Warnand/EPA

„Онова, което свършихме, е, че изяснихме на нашите донори доколко прозрачно калкулираме нашите разходи“, заяви Дария Голдщайн, главен юристконсулт на Световната банка в Брюксел, която добави, че всякакви притеснения са свързани вероятно с объркването в Комисията относно въздействието при прилагането на новите разпоредби. „Просто трябва време, за да се обучи съответният персонал как точно се прилагат те“. 

През цялото време, докато промените в структурата на плащанията се одобряваше през април, нямаше никакви индикации, че Георгиева се връща в Световната банка, където тя е работила на различни постове, преди да се прехвърли в Европейската комисия през 2010 г.

Малко след неуспешния й опит да стане следващият генерален секретар на ООН по-рано тази есен, Георгиева обяви, че ще напусне Комисията и ще се завърне в Световната банка на нов пост, създаден специално за нея. Георгиева заяви за "Политико", че нейното решение е частично основано на разочарованието от стила на управление на Мартин Селмайър, началник на канцеларията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

„Мисля, че г-жа Георгиева знае много добре какво президентът и аз лично сме направили за нея“, заяви за "Политико" Селмайър по-рано този месец. „Мога само да кажа, че от моя страна преседателят и аз имахме много близки и добри връзки с г-жа Георгиева. Винаги сме я подкрепяли. Тя също винаги ни е подкрепяла“.

На 9 ноември Европейската комисия постанови, че преминаването на Георгиева към Световната банка не представлява конфликт на интереси. Тази позиция се съдържа в секретно решение, което все още не е публикувано според петимата висши чиновници, запознати със случая. Според стенограмата от заседанието Комисията е поискала „Г-жа Георгиева да се въздържа, докатоизтече определеното време на поста й, от участието си в каквито и да е преписки, свързани с взаимоотношенията между Комисията и Световната банка“.  

Статията е публикувана на адрес: http://www.politico.eu/article/conflict-of-interest-fears-over-georgievas-world-bank-dealings/

Превод за “Гласове”: Костадин Грозев